№ 11602
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110106810 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, против Д.
А. В. и А. И. В., с искане да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на топлофикационното дружество в условията на разделност следните
суми:
За Д. А. В.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 993,81 лева (деветстотин деветдесет и три лева и 81 стотинки) за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от
21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в размер на 160,89 лева (сто и шестдесет лева и 89
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 9,95
лева (девет лева и 95 стотинки) за периода м.08.2020 до м. 04.2022г., ведно със
законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023 г. в размер на 2,31
лева (два лева и 31 стотинки);
За А. И. В.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 4 969,03 лева (четири хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и
03 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва
за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в размер на 804,43 лева (осемстотин и
четири лева и 43 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 49,73 лева (четиридесет и девет лева и 73 стотинки)
1
за периода м.08.2020 до м. 04.2022г., ведно със законна лихва за периода от
21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 13.09.2023 г. в размер на 11,56 лева (единадесет лева и 56
стотинки);
за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 04.10.2023 по ч. гр.
д. № 52164/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и
топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си
задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани
от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху
процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че
насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество
топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на
обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика.
Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените
от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. оспорва исковата претенция
по основание, като сочи, че тя не е клиент на топлинна енергия, а такъв се
явява другият ответник. Признава количеството и качеството на доставена
топлинна енергия за процесния период. Прави възражение за погасяване на
процесните вземания по давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. В. признава наличието на
облигационно правоотношение между страните, както и количеството и
качеството на доставената топлинна енергия за процесния период. Оспорва
дължимостта на законна лихва за забана, респ. нейния размер. Сочи, че за
ищеца липсва процесуална легитимация да претендира възнаграждение за
услуга дялово разпределение, предоставяна от ФДР, рес. Оспорва лихвата за
забава. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Отправя молба до съда, при постановяване на събедното решение,
задължението му да бъде разсрочено, поради липса на достатъчно средства за
изплащането в цялост. Претендира разноски.
2
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТС“ ООД, което сочи,
че предявените искове са основателни.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 51264/2023г. по опис на СРС, 126 състав, се
установява, че на 04.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено следното:
Д. А. В. да заплати на Т следните суми: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 993,81 лева (деветстотин
деветдесет и три лева и 81 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в размер на 160,89
лева (сто и шестдесет лева и 89 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 9,95 лева (девет лева и 95 стотинки) за периода
м.08.2020 до м. 04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до
13.09.2023 г. в размер на 2,31 лева (два лева и 31 стотинки), държавна такса в
размер на 23,34 лева (двадесет и три лева и 34 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 8,33 лева (осем лева и 33 стотинки);
А. И. В. да заплати на Т следните суми: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 4 969,03 лева (четири хиляди
деветстотин шестдесет и девет лева и 03 стотинки) за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в
размер на 804,43 лева (осемстотин и четири лева и 43 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 49,73 лева
(четиридесет и девет лева и 73 стотинки) за периода м.08.2020 до м. 04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023 г. в размер на 11,56
лева (единадесет лева и 56 стотинки), държавна такса в размер на 116,69 лева
(сто и шестнадесет лева и 69 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в
размер на 41,67 лева (четиридесет и един лева и 67 стотинки).
Двамата длъжници са получили издадената заповед, като в законовия
срок са подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което на ищеца са дадени
указания по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК. В дадения срок ищецът е изпълнил
указания на съда и е подал искове, поради което производството е допустимо.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
3
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Съдът намира за установено по делото, че процесният недвижим имот е
бил топлофициран и че сградата е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Спорен между страните е въпросът дали ответникът Д. В. е
потребител на топлинна енергия и каква идеална част притежава същата от
процесния имот, доколкото ответникът А. В. не оспорва иска за главница
топлинна енергия по основание и размер.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имот от 03.08.1990г. собствеността върху процесния
имот е придобита от ответника А. И. В. и съпругата му ПХ В.. По делото е
представено Удостоверение за наследници на Пенка В., от което е видно, че
същата е оставила за наследници съпруга си А. В., сина си И В. и дъщеря си Д.
В.. Видно от удостоверение за наследници на И В., починал на 29.09.2011г.,
същият е оставил за наследник баща си А. В.. От така представените
документи се установява, че ответникът А. В. притежава 5/6 идеални части, а
ответникът Д. В. – 1/6 идеална част от процесния апартамент.
Предвид изложеното и доколкото ответниците през процесния период
са съсобственици на топлоснабдения имот, то съдът намира за установено
съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в
представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника
дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Неоснователно е възражението на ответника Д. В., че единствено
ответникът А. В. е потребител на топлинна енергия, тъй като с него е сключен
изричен договор, доколкото по делото няма представени доказателства в тази
насока.
Що се отнася до размера на предявения иск за главница топлинна
енергия, съдът намира, че същият не се оспорва от двамата ответници, поради
което следва да се произнесе по направеното възражение за погасителна
4
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.09.2023 г., от която
дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116,
б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.07.2020 г., са
погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № *** г. на КЕВР. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ето защо, в настоящия случай вземанията за цена на доставена
топлинна енергия за периода май 2020 г. – април 2020 г. не са погасени по
давност.
Изложеното налага да се приеме, че предявените искове за главници за
цена на топлинна енергия подлежат на уважение по основание и размер,
доколкото последният не се оспорва.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТС”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. По делото е представен договор, по силата на който на
5
ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение,
поради което и искът е основателен. Видно от представените изравнителни
сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което ответниците следва да заплатят на ищеца
дължимото възнаграждение съобразно притежаваните идеални части.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира,
че същият е правилно изчислен, като въражението на ответника в тази насока
е неоснователно.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По искането по чл. 241 ГПК:
Ответникът А. В. е направил искане за разсрочване на изпълнението на
решението. Въпреки, че ответникът не представят декларация за имотното си
състояние, съдът счита, че няма пречка да уважи искането им по чл. 241 ГПК,
което е процесуално допустимо.
При определяне размера на сумата, която ответникът следва да
изплаща месечно, съдът съобрази, че и същият е в пенсионна възраст, поради
което задължението следва да бъде разсрочено, като всеки от ответникът
следва да заплаща месечно сумата от 162,08 лева
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 140,02 лева за д.т., вкл.
е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. т.е. общо
240,02 лева. С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ
размер на 239,54 лева в исковото и 189,65 лева разноски в заповедното.
Отговорността за разноски следва да се раздели между ответниците
съразмерно на отговорността им по исковите претенции.
Процесуалният представител на ответницата Д. В., адв. Д., е
претендирал адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА. Доколкото е налице
договор за правна защита и съдействие по чл.38 ЗАдв., то е налице изявление
до съда, инкорпорирано в писмен акт, така и яснота относно вида на
претендираните разноски, както и техният размер е определяем – вр. НМРАВ,
поради което следва да се присъдят разноски в полза на адв. Д. в размер на
0,98 лева в исковото и 0,98 лева за заповедното производство.
6
Направено е искане за присъждане на адвокатски хонорар на основание
чл. 38 ЗА по отношение на ответника А. В.. Доколкото е налице договор за
правна защита и съдействие по чл.38 ЗАдв., то е налице изявление до съда,
инкорпорирано в писмен акт, така и яснота относно вида на претендираните
разноски, както и техният размер е определяем – вр. НМРАВ, поради което
следва да се присъдят разноски в полза на адв. А., с която е сключен договора,
в размер на 0,66 лева в исковото и 0,66 лева за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1
ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. А. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ул. „ХП“ №4, дължи на „ТС“ ЕАД,
сумата в размер на 993,81 лева (деветстотин деветдесет и три лева и 81
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за
периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в размер на 160,89 лева (сто и
шестдесет лева и 89 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 9,95 лева (девет лева и 95 стотинки) за периода
м.08.2020 до м. 04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
от 04.10.2023 по ч. гр. д. № 52164/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
126 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 2,31 лева (два лева и
31 стотинки) – мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023 г.,
като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1
ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. И. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. Банишора, бл. 28, вх. А, ап.55,
дължи на „ТС“ ЕАД, сумата в размер на 4 969,03 лева (четири хиляди
деветстотин шестдесет и девет лева и 03 стотинки) представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.09.2023 г. в
размер на 804,43 лева (осемстотин и четири лева и 43 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 49,73 лева
7
(четиридесет и девет лева и 73 стотинки) за периода м.08.2020 до м. 04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 21.09.2023г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 04.10.2023 по ч. гр. д. №
52164/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 11,56 лева (единадесет лева и 56
стотинки), мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 13.09.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Д. А. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ул. „ХП“ №4, да заплати на „ТС“
ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***
разноски делото в размер на 39,92 лева в исковото и 31,61 лева разноски в
заповедното.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК А. И. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. Банишора, бл. 28, вх. А, ап.55,
да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. *** разноски делото в размер на 199,62 лева в исковото и 158,04
лева разноски в заповедното.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА „ТС“ ЕАД,
с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я, да заплати
на адв. Р. Д. с л.№ **********, член на САК, разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1,00 лев.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА „ТС“ ЕАД,
с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я, да заплати
на адв. Р. А. с л.№ **********, член на САК, разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1,32 лева.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на
задълженията на А. И. В., ЕГН: **********, произтичащи от настоящото
решение и заповедта за изпълнение за срок от 36 месеца, считано от датата на
влизане на решението в сила, на равни месечни вноски от по 162,08 лева всяка
една вноска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
на страната на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването, а в частта относно разсрочване
изпълнението на дължимите суми с характер на определение подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8