Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 28.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 18/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба Б.К.И. срещу Наказателно постановление №. на началника на РУ- Ихтиман, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104А от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв..
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е погасен по давност.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Жалбата е подадена в срок, тъй като НП е връчено на 30.12.2019г., а жалбата е депозирана на 06.01.2020г. (видно от отбелязването върху пощенския плик).
Съдът приема, че жалбата на нарушителя е основателна, доколкото административнонаказателното производство е погасено по давност.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастието, приготовлението и опита се прилагат нормите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК /Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, по т. д. 1/2014 г./. С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците ѝ са както процесуални, така и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства санкционирането му. При положение че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по-силното основание това следва да важи и за административнонаказателната отговорност за административни нарушения. Продължителността на давността за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /изм., ДВ, бр. 26 от 2010 г./ във вр. с чл. 11 от ЗАНН е три години. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН срокът з тече от довършването им. Този срок спира съгласно чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, и се прекъсва по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко едно действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, след което започва да тече нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко едно административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
В случая наказателното постановление е издадено за нарушение, извършено на 13.06.2015г. Това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Според правната уредба, в сила по време на извършване на нарушението и затова приложима съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, абсолютната давност е четири години и шест месеца. Така при начален момент 13.06.2015 г. срокът на абсолютната погасителна давност е изтекъл на 13.12.2019г. и от тази дата занапред е изключена възможността на държавата да преследва административнонаказателно лицето за извършеното от него нарушение.
Ето защо съдът намира, че изобщо не е необходимо да бъде обсъждано по същество извършено ли е административно нарушение и правилно ли е квалифицирано то, а наказателното постановление следва да бъде отменено и административнонаказателната преписка – прекратена.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №……... на началника на РУ- Ихтиман, с което на Б.К.И., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104А от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.. и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: