№ 1529
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100500491 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 18114 от 03.11.2023 г., постановено по гр. д. №
38742/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 171-ви състав ответникът
Столична община е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане”
ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, сума в размер на
170,20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, с
включени ликвидационни разноски, на основание сключен договор за
застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица №
440120229010830/2020 г., за имуществени вреди, причинени в резултат на
настъпило на 20.02.2021 г. в град София пътно-транспортно произшествие, за
което е образувана щета № 44012132104862, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на
вземането.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Столична Община
срещу „Трейс Груп Холд“АД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
170,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна
полица № 440120229010830/2020, по повод настъпило на 20.02.2021 г. в град
София, на ул. „Филип Кутев”, пътно-транспортно произшествие, за което при
„ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД е образувана щета № 44012132104862, при
1
условие, че сумите бъдат платени като регресно задължение от Столична
Община на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД.
С решението с оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за
разноски между страните като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична
община е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД сума в
размер на 808 лв.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с която
обратният иск на ответника е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от
същия, в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния и процесуалния
закон. Според въззивника неправилно районният съд е приел, че възлагането
на ремонтни дейности на участък от общинската пътна мрежа, попадащ в
обхвата на договора, макар и извън улиците, по отношение на които
дружеството изпълнител е длъжно да осъществява абонаментна поддръжка,
представлява допълнително занятие по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 от договора,
тъй като под „допълнителни задания“ следва да се разбира възлагането на
ремонт на улици, попадащи изцяло извън района, посочен в договора. Намира,
че възлагането на ремонт на улицата, на която е настъпило процесното
пътнотранспортно произшествие (ПТП) представлява „срочно задание“ по
смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора, тъй като същата се намира на
територията на район „Лозенец“, т.е. в обхвата на сключения с „Трейс Груп
Холд“ АД договор. Ето защо счита, че от момента на издаване на
възложителното писмо същото подлежи на незабавно изпълнение.
Сочи още че макар във възложителното писмо да е вписано, че
дружеството изпълнител е длъжно в срок от 48 часа преди започване на
ремонтните дейности да уведоми районната администрация и инвеститора, то
този срок се отнася единствено до конкретните СМР. В тази връзка
подчертава, че районният съд не е взел предвид, разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 20 от договора, която предвижда, че дружеството изпълнител носи пълна
отговорност за безопасността на всички видове работи и ремонтни дейности,
поради което счита, че последното е длъжно незабавно след свеждане на
възложителното писмо до знанието му да обезопаси и сигнализира
неравностите по пътя.
Поради изложените съображения е отправена молба до настоящата
съдебна инстанция за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на такова, с което да бъде уважен предявеният обратен иск.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
процесуалния представител на ответника по обратния иск „Трейс Груп Холд“
АД, с който е взето становище за допустимост, но неоснователност на жалбата
по следните съображения. На първо място въззиваемият посочва, че
възложеното задание не представлява извънредно такова по смисъла на чл. 5,
ал. 1, т. 4 от договора, поради което същото не подлежи на незабавно
изпълнение. Намира, че въззивникът не отчита факта, че възложените с
посоченото възлагателно писмо СМР за конкретната улица представляват
дълготрайни СМР по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 16.08.2010
г. за временната организация и безопасността на движението при извършване
на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Ето защо намира за
2
правилен извода на районния съд, че към датата на настъпване на ПТП
дружеството изпълнител не е било длъжно и не е могло обективно да извърши
възложената работа в процесния пътен участък.
На следващо място посочва, че възложените с горепосоченото писмо
работи по направа на асфалтови кръпки са изпълнени в срок с необходимото
качество и са приети без забележки от ищеца по обратния иск и в случая не е
налице неизпълнение на договорно задължение, а последният не е ангажирал
и доказателства за такова. Намира, че дори да би било прието като доказано,
неизпълнението на договорно задължение на би могло само по себе си да
доведе автоматично до ангажиране отговорността на дружеството
изпълнител, тъй като евентуалното неизпълнение на едно договорно
задължение, както и причинно-следствената връзка между него и настъпилите
вреди е следвало да бъде установено от ищеца по обратния иск, което не е
било сторено в процеса.
Въззиваемият намира доводите на въззивника за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила за бланкетни, като в тази връзка
посочва, че правните изводи на решаващия съд съответстват на събрания по
делото доказателствен материал. По изложените в отговора съображения е
отправена молба до въззивния съд за оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо, поради което следва да премине към
проверка за неговата правилност.
Районният съд е бил сезиран с евентуален обратен иск с правно
основание чл. 79, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и чл. 86 ЗЗД – иск за обезщетение за
вреди, причинени от неизпълнение на задължения по договор за изработка.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства: че с ответника по иска са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за изработка, по силата на който ответникът е
следвало да изпълни конкретна работа; че неизпълнението на същата е
причинило на ищеца вреди; размер на същите; че ответникът е изпаднал в
забава на плащане на обезщетението за тях.
Решението на районния съд в частта, с която са уважени исковете по чл.
