№ 1209
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501421 по описа за 2021 година
С решение № 261801 от 17.03.2021 г., по гр.д. № 1923/20 г., СГС, І-26 с-
в, отхвърля исковете на В. И. Г., правоприемник на първоначалната ищца С.
М. Ч., срещу Х. С. Ш., за заплащане на сумата от 35 389, 74 лв., ведно със
законната лихва от 13.02.2020 г. до окончателното изплащане, дължима на
основание чл. 284 ЗЗД като отчет по договор за поръчка и евентуално
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД като получена без основание.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцовата страна В.
И. Г.. Сочи, че представения по делото договор е за дарение на наследство, а
не за дарение на парични суми, каквито не са посочени конкретно. Ето защо
счита, че няма договор за дарение на получените от ответницата суми. Излага
оплаквания, че не са обсъдени изложените в писмените бележки доводи за
нищожност на договор за продажба на наследство. Счита, че сумата не е
реално предадена, тъй като е преведена по банкова сметка по нареждане на
ответницата. Поддържа тезата си, че обещанието за дарение не поражда
последици, че е налице нищожност поради разпореждане с неоткрито
наследство, както и че съдът не е обосновал решението си в частта му, в която
е приел, че ответницата е заплащала разходи за битови сметки. Моли
1
решението да се отмени и да се уважат исковите претенции, като се присъдят
разноски.
Ответницата Х. С. Ш. оспорва жалбата, като сочи, че преводите по
сметките на дарената сума (1/2 от наследствените суми) са извършени в обема
на мандата на пълномощника. Намира доводите за продажба на наследство за
неотносими към предмета на спора. Сочи, че разписките за плащане на
битови сметки са неоспорени.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 284 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
Ищцата С. М. Ч. (заместена в процеса от В. И. Г.) твърди, че получила в
наследство от С. С. Н. (починала на 23.01.2015 г.) влогове в „ОББ“ АД и
„Юробанк България“ АД в общ размер на 38 487, 90 лв. Твърди, че на
26.03.2015 г. подписала пълномощно с нотариална заверка на подписите, по
силата на което упълномощила ответницата Ш. да извършва пред банките
действия на разпореждане с откритите на името на наследодателката Н.
сметки, както и със сметките на самата ищца. Твърди се, че след като
изтеглила парите от сметките на починалата Н., ответницата Ш. ги превела по
сметка на ищцата, от където на ръка изтеглила сумата от 11 955, 66 лв., а по
своя сметка прехвърлила сумата от 26 534, 08 лв. (за сумата от 31 534, 08 лв.
ответницата се позовала на право в наследството). След като била поискана
сметка от ответницата, Ш. заявила разходи и плащания, които в
действителност не са били сторени. Заявеното от ответницата, че определени
средства й се следват поради дарение, е оспорено от ищцата, която твърди, че
договорът за дарение е нищожен поради липса на форма, както и поради това,
че няма достоверна дата и се касае до дарение преди откриване на
наследството. Като признава, че е получила само средства в размер на 3100
лв., ищцата претендира като отчет по договора за поръчка да получи
разликата, а именно сумата от 35 389,74 лв. В случай, че искът по чл. 284 ЗЗД
бъде отхвърлен поради това, че не е възникнало задължение за отчитане, в
условията на евентуалност твърди, че ответницата е получила без основание
2
исковата сума и тя следва да бъде върната. Претендира ответницата да бъде
осъден да й заплати посочената стойност, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 13.02.2020 г. и разноски.
Ответницата Х. С. Ш. оспорва исковете. Твърди, че от получените в
наследство суми ищцата Ч. й подарила с писмен договор половината, като я
упълномощила да тегли и да й предава суми от сметките й, както и да
заплаща нейни задължения. Сочи, че разполагаемите средства на ищцата
(според договорките между тях) възлизали на сумата от 12 314,58 лв., а
ответницата разходвала сумата от 13 396, 31 лв. (с 1081,73 лв. повече) за
нуждите на ищцата и в нейна полза. Ето защо твърди, че е изпълнила
поръчката, представила е отчет и не само, че не се е обогатила, но е
изразходвала и свои средства, с които претендира да се извърши прихващане
в случай, че исковете се приемат за основателни.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че ищцата е наследила парични
средства и че ответницата е нейна роднина. От удостоверение за наследници
на л. 51 се установява, че ищцата е сестра на майката на ответницата.
По делото е представено пълномощно – л. 16, заверено нотариално на
26.03.2015 г., с което ищцата С. Ч., в качеството си на наследник по открито
наследство от С. Н. е упълномощила ответницата Х.Ш., да извършва от нейно
име и за нейна сметка всякакви правни и фактически действия, като я
представлява в качеството й на наследник, а също така и с примерно изброени
действия, като да извършва каквито намери за добре правни и фактически
действия, по управление на движимото и недвижимо имущество, оставено в
наследство от Н., от нейно име и за нейна сметка да води преговори,
подписва договори, да следи за изпълнението на договорите, да получава по
тях, да я представлява пред всички банки като извършва всякакви действия на
разпореждане с откритите на името на С. Н. банкови сметки, да тегли суми
без ограничение, да нарежда преводи, да открива на свое име сметки, да
извършва всякакви действия с откритите на името на ищцата банкови сметки
– да внася, да тегли, да нарежда преводи, и пр.
По делото ответницата Ш. е представила писмен договор за дарение без
3
дата, в който е отразено, че Ч., в качеството си на наследник по открито
наследство от С. Н., подарява половината от наследеното от Н. на
ответницата Х.Ш.. В договора е вписано, че Ч. се легитимира с лична карта
издадена на 4.01.2002 г.
Няма спор, че по сметките на ищцата са преведени суми, получени като
наследство от Н. – съответно 24 641, 08 лв. („ОББ“ АД) и 13 846, 82 лв.
(„Юробанк България“ АД). От ССЕ се установява, че на 30.03.2015 г.
ответницата Ш. е превела от сметки на ищцата в „ОББ“ АД по свои сметки
сумата от 12 319, 50 лв. (основание за превод "50 на 100 наследство"), както и
на сумата 12 314, 58 лв. (основание за превода "наследство"). На 31.03.2015 г.
от банковата сметка на ищцата в "Юробанк България“ АД ответницата Ш. е
превела по своя банкова сметка сумата от 6900 лв. (основание за превода
"50% от наследство"). В ССЕ е установено, че от сметката в „Юробанк
България“ АД в брой са изтеглени обща сума от 11 955, 66 лв. за времето от
април 2015 г. до януари 2017 г., като е вписано, че средствата са изплатени
лично на С. Ч., срещу разписки, подписани от нея.
Като постъпления по сметките на ищцата, ССЕ е установила приход от
5000 лв. през м. ноември на 2016 г., като вноската, посочена като
„наследство“ е направена от ответницата. Представени са разписки,
подписани от ищцата, за платени й от ответницата в брой парични средства в
периода 27.05.2015 г. - 23.01.2017 г. общо за сумата от 2732 лв. – л. 55 и сл.
Ответницата представя касови бонове за платени на 24.04.2015 г. суми
по задължения на ищцата към „Топлофикация София“ АД за периода 2006 -
2014 г. общо в размер на 2600 лв., за периода 2011-2014 г. в размер на 778, 22
лв. С фактура от 29.04.2015 г. са платени на „Софийска вода“ ЕАД разходи в
размер на 590, 23 лв. Депозирани от ответницата са и разписки, касови бонове
и фактури за платени сметки на Ч. за ползвана топлоенергия, вода, телефон и
данък сгради за имоти в гр. Велико Търново, на обща стойност 1695, 86 лв.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
По сходен казус, Върховният съд е развил изводи в решение № 338 от
27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В същото е
прието, че с упълномощаването (едностранна правна сделка) се създава само
представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят
4
да извършва определени действия и да упражнява представителната власт.
Задължението на представителя да извършва дадени действия от името и за
сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от
сключения между тях договор, който най-често е договор за поръчка, който
регулира вътрешните отношения между упълномощителя и представителя.
Представителната власт се упражнява за изпълнение на задължението по
договора, като от начина на това упражняване зависи дали задълженото лице
ще изпълни своите задължения. Самото упълномощаване не представлява
предложение за сключването на такъв договор, но с упражняването на
представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от договор за
поръчка, със съдържане според извършените в рамките на упълномощаването
действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за това,
която съвпада в изявената от упълномощителя воля. Когато с упражняването
на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на
довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да
пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за
изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в
изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не
изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи
отговорност за това неизпълнение. Така и в решение № 136/03.08.2017 г. по
т.д. № 901/2016 г., І т.о., ВКС, и цитираните в него.
Предвид казаното следва да се приеме, че в настоящият случай между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с договор за
поръчка, сключен с конклудентни действия, доколкото с нарочно
упълномощаване ищцата е предоставила представителна власт на ответницата
да се разпорежда със средствата по банковите й сметки, а ответницата е
започнала да извършва тези действия. За да се освободи от отговорност
ответницата Ш. следва да установи, че ако е поучила средства от сметките на
ищцата, то тя се е разпоредила с тях в интерес на същата или има правно
значимо основание за разпореждане с получените средства в свой интерес.
Установява се, че ответницата Ш. е изтеглила общо от сметките на
ищцата сумата от 31 534, 08 лв., но е внесла обратно сумата от 5000 лв. От
така останалата при ответницата сума в размер на 26 534, 08 лв. на ръка на Ч.
са предадени срещу разписки 2732 лв., а за сметки и битови разходи на
5
ищцата са заплатени 5664, 31 лв. Настоящата инстанция приема, че
държането на документите, удостоверяващи плащане на сметките от
ответницата е достатъчно основание да се приеме, че същите реално са
заплатени от Ш., тъй като обратната теза, поддържана от ищцата, е изцяло
недоказана. Следователно при ответницата, от изтеглените от влоговете на
ищцата средства са останали 18 137, 77 лв. Не се доказва тази стойност да е
предоставена на Ч. с оглед неоспорените от страните мандатни отношения,
следователно по силата на договора за поръчка, тя следва да бъде отчетена на
доверителя, респ. да му бъде върната. Ето защо искът по чл. 284 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен до посочения размер от 18 137, 77 лв.,
като се отхвърли за разликата до 35 389,74 лв., или за 17 251,97 лв.
В хода на процеса ответницата се е домогвала да установи, че има право
да задържи част от изтеглените от сметките на ищцата парични средства, тъй
като същите били дарени. Настоящият състав приема, че по делото не се
доказа валидно сключен и съществуващ договор за дарение на парични
средства. Както бе изяснено упълномощаването е едностранна сделка и в
случая тя е създала за пълномощника Ш. правната възможност да извършва
действия по разпореждане с паричните средства по влоговете на ищцата. В
упълномощаването обаче не е включено изявление, че ответницата може да
сключва сделки (дарението е сделка) със себе си или с трети лица, като
представител на ищцата, извън рамките на договор за поръчка, който видно
от пълномощното и с оглед извършваните конклудентни действия, е свързан
само с управление и разпореждане с наследените авоари в полза на
наследницата Ч.. Следователно не може да се приеме, че превеждайки
парични средства от сметка на ищцата по своя сметка, ищцата е обективирала
действие по предаване в смисъла на чл. 225, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, което има за
последица сключване на договор за дарение. Съществено в случая е, че няма
никакви данни за изрично съгласие по чл. 38, ал. 1 ЗЗД за договаряне на Ш.
сама със себе си.
Отделно от казаното и на различно основание, съдът приема, че
договорът за дарение (л. 47) не е породил действие по следните съображения:
Въззивният състав, от една страна, не споделя довода, че договорът за
дарение е нищожен поради сделка с неоткрито наследство. Несъстоятелен е
аргументът на ищцовата страна, че тъй като в договора е посочена лична
карта на Ч., издадена на 4.01.2002 г. (и поради това с изтичащ срок през 2013
6
г.), то договорът е сключен преди 2013 г., т.е. преди смъртта на
наследодателката Н. през 2015 г. Към датата на издаване на личната й карта,
С. Н. е била на 70 години и по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗБДЛ този документ е
безсрочен, т.е. картата е била валидна и след 2015 г. Договорът за дарение на
наследство обаче е недопустима от закона правна сделка, както се приема в
решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 696/2011 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. В
сочения акт на ВКС е подчертано, че в ЗЗД е уредена само продажбата на
наследство, като наследството следва да се възприема като съвкупност
(единство) от права и задължения, която не може да се разделя. Дарението на
задължения е недопустимо, което влече като последица за договора за
дарение на наследство невъзможност същият да породи действие. Ето защо
съглашението, с което Ч. е подарила на Х.Ш. половината от наследеното от
С. Н., не е постигнало дарствен ефект.
Предвид казаното и доколкото не е налице валидно сключен между
страните договор за дарение на конкретните парични средства, то дарствен
акт не се е осъществил. Писменият договор, като обещание за дарение, не
произвежда действие – чл. 226, ал. 1 ЗЗД. Полученото от ответницата следва
да бъде предадено на ищцата в изпълнение на задължението й по договора за
поръчка.
Искът за неоснователно обогатяване не следва да се разглежда. Същият
е предявен под условие, че не се установи наличие на задължение за
ответницата да даде отчет на ищцата (по силата на договор за поръчка).
Според изложените по-горе аргументи се установява обратното – а именно,
че такова задължение е възникнало и част от него е било изпълнено. В този
смисъл, не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие, предопределящо
правомощието на съда да се занимае с така предявения иск за неоснователно
обогатяване. Решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили в
тази му част.
Решението на СГС следва да се отмени и в частта, в която в полза на
Х.Ш. са присъдени разноски над сумата от 779, 98 лв. до сумата от 1600 лв.
При този изход на спора в полза на В.Г. се дължат разноски пред СГС в
размер на 2473,19 лв., а пред САС – още 1029, 03 лв., а на Х.Ш., за защита
пред САС – 877,47 лв.
Воден от горните мотиви съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261801 от 17.03.2021 г., по гр.д. № 1923/20 г.,
СГС, І-26 с-в, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 284 ЗЗД за сумата от
18 137, 77 лв., както и в частта, в която В. И. Г. е осъден да заплати на Х. С.
Ш. разноски над сумата от 779, 98 лв. до сумата от 1600 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. С. Ш., ЕГН **********, да заплати на В. И. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 284 ЗЗД сумата от 18 137, 77 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл.
284 ЗЗД за разликата над 18 137, 77 лв. до предявения размер от 35 389,74 лв.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от С. М. Ч. (заместена в процеса от В. И. Г.).
ОСЪЖДА В. И. Г. да заплати на Х. С. Ш. разноски пред САС в размер
на 877,47 лв.
ОСЪЖДА Х. С. Ш. да заплати на В. И. Г. разноски пред САС и СГС
общо в размер на 3 502,22 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8