Р Е Ш Е Н И Е
№.403
град
Пловдив, 13.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в открито
заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурор Росен Каменов, като разгледа докладваното от член-съдия Велизар Русинов КНАХД
№ 3674 по описа за 2019 година, за да произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от С.Ц.Ц., ЕГН **********,***, против
Решение № 1847/15.10.2019г., постановено по АНД № 5637/20189 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, с което е потвърдена наложената му глоба по електронен
фиш серия К №2097983, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С.Ц. на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за нарушение по чл.21
ал.2 от ЗДвП.
Така постановеното
решение е оспорено с касационна жалба от наказаното лице. Иска се да се отмени
решението и с това да се отмени и издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касация – ОД на МВР гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното
с нея съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пловдив, ХХIV
състав, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по
делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218
от АПК,
настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Съдът приема за установено по делото,
въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по
делото доказателства, че на 01.06.2018г. в 13.18 часа лек автомобил "Фолксваген
Бора" с рег. № *** , собственост на жалбоподателя, в гр.Пловдив, бул.“Санкт Петербург“ срещу
номер 1 се движи при въведено ограничение от 50 км/ч с установена стойност на скоростта
84 км/час и превишена стойност на скоростта 34 км/час, като стойностите са
дадени след отчетен толеранс от 3% от отчетената скорост, която е била 87км/час.
Горното
било фиксирано и заснето. Установеното движение на посочения автомобил със
скорост от 84 км/ч. е квалифицирано като административно нарушение по смисъла
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което и
на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е изден процесният
ЕФ.
Според разпоредбата на чл. 189, ал.4,
изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното ѝ заплащане.
В случая, както правилно посочва
районният съд, процесният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията за форма
на фиша, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити.
Няма ангажирани доказателства в
производството пред районния съд касаторът Ц. да е упражнил правото си да
декларира писмено, че установеното на 01.06.2018 г. движение на собствения му
автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при
управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5
от ЗДвП. Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването
на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен
срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът
на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния
фиш, се явява необорена.
На следващо място, според разпоредбата
на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП в приложима редакция, при изпълнение на функциите
си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби
обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Според
разпоредбата на чл. 165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в
случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532). Според легалното
определение на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, "автоматизирани технически средства
и системи" (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията (ЗИ), които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. А според чл. 7, ал.1 от Наредба № 8121з-532 (приложима редакция),
местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС се обозначават с пътен знак
"Е24" ("Контрол с автоматизирани технически средства или
системи" (чл. 56, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата (ППЗДвП)) и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
В случая, скоростта на движение на
автомобила с рег. № *** е установена и заснета с АТСС по
смисъла на ЗДвП, представляващо мобилна радарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение "TFR-1M", с № 581, за която по
преписката е налично Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 10.02.4835
от 24.02.2010 г., както и Протокол от проверка № 1-33-18 от 07.02.2018 г.,
издаден от Български институт по метрология (БИМ), според който протокол
процесната система за видеоконтрол отговаря на законовите изисквания.
Предвид гореизложеното, настоящият състав
на съда намира оспореният пред районния съд електронен фиш за законосъобразен и
правилен.
Съдебното
решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението на Районен съд -
Пловдив, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно
тълкуване и прилагане на закона. Съобразно изискванията на първоинстанционното
производство съдът е проверил законосъобразността на оспореното пред него
наказателно постановление. Районният съд е събрал и коментирал относимите към
казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна
страна и за правилното решаване на спора, и аргументирано е обсъдил всички
факти от значение за спорното право като е извел правилни изводи, съображения,
в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от
настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен
акт се основава на преценка на събраните доказателства, издаден е в
съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е
постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на
същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените
от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Оспореното съдебно решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка.
Като
е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия
материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна и е потвърдил електронния
фиш.
От
изложеното става ясно, че Районен съд - Пловдив е постановил правилен съдебен
акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна,
следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV
касационен състав,
Р Е Ш И:
Оставя
в сила Решение № 1847/15.10.2019 г., постановено по АНД № 5637/2019 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, XVІ
наказателен състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.