410 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „ДЗИ – Общо застраховане”АД срещу
Столична община е влязло в сила, като „Трейс Груп Холд”АД по тези искове е
3
било трето лице помагач на страната на Столична община. При това
положение въззивният съд е обвързан с изводите на СРС в частта за фактите,
попадащи във фактическия състав на иска по чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Така
съдът приема за установено по делото, че на 20.02.2021 г. по време на
движение по ул. „Филип Кутев“ в гр. София водачът на лек автомобил „Мазда
6“ с рег. № СВ **** КХ, застрахован по имуществена застраховка при „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, е преминал през несигнализирана и необезопасена
дупка, находяща се на пътното платно в района на № 137, което е станало
причина за увреждане на предна дясна гума и предна дясна джанта на
автомобила. Причината за настъпването на вредите е неизпълнение на
задължението на Столична община да поддържа пътищата на територията на
общината в състояние, което е безопасно за използването им. В резултат на
настъпилото произшествие на лекия автомобил са нанесени вреди, пазарната
стойност на които е 184,78 лв. с включени ликвидационни разноски в размер
на 15 лв., като по образуваната щета застрахователят на увредения автомобил
е заплатил сумата от 155,20 лв.
Спорен въпрос по делото е дали Трейс Груп Холд”АД е имало
задължение да поддържа в изправност пътя на ул. „Филип Кутев“, респ. дали е
бил длъжен да обезопаси и сигнализира неравности по него, като
установяването на това задължение е в доказателствена тежест на Столична
община.
Видно от представен по делото Договор СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г.
Столична Община е възложила на „Трейс Груп Холд“ АД дейности по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и на пътните съоръжения в
зона 1, включваща районите „Витоша”, „Лозенец” и „Триадица” за срок от 48
месеца. Това обстоятелство не е и спорно между страните, поради което съдът
приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП (20.02.2021 г.)
страните са били обвързани от валиден договор за възлагане на текущо
поддържане и ремонт.
В договора е уговорено още, че за улиците, посочени в Приложение № 6,
поддържането се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост
от определеното в това приложение ниво на поддържане, а за останалата част
от уличната мрежа в зоната на обхвата на договора и извън списъка по
Приложение № 6 изпълнителят следва да изпълнява дейностите по
поддържане и ремонт на база на конкретни възлагания при необходимост.
Соченото приложение не е приложено по делото, като липсват данни дали
улицата, на която е настъпил инцидентът, попада в обхвата на договора. Както
правилно е посочил в мотивите си районният съд обаче, в отговора на
исковата молба Столична община признава, че процесният участък не попада
в обхвата на Приложение № 6. При това положение съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2
от договора изпълнителят следва да изпълнява дейности по поддържане и
текущ ремонт на база на конкретни възлагания при необходимост.
От приложеното по делото възлагателно писмо с изх. № СОА21-ТД26-
2043/18.02.2021 г. се установява, че на „Трейс Груп Холд“ АД е възложено
извършване на ремонтни дейности на процесната улица, като е предвидено
същите да бъдат извършени в срок до 31.03.2021 г. В случая според настоящия
съдебен състав ирелевантно е дали възложените дейности представляват
4
„срочни задания“ по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора или
„допълнителни задания“ по смисъла на т. 3 от същата разпоредба, доколкото
единствено за „извънредните задания“ по т. 4 е предвидено, че изпълнителят е
длъжен да започне изпълнението незабавно. От писмото се установява, че
възложените с него дейности не представляват „извънредни задания“, тъй
като същите се представят на изпълнителя в случай на бедствия, аварии и
други непредвидени ситуации, пряко свързани с безопасността на
движението, а в случая ищецът не твърди такива да са били налице. Доколкото
не е изрично предвидено изпълнението на възложените с писмото дейности да
започне незабавно, то настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно
и недоказано възражението на въззивника,че от момента на издаване на
възложителното писмо същото подлежи на незабавно изпълнение. Следва да
се посочи още, че правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че
с оглед датата на изходящия номер на писмото – 18.02.2021 г. и предвид
обективираното в него изискване в срок от 48 часа преди започване на СМР да
бъдат уведомени районната администрация и инвеститора, към датата на
инцидента – 20.02.2021 г. за дружеството изпълнител е било обективно
невъзможно да извърши възложената работа.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че изпълнителят е
следвало да обезопаси и сигнализира неравности в процесния пътен участък.
Действително горепосоченият договор предвижда, че изпълнителят се
задължава да поддържа пътя, което представлява дейност по осигуряване
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него
през цялата година, както и че изпълнителят носи пълна отговорност за
безопасността на всички видове работи и ремонтни дейности. Както вече бе
посочено обаче, улицата, на която е настъпило процесното произшествие не
попада в обхвата на договора, поради което за ответника по обратния иск не е
възникнало задължение да обезопасява и сигнализира неравности по нея.
Напротив – по аргумент от чл. 31 от Закона за пътищата именно Столична
община е длъжна да осъществява дейности по поддържането на пътя,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната
дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението.
За пълнота на изложението следва да се посочи още, че видно от
представените по делото констативни протоколи възложителят Столична
община изрично е одобрил и приел извършената от изпълнителя работа без
възражения, като по този начин е признал, че свършената работа отговаря на
поставените от него задания. Доколкото процесният договор представлява
такъв за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД, то приложение намира
разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, съгласно която правните последици от
приемането веднъж настъпили, не могат вече да бъдат ревизирани от
страните.
Предвид изложеното предявеният обратен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен в какъвто смисъл е и постановеното първоинстанционно
решение, което обосновава потвърждаването му като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
5
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Последната не е претендирала заплащането на такива, с оглед на което
разноски не следва да се присъждат.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 18114 от 03.11.2023
г., постановено по гр. д. № 38742/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
171-ви състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6