Р Е Ш
Е Н И Е № 72
гр. Хасково 30.05.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на двадесет и първи май .………………………….………...................................
през две хиляди и
деветнадесета ………………………………...........................година в състав :
Председател : Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря Петя Делчева………. ……………......................................
в присъствието на
прокурора .............Невена
Владимиров....……………….......като разгледа докладваното от
.........................чл.съдия ПЕТЕВА.…………………...........ВНОХ дело № 265........ по описа
за 2019 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 13/21.03.2019 г., постановена по НОХД № 373/2018 г. Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия Д. *** за виновен в това, че на 08.05.2018 година на ПП „1-5“ км 279+800 в посока гр.******-гр.************, в землището на Община *******, управлявал моторно превозно средство – елк автомобил „Нисан Терано“ с рег.№ *******с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,62 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, след като е осъден с влязло в сила на 20.12.2016 година споразумение по НОХД № 1506/2016 година по описа на РС-Хасково за деяние по чл.343б ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложи наказание „лишаване от свобода за срок от три месеца“, както и „лишаване от права за срок от една година“. Със същата присъда подсъдимият Д. е бил признат за виновен и в това, че на същите дата и място съзнателно се ползвал от неистински официални документи – свидетелство за управление на МПС и контролен талон, когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 от НК му е наложено наказание „пробация за срот от шест месеца“ с приложение на двете задължителни пробационни мерки. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание за двете престъпления – „лишаване от свобода за срок от три месеца“, към което е присъединил по-лекото наказание „лишаване от права за срок от една година“. Приложен е и институтът по чл.68 ал.1 от НК, като е приведено в изпълнение наложеното с Присъда по НОХД № 1506/2016 година на РС-Хасково наказание „лишаване от свобода за срок от осем месеца“, изпълнението на което е било отложено. Веществените доказателства е постановено да бъдат унищожени, а подсъдимият е осъден да заплати направените от бюджета на МВР разноски.
Против присъдата е постъпила жалба от подсъдимия, която е депозирана в срок и в която се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. Жалбата е бланкетна и макар тя да е насочена против присъдата в цялост, съдържа оплаквания единствено относно осъждането за престъплението по чл.318 вр. чл.308 ал.1 вр. ал.1 от НК, по отношение на което се твърди недоказаност и липса на задължителния за състава субективен елемент. Искането в нея е за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която първоинстанционната такава да бъде изменена.
В съдебното заседание пред настоящия съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и заявения в нея довод, който допълва с твърдения за допуснати в хода на съдебното производство процесуални нарушения. Наред с първоначално направеното искане се формулира такова за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Подсъдимият поддържа както жалбата, така и изложените от защитника му аргументи в нейна подкрепа.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за основателна, но поради съображения, различни от съдържащите се в нея. Становището си той подкрепя с довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – разглеждане на делото по особените правила на глава 24 от НПК, без да са налице основанията за това. Искането е за отмяна на присъдата на това основание и за връщане на делото в първоинстанционната съдебна фаза.
Писмени възражения против жалбата не са постъпили. Доказателствени искания не са направени от страните, нито е преценена необходимост от събирането на допълнителни доказателства служебно от съда, който след като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Съдебното производство пред Районен съд-Димитровград е образувано по обвинителен акт, с който против подсъдимия Д. *** са повдигнати две обвинения – за престъпление по чл.343б ал.2 от НК и за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК. Към депозирания от прокурора в Районна прокуратура-Димитровград обвинителен акт са приложени материалите от досъдебното производство, регистрирани в РУ на МВР-Димитровград като ДП № 433/2018 година и в РП-Димитровград като преписка с № 571/2018 година по описа на същата прокуратура. С тези идентификационни номера досието е било представено и в съда, образувал дело под № 373/2018 година на 10.08.2018 година. С Разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание на 13.08.2018 година, съдията-докладчик е преценил, че делото е подсъдно на РС-Димитровград, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила, че не са налице предпоставки за прекратяване или спиране на наказателния процес, а също и че не съществуват основания за промяна на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение. Отчетено е на следващо място в този акт, че делото следва да бъде разгледано от „тричленен състав“, както и че не са налице основанията за прилагане на следните диференцирани производства – по глава 24, глава 25, глава 28 и глава 29 от НПК. Независимо обаче от констатацията, че липсват условията на уредената в глава 24 от НПК особена процедура, още с горепосоченото разпореждане съдът е пристъпил към приложение на правилата в чл.357 и сл. от НПК, като е насрочил делото в съдебно заседание /а не в разпоредително такова/, след което е указал на прокурора задължението да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия, както и да призове същия, свидетелите и вещите лица за определената в разпореждането дата – 17.08.2018 г. В проведеното на тази дата заседание е било констатирано, че подсъдимият не е получил препис от обвинителния акт, нито са изтекли повече от три дни, считано от датата на призоваването му, поради което разглеждането на делото е било отложено за 16.10.2018 г. Последвало е ново отлагане на съдебното заседание, което е било проведено на 20.11.2018 година, в което след извършване на действията по чл.271 и сл. от НПК е бил даден ход на съдебното следствие. Последното е приключило в насроченото за 21.03.2019 година заседание, в което е била постановена и обжалваната присъда.
Допуснатите в хода на съдебното следствие процесуални нарушения – непредявяване на веществените доказателства на страните /при отсъстващ отказ за прилагане на този способ/, неизписване на поне от двете имена на членовете на съдебния състав, секретаря и прокурора /в това число и разминаването в имената на участвалия в хода на съдебното следствие съдебен заседател и посочения в уводната част на присъдата/, несъответствието на посоченото правно основание за налагане на наказанието /чл.343б ал.1/ с текста, по който подсъдимият е бил признат за виновен /чл.343б ал.2 от НК/, а също и неприлагането на института по чл.281 от НПК при очевидна необходимост от това, са пороци, които не следва да бъдат подлагани на подробен коментар, не защото те не са съществени, а защото биха могли да бъдат отстранени от настоящия съд, ако не съществуваше нарушението, касаещо процесуален ред, по който е следвало да бъде проведено съдебното следствие. В тази връзка отново следва да се отбележи, че в мотивационната част на разпореждането от 13.08.2018 година съдът е приел отсъствие на предпоставките за разглеждане на делото по уредените в глава 24 от НПК правила и таза констатация е била вярна, защото е съответствала на действителните съдържание на материалите от досъдебното производство. А последните установяват, че наказателното производство е било образувано с Постановление на прокурора от РП-Димитровград от 16.06.2018 г. за престъпление по чл.343б ал.2 от НК /извършено на 08.05.2018 г./, а с Постановление от 22.06.2018 година на същия прокурор са били обединени за общо разглеждане преписка № 690/2018 г. и преписка № 571/2018 година, заради констатирането на данни и за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.308 от НК. Следователно, очевидно е, че наказателното производство не е било образувано чрез съставянето на акт за първото действие по разследването, а и такова действие на 08.05.2018 година не е било документирано, с изключение на съставения протокол за доброволно предаване, обективиращ „изземване“ на свидетелството за управление и контролен талон от по-късно конституирания като свидетел полицейски служител А.Т.А., по отношение на когото забранителната разпоредба на чл.118 ал.2 от НПК очевидно не е отчетена нито от съда, нито от прокурора. В същото време досъдебното досие установява, че обвиняемият Д. е придобил това процесуално качество след предявяването на изготвеното на 12.07.2018 година постановление за привличане, след който момент са извършени редица следствени действия, в това число разпит на свидетели, като действията на досъдебния орган са приключили на 20.07.2018 година, когато той е съставил своето заключително мнение и изпратил делото на прокурора, упражнил впоследствие правомощията по чл.242 от НПК чрез изготвянето и депозирането на обвинителния акт. Така описаните хронология и времеви диапазон на досъдебната фаза красноречиво илюстрират липсата на която и да е от предпоставките на чл.356 ал.3-6 от НПК, поради което преценката на съда, че представения от прокурора доказателствен материал обосновава приложимост на особения ред в глава 24 от НПК, е очевидно неправилна. Вярно е, че в обвинителния акт /стр.2, абзац предпоследен, както и стр.3, абзац трети/ прокурорът е посочил разпоредбата на чл.357 ал.1 т.3 от НПК като обосноваваща както обвинението, така и изготвянето на сезиращия съда акт /както е вярно и, че върху корицата на делото е поставен стикер, указващ „бързо производство“/, но това е следвало да бъде третирано от съда като технически проблем, а не като условие за приложение на ред, който съдържанието на доказателствения материал явно не е позволявало. Това в крайна сметка е довело и до съществения процесуален недостатък на коментираното съдебно производство – непровеждане на разпоредително заседание, каквото разпоредбите на глава 24 не предвиждат, но относимите към случая правила на глава 19 от НПК задължително изискват. Липсата на разпоредително заседание е сериозен процедурен порок не само заради предвидените в чл.248 ал.3 от НПК преклудиращи последици, но и защото то /а и изобщо