Р Е Ш Е Н
И Е № 395
09.05.2017
г., гр. Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.И.
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело
№ 1309 по описа за 2014 година.
В исковата
молба на Г.Р.Й. с ЕГН ********** *** се твърди, че при извършена от него на
06.01.2014 г. справка в Агенция по вписванията -Имотен регистър разбрал, че
братовчедка му К.М.С. заедно с дъщеря си Р.Т.С., с първата от които са
сънаследници на общия им наследодател И. С. Н., бивш жител ***, са се разпоредили,
като са отчуждили, два имота в землището на същото село: ПИ № 104, с площ 9.454
дка, представляващ трайни насаждения, категория при неполивни условия - пета,
при граници и съседи: ПИ № 106 на община Сливен; ПИ № 96 – „Др.тер.нестоп.” на М.Д.Х.
и ПИ № 146 - полски път на община Сливен
и ПИ № 105, с площ 4.046 дка, също трайни насаждения, категория при
неполивни условия - пета, при граници и съседи: ПИ 96- „др. тер. нест." на
М.Д.Х.; ПИ № 106 - „трайни насаждения" на община Сливен; ПИ № 146, полски
път на община Сливен и ПИ № 237 - нива на Арменско църковно настоятелство, като
двата са образувани от ПИ № 103.
Й. твърди, че
те са били придобити от общия наследодател Ив.Н. по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ,
като са му възстановени с Решение № 179/04.03.1996 г., а в реални граници -
възстановени по силата на Решение № 646 от 27.02.2013 г. на Общински съвет -
Сливен, прието на основание § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 62 от
2010 г.) и чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Счита, че разпоредителното действие двете жени
са извършили в нарушение на закона- на чл.33 ал.2 от Закона за собствеността
/ЗС/, тъй като преди предприемането им не са му предложили на него да закупи
имотите.
Поради това
предявява иск, на основание цитирания законов текст съда да постанови решение,
по силата на което ДА ПРИЗНАЕ ПРАВОТО му на ИЗКУПУВАНЕ на цитираните два
поземлени имота, по отношение на продавачите К.М.С., ЕГН ********** и Р.Т.С. с
ЕГН:********** и купувача М.Д.Х., с ЕГН: **********, както и срещу останалите
наследници на бившия жител *** И.С.Н., посочени като ответници по делото- Н.Р.Й.,
ЕГН **********; М.Р.Т., ЕГН **********; Г.А.Т., ЕГН **********; П.Г.Т., ЕГН **********;
В.Г.Й., ЕГН **********; Н.Г.Д., ЕГН **********; Ц.Д.Д., ЕГН **********; З.Ж.Ч.,
ЕГН **********; Д.Ж.Б., ЕГН **********; Г.И.Г., ЕГН **********; С.Г.В., ЕГН **********;
Г.И.Б., ЕГН **********; Ц.Б.Ц., ЕГН **********; Г.Б.Ж., ЕГН ********** и Г.Г.Г.,
ЕГН **********.
Ищецът
претендира и на осн.чл. 537 ал. 2 от ГПК съда да обезсили нот.акт № 86, том Х,
дело № 1348 от 12.04.2013 г. на съдия по вписванията към РС – Сливен /в който е
извършена от К.М.С. и Р.Т.С. разпоредителната сделка/. Търси и сторените от
него разноски по делото.
На ответниците
бе връчен препис от исковата молба и приложенията й. Повечето от тях депозират
писмени отговори. Тези на Н.Р.Й.; М.Р.Т.; П.Г.Т.; В.Г.Й.; Н.Г.Д.; Ц.Д.Д.; З.Ж.Ч.;
Д.Ж.Б.; С.Г.В.; Г.И.Б.; Ц.Б.Ц.; Г.Б.Ж. и Г.Г.Г. са с идентично съдържание- че
никой от тях не е бил уведомяван от К.М.С. и Р.Т.С. за намерението им да
продават двете процесни зем.земи, нито пък първата от тях им е предлагала да
изкупи идеалната й част. Всеки от тези ответници изрично заявява, че не желае
да изкупува ид. част от двата имота, но пък и всеки изразява съгласие с
искането на ищеца, да бъде обезсилен нот.акт №86 за продажбата им. Във всеки от
отговорите е заявено искане за присъждане на разноски.
В писмения
отговор на ответницата М.Д.Х., депозиран чрез пълномощник –адвокат, се заема
позиция за неоснователност на ищцовата претенция. Аргументира се с твърдение,
че продавачите по процесния договор- Р.Т.С. и К.М. Стоянов, са единствените
собственици на имот № 000104 с площ 9.454дка. и имот № 000105 с площ 4.046дка.,
двата в землището на с.Сотиря, Сливенска обл., като универсални наследници на И.
С. Н., който им ги е завещал, с нотариално публично завещание- факт, известен
според Х. на ищеца и на всички наследници. Поради това и само те двете,
еднолично, са се разпоредили с тях. С аргумент цитираното завещание ответницата
Х. въобще оспорва правото на ищеца Г.Й. на съсобственост в процесите две
зем.земи- тъй като поради волята на наследодателя, е изключена възможността той
като наследник да получи идеални части от тях.
Множество
възражения са наведени и в писмения отговор на К.М.С.. Тях съда обаче няма да
коментира, тъй като следва да се счита, че всъщност отговор не е депозиран-
защото е подаден след изтичането на едномесечния срок по чл.131 от ГПК. В него
жената чрез пълномощник –адвокат прави изявление, че препис от исковата молба й
е бил връчен на 24.08.2015г. и поради това го подава на 28.05.15г., т.е. в
срок. Съдът не може да приеме тезата й- защото още на 04.07.2014г. надлежно е удостоверен
отказа й да получи предназначените за нея книжа- именно преписа от исковата
молба. Поради това съда с нарочно разпореждане ги е приложил към делото като
връчени й на осн.чл.44 от ГПК. Това означава, че срока на К.С. за писмен
отговор по исковата молба на Г.Й. е изтекъл още през лятото на 2014г.!
В хода на
делото, преди провеждане на първо съдебно заседание, почина ответника Г.И.Г.. В
случая обаче съда не приложи, с изричен акт, разпоредбата на чл.227 от ГПК, тъй
като не се наложи на негово място, като ответници, да бъдат конституирани
наследниците му, защото те, видно от удостоверение изх.№ 9400-7583/
15.04.2015г. на община Сливен: дъщеря му С.Г.В. и сина му Г.Г.Г., още с
подаването на исковата молба са конституирани като ответници.
Също в хода на
делото, също преди провеждане на първо съдебно заседание, почина и ответницата Д.Ж.Б..
Поради това „приемство в процеса” по смисъла на чл.227 от ГПК, на нейно място и
в същото процесуално качество, бяха конституирани наследниците й, които съда
установи от удостоверение изх.№ 9400-10861/ 28.05.2015г. на община Сливен:
съпруга й Т.Г.Б. и дъщерите й С.Т.Д. и В.Т.С..
В хода на
делото, отново преди провеждане на първо съдебно заседание, почина и
ответницата К.М.С.. Поради това „приемство в процеса” по смисъла на чл.227 от ГПК, на нейно място и в същото процесуално качество, бяха конституирани
наследниците й, които съда установи от удостоверение изх.№ ОРД- 01-111/
18.04.2016г. на община Сливен: дъщерите й С.Т.Ж. и Р.Т.С. /всъщност, тя вече бе
конституирана в това процесуално качество, чрез посочването й преди това от
ищеца като ответник, в изпълнение на дадени от съда указания/.
В хода на
делото, преди провеждане на първо съдебно заседание, почина и ответницата Ц.Д.Д..
В случая обаче съда не приложи, с изричен акт, разпоредбата на чл.227 от ГПК,
тъй като не се наложи на нейно място, като ответници, да бъдат конституирани
наследниците й, защото те, видно от удостоверение изх.№ 578/ 24.08.2016г. на
община Сливен: дъщеря й З.Ж.Ч. и внучките й Славка Т.Д. и В.Т.С., последните
две като наследнички на починалата в хода на делото Д.Ж.Б., поч. 25.05.2015г.,
вече са конституирани като ответници.
В проведените
открити заседания участниците в производството се представляваха от
пълномощници, главно адвокати, като тези обстоятелства са надлежно отразени в
съставените за заседанията протоколи.
Общо за всички страни може да се отбележи, че в тези заседания те по
същество поддържаха вече заетите от тях, в писмен вид, позиции.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
От
удостоверението изх.№ ОРД-01-48, издадено от Общинска администрация- Сливен, на
03.02.2014г., се установява, че лицето, посочено в текста на исковата молба
като общ наследодател- И. С. Н., е бивш
жител *** и е починал на 11.08.1986г. Също, че е бил вдовец, а към момента
на смъртта му са били починали и двама от
братята му- Н. С. Н., поч. 28.05.1974г. и М. С. Н., поч. 27.11.1985г. Живи
са били сестрите му З. С. Д. и Г. С. Ц., но по-късно и те са починали- първата
от тях на 05.08.1992г., а втората- на 14.06.1995г. От този документ се
установява още, че след смъртта си Н. С. Н. не е оставил наследници, тъй като
дъщеря му М. Д. С. е починала твърде
малка- през 1954г. М. С. Н. обаче е оставил наследници- дъщерите си С. М.Й., С. М. А. и К.М.С.- първия по делото ответник /по реда на
първоначалната искова молба/. Първите две
обаче също са починали: първата на 05.05.1987г., а втората- на 12.11.2012г.
От
удостоверението изх.№ 9400-1391, издадено от община Сливен на 20.01.2014г. е
видно, че наследници на С. Й. са ищеца Г.Р.Й. и втория и третия ответник- Н. Р. Й. и М.Р.Т.. От удостоверението изх.№
84, издадено от община Петрич на 24.01.2014г. е видно, че наследници на С. А. са синовете й Г.А.Т.- четвъртия ответник и П.Г.Т.- петия ответник и дъщеря й В. Г. Й.- шестия ответник.
Живата към
момента на смъртта на И. С. Н. негова сестра З. С. Д. по-късно също е починала- на 05.08.1992г., като е оставила
за наследници синовете си Н.Г.Д.- седмия
ответник; Ж. Г.Д. и дъщеря си Й. Г.Г.. Другото й дете- дъщеря й М. Г.Ж. е била починала още на 11.06.1948г.
Всички тези обстоятелства се установяват от удостоверението за наследници
изх.№69, издадено на 29.01.2014г. от кметство с.Тополчане, Сливенска общ. Ж. Д. също е починал- на 23.04.2002г.,
видно от удостоверение изх.№ 1000-71 от 28.01.2014г. на община Сливен, като е
оставил за наследници съпругата си Ц.Д.Д.-
осмия ответник; З.Ж.Ч.- деветия
ответник и Д.Ж.Б.- десетия ответник.
Видно от
удостоверението изх.№ 1000-71 от 28.01.2014г. на община Сливен, след смъртта си
на 03.10.2005г. Й. Г.Г. е оставила за наследници съпруга си Г.И.Г.- единадесетия ответник и децата си С.Г.В.-
дванадесетия ответник и Г.Г.Г.- шестнадесетия ответник.
Живата към
момента на смъртта на И. С. Н. негова сестра Г. С. Ц. по-късно също е починала- на 14.06.1995г., като е оставила
за свой наследник сина си Божил Ц.Б..
Той обаче също е починал – на 22.10.2010г.,
а за наследници е оставил съпругата си Г.И.Б.- тринадесетия ответник; сина си Ц.Б.Ц.- четиринадесетия ответник и дъщеря си Г.Б.Ж.- петнадесетия ответник.
От скица №
К01256/25.02.2014г. съда установи, че имота, за който е издадена тя- № 000104 в
землището на с.Сотиря, Сливенска обл., е пета категория и с площ 9.454дка. В
документа е записано, че тази нива е собственост на наследниците на И. С. Н..
От скица №
К01257/25.02.2014г. съда установи, че имота, за който е издадена тя- № 000105 в
землището на с.Сотиря, Сливенска обл., е пета категория и с площ 4.046дка. В
документа е записано, че тази нива също е собственост на наследниците на И. С. Н..
В никоя от
двете скици не е отбелязано в коя местност се намират имотите, но пък от
съдържанието им съда установява, че двата са били образувани от имот № 103.
С решение
№ 179/ 04.03.1996г. на ОСЗГ-Сливен по преписка вх.№ 18162/ 20.02.1992г. е
възстановено правото на собственост, при това в стари реални граници, на
наследниците на И. С. Н., върху нива с
площ 13.5дка в землището на с.Сотиря. От съдържанието на документа съда
установява, че тя попада в имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което означава, че
всъщност наследниците ще получат не
имота, а обезщетение.
С решение
№ 646, прието от Общински съвет –Сливен на заседание, проведено на
27.02.2013г. и на осн.чл.27ж от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл.45ж от ППЗСПЗЗ и чл.21
ал.1, т.8 от ЗМСМА, на наследниците на И. С. Н. са предоставени имот № 000104 с
площ 9.454дка. и имот № 000105 с площ 4.046дка., двата в землището на с.Сотиря,
Сливенска обл.
На 12.04.2013г.
е сключен договор, извършен в нот.акт № 199, том ІІ, дело 298/2013г. на
нотариус Н.С., между Р.Т.С. с ЕГН:********** и К.М.С. с ЕГН: **********, от една страна- като продавачи и М.Д.Х.,
от друга-като купувач, за продажбата на
тези два имота.
От документа,
представляващ листи №№ 113,114 и 115 от делото съда установява, че на
28.03.1984г. нотариус при Сливенския районен съд е съставил нотариално публично
завещание на осемдесет и три годишния тогава И. С. Н., с което последния се
разпорежда за след смъртта си с всички свои недвижими и движими имущества в
полза на племенницата си К.М.С. и дъщеря й Р.Т.С.- на всяка половината от тях.
Документът,
представляващ листи 117 и 118- сключен на 10.02.2014г. договор, извършен в
нот.акт № 85, дело 87/ 2014г. на нотариус Н.С., по силата на който М.Д.Х. и И. П.
Х. продават имот № 000104 с площ 9.454дка. и имот № 000105 с площ 4.046дка. в
землището на с.Сотиря, Сливенска обл. на лицето Т. Т. Х. съда няма да обсъжда,
тъй като е неотносим към предмета на настоящото дело.
В първото
съдебно заседание ответницата М.Х. представи два документа. Единият от тях-
решение на поземлена комисия, с наименование към този по-нов момент от времето-
Общинска служба по земеделие и гори, Сливен се дублира с представен още с
исковата молба и вече коментиран от съда по-горе- това е решение № 179/
04.03.1996г. на ОСЗГ-Сливен по преписка вх.№ 18162/ 20.02.1992г., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на И. С. Н., върху нива с площ 13.5дка в
землището на с.Сотиря, но всъщност, тъй като тя попада в имоти по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, е разпоредено наследниците да получат не имота, а обезщетение. Прав е пълномощника
на тази ответница, че от решението е видно и че преписката, в която е взето, е
образувана по заявление на Г. С. Ц.. Тя, както също вече бе коментирано от съда
в това решение, е сестра на И. С. Н., поч., б.ж. с.Сотиря, която е била жива
към момента на смъртта му, но по-късно- през 1995г., също е починала.
