Определение по дело №2214/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4613
Дата: 12 декември 2022 г. (в сила от 12 декември 2022 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20223100502214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4613
гр. Варна, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502214 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Н. М. Д., чрез адв. Т. П. срещу
Решение № 260238/20.04.2022г. по гр.дело № 5154/2018r. по описа на ВРС, поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260352/12.07.2022 г. по делото в следните негови части:
1.) относно способа на извършване на делбата, по силата на който на основание чл.
353 ГПК на Н. К. К. е въззложен в дял следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ
се в гр. Варна, ул. „Поп Харитон" № 10, със застроена площ от 104,50 кв.м, състоящ се от:
входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение, тоалетна
и три балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.1052.1.1
по КК и КР, одобрени със заповед РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1052, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.1501.1052.1.2, под обекта -
10135.1501.1052.1.14, 10135.1501.1052.1.18, 10135.1501.1052.1.15, над обекта -
10135.1501.1052.1.4, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м, при
граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и припадащите се 6,7369 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м идеални части от
дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.1501.1052 с площ по нот. акт 240 кв.м, а по скица - 262 кв.м, при
пазарна стойност на дела в размер на 193 500 лв. (сто деветдесет и три хиляди и
петстотин лева), за който претенцията за възлагане в дял на жалбоподателката е отхвърлена.
2.) в частта, с която Н. М. Д. е осъдена да заплати на Н. К. К. сумата от 33 724,24 лв.
1
(тридесет и три хиляди седемстотин двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения апартамент № 2,
находящ се в гр. Варна, ул. „Поп Харитон" № 10, със застроена площ от 104,50 кв.м, състоящ
се от: входно преддверие, две спални, дневна с кухня и килер, баня, перално помещение,
тоалетна и три балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1501.1052.1.1 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18- 98/10.11.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с
идентификатор 10135.1501.1052, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 10135.1501.1052.1.2, под обекта -10135.1501.1052.1.14, 10135.1501.1052.1.18,
10135.1501.1052.1.15, над обекта -10135.1501.1052.1.4, ведно с прилежащото му избено
помещение № 8 с площ 6.14 кв.м, при граници: изба № 1, коридор, изба № 9, склад, както и
припадащите се 6,7369 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, заедно с 12 кв.м идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1052 с площ по нот. акт 240
кв.м, а по скица - 262 кв., дължимо за периода от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС
3.) в частта относно разпределянето между съделителите Н. К. и Н. Д. на движимите
вещи, както следва: Първи дял, включващ: 5 броя двукрилни гардероби от дървен материал
в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 100/160/60 см; двукрилен гардероб
с надстройка от дървен материал в кафяв цвят, матиран, с приблизителни размери на
гардероба 100/170/60 см и на надстройката - 100/65/60 см; 4 броя мокетни пътеки в бежово-
кафяв цвят на зигзагообразни ивици/фигури с приблизителни размери на три от тях - 75/360
см и на една - 89/400 см; 2 броя мокетни пътеки в бежово-кафяв цвят с приблизителни
размери 75/360 см и 2 броя мокетни пътеки с в сиво-син цвят с приблизителни размери
80/400 см и 80/360 см; 1 брой мокетна пътека в бежов цвят с приблизителни размери 80/360
см и 1 брой мокетна пътека в зелен цвят с приблизителни размери 80/220 см; спалня от
дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни размери 90/205 см, 2 броя пружини и
2 броя дюшеци в зелен цвят с приблизителни размери 90/200 см; трикрилен гардероб с
надстройка от дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни размери на гардероба
150/165/60 см и на надстройката - 150/75/60 см; 2 броя нощни шкафчета от дървен материал
с резба в кафяв цвят и 1 брой нощно шкафче в тъмно кафяв цвят, лакирано, с приблизителни
размери 50/32/48 см и 1 брой тоалетка от дървен материал с резба в кафяв цвят с тройно
огледало и вградени шкафове с двойни вратички и 2 чекмеджета, с размери на тоалетката
95/32/48 см и на огледалото - 120/48 см; 1 брой тоалетка в кафяв цвят, лакирана, с вградени
шкафове със стъклена витрина и огледало с размери тоалетката 60/103/38 см, и на
огледалото - 115/45 см; 1 брой стол за тоалетка с дамаска в бежово-сив цвят (капучино), с
дървени крачета и приблизителни размери 53/68/58 см; 1 брой нощна лампа тип мелница и 1
брой нощна лампа с метална и мраморна основа с матирано бяло стъкло; хладилник с
фризер марка Zanussi;2 броя бойлери по 100 л и 1 брой от 80 л, марка Елпром и Елдом; 24
броя пластмасови столове в син цвят с приблизителни размери 56/80/54 см; 6 броя маси с
2
метална основа в сребърен цвят и плот от ПДЧ с приблизителен диаметър от 1 м; 2 броя
малки квадратни маси от дървен материал в кафяв цвят дървени с приблизителни размери
60/60 см; разтегателна маса за хранене от дървен материал в цвят кафяв с бял плот с
приблизителни размери 80/110 см; 4 броя дървени столове от дървен материал в кафяв цвят
с дамаска в цвят охра с приблизителни размери 90/50 см; малък разтегателен диван с
повдигащ механизъм с дамаска в бежово- сив цвят с метални подлакътници; метално
барбекю в сребърен цвят с долна част от никел с приблизителни размери 100/75 см и
трапецовидна горна част с кюнец; 1 брой отоплителна печка на дърва, марка "Чудо" и 1
брой - марка "Терма"; микровълнова печка марка „Веко" в бял цвят с приблизителни
размери 50/27/40 см; 5 броя кухненски шкафове в бял цвят; газов котлон с газова бутилка с
производител Турция; 1 брой дървена холна маса в кафяв цвят с квадратна форма и
приблизителни размери 60/60 см; 8 броя табуретки на крачета с бежово-кафява дамаска и
приблизителни размери 40/40/60 см; разтегателно двойно легло в светъл дървесен цвят с
приблизителни размери 190/90 см; мотофреза в червен цвят; бензинова резачка, марка
Husqvarna; електрическа косачка за трева с кош, марка Alko Raider; 7 броя русенски легла с
дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло и 7 броя дюшеци с размери
85/190 см; 5 броя нощни шкафчета от дървен материал в тъмно кафяв цвят, лакирани, с
приблизителни размери 50/52/56 см; 1 брой килим в бежово-кафяв цвят с различни червени
и черни фигури, тип ромбоид, триъгълник, кръг, зигзагообразни ивици и 1 брой килим в
червен цвят с черно-бели фигури, наподобяващи снежинки, с приблизителни размери около
200/300 см; спални комплекти в бял цвят от памук - 24 бр. пликове с размери 200/220 см и
180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери 150/200 см; 24 бр. калъфки за възглавници с
размери 40/60 см и 50/70 см – в дял на жалбоподателката – разпределен на Н. К. при обща
пазарна стойност на дела в размер на 1725 лв
Втори дял, включващ: електрически бойлер с вместимост 100 л, марка
Елпром/Елдом; четворна секция с надстройка, ведно със стъклена витрина и гардероб в
тъмно кафяв цвят с орнаментика на всички врати на секцията и метални кръгли дръжки с
приблизителни размери 360/250/60 см; холна гарнитура в червено-бял цвят на флорални
мотиви, състояща се от триместен разтегателен диван с размери 190/90/90 см, 2 броя
фотьойли с размери 85/90/90 см и 2 табуретки с размери 55/55/40 см; разтегателна холна
маса в тъмно кафяв цвят с лакиран плот на две нива и размери 200/80 см; ъглов гардероб в
светъл дървесен цвят с метални дръжки и приблизителни размери 160/160/220 см;
разтегателен кухненски ъгъл в жълто-кафяв цвят с размери 200/130 см; разтегателна
кухненска маса в светъл дървесен цвят с размери 163/80 см; пералня, модел „Перла 05"; 2
броя табуретки в тъмнокафяв цвят с високи дървени крака, и приблизителни размери
65/50/40 см; 3 броя дантелени пердета с рози в бял цвят с приблизителни размери 650/300 м
и 500/300 см; 2 броя плюшени завеси в цвят бордо с приблизителни размери 270/300см;
ракла в светъл дървесен цвят с приблизителни размери 70/90/50 см;портманто с огледало и
закачалка в светъл цвят с размери 120/60/40 см, както и лек автомобил марка „Фолксваген",
модел „Пасат", с per. № В 7313 НА (стар per. № В1459КА), рама № WVWZZZ31ZNE275266,
двигател № ABS0212638, намиращ се в държане на Н. К. К., ЕГН **********, в с.
