№ 1717
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. СЛ. Н. срещу част от решение от 13. 08. 2021
год. по гр. д. № 11882/2018 год. по описа на СРС ГО 60 състав. Оспорват се мотивите в
обжалваната част на решението като неправилни, като се иска отмяна на тази част като
незаконосъобразно. Не е доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия, като
липсва доказателство за облигационни правоотношения. Практиката приема за потребител
единствено собственик/вещен ползвател на имота с надлежен документ нотариален
акт/договор за покупко-продажба на имот за процесния период и декларация за откриване
на партида. Задължен е титуляр потребителят, а не формалният собственик. Оспорва се
осъждането за дължими лихви до датата на изплащане. Иска се отмяна на частта от
решението за признаване на сумата 815.94 лева главница за потребена енергия и 1.09 лева
лихва за забава върху главницата, дължими от въззивника към въззиваемия. Претендират се
разноски пред двете инстанции.
Постъпил в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е писмен отговор от дружеството, с който се
оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК, към мотивите на което се препраща, с
оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.
Подадена е молба от 26. 05. 2022 год., неподписана и няма да се разглежда.
В открито съдебно заседание въззивникът и дружеството, както трето лице помагач на
последното не се явяват/не изпращат процесуален представител.
Констатира се, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК.
Въззиваеми, представлявани от адвокат Р., считат жалбата за основателна. Доколкото с
решението са отхвърлени исковете, предявени срещу тях, в тази част решението не е било
обжалвано и е влязло в сила, поради което не е необходимо да се излагат съображения по
отношение на отхвърлената част.
1
С решението е прието за установено, че съществуват вземания на въззиваемия ищец
срещу въззивника ответник в процесните размери главница и лихва, която част на
решението е въззивно атакуваната.
Решението е мотивирано съобразно договор за покупко-продажба на процесния
топлоснабден имот, по силата на който Т.Н. и Н. Н. са собственици от 1983 год., като няма
данни за разпоредителни действия по отношение на имота от страна на въззивника. Това
доказателство и писмените документи към исковата молба удостоверяват приетата за
установено фактическа обстановка от районния съдия, с която въззивният съд се
солидаризира и препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272
ГПК. Документите не са оспорени по надлежния за това ред и са приети като писмени по
делото доказателства.
В отговора на исковата молба въззивникът ответник е оспорил, че е доказано право
на собственост върху имота. Признава се обаче, че по документи е видно кой е собственик
на имота към процесния период.
Ищецът е представил изискуемите се писмени доказателства за наличие на валидно
възникнало договорно отношение между него и въззивника ответник за доставка на
топлинна енергия до процесния имот през исковия период; както качеството потребител на
топлинна енергия на ответника през периода, както и обстоятелството, че е собственик на
топлоснабдения имот със съответната квота.
Документите, представени от трето лице помагач на страната на ищеца, не са
оспорени по реда на ГПК и са приети като писмени доказателства.
Съдебните експертизи не са оспорени по смисъла на чл. 200 ГПК и са приети по
делото, като са кредитирани като добросъвестно и компетентно изготвени.
Доказателствата касаят процесния недвижим имот апартамент № 107.
Размерът на задълженията не се оспорва с жалбата, поради което и не следва да се
обсъждат доказателствата, събрани в тази насока.
Проектът за доклад е приет за окончателен без възражения на 09. 09. 2019 год. В
следващо открито съдебно заседание ищецът въззиваем не представя други доказателства.
В решаващите мотиви на районния съдия е прието за установено по безспорен начин,
че договорът за покупко-продажба на жилище от 1983 год. има сила на нотариален акт.
Прието е, че ответницата въззивник е съсобственик на процесното жилище, както и
насоящият въззивен съдебен състав приема. Същата е притежавала качеството потребител на
топлинна енергия, а по конкретно заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Въззивният съд намира, че при тези доказателства по делото, няма каквито и да било
данни, през исковия период това качество да е било променено, като например поради
промяна на собствеността или пък учредяване на вещно право на ползване в полза на трето
лице.
Въз основа на доказателствата по делото, надлежно приети като неоспорени,
ответникът въззивник за процесния исков имот е в договорно правоотношение с ищеца
въззиваем, потребител е на топлинна енергия, поради което искът е установен на своето
основание.
Като акцесорен искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, при това положение на спора, приема се да
е установен по основание, а размерът му не е предмет на жалбата.
Това са оплакванията с въззивната жалба на ответника.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
2
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. По същество жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Право на разноски, според този изход на правния спор, има въззиваемият ищец,
сторени в производството, в размер на 100 лева, за подаване на писмен отговор и молба от
07. 06. 2022 год.
Въззивникът ответник, с оглед изхода на делото, няма право на разноски в
производството.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение от 13. 08. 2021 год. по гр. д. № 11882/2018 год. по описа на
СРС ГО 60 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено, че съществуват
вземания на Т.С. ЕАД срещу Т. СЛ. Н., ЕГН ********** в размер на 815.94 лева и 1.09 лева
суми главница и лихва върху нея.
ОСЪЖДА Т. СЛ. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** на основание чл. 78 ГПК сумата в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз” ЕООД трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3