Вторият от тези
документи- нот.акт №8, дело № 182/ 20.08.2007г. по описа на нотариус Д.Г. съда,
въпреки че приобщи към доказателствения материал, няма да обсъжда- той е
неотносим към настоящото дело- защото няма касателство нито със страните по
него, нито пък с предмета му.
Явно, за да
докаже твърдението си за момента, в който е узнал за сделката по продажбата на
двата процесни имота, Г.Й. представи с исковата си молба „справка по лице”-
всъщност, разпечатка на данни от Имотния регистър. Обсъждане на същата съда
отново няма да прави- не е необходимо. Защото съгласно трайно установилата се
съдебна практика, двумесечния срок по чл.33 ал.2 от ЗС започва да тече от
момента на извършване на сделката, но само ако в делото са налични
доказателства, че прехвърлителя е връчил на останалите съсобственици, преди
сделката, покана да изкупят те неговите идеални части и уведомление, че ако не
сторят това, ще ги продаде на трето за имуществената общност лице. Ако обаче
такова изявление не е отправяно, то срока почва да тече от момента на узнаването
от съсобственика на сделката, а това означава от твърдяния от ищеца момент-
неговото твърдение за този момент се приема за вярно- щом по делото няма
доказателства, които да указват на друг момент. В случая такива други
доказателства не се ангажираха, а дори ответника, който единствен навежда
възражения против иска-Х., заявява позиция, че не е било необходимо да
уведомява някого от наследниците по закон, тъй като никой от тях не е бил съсобственик в двата имота.
От отговорите
на ищеца на поставени му по реда на чл.176 и чл.177 от ГПК въпроси съда
установява, че Г.Й. отдавна- от шести клас, е напуснал гр.Сливен и живее в
гр.Петрич, както и че не само не е познавал бившия жител *** И. С. Н., но и не
разполага с почти никаква информация за него и за имуществото, като дори не е
сигурен каква точно е родствената му връзка с него. Установи се, че ищеца няма
много добра представа и за земеделската земя, предмет на настоящото дело.
Събрани бяха и
гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетелите С. П. С. и Ж. Т. Ж.в.
Въпреки, че уважи това доказателствено искане и допусна двамата до разпит, при
прочита на показанията им за нуждите на настоящото решение, съда намира, че те
са за неотносими към предмета на делото обстоятелства. Защото са основно за
установяване на фактите съобщавал ли е И. С. Н.; кога и на кого, че ще завещае
имуществото си на К.С. и дъщеря й Р., но те са без значение за делото или поне
без значение за изхода на спора, заявен с иска по чл.33 ал.2 от ЗС. Поради това
и не е необходимо съда да ги коментира повече от това изложение. Все пак, от
показанията може да се приеме, че Н. е съобщил на роднините си, макар и не на
всички, за волята си, както и че е взел такова решение, защото е бил сам- без
съпруга и деца и е разчитал двете жени да се грижат за него и да го гледат на
старини.
Така
установените факти налагат следните изводи за правото:
Предявен е иск
с пр.осн.чл.33 ал.2 от ЗС. Ищецът претендира да бъде признато правото му на изкупуване, в случая дори не на идеална
част, а на два цели недвижими имота. Правата си по него черпи от общ
наследодател- И. С. Н., б.ж. с.Сотиря, община Сливен, поч. на 11.08.1986г. Твърди, че заедно с ответниците- изброените
в първоначалната искова молба, по която бе образувано делото, са негови
наследници и като такива собственици- в режим на съсобственост, на два
конкретни недв.имота- зем.земи в землището на с.Сотиря, Сливенска област. Черпи
права и от твърдението, че един от съсобствениците- К.М.С., заедно с дъщеря си Р.Т.С.,
са ги отчуждили в полза на трето за имуществената общност лице, и то без преди това първата от двете да му ги
предложи на него.
При вече изложени
по-горе съображения, съда намира че иска е допустим- предявен е в двумесечния
срок по чл. 33 ал.2 от ЗС. Разгледан по същество обаче е неоснователен. Безпротиворечиво
се установи, че с решение № 179/ 04.03.1996г. на ОСЗ-Сливен, на наследниците на
И. С. Н. е възстановено правото на собственост върху 13.500дка, пета категория,
в землището на с.Сотиря, община Сливен. То
е постановено на основание чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно който общинската
служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се
описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към
решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по
земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от
техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт
за собственост върху имота.
В случая обаче
тази зем.земя е попадала в терен по параграф 4 в землището на с.Сотиря, община
Сливен и поради това на практика общинската служба е отказала да възстанови
собствеността в цитираните по-горе граници, а е определено наследниците да
бъдат обезщетени. В резултат, на проведено на 27.02.2013г. заседание, ОбС-
Сливен взема решение- № 646, на наследниците на И. С. Н. да бъде предоставена земеделска
земя от Общински поземлен фонд в с.Сотиря - това са ПИ 000104 с площ 9. 454дка
и имот № 000105 с площ 4. 046дка. За тях са издадени скица № К01256/
25.02.2014г. и скица № К01257/ 25.02.2014г. , в които е записано, че имотите са
собственост именно на насл. на И. С. Н..
С договор от
2013г., извършен в надлежна форма- нотариален акт, тези два имота са отчуждени-
продадени са от лицата Р.Т.С. с ЕГН: ********** и К.М.С. с ЕГН: ********** на
купувача М.Д.Х. с ЕГН: **********. Учудване,
при първоначален поглед, предизвиква факта, че единия от двамата продавачи не е
наследник по закон на общия наследодател- б.ж. на с.Сотиря И. С. Н., защото не
фигурира като такъв в никое от представените по делото удостоверения за наследници,
а те са официални свидетелстващи документи, т.е. задължават съда да приеме, че
вписаните в тях факти са верни.
Представен в
хода на делото от един от ответниците - М.Д.Х., документ, неоспорен от
останалите страни, обяснява надлежното място на Р.С. сред продавачите. Защото
със съставено през 1984г. нотариално публично завещание И. С. Н. е завещал на К.М.С.
– негова племенница и на дъщеря й Р.С., при равни квоти, цялото си движимо и
недвижимо имущество. Така с това универсално завещание И. Н. със своята воля
парира волята на законодателя, изключвайки възможността дял от наследството му да
получат /с цялата условност на това твърдение/ всички наследници, които черпят
права от родствената си връзка с него и същевременно превръща тези две жени в
единствени свои наследници- с равни по обем права. Ето защо, формирайки през
1996г. Решение № 179, ОСЗГ-Сливен е предоставила, едва ли подозирайки,
собствеността върху 13.5дка зем.земя пета категория в землището на с.Сотиря,
м.“Мандрата“, а всъщност правото на обезщетение за земя с характеристики като
нея, в патримониума на Р.Т.С. с ЕГН: ********** и К.М.С. с ЕГН: **********. А
когато и Общински съвет-Сливен е взел решение № 464/ 27.02.2013г., тези две
жени окончателно се превръщат в собственици на ПИ № 000104 с площ 9. 454дка и
имот № 000105 с площ 4. 046дка. Ето защо когато два месеца по-късно те са
осъществили сделка с тях, продавайки ги на М.Д.Х., за тях не е съществувало
задължение по смисъл на чл.33 ал.2 от ЗС- могли са да ги предложат на когото си
пожелаят, в т.ч. не е трябвало да ги предлагат на никой от наследниците по
закон- наследници по силата на родствена връзка, на отдавна починалия към него
момент И. С. Н., вкл. не е трябвало да ги предлагат и на Г.Р.Й.. Това пък
означава, че неговия иск, основан на цитираната правна норма е неоснователен.
В съдебно
заседание ищеца противопостави на довода на Х., че той и останалите наследници
на са ставали собственици на процесните имоти- именно поради универсалното
завещание, аргумент, че И. С. Н. не е могъл да се разпореди с тях, защото
правото му към него момент все още не е било възстановено, като в тази връзка
наведе срамежливо /защото не бе цитирано конкретно решение/ твърдение, че в
негова подкрепа е тълкувателно решение на ВКС. Това решение всъщност е № 1/
19.05.2004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК
на ВКС, но то в никакъв случай не дава аргументи
в подкрепа на Й., напротив- точно в обратния смисъл е – т.3. Защото с т.3 от диспозитивната
част на решението изрично е указано, че универсалните завещателни разпореждания
имат действие и следва да се зачетат по отношение на зем.земи, собствеността
върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и да са съставени след като тези
земи вече са били включени в ТКЗС или др.
Остава само следва да се отбележи, че съгл.чл.91а от същия нормативен акт, при наследство, в което влизат одържавени или включени в ТКЗС или др.подобни организации имоти, последните се считат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от ЗН. Ето защо няма нищо нередно в това, че наследодателя приживе се е разпоредил с имуществото си за след смъртта си, при това с универсално завещание, като по този е изключил наследниците си по закон на основание родство, от наследяване, вкл. и на реститураните по-късно негови зем.земи.
По искането за
обезсилване, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, на нотариалния акт, в който е
извършена процесната отчуждителна сделка- нот.акт № 86, том Х, дело № 1348 от
12.04.2013 г. по описа на съдия по вписванията при Сливенски районен съд. Съдът
умишлено използва израза „искане“, тъй като това не е иск- не представлява
самостоятелно право на защита, а то следва от изхода на делото по имуществен
спор например. С оглед на това е ясно, че няма да бъде уважено- защото иска във
връзка с който се прави се оказа неоснователен. Искането е неоснователно така
да се каже и изначално – защото отдавна установено е в съдебната практика, че
нотариални актове като този- конститутивни, не подлежат на отмяна от съда.
Всъщност, от определен момент нататък на това разбиране беше съвсем
официализирано- с тълкувателно решение на ВКС.
При този изход
на делото неоснователно се оказва искането на ищеца – по аргумент за противното
от чл.78 ал.1 от ГПК, за присъждане на разноски. /За тях се представи списък по
чл.80 от ГПК, за разноски в общ размер 867.50лв./.
Основателно
обаче е аналогичното искане на ответницата Х.. Тя направи разноски в размер
650лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника й- адвокат, видно от ДПЗС №
41948/ 27.05.2015г. и тъй като предявения срещу нея иск е изцяло
неоснователен, ще й бъдат присъдени в
пълен размер.
Ответниците Р.Т.С. и С.Т.Ж. също направиха искане да им бъдат присъдени
сторените от тях разноски в делото, за които и се представи списък по чл.80 от ГПК- за разноски в размер 1 100лв., респ. 930лв. Тези искания обаче ще бъдат
отхвърлени, въпреки че двете жени
са сключили с пълномощника си- адвокат, договори за правна защита и съдействие-
№ 52336/ 17.10.2016г. и 52335/ 10.10.2016г. В тях обаче е отбелязано, че
договореното възнаграждение ще бъде заплатено в по-късен момент от датата на
сключване на договорите, при това по банков път. Доказателства за осъществено
плащане по този начин-банков превод, или пък по друг, обаче не се ангажираха.
Това налага да се приеме, че договореното възнаграждение не е реален разход за
страната.
Искане за
присъждане на разноски формулират и ответниците, представлявани от адв.А. като
пълномощник. От последната се представиха надлежни пълномощни, а също и
договори за правна защита и съдействие, сключени с тези лица, но в никой от тях
не е упоменато, че е уговаряно и заплащано възнаграждение.
При изложеното,
Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Г.Р.Й. с ЕГН ********** и адрес: ***, със съдебен адреса*** иск с
пр.осн.чл.33 ал.2 от ЗС съда да признае спрямо Н.Р.Й.,
ЕГН ********** ***; М.Р.Т., ЕГН ********** ***; Г.А.Т., ЕГН ********** ***; П.Г.Т.,
ЕГН ********** ***; В.Г.Й., ЕГН ********** ***; Н.Г.Д., ЕГН ********** ***; З.Ж.Ч.,
ЕГН ********** ***; С.Г.В., ЕГН ********** ***; Г.И.Б., ЕГН ********** ***; Ц.Б.Ц.,
ЕГН ********** ***; Г.Б.Ж., ЕГН ********** ***; Г.Г.Г., ЕГН ********** ***; С.Т.Ж. с ЕГН: ********** и адрес: *** /последната като наследник на починалата в
хода на делото ответница К.М.С., ЕГН **********/; Р.Т.С. с ЕГН:********** и
адрес: ***; Т.Г.Б. с ЕГН: ********** и
адрес: ***, С.Т.Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** и В.Т.С. с ЕГН: ********** и
адрес: *** /последните трима като наследници на починалата в хода на делото
ответница Д.Ж.Б., ЕГН **********/ и М.Д.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
правото му на
изкупуване на следните недв.имоти: ПИ № 104, с площ 9.454 дка,
представляващ трайни насаждения, категория при неполивни условия - пета, при
граници и съседи: ПИ № 106 на община Сливен; ПИ № 96 - на М.Д.Х. и ПИ № 146 -
полски път на община Сливен и ПИ
№ 105, с площ 4.046 дка, също трайни насаждения, категория при неполивни
условия - пета, при граници и съседи: ПИ 96- „др. тер. нест." на М.Д.Х.;
ПИ № 106 - „трайни насаждения" на община Сливен; ПИ № 146, полски път на
община Сливен и ПИ № 237 - нива на Арменско църковно настоятелство,
отчуждени с
договор, сключен на 12.04.2013г. и извършен в нот.акт № 199, том ІІ, рег.№
3576, дело 298/2013г. на нотариус Н.С.- тя с рег.№123 в Нотариалната камара,
между Р.Т.С. с ЕГН:********** и К.М.С. с ЕГН:
**********, от една страна- като продавачи и М.Д.Х., с ЕГН: **********
от друга-като купувач.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането по чл.537 ал.2 от ГПК на Г.Р.Й.
с ЕГН ********** да бъде обезсилен нот.акт № 199, том ІІ, рег.№ 3576, дело
298/2013г. на нотариус Н.С.- тя с рег.№123 в Нотариалната камара.
ОСЪЖДА Г.Р.Й. с ЕГН **********
да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на Мария Д.Х., с ЕГН: **********,
направените от последната разноски в настоящото гр.д.№ 1309/2014г. на СлРС, в
пълен размер - 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Г.Р.Й. с ЕГН **********
да му бъдат присъдени сторените от него разноски в делото, за които и представи
списък по чл.80 от ГПК- за разноски в размер 867.50лв.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Р.Т.С. да й бъдат
присъдени сторените от нея разноски в делото, за които и представи списък по
чл.80 от ГПК- за разноски в размер 1 100лв.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на С.Т.Ж. да й бъдат
присъдени сторените от нея разноски в делото, за които и представи списък по
чл.80 от ГПК- за разноски в размер 930лв.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ исканията на Н.Р.Й.; М.Р.Т.; П.Г.Т.;
В.Г.Й.; Н.Г.Д.; З.Ж.Ч.; С.Г.В.; Г.И.Б.; Ц.Б.Ц.; Г.Б.Ж.; Г.Г.Г.; и Т.Г.Б. с ЕГН:
**********, С.Т.Д. с ЕГН: ********** и В.Т.С. с ЕГН: ********** /последните
трима наследници на починалата в хода на делото Д.Ж.Б./, да им бъдат присъдени
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски
окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок,
течащ от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: