№ 3755
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110150845 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А... Б...“ АД, с
която е предявен иск срещу ЗД „Б... И...“ АД с правно основание чл.411 КЗ за
сумата от 747, 72 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане по щета № 0300/20/777/502915, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско“ на МПС е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 912, 04 лв. за настъпило на 06.03.2020 г. застрахователно събитие – ПТП,
реализирано по вина на водач, гражданската отговорност на който е
застрахована при ответника. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 747, 72 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба
ответникът оспорва иска по размер. Твърди, че е изплатил в полза на ищеца
сумата от 164, 32 лв., с което е погасил изцяло задължението към него. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
Основателността на иска по чл.411 КЗ се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Каско“, валиден към датата на настъпване на
застрахователното събитие, по силата на което ищецът в качеството на
1
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение; предпоставките на
деликтната отговорност по отношение причинителя на вредата, а именно:
деяние (действие/бездействие), противоправност, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, като по отношение на вината е налице оборима
презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД, тежестта за оборване на която се носи от
ответника; наличие на застрахователно правоотношение на делинквента с
ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
които предпоставки подлежат на установяване от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесното задължение.
В случая не е спорно между страните, а се потвърждава и от
доказателствата по делото (констативен протокол от 06.03.2020 г. и
заключението на авто-техническата експертиза по делото), че на 06.03.2020 г.
в гр. П. ул. „Г... Б...“ 6 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Тойота Корола“, с
рег. ... управляван от Д... Б..., и т.а. „Пежо 207“ с рег. ..., управляван от Е...
Ш...
Не е спорно между страните, че ПТП е настъпило в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Тойота Корола“ –
Д... Б..., която при осъществяване на маневра и преминаване покрай
паркирания т.а. „Пежо 207“ му е нанесла щети, като от заключението на АТЕ,
изготвено от вещото лице Й. Й., се потвърждава, че уврежданията на
товарния автомобил, са в пряка причинна връзка с механизма на
произшествието.
Не е спорно, че ищецът в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско“, което се потвърждава от представената застрахователна полица №
19-0300/140/5000512, сключена с Е... П... Ш... с период на валидност:
09.06.2019 г. – 08.06.2020 г., е изплатил сумата от 912, 04 лв. застрахователно
обезщетение по образуваната при него щета № 0300/20/777/502915.
Не е спорно, че към момента на ПТП по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомоблистите“ гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника.
Ищецът е отправил регресна покана към ответника, получена на
06.04.2020 г., за сумата от 927, 04 лв., от която: 912, 04 лв. заплатено
застрахователно обезщетени и сумата от 15 лв. ликвидационни разходи.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
2
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
В случая от заключението на АТЕ, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено, се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на т.а. „Пежо 207“ на база средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 1 511, 63 лв., която сума надвишава изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Не е спорно между страните, че извънсъдебно ответникът е платил на
ищеца сумата от 164, 32 лв., след приспадане на която и при съобразяване
принципа на диспозитивното начало, се налага извод, че искът на ищеца е
основателен в пълния му предявен размер от 747, 72 лв.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 810 лв. разноски по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 360 лв., доколкото същото е в
минимално предвидения размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300 лв. с вкл.
ДДС – 60 лв., като данни за регистрацията на адв. Б. по ДДС са налични по
делото.
С оглед изхода на спора, ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б... И...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д... Б...“ № 87 да заплати на ЗАД „А... Б...“, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С...“ № 16, на
основание чл.411 КЗ, сумата от 747, 72 лв., представляваща неизплатен
остатък от регресно вземане по щета № 0300/20/777/502915, образувана при
ищеца във връзка с настъпило на 06.03.2020 г. ПТП в гр. П. ул. „Г... Б...“ 6,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
3
ОСЪЖДА ЗД „Б... И...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д... Б...“ № 87 да заплати на ЗАД „А... Б...“, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С...“ № 16, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 810 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4