Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на тринадесети август две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа
ч. гр. д. № 2733 по описа за 2021 г., докладваното от съдия Иванка
Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжниците Л.П.П.и М.Г.К. – П. срещу
предявяване на разпределение на сумата от 78 759, 54 лв., след като се
приспаднат разноски в размер на 3 095, 18 лв. на ЧСИ М. Ц., рег. № 840, с
район на действие СГС, получено на 13.11.2020 г. Считат, че обжалваното
изпълнително действие е незаконосъобразно, тъй като е извършено под условие, доколкото
постановлението за възлагане е висящо и не е влязло в сила. Предявяването на
разпределението също е направено преди влизане в сила на постановлението за
възлагане. Липсват мотиви как е определен размерът на главницата и на лихвата
към момента на разпределението. Поддържа, че извършените действия на съдебния
изпълнител по предявяване на разпределението са недопустими и нищожни. Моли
съда да отмени обжалваното изпълнително действие, като му присъди сторените по
делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя – К.Н.Б., с който оспорва жалбата. Поддържа, че същата
е недопустима, а в условията на евентуалност – неоснователна. Поддържа, че с
обжалваното разпореждане е установен непогасеният остатък от предявените с
изпълнителния лист вземания, постъплението от осъществения изпълнителен способ,
както и обстоятелството, че изпълнението е резултат от успешно проведен Павлов
иск. Последното изключва възможността за присъединяване на кредитори. Доколкото
за имота несе дължат местни данъци, това изключва възможността за извършване на
разпределение. Липсата на присъединени взискатели изключва възможността от
извършване на разпределение. Това разпореждане не посочва каква част от събраната
сума ще покрие такси и разноски и каква част ще погаси задълженията по
издадения изпълнителен лист.
Частният съдия — изпълнител М.Ц., рег. № 840, е депозирал
мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е недопустима,
а в условията на евентуалност – неоснователна. Разпореждането за изплащане на
суми на взискателя не съставлява обжалваем акт на съдебния изпълнител, което
обуславя недопустимост на жалбата. По делото няма присъединени кредитори. При
евентуална отмяна на постановлението за възлагане, разпореждането за
изплащането на сумата няма да бъде изпълнено, тъй като ще отпадне основанието
за изплащане на сумата, която се следва да се възстанови на купувача. Поддържа,
че държавата няма право да участва в разпределение на суми, респ. да се
удовлетворява от цената, постъпила от продажбата на имота, който е върнат в
патримониума на длъжника след успешно проведен Павлов иск. В разпореждането се
съдържат данни за непогасена главница и лихви към датата на разпореждането, посочено
е основанието на вземането, съгласно приложения по делото изпълнителен лист. Към
постановлението за разноски е приложена сметка за авансовите такси. Сметката за
таксата по т.26, представляваща пропорционална такса, определена върху
удовлетвореното вземане, не може да бъде издадена на този етап, тъй като тази
такса се удържа от постъпилата сума и след това се издава данъчният документ за
нея.
В предмета на делото се включва и жалба от длъжниците
срещу постановление за разноски от 12.11.2020 г. изх. № 18724/12.11.2020 г.,
получено на 13.11.2020 г. Излагат съображения, че извършеното процесуално
действие е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като актът на ЧСИ М.Ц.е
постановен преждевременно, преди постановлението за възлагане на имота, което е
обжалвано от длъжника, да е влязло в сила. В постановеното разпореждане от
12.11.2020 г. изрично е посочено това обстоятелства. Поставянето на условие –
след влизане на постановлението за възлагане в сила, прави акта недопустим.
Преди обжалваното постановление да влезе в сила, не е налице събрана сума,
върху която да се начислят дължимите такси. С оглед на това към момента на
постановяване на обжалваното постановление за разноски няма какво да бъде
предявено и разпределено. Ако постановлението за възлагане бъде отменено по
съдебен ред, тогава платената от купувача цена подлежи на връщане и се насрочва
нова публична продан. Поддържа, че постановлението за разноските не е
мотивирано и конкретно. Съгласно ТР № 3/2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ВКС,
ОСГТК, авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е
достатъчно, за да може те да могат да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е
да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по
изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение
за възстановяването им. Поддържа, че присъдените разноски на взискателя не са
индивидуализирани – не само, че не е посочено основание и размер на
претенцията, но не е посочено и дали са платени от взискателя, дали са сторени,
за да могат да се претендират от длъжника. Същевременно актовете на съдебния
изпълнител следва на общо основание да бъдат мотивирани. На основание чл.434,
ал.2 ГПК за всяко предприето и извършено действие съдебният изпълнител съставя
протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от
старите искания и заявления,събраната сума и направените разноски по
изпълнението. Счита, че липсата на яснота и пълни мотиви от фактическа и правна
страна води до недопустимост на актуваното изпълнително действие. Съдебният
изпълнител е посочил, че вземането на взискателя по делото към 13.11.2020 г.
възлиза на определена сума, обезщетението за забава е определено към м.09.2020
г. същевременно постановлението е с дата 12.11.2020 г. липсват мотиви от къде
се получава разликата в сумите за главница и от тези, посочени в изпълнителния
лист. В постановлението за разноски не е взето отношение по въпроса относно
внесените задатъци от наддавачи, които в последствие са се отказали. Твърди, че
с решение на ВКС № 97/21.08.2017 г. на ВКС, ГК, І ГО е отменено решение на САС,
въз основа на което е издаден изпълнителния лист, по който принудително се
събира сумата. С това решение дългът е намален с 20 000 евро, което не е
отчетено по делото, а вместо това върху вземането в първоначалния му размер се
начислява лихва. Моли съда да отмени обжалваното изпълнително действие, като им
присъди сторените по делото разноски., включително адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя, с което поддържа, че жалбата е допустима, но е
неоснователна. Счита, че обжалваното постановление за разноските е
законосъобразно, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК са депозирани мотиви от ЧСИ М.Ц.,
който счита, че жалбата е допустима, но е неоснователна. С постановлението за
разноските се определя дължимата такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ върху
удовлетвореното вземане на взискателя, която ще се удържи едва при влизане в
сила на постановлението за възлагане. Към този момент сумата е постъпила и няма
пречка таксата да бъде определена преди влизане в сила на постановлението за
възлагане върху конкретния атериален интерес. Изплащането е в зависимост от
решението на СГС по жалбата против постановлението за възлагане. Счита, че не е
налице пречка таксата в размер на 240 лв. за връчване на книжа и документи по
делото. Сметката е издадена на взискателя, но не е заплатена от нея, поради
което и на основание чл.79, ал.2 ГПК, таксата се събира от длъжника, респ. от
постъпилата от проданта сума. Авансовите такси по делото в размер на 566 лв. са
внесени от взискателя, поради което съставляват сторени до момента разноски по
изпълнителното дело. Макар всички книжа да са връчени в кантората на съдебния
изпълнител, имало е многократни помещения на адрес, на който длъжникът не се е
помещавал и след залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК се е явявал за
получаване на съдебните книжа. да бъде
определена преди влизане в сива на постановлението върху конкретния материален
интерес, а изплащането е поставено в зависимост от решението на СГС по жалбата
против постановлението. Твърди, че е изготвена сметка за авансовите такси,
внесени от взискателя.
По делото е изпратена и жалба вх. № 12993/30.11.2020 г.
от длъжниците. С писмо от 23.02.2021 г. ЧСИ М.Ц.твърди, че тази жалба е
изпратена поради техническа грешка, като е следвало да изпрати вместо нея жалба
вх. № 12994/30.11.2020 г. Посочено е, че жалба вх. № 12993/30.11.2020 г. е
предмет на друго дело – ч. гр. д. № 1932/2021 г. по описа на СГС.
След извършена служебно справка съдът установи, че
действително по посоченото дело е разгледана жалбата на длъжниците срещу
разпределението от 13.11.2020 г. Ето защо
и доколкото изпращането на жалба вх. № 12993/30.11.2020 г. е резултат от
допусната техническа грешка при окомплектоване на делото, същата не е част от
спорния предмет и не следва да се обсъжда.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба и възражението на взискателя съображения, мотивите на съдия - изпълнителя,
както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частните жалби са депозирани в срока по чл.436, ал.1 ГПК,
като са е процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни
по следните съображения:
Изпълнително дело е образувано по молба на К.Н.Б., срещу М.Г. К. – П. и Л.П.П., въз основа на изпълнителен
лист от 10.06.2016 г., издаден по гр. д. № 1626/2015 г. по описа на САС г. за
сумата от 100 000 евро, получен за изпълнение на договор за поръчка от
01.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2-212 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 10 000 евро – мораторна лихва за
периода 04.10.2011 г. – 24.09.2012 г., сумата от 20 000 евро,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, претърпени в периода 02.10.2007 г. – 19.09.2011 г. в резултат на неизпълнение
на задължението на ответниците по договор за поръчка от 10.07.2017 г. за пазене
на предоставената сума с грижата на добър стопанин, ведно със законната лихва,
считано от 25.09.2012 г. до окончателното изплащане.
С постановление за разноски от 12.11.2020 г. е
установено, че с постановление за възлагане от 16.03.2020 г. на М.С.е възложен
описания имот за цена от 78 759, 54 лв., която е изцяло внесена по сметка
на ЧСИ- Вземането на взискателя по делото към 13.11.2020 г., след извършени
погасявания е както следва: 178 621, 47 лв. – остатък от олихвяема
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2017 г.
до пълното погасяване, която към 112020 г. е в размер на 65301, 29 лв.;
39 116, 60 лв. – главница (обезщетение), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 25.09.2012 г. до пълното погасяване на вземането, която
към 18.09.2020 г. е в размер на 32 338, 80 лв.; 566 лв. – такси и
разноски, свършени от взискателя по изпълнителното дело. При частичното удовлетворяване
на вземането до размера на 78 759, 54 лв. се дължи такса по т.26 в размер
на 2 855, 18 лв. По делото са дължими такси по т.5 в размер на 240 лв., за
които е издадена сметка от 11.11.2020 г .
Прието е, че разноски в размер на общо 3 09, 18 лв.,от които: 2 855, 18
лв. с ДДС и по т.5 – 240 лв.
С разпореждане от 12.11.2020 г. е постановено след
влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот от 16.03.2020
г., с което на М.С.е възложен недвижим имот, представляващ 5/100 ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.49.1.2, находящ се в гр.
София, ул. „******на взискателя К.Н.Б. да се изплати сумата от 78 759, 54
лв., след като се приспаднат разноски в размер на 3 095, 18 лв., съгласно
постановление за разноски от 12.11.2020 г.
По изпълнителното дело не се съдържат данни относно
приключване на производството по обжалване на постановлението за възлагане на
недвижимия имот от 16.03.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските от
12.11.2020 г. и разпореждане от 12.11.2020 г., с която е постановено от събраната сума в
размер на 78 759, 54 лв. да се приспадне сумата от 3 095, 18 лв. Макар в
жалбата срещу разпореждането от 12.11.2020 г. длъжниците да са определели
обжалвания акт като предявяване на разпределение на сумата от 78 759, 54
лв., описването на неговото съдържание -
от сумата от 78 759, 54 лв. да се приспаднат разноски в размер на
3 095, 18 лв., както и посочената дата на съобщаването му – 13.11.20202 г.,
налагат извода, че длъжниците обжалват именно разпореждането от 12.11.2020 г. В
тази насока са и доводите на взискателя, както и мотивите на ЧСИ М.Ц..
По релевираните доводи за недопустимост на жалбата срещу разпореждането
от 12.11.2020 г.:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението
на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени
в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част съдържа произнасяне
по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителния
лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435,
ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността да изпълни
задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
След като с разпореждането от 12.11.2020 г. се определя размера на
дължимите разноски от длъжниците, които следва да се приспаднат от събраната
сума и с оглед задължителните разяснения, дадени с цитираното тълкувателно
решение, се налага изводът, че жалбата срещу разпореждането на 12.11.2020 г. е
процесуално допустима. Действително размерът на дължимите разноски от длъжника
е определен и в постановлението за разноските от 12.11.2020 г. Това обаче не
лишава длъжника от правото му на жалба срещу всеки акт на съдебния изпълнител,
с който се определя размера на задължението му за разноските по изпълнението.
Дали определеният размер в двата акта на съдебния изпълнител съвпада и
съответно дали е точно определен има значение за правилността на съответния акт
на съдебния изпълнител, но не и за допустимостта на жалбата, насочена срещу
акт, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението.
По изложените съображения съдът счита, че жалбите, предмет на настоящото
производство, са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
Жалбоподателите релевират доводи, че доколкото постановлението за
възлагане на недвижимия имот не е влязло в сила към момента на постановяване на
обжалваните действия на съдебния изпълнител, то същите са постановени под
условие, което е недопустимо и влияе върху валидността и допустимостта на
обжалваните действия.
Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане и постановление
за разноските от 12.11.2020 г. постановлението за възлагане на недвижим имот не
е стабилен акт, тъй като производството по неговото обжалване не е приключило.
Същевременно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се определя върху събраната сума. Дали
сумата, за която недвижимият имот е възложен, е събрана или не, зависи от
изхода на обжалването на постановлението за възлагането му. Ето защо към
момента на постановяване на разпореждането от 12.11.2020 г. и постановлението
за разноските от 12.11.2020 г. за съдебния изпълнител не е налице основание за определяне
отговорността на длъжника за разноските, тъй като липсва събрана сума, върху
която да се определи техният размер. Това прави произнасянето на съдебния
изпълнител преждевременно и налага отмяна на обжалваните изпълнителни действия,
но не засяга валидността и допустимостта на същите.
ЧСИ М.Ц.поддържа, че няма пречка таксата да бъде определена преди
влизане в сила на постановлението за възлагане върху конкретния материален
интерес, като изплащането й е в зависимост от решението на СГС по жалбата срещу
постановлението. Тези доводи не намират опора в процесуалния закон, както и в
ТТР към ЗЧСИ. Дължимите такси се определят върху събраната сума, а не са
функция на очакванията за събиране на определена сума. В случай, че се застъпи
тезата на съдебния изпълнител, то ще се създаде правна несигурност – от една
страна със стабилен акт на съдебния изпълнител са определени дължимите разноски
за изпълнение, а от друга страна – при евентуална отмяна на постановлението за
възлагане на недвижимия имот, същите няма да се събират, каквато не е целта на
процесуалния закон.
Наличието на въведено условие, след сбъдването на което ще произведе
правно действие обжалваното разпореждане от 12.11.2020 г. и постановление за
разноските от 12.11.2020 г., се явява
достатъчно основание за отмяна на обжалваните актове на съдебния изпълнител. С
оглед на това не следва да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателите.
В случай, че постановлението за възлагане влезе в сила, съдебният
изпълнител ще се произнесе по дължимите от длъжника разноски съобразно размера
на събраната сума.
По
разноските по производството:
Жалбоподателят
претендира сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза
на 50 лв. - заплатена държавна такса. Жалбоподателите претендират и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2ЗАдв. Жалбите са депозирани лично от
длъжниците, както и не се установи на същите да е оказана безплатна правна
помощ. Ето защо не са налице предпоставките на чл.38,ал.2 ЗАдв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от
12.11.2020 г. и разпореждане от 12.11.2020 г., постановени по изп. д. № 20168400400707 по описа на ЧСИ М.Ц.,рег.
№ 840, с район на действие СГС, по жалба вх. № 12403/14.11.2020 г., и жалба вх.
№ 12994/30.11.2020 г., депозирани от длъжниците М.Г.К. – П., ЕГН ********** и Л.П.П.,
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. В П..
ОСЪЖДА К.Н.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на М.Г.К. – П., ЕГН ********** и Л.П.П., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес *** – адв. В П., сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени в настоящото производство разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.