3
Шкорпиловци, общ. Долни чифлик,- разпределен на Н. Д. при обща пазарна стойност на
дела в размер на 1671 лв.
4.) в частта, с която е отхвърлена предявената от жалбоподателката срещу Н. К. К.,
претенция по чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 5320
лв. (пет хиляди триста и двадесет лева) за лишаване от ползването в периода от 10.04.2018 г. до
13.06.2021 г. на делбения апартамент № 15, находящ се в гр Варна, ж. к. „Владислав Варненчик",
бл. 8, вх. 2, ет. 3, със застроена площ от 64,26 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни
помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.4504.452.2.9 по КК и КР,
одобрени със заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в
сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор 10135.4504.452, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 10135.4504.452.2.8, под обекта - 10135.4504.452.2.6, над обекта -
10135.4504.452.2.12, ведно с прилежащото му избено помещение № 15 с площ 5,44 кв.м, при
граници: тревни площи, коридор, изба на ап. 9, както и припадащите се 0,4776 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя.
5.) в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателката срещу Н. К. К. за
горницата над присъдената сума от 1465,90 лв. до размера от 1589.20 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на делбения лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Пасат", с per. № В 7313 НА (стар per. № В1459КА), рама №
WVWZZZ31ZNE275266, двигател № ABS0212638, дължимо за периода от 09.07.2018 г. до
13.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС.
6.) в частта, с която е отхвърлена претенцията Н. М. Д. срещу Н. К. К. да заплаща
разликата над присъдената сума от 41,79 лв. (четиридесет и един лева и седемдесет и
девет стотинки) месечно до размерът от 151.59 лева месечно за месеци с 31 дни,
представлщваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Пасат", с per. № В 7313 НА (стар per. № В1459КА), рама №
WVWZZZ31ZNE275266, двигател № ABS0212638, за периода от 14.06.2021 г. до
окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС.
7.) в частта, с която е отхвърлена предявената от жалбоподателката срещу Н. К. К.,
претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на
200 лв. месечно за лишаване от ползването на делбения апартамент № 15, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „Владислав Варненчик", бл. 8, вх. 2, ет. 3, със застроена площ от 64,26 кв.м,
състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.4504.452.2.9 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-30/19.06.2007 г.
на изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда № 2 в поземлен имот с
идентификатор 10135.4504.452, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - 10135.4504.452.2.8, под обекта - 10135.4504.452.2.6, над обекта - 10135.4504.452.2.12,
ведно с прилежащото му избено помещение № 15 с площ 5,44 кв.м, при граници, тревни
площи, коридор, изба на ап. 9, както и припадащите се 0,4776 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя, за
периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата.
Въззивникът излага твърдения, че в обжалваните части решението е неправилно и
4
необосновано. По отношение на способа за извършване на делбата сочи, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е не е спазил
изискванията на чл.347 от ГПК, не е съставил проект на разделителен протокол, въз основа
на приетите заключения на вещите лица, в нарушение на чл.350 от ГПК не е призовал
страните за да им го предяви и изслуша възраженията им, както и не е съставил окончателен
разделителен протокол. Неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на
чл.349, ал.1 от ГПК за възлагане на Ап.2 в гр.Варна, ул.Поп Харитон 10 в полза на Н. М..
Предвид на това, че съделителите са двама и делебните жилищни имоти са два, съдът е
следвало да уважи претенцията на съделителката Н. М. за възлагане на Ап. 2 в неин дял, а в
условие на евентуалност да състави разделителен протокол и и извърши делбата чрез
жребий. Съдът погрешно е приел, че при водената извънсъдебна кореспонденция между
страните, съделителката М. е изявила желание ап.2 да бъде разпределен на К., но не е
преценил, че това предложение е било дадено единствено при условие, че на нея бъде
разпределен другия жилищен имот An.15, но без страните да си дължат суми за уравнение
на дяловете, както и да се оттеглят претенциите по сметки. Поради изложеното претендира
възлагане на делбения ап.2, в гр.Варна, ул.Поп Харитон 10, а в дял на съделителя Н. К. бъде
предоставен ап.15 в жк.Вл.Варненчик и всички движими вещи, като бъде определена
парична равностойностза уравнение на дела. В условията на евентуалност претендира
делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий по реда на чл.350 и чл. 352 от ГПК. По
отношение на движимите вещи сочи, че неправилно част от тях е поставен в неин дял като
претнедира всички да бъда поставени в дял на другия съделител, който да заплати сума за
уравняване на дела ѝ.
Въззивникът твърди още, че неправилно и необосновано съдът е уважил претенцията
на Н. К. за обезщетение /наем/ за ползваната от Н. М. жилищна площ от ап.2 на ул.Поп
Харитон, като не е взел предвид, че жилището се обитава и от дъщерята на страните
Камелия К.а, която живее с детето си в това жилище, със знанието и без противопоставянето
на баща си. Неправилен бил и изводът на съда, че съдът е приел, че са изпълнени условията
и за ищеца е възникнало вземането по чл.31, ал.2 от ЗС срещу ответницата, без да вземе
предвид, че е безспорно установено, че за процесния период ответницата не е ползвала
лично жилището, а съвместно с дъщерята на страните, както и че не е препятствала или
ограничавала правото на ищеца да ползва според правата си в съсобствеността.
Неосноватено не е уважил възражението ни за отхвърляне на иска поради погасяването
вземането по давност.
На следващо място жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съд
неоснователно и необосновано е отхвърлил претенцията му за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на ап.15, като погрешно е приел, че с ключ от жилището е
разполагала и Н.М.. Този извод не се подкрепял от нито едно доказателство, съдът
неоснователно е възприел за достоверни единствено твърденията на К., че е осигурил ключ
за достъп до имота, без да вземе предвид, че при всяко посещение ищцата е установявала, че
патрона е сменен и не може да влезе в апартамента. Не било безспорно установено, както
5
погрешно приел съдът, че ищцата М. разполагала с ключ и достъп до ап.15 разполага, дори
и да се ценят при условията на чл.172 ГПК показанията на св. К.а.
Относно претенцията на Н. М. за обезщетение за лишаване от ползването на
притежаваните от нея ид.ч. от делбения лек автомобил, счита че съдът погрешно я е
отхвърлил за периода от 10.04.2018г., до 13.06.2021г., като е счел, че е заявена едва с

връчване на исковата молба на ответника на 09.07.2018г.Съдът не отчел още факта, че
такава е заявена още с нотариална покана връчена на К. през 2016г., която е приложена по
гр.дело 3992/2018г. на ВРС, което е приобщено към настоящото дело.
По отношение на привременните мерки сочи, че съдът неправилно е постановил
заплащане на обезщетение в полза на Н.Д. в размер на 41,79лв. месечно за лишаване от
ползването на делбения лек автомобил за периода от 14.06.2021г. до окончателното
извършване на делбата, което не отговаряло на даденото в СОЕ заключение, според която
цената на ден е 9,78лв. Предвид погрешното отхвърляне претенцията за заплащане на
обезщетение за ап.15, незаконосъобразно и необосновано не били постановени привременни
мерки в нейна полза и за периода от 14.06.2021г. до окончателното извършване на делбата,
ведно със законната лихва, каквото претендираме, като основателно и доказано. Предвид
изложеното моли за уважаване на претенцията за заплащане обезщетение за ап.15 за периода
от 10.04.2018г. до 13.06.2021г. в определения в СОЕ размер от 135лв. месечно, ведно със
законната лихва, да постановите привременни мерки за заплащане на обезщетение в полза
на Н.М. за периода от 14.06.2021г. до окончателното извършване на делбата, ведно със
законната лихва. В заключение, с оглед произнасянето по претенциите претендира
преизчисляване на дължимите от нея държавни такси.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. К. К., чрез процесуален
представител адв. Ф. Д.,с който жалба се оспорва като неоснователна. По отношение на
претенцията за възлагане предявена от Н. М. Д., сочи, че същата не отговаря на
установените критерии в чл.349, ал. 1 от ГПК, чието кумулативно наличие е задължителна
предпоставка за уважаване на искането, както не отговаряла и на задължителните указания
в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. От
друга страна сочи, че са установени предпоставките за разпределение на имотите по реда на
чл.353 от ГПК, а звършването на делбата чрез теглене на жребие се явява невъзможно по
критериите, посочени в ППВС №7/1973г., т.5 , тъй като до делба са допуснати имоти,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем и стойност, а същевременно частите
на съделителите са различни. По отношение на оплакваният в жалбата, касаещи
извършването на делбата на движимите вещи, въззиваемият твърди, че същите
противоречат на изискването на чл.69, ал. 2 от ЗН при възможност всеки съделител да
получи своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се
изравнява в пари. Оспорва като неоснователни и възраженията срещу частта от решението, с
което въззивницата е осъдена да му заплати обезщетение за ползването на апартамент №2 в
гр.Варна, ул. „Поп Харитон" №10. Противопоставя се и на твърденията за неправилност на
съдебния акт в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. Д. срещу него за заплащане
6
на обезщетение в размер на 5320 лева за лишаване от ползването на делбения апартаметг
№15 в жк „Вл.Варненчик", бл.8, вх.2, ет.З, за периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г. В
заключение твърди, че са неоснователни доводите в жалбата за дължимо обезщетение за
ползването на допуснатия до делба лек автомобил в периода преди връчване на поканата за
заплащане на обезщетение, включена в искова молба, връчена му на 9.07.2018 г.
Неоснователни били възраженията срещу присъдения от ВРС размер на обезщетението за
ползване на лекия автомобил, който е съобразен със средния месечен пазарен наем за
периода от 10.04.2018 до 13.06.2021 г. в размер на 82.14 лева по т.4 от заключението на
комплексната СОЕ, представена в съда на 8.10.2021 г.
Подадена е още въззивна жалба от Н. М. Д., чрез адв. Т. П. срещу Решение №
260352/12.07.2022 г. по гр.дело №5154/2018r. по описа на ВРС, с което е оставена без
уважение молбата на жалобподателя за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в частта на Решение № 260238/20.04.2022г., с която Н. К. К. е осъден да заплаща на
Н. М. Д. сумата от 41,79 лв. месечно за лишаване от ползването на делбения лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Пасат", с per. № В 7313 НА (стар w per. № В1459КА), рама №
WVWZZZ31ZNE275266, двигател № ABS0212638, за периода от 14.06.2021 г. до
окончателното извършване на делбата, като вместо: „сумата от 41,79 лв. месечно" се чете:
„сумата от 146,70 лв. месечно за месец от 30 дни и сумата от 151,59 лв. месечно за месец от
31 дни".
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с приетата СОЕ, тъй като изписаната сума в основното
решение от 41.79 лева не съответства на приетото от експерта нито за периода преди
13.06.2021 г., нито за този след посочената датата. По изложените съображения счита, че е
налице очевидна фактическа, с оглед на което моли за отмяна на решението в посочената
част и допускане на исканата ѝ поправка.
С отговора подаден от Н. К. К., чрез адв. Т. Р. въззивната жалба се оспорва като
неоснователна, тъй като определеният от вещото лице среднодневен пазарен наем възлизал
на сумата от 2.74 лева, поради което възприемането на сумата от 41.79 лева месечно не
представлявало фактическа грешка. По посочените доводи формулира искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са процесуално допустими. Депозирани са от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решенията, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Мотивиран от изложеното, съдът



7



ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2077/2022г. на 17.01.2023 г. от 10:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8