Р Е Ш Е Н И
Е
№
72
гр.Сливница 03 юли 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, пъви състав, в публичното заседание, проведено на ринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията ч.н.д.
№ 92 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на В.А.И., чрез адв.П. К., против заповед за задържане на
лице рег.№ 344зз-15/17.01.2019г. на А.Н.А. на длъжност инспектор в У-к Д. при
РУ- Сливница, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е бил задържан за срок
24 часа. Към жалбата са представени
писмени доказателства. Твърди се, че полицейското задържане не е било адекватна
и необходима мярка. Моли заповед за задържане на лице рег.№ 344зз-15/17.01.2019г.
на А.Н.А. на длъжност инспектор в У-к Д. при РУ- Сливница да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна, излагайки обширно доводите си.
В съдебно заседание, оспорващият се явява лично и с адв.Б., който поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира разноски.
Ответната страна се явава лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
На 17.01.2019 г., във връзка с план за провеждане на полицейска операция за противодействие на престъпления против собствеността/ кражби и ПЗО на МПС/, утвърден от Директора на ОДМВР София на същата дата, за времето от 08.00ч. до 17.00ч. на 17.01.2019 г., на територията на община Сливница е извършена проверка от определени в заповедта екипи.
Според докладна записка рег. № 344р-469 от 17.01.2019 г., изготвена от старши инсп.КП А.А., около 14.00 часа като екип от СПО УРИ 517р-645/2018г. заедно с ПИ Вл.М. и служители на ЗЖУ София, получили обаждане по телефона, че в центъра на гр.Сливница са жалбодателя и друго лице, за които имали оперативни данни , че са съпричастни към извършвани престъпления на територията на РУ Сливница. В гр. Сливница, на пл.”Съединение”, забелязали лицата, инспектор А., заедно със други служители на полицията , след като се представили, поискали документите за самоличност на жалбодателя ии другото лице. В докладната е отразено, че жалбодателят е заявил, че личната му карта не е в него, а се намира в автомобила му, който бил паркиран на улицата. Според изнесеното в докладната записка, било отправено устно разпореждане към двата да придружат полицейските служители до служебния автомобил, с който да ги откарат до РУ Сливница с цел установяване на съпричастността им към извършени престъпления, при което жалбодателят отказал да се качи в служебния автомобил без полицейска заповед за задържане. Било му обяснено, че такава ще му бъде издадена в полицейското управление, но жалбодателят отказал да се качи в служебния автомобил. Според изложеното в докладната, жалбодателят се дърпал и отказал съпротива, което наложило използването по отношение на него на помощни следства – белезници.
При пристигането си в РУ Сливница, В.И., нарекъл инспектор А. „палячо”..
По тази причина му е издадена заповед за задържане за 24 часа.
На задържания е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от 17.01.2019 г. в 14.10 часа, като при обиска не са намерени вещи и предмети, забранени от закона.
Оспорващият е попълнил декларация в 14.10 часа на 17.01.2019 г., в която е отразено, че не желае адвокатска защита; има здравословни проблеми; не желае медицински преглед и иска член на семейството да бъде уведомен за задържането му.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168, ал.1 вр. с чл. 146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е и основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона.
Заповед рег. № 344зз-15/17.01.2019г. е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР, който разполага с материална компетентност.
Безспорно, в заповедта е посочено коректно правно основание за издаването й по чл. 72, ал.1, т.2 ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт).
По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 АПК, административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него. Изискването, което се поставя към органа - издател на акта е най-малкото да извърши позоваване на предхождащия акта документ (да го назове в оспорения индивидуален административен акт с номер, дата на издаване или издател, да го индивидуализира по някакъв начин). В конкретния случай в оспорената заповед липсва позоваване на издаден друг документ /какъвто се явява изготвената докладна записка/, чрез което да се допълнят мотивите на акта. В случая в оспорената заповед дори не е посочен пълния законов текст на разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.2 ЗМВР, което да даде възможност на жалбоподателя да разбере, в какво нарушение е обвинен.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон, както и не съответства на целта му- отменителни основания по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.
В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Като в заповедтта е посочено чл.325, ал.2 от НК и е посочен законовия текст.
По делото са събрани доказателства, като от изготвената докладна записка от инсп.А. с дата 17.01.2019 г. , от която по-скоро могат да се изведат изводи, че В.И. не се е съобразил с дадено му разпореждане от полицейски орган; че не желае да бъде закаран със служебен автомобил в полицейското управление; че следва да бъде проверена съпричастността му към извършени престъпления, които не са посочени конкретно, но не и че е извършил престъпление, каквото основание е посочено в самата процесна заповед.
Освен това, следва да се има предвид, че проверката е приключила успешно, самоличността на лицето е установена, още към момента на получаването на сигнала от полицейските служители, а видно от протокола за личен обиск, не са открити вещи и предмети, забранени от закона.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
В допълнение на гореизложеното съдът намира, че административният акт не е съобразен с предписаната от закона цел. Видно от данните по делото лицето е задържано в 14.10 часа на 17.01.2019г. /посочването на 16.01.2019г., съдът приема за явна техническа грешка, предвид представените останали доказателства/ съгласно заповедта за задържане и е освободено в 13.20 часа на 18.01.2019 г. Липсват конкретни доказателства какви действия са били предприемани от полицейските органи спрямо жалбоподателя за близо 24-часовия престой в РУМВР Сливница и за какво е било необходимо лицето да бъде задържано за такъв период от време. Не на последно място, следва да се отбележи, че на 17.01.2019г. в 14,10ч. В.И. е бил задържан, бил му е извършен личен обиск и е подписвал декларация, което от една страна е житейски невъзможно, а от друга не може дъ бъде съобразено законосъобразността в поредността на извършване на действията.
Прилагането на мярката по чл. 63 от ЗМВР от полицейските органи е само в изчерпателно посочените случаи, като същата следва да отговаря на принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК. Нормата на чл. 64 от ЗМВР предвижда максимален срок на задържане до 24 часа. Това не означава, че всяко лице може да бъде задържано за така посочения в закона максимален срок, а е необходимо срокът на задържане да постигне предвидената в закона превантивна цел. След като лицето е било доведено в РУМВР Сливница, снета е самоличността му, извършен му е личен обиск, при който не са открити вещи и предмети, забранени от закона, задържането му за 24 часа не е оправдано с оглед постигане целта на закона по смисъла на чл. 22 от ЗАНН.
След тези процесуални действия/извършването на личен обиск/ по делото липсват каквито и да било доказателства, че с оспорващия са били извършвани други действия – не са му снемани писмени обяснения и др. Въпреки това лицето е освободено едва в 13.20 часа на следващия ден.
Необходимостта от наложената принудителна административна мярка е била отпаднала и задържането е осъществено при липсата на материалноправно основание. Налице е нарушение на императивната норма на чл. 65, ал. 2 от ЗМВР, която предписва задължението на полицейските органи да освободят незабавно лицето, ако основанието за задържане е отпаднало. В тази връзка, както бе посочено по-горе е нарушен принципа на съразмерност, доколкото съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Следователно, наложената мярка не е съобразена с принципа на съразмерност, което е довело до накърняване на правната сфера на нейния адресат.
По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата на В.А.И. и оспорената заповед рег.№ 344зз-15/17.01.2019г. на А.Н.А. на длъжност инспектор в У-к Д. при РУ- Сливница следва да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и на осн.чл. 143, ал.1 от АПК, основателно се явява искането за присъждане на разноски и ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия сторените по делото разноски в размер на 490 лв., от които 480 лв.-договорен и внесен адвокатски хонорар и 10 лв.-държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на В.А.И. заповед за задържане рег.№ 344зз-15/17.01.2019г. на А.Н.А. на длъжност инспектор в У-к Д. при РУ- Сливница.
ОСЪЖДА ОДМВР да заплати на В.А.И. с ЕГН:********** разноските по делото в размер на 490/четиристотин и деветдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: