РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Русе, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА
ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА |
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 91 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е
касационна жалба от РД „Автомобилна администрация“ - гр. Русе, чрез директора,
против Решение № 260120/24.02.2021 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД
№ 2283/2020 г., с което е изменено Наказателно постановление
№38-0001932/05.11.2020г., издадено от Директора на РД „АА“ - Русе, с което на Д.И.Т.
***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3,
б. „а“ от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и\или тежки
пътни превозни средства, като от съда е намален размерът на глобата от 3000 лв.
на 1000 лв. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон. Иска се от съда да отмени решението на районния съд и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното
постановление. Прави се и възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на
претендираните по делото разноски за адвокат от ответника по касацията.
Касационният
ответникът – Д.И.Т. ***, чрез пълномощника си адв. И.Г., в писмен отговор по
касационната жалба и в писмена защита
/л.21/, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на
направените пред касационната инстанция разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава становище за неоснователност на жалбата,
поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство решение, Русенският районен съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изложил е подробни мотиви, като е коментирал събраните доказателства и е обсъдил всички наведени от въззивния жалбоподател възражения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът е стигнал до извода за осъществен от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна, състав на вмененото му административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и\или тежки пътни превозни средства
По отношение приложената санкционна разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП районният съд е посочил, че макар същата да е правилно приложена, неправилно е определен размерът на наложеното наказание. Изложени са подробни мотиви относно изменението на НП в тази му част, като съдът е намалил глобата от 3000 лв. на 1000 лв.
Настоящата инстанция счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и не страда от сочените от касатора пороци. Административният съд споделя напълно изводите на въззивната инстанция и счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Неоснователни са доводите в касационната жалба относно приложението на чл.28 от ЗАНН. РРС не е приел случаят за маловажен по смисъла на цитираната норма и не я приложил респ. не е постановил въз основа на нея отмяна в цялост на процесното НП. Наказателното постановление е изменено от въззивния съд по съображения за неправилно приложение от АНО на материалния закон при индивидуализацията на размера на административното наказание. В касационната жалба се сочат отново само факти, относими към тежестта на нарушението. Безспорно този вид нарушения, като процесното, са с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е предвидил и съответните завишени размери на санкцията. Видно е обаче, че размерът на глобата не е определен в абсолютен размер, а в диапазон от 500 до 3000 лв., което означава, че при определянето й във всеки конкретен случай АНО следва да съобрази разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като изследва всички относими обстоятелства, което той не е сторил. В тази връзка правилно районният съд достигнал до извода, че определянето на размера на санкцията е направено в нарушение на разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН. Като е съобразил събраните по делото доказателства относно трудовата заетост на наказаното лице, имотното му състояние, липсата на данни за предходни нарушения от същия вид, обосновано РРС е намалил санкцията на 1000 лева. В този размер тя би изпълнила в пълна степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. Въз основа на тези изводи, с оспореното решение правилно е изменено НП досежно размера на наложената глоба.
В обобщение на всичко изложено и след извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и напълно съответстващо на материалния закон.
Неоснователно е касационната жалба и срещу съдебното решение, в частта му на присъдените от въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 293 лв. В производството пред РРС наказаното лице е било представлявано от процесуален представител - адв. И.Г., за който РРС е установил, че е било договорено и заплатено възнаграждение в размер на 440 лв. Размерът на възнаграждението съответства на минималния такъв за този вид дела по чл.18,ал.2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен с оглед размера на наложената с конкретното НП глоба от 3000 лв. РРС не е развил съображения по довода на ответната пред него страна за прекомерност на разноските, но такъв довод е неоснователен предвид съответствието на размера на сторените разноски за адвокат с определения в закона минимален такъв. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според разпоредбата на чл. 144 от АПК - за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай въззивният съд е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП в цялост. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в разглеждания случай РРС обосновано се е позовал на нормата на чл.78 от ГПК вр. чл.144 от АПК, с уточнението, че приложима е ал.1, а не ал.3 на разпоредбата, според която разпоредба заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, респ. за случая - с уважената част жалбата. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, касационният състав намира, че съответно на закона първоинстанционният съд е уважил претенцията на жалбоподателя пред него за присъждане на разноски за адвокат, съизмеримо с размера изменената част на НП т.е на частично уважената жалба. Тази съразмерна част възлиза на 293 лв. / 2/3 от 440 лв./, в какъвто размер са присъдените законосъобразно разноски с постановеното решение.
С оглед изхода на настоящото дело и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН в редакция ДВ, бр. 94 от 2019 г., в полза на касационния ответник
следва да бъдат присъдени разноски. Пред касационната инстанция същият е сторил такива за адвокат в размер на
330лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно договор за
правна защита и съдействие №37/22.03.2021 г. /л.10/. Представен е и списък на
разноските /л.9 от делото/. Размерът на възнаграждението за адвокат за този вид дела, определен по
чл.18,ал.2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислен с оглед материалния интерес при касационното оспорване
– 2000 лв., възлиза на 370 лв. Претендираните разноски са под този размер – 330
лв. и не е налице условие за намаляването им, в какъвто смисъл е неоснователен
доводът на касатора за прекомерност. Същите следва да бъдат присъдени на
ответника по касация.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260120/24.02.2021 г. на
Районен съд – Русе, постановено по АНД № 2283/2020 г., с което е изменено Наказателно
постановление № 38-0001932/05.11.2020 г., издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“- гр. Русе,
като е намален размера на наложената глоба на Д.И.Т. ***, ЕГН ********** от
3000 лв. на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА ИА „Автомобилна
администрация“ - София за заплати на Д.И.Т. ***, ЕГН **********, сумата от
330,00 лева -разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.