регламентацията на общия ред/ предоставя много по-широк периметър от охраняващите защитата механизми, от които подсъдимият може да се възползва – да подаде отговор срещу обвинителния акт в 7-дневен /а не в 3-дневен/ срок; да навежда доводи относно мярката за неотклонение; да обжалва отказа на съда да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора при поддържане на становище за съществено ограничаващи правата му нарушения; предварително да заяви своите доказателсвтени искания, по които съдът да вземе становище; да обжалва присъдата в 15-дневен /а не 7-дневен/ срок, независимо от момента, в който са изготвени мотивите към нея. Не може да не се отбележи, че в случая пропускът да се проведе задължителното разпоредително заседание е както на съда, така и на прокурора, който макар да е депозирал материали от производство, проведено по общия, а не по диференцирания ред, не е възразил срещу разглеждането на делото по регламентираната в глава 24 от НПК процедура и така е задълбочил допусната при изготвянето на обвинителния акт грешка, превърнала се от техническа в процесуална. Отказът пък на прокурора да се възползва от уредения в чл.281 от НПК доказателствен инструментариум при проведения разпит на свидетелите, който, видно от протокола, е повърхностен и непълноценен, най-малкото защото не е установил датата, на която е извършено деянието, нито показанията, които е отчело използваното в сградата на РУ-Димитровград техническо средство, е причинил сериозен доказателствен дефицит, вероятно заради който при изготвянето на своите мотиви съдът само е декларирал, че фактите от обвинението са безспорно установени, но без да посочи кои са доказателствата, които водят до този извод и кои са доказателствените източници, от които те са извличат. Илюстрация на последното е заявеното в съобразителната част към присъдата, че „подсъдимият по своя воля е отказал кръвна проба“ при очевидната липса в досъдебното досие на талон за медицинско изследване и каквито и да е сведения за това в показанията на „разпитаните“ в хода на съдебното следствие свидетели. Както вече се отбеляза, повече от семплия разказ на четиримата полицейски служители /единия от които със съмнителна възможност да се конституира като такъв/ не съдържа факти нито относно датата на извършената проверка на водача Д., нито относно техническото средство, с помощта на което е била реализирана тази проверка, нито относно резултата от нея. Сведения за тези факти всъщност се откриват не само в показанията на свидетелите, дадени в досъдебната фаза, но и в обясненията на подсъдимия, които съдът също не е намерил за нужно да приобщи по реда на чл.279 от НПК, въпреки изрично заявения отказ за представяне на такива обяснения пред съда и изпълнените условия на ал.2 от посочения текст /обясненията са дадени в присъствието на защитник/.
Непредявяването на веществените доказателства /намиращи се в кориците на делото/ е системен процесуален пропуск, който е безпредметно да се коментира, а изготвянето на неотговарящи на законовия стандарт мотиви с преобладаващи изолирани от факти и конкретика заключения и обявяване за безспорни /още очевидни, несъмнени/ положения, както относно деянието, така и относно наказанието, е поредният процесуален проблем на атакувания съдебен акт – проблем, който не може да бъде окачествен по друг начин, освен като съществено нарушаващ правото на защита и конкретно правото на подсъдимият да научи кои именно доказателства и доказателствени средства е имал предвид съда, за да постанови осъдителната си присъда.
Изводът, който налагат изложените по-горе съображения, е незаконосъобразност на атакуваната присъда, която макар и не по изложените в жалбата доводи, следва да бъде отменена. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав и от стадия на разпоредителното заседание.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Присъда № 13 от 21.03.2019 г., постановена по
НОХД № 373/ 2018г. по описа на Районен
съд-Димитровград.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Димитровград за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.