Решение по дело №1576/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1307
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100501576
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….11.2019 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ   

                                                                    ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 1576 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 2791/21.06.2019 год., постановено по гр. дело № 1313/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът П.Г.В.  ЕГН ********** *** не дължи на ответника Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, районВладислав Варненчик”, „Варна Тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от 626, 23 лева, представляваща начислена стойност на ел.енергия за периода от  08.10.2018 год. до 05.01.2019 год., за обект на потребление,  находящ се в гр. Варна ул. "Братя Миладинови" № 41, с кл. № ********** и аб. № **********, за която е издадена фактура № **********/11.01.2019 год.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в ПИКЕЕ (2013 г.) условия за начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Ответното дружество (настоящ въззивник) счита, че е налице правно основание за възникването на вземането му към ищеца за процесната сума, отразена във фактурата № **********/11.01.2019 год., която сума представлява цената на доставено от дружеството и потребено от обекта на ищеца количество електроенергия от 3168 кВтч и тази сума се дължи на основание чл. 48 от ПИКЕЕ (2013 год.), вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

           Отправеното е искане да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.         

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна П.В., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. 

           Съдът съобрази следното: 

           Производството пред ВнРС е образувано по предявен от П.Г.В. *** срещу “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, с ЕИК ********* отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 626, 23 лева, съставляваща стойността на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода от 08.10.2018 год. до 05.01.2019 год. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 41, с аб. № **********, за която е издадена фактура № **********/11.01.2019 год.

           В исковата си молба ищецът твърди, че с ответника Енерго-про продажби” АД – Варна са в договорни отношения за продажба на електроенергия за горепосочения обет на потребление. Уведомен е от ответното дружество, че дължи сума в размер на 626, 23 лева – стойност на служебно начислено количество ел. енергия за периода от 08.10.2018 год. – 05.01.2019 год. Оспорва да дължи процесната сума; твърди, че не е потребявал начисленото количество ел. енергия за посочения по горе-период. Излага, че ПИКЕЕ (2013 год) са отменени, поради което и действията на ответника при извършването на проверка, довела и до съставянето на констативен протокол от 05.01.2019 год. нямат нормативна опора. Счита, че липсват основания за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата му за процесния обект.          

           В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа иска си, настоява да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.      

           В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна оспорва иска, счита, че е неоснователен. Навежда, че допълнителното количество ел. енергия е начислено по партидата на абоната в съответствие с чл. 48 ПИКЕЕ (2013 год.).Твърди, че е извършена проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която е констатирано неправомерно въздействие върху функцията на средството за търговско измерване (СТИ) – електромерът е с неработещ броителен механизъм; оперативният нулев проводник към СТИ е прекъснат от нулевата шина и към него има присъединен друг проводник, който отива директно в жилището на ищеца, чрез него се подава оперативната нула на СТИ. По този начин консумирана от обекта на ищеца ел. енергия не се отчита и не се заплаща. Измереният при проверката моментен електрически товар е 31, 84 А. При проверката е била възстановена правилната схема на свързване. За проверката е съставен констативен протокол, подписан без забележки и възражения от присъствалите на проверката двама независими свидетели. Въз основа на констативния протокол е извършено преизчисление на доставеното до обекта на ищеца количество ел. енергия по реда и при условията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, поради което е начислена и процесната сума. Счита, че е безспорно, че от обекта на ищеца е консумирана ел. енергия, която не е заплатена, ищецът е потребил доставено му от дружеството-ответник количество ел. енергия, различно от отчетеното и той дължи заплащането на това количество по силата на договорната връзка между страните. 

           Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           От представения по делото констативен протокол № 1105296/05.01.2019 год. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна са извършили техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца, находящ се в гр. Варна, ул. Братя Миладинови № 41, с аб. № 02202041, при която е установено неправомерно въздействие върху функцията на електромера (СТИ); електромерът е с неработещ броителен механизъм; оперативният нулев проводник към СТИ е прекъснат от нулевата шина и към него има присъединен друг проводник, който отива директно в жилището на ищеца, чрез него се подава оперативната нула на СТИ. По този начин консумирана от обекта на ищеца ел. енергия не се отчита и не се заплаща. Измереният при проверката моментен електрически товар е 31, 84 А. Съгласно протокола при проверката е възстановена правилната схема на свързване.

           Протоколът е подписан от двама свидетели с посочени три имена и без други индивидуализиращи ги данни.   

           Протоколът не е подписан от органите на полицията.

           Въз основа на констатациите от проверката „Елекроразпределение Север“ АД-Варна е съставило справка за корекция от 08.01.2019 год. за обекта на ищеца за периода от 08.10.2018 год. до 05.01.2019 год., като са начислени допълнителни количества ел. енергия от 3168 кВтч. Издадена е и фактура № **********/11.01.2019 год.

           От заключението на съдебнотехническата експертиза от 27.05.2019 год. и от изявленията на вещото лице инж. Л. Б. в съдебно заседание се установява, че според отразеното в констативния протокол от 05.01.2019 год., е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване на електромера с електрозахранващата мрежа. В периода от 08.10.2018 год. до 05.01.2019 год. доставената ел. енергия до обекта на ищеца не се измерва и не се отчита от СТИ. Към настоящия момент липсва техническа възможност да се установи какво е точното количество неотчетена ел. енергия за минал период. Във формулата, чрез която се изчислява коригиращата сметка параметърът „време“ е неизвестен, определен е служебно, поради което и начисленото количество от 3168 кВтч ел. енергия за доплащане е предполагаемо. Не са налице данни за техническа неизправност на СТИ, неизмерената ел. енергия е в резултат на неправомерно прекъсната връзка на оперативния нулев проводник към СТИ, т. е., променена е схемата на свързване на електромера към електроразпределителната мрежа. Начисленото допълнително количество ел. енергия, посочено в справката за корекция е технически възможно да бъде доставено на абоната. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура, са математически точни с използваните параметри.

           В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че от допълнително начисленото количество ел. енергия не е приспаднато заплащаното през периода, тъй като когато се премахне нулевият проводник на практика липсва електромер, той остава без захранване и отчитане няма. Според вещото лице периода на корекция би трябвало да е един месец, тъй като инкасаторът при периодичните месечни отчети би следвало да констатира, че електромерът е с тъмен дисплей и няма отчитане.

             С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ответника е извършено по реда и при условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г., при което към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия на дата 05.01.2019 год. ПИКЕЕ (2013) не са част от действащото право.

           При липсата на нормативна уредба, която да урежда правилата за измерване на количеството ел. енергия, които правила да регламентират включително и условията, реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия и преизчисляване на сметките на потребителите за минал период не би могло да бъде осъществено.

           Това е достатъчно искът да бъде уважен.

           На следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза обаче е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

           В случая подобно доказване не е осъществено. Установено е от заключението на вещото лице, че допълнително начисленото за периода 08.10.2018 год. – 05.01.2019 год. количество ел. енергия за доплащане от 3168 кВтч е предполагаемо, а не реално потребено. В този смисъл са и изявленията на ответника, съдържащи се в отговора му на исковата молба, според които допълнително начисленото количество ел. енергия по партидата на ищеца е изчислено въз основа на методика, която установява фикция за предполагаемо (а не за реално) доставено количество ел. енергия, което не е отчетено при регулярните ежемесечни отчети и не е заплатено. 

           По изложените съображения искът е основателен и подлежи на уважаване.

           Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.  

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Водим от горното, съдът   

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2791/21.06.2019 год., постановено по гр. дело № 1313/2019 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на П.Г.В. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.

 

 

            

               2.