Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 146 26.10.2021
год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов касационно АНД № 143 по описа за 2021
год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ОД на МВР – Разград, чрез
главен юрисконсулт С. М., срещу Решение № 19 от 20.05.2021 г., постановено по
АНД № 38/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих. С него е отменено НП №
275-15-7 от 09.12.2020 г. на директора на ОД на МВР – Разград, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето на Т. Г. Н. от с. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на т. I.1. от Заповед № РД-01-143 от
20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването. В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на
доказателствата, довели до необосновани фактически изводи и неправилно приложение
на материалния закон. Твърди се, че въззивния съд неправилно е приел, че
мястото на нарушението не представлява открито обществено място. Излагат се
подробни доводи в подкрепа на наведените касационни основания. Жалбоподателят
иска от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Ответникът по касационната жалба – Т. Г. Н., не се
явява и не ангажира становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е основателна и
предлага на съда да отмени решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и
доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.
218 ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт,
подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа страна
районният съд е приел, че със Заповед № РД-01-143
от 20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана
с разпространението
на КОВИД – 19, и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание
извънредно положение, са въведени противоепидемични мерки на територията на
цялата страна, считано от 00,00 часа на 21.03.2020 г., включително по т. I.1. от Заповедта – преустановяване посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места. На 30.03.2020 г. жалбоподателят, заедно с още около десетина човека,
се намирали на поляна в гориста местност над язовира преди началото на с.
Китанчево, където същите си правили пикник като били разпънали маса, запалили
барбекю, седели, говорели си и употребявали алкохол. Около 19,30 ч. на мястото
пристигнали полицейски служители от РУМВР – Исперих, които извършили проверка
на лицата от пикника по постъпил сигнал за събиране на хора до язовира край с.
Китанчево. На всички присъстващи били поискани документи за самоличност и
впоследствие съставени АУАН.
На 31.03.2020 г. на
жалбоподателя бил съставен АУАН № 275-15-7/ 31.03.2020 г. за това, че на
30.03.2020 г. около 19,30 ч. същият е установен на обществено място в с.
Китанчево – градска градина в местност „Язовира“, като се разхожда при наличие
на обявено с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно
положение и въведени, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, със
Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, изразяващи се в преустановяване посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места, с което виновно е нарушил т. I.1. от цитираната заповед. На основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено и
материалите по административнонаказателната преписка били изпратени в РП –
Разград, тъй като били налице данни за извършено престъпление по ч. 355, ал. 2
от НК. След извършена проверка с Постановление на РП -Разград от 11.06.2020 г.
е отказано да се образува наказателно производство поради маловажност на
случая, а преписката е била изпратена на директора на ОД на МВР – Разград за
приключване на административнонаказателното производство. На основание на това
постановление е издадено обжалваното НП.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен
орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и
съдържание. Счел е обаче, че извършването на констатираното нарушение не е
доказано. Въззивният съд е приел, че спорният по делото въпрос е дали мястото,
където е установено санкционираното лице, попада в обхвата на въведената
противоепидемична мярка по т. I.1. от издадената Заповед № РД-01-143 от
20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването. Според решаващия съд тези
обекти са точно и изчерпателно изброени в заповедта на министъра, което не
позволява разширително тълкуване по отношение на забранените места. След анализ
на законови дефиниции с относимо приложение към посочените в заповедта обекти,
съдът е достигнал до правния извод, че въведената забрана за посещение се
отнася единствено до обекти в рамките на населените места. С оглед на това
въззивният съд е приел, че при изчерпателното изброяване на местата по т. I.1.
от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването не
може да се направи извод, че мястото на провеждане на пикника, където е
установен жалбоподателя, попада в обхвата на същата. Според районния съд
поляната в гориста местност над язовира преди началото на с. Китанчево няма
характеристиките нито на парк, нито на градска градина, нито на открито място с
детски и спортни площадки и съоръжения. В тази връзка решаващият съд е приел,
че жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за нарушение на цитираната
заповед и въведените с нея противоепидемични мерки, на основание чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето.
Разградският
административен съд счита решението на районния съд за правилно.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след като е събрал относимите
към правния спор писмени и гласни
доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на
съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и въз основа на закона.
Касационната инстанция споделя извода на районния съд,
че в случая деянието на наказаното лице не осъществява състава на вмененото му
във вина нарушение.
С т. I.1. от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 год. Министърът на здравеопазването на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. в действащата тогава редакция е въвел противоепидемична
мярка считано от 00 часа на 21.03.2020 год. изразяваща се в преустановяване на
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места. Местата и обектите са лимитивно
изброени в тази точка. Безспорно е
установено, че на инкриминираната дата и
час наказаният Н. заедно с още няколко лица се е намирал извън с. Китанчево, община Исперих в гориста местност над язовир. Административно
наказващият орган не е доказал, че
теренът, на който е установен наказания Н. е отреден по предвидения в
Закона за устройството на територията начин за парк, градска градина, спортна или
детска площадка. Отделен е въпросът, че с оглед показанията на разпитаните по
делото свидетели това място несъмнено не е от вида на обектите и местата посочени в т. I.1. от Заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 год. Ето
защо с описаното в НП деяние не е
осъществен съставът на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. Недопустимо е, както е посочил районният
съд, административнонаказателната
отговорност в случая да се осъществява при разширително тълкуване на заповедта на министъра на здравеопазването,
за чието неспазване санкционната норма е
предвидила административно наказание.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат е правилно. Не
са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на
решението и то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 20.05.2021 г.,
постановено по АНД № 38/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/