СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Йорданка Петрова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 5304 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
решение № 20205489 от 23.09.2020 г. по
гр. по гр. д. № 45182/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на И.К.С., ЕГН ********** сума в
размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно обвинение, водено в периода от м.06.2008 г. до 10.07.2013 г.
по досъдебно производство № 37/2008 г. /пр.пр.№ 3054/2008 г./ по НОХД №
3467/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в за извършено престъпно деяние по чл.
219, ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 вр. чл. 20, ал.2 вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК,
по което е оправдана с присъда от 19.04.2012 г. влязла в сила на 10.07.2013 г.
постановена по НОХД № 3467/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2015 г. като искът в останалата
част за сумата над 8000 лева до размера от 15000 лева е отхвърлен като
неоснователен.
Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за разликата над сумата от 8000 лева до предявения размер от 15 000
лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 25151768/23.10.2020 г., подадена И.К.С., ЕГН **********. Изложени са съображения за
неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство поддържа, че определеното обезщетение е
несправедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е силно занижен. При
постановяване на решението си съдът не е съобразил, че повдигнатото обвинение е
за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание "лишаване
от свобода". Не било съобразено също, че незаконното обвинение и воденото
наказателно производство е натоварило много тежко психиката и поведението на ищцата. Излага, че в
съдебното производство е участвала в 25 заседания. Сочи че след наказателното
производство е настъпило цялостно влошаване в здравословното състояние на
ищцата.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен до
пълния предявен размер от 15000 лева.
Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
от Прокуратурата на Репубика
България.
Срещу решението, в частта, с която е уважен предявения
иск и Прокуратурата на Репубика
България е осъдена да заплати сумата от 8000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди е подадена въззивна жалба вх.
№ 25138137/02.10.2020 г. Във
въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното
решение в обжалваната част. Прокуратурата на Репубика
България поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
твърденията си за претърпените от него неимуществени вреди и непосредствената
им връзка с незаконното обвинение. Счита
за неясни мотивите на съда да определи обезщетение именно в размер на 8000 лв. Сочи
че не били обсъдени направените от ответника възражения досежно интензитета на
търпените от ищеца вреди. Изтъква че наказателното производство е провендено в
разумен срок малко повече от 5 години. Въз основа на изложеното,
поддържа, че не е безспорно доказано по делото, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди и предявеният иск бил недоказан. Моли обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност моли да бъде
намален размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата И.К.С., ЕГН ********** с който заявява, че оспорва
въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на Репубика
България и моли да бъде отхвърлена.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни правни норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Основателността
на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
1/ спрямо ищцата да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от
общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено с
влязъл с акт, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление; 3/ да е претърпяла твърдените
неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице
причинно-следствена връзка.
Елементите от
горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и
главно доказване от ищцата – чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не е
спорно, а и се установява от представеното по делото постановление от 28.03.2008г.
на прокурор при СРП по пр. пр. 3054/2008г., че И.К.С. е привлечена в качеството
на обвиняем за това че в гр. София в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „Б" от НК - член на Съвета на директорите на
„Софийски имоти“ ЕАД по решение на № 54/04.08.2003 г. на СГС по ф.д.
16757/1995г. в съучастие като съизвършител извършила престъпление по чл. 219,
ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 вр. чл. 20, ал.2 вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, при
условията на продължавано престъпление с 15 отделни деяния изразяващи се в
това, че не е упражнила достатъчно контрол върху работата на лицата, на които е
било възложено управление на обществено имущество – Т.Д.Д., П.Й.С., - изпълнителни директори в същото дружество по
сключени предварителни и окончателни договори за покупко-продажба на недвижими
имоти, от което са последвали значителни щети за дружеството.
На ищцата е
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 20 000 лева.
На 03.12.2008г. Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу ищцата за престъпление по чл.
219, ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 вр. чл. 20, ал.2 вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК въз
основа на който е образувано НОХД № 3467/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в.
По делото били
проведени 25 съдебни заседания с присъствието на ищцата.
С присъда №
120/19.04.2012г. ищцата е оправдана по повдигнатите обвинения.
Срещу
оправдателната присъда е подаден протест и е образувано ВНОХД 496/2013г. по
описа на Апелативен съд София, НО 6 състав и е влязла в сила на 10.07.2013г.
С оглед
релевираните във въззивната жалба доводи срещу първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд изхожда от неоспореното положение, което се установява и от
доказателствата по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган –
обвинение в извършване на престъпление, за които ищецът е бил оправдан с влязла
в сила присъда. Отговорността на ответника произтича от законоустановените
правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен
надзор за законосъобразното му провеждане, респ. от прекратяването на
наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е извършено –
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Спорните по
същество във въззивното производство въпроси са свързани с настъпването на
твърдените вреди, наличието на причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и вредоносния резултат и размера на дължимите обезщетения.
Въззивният съд
приема, че от незаконното повдигане на обвинение се засяга по един недопустим
начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което
води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди – неблагоприятно
отражение върху психиката на човек /негативни изживявания, огорчения, стрес и
тревога/, независимо от конкретната преценка, която следва да бъде осъществена
за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – чл. 52 ЗЗД.
Ищцата И.К.С.
претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
отрицателни последици за здравословното и психическото й състояние и социалния
й живот – постоянен страх, безпокойство, преживян стрес и дискомфорт от роднини
и близки, накърняване на авторитета й сред колеги и приятели.
В разглеждания
случай е установено въз основа на събраните писмени доказателства и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Стоян Мишев Мишев и Камен Любенов Станчев /които доказателствени
средства са стандартно използвани в исковия процес за доказване на настъпването
на неимуществени вреди/, които при преценката им следва да бъдат кредитирани
като ясни, последователни, убедителни, взаимно подкрепящи се и неопровергани от
останалия доказателствен материал, че след образуване на процесното наказателно
производство, ищцата била под изключителна преса, променила се като човек, и
като характер, изживявала всичко изключително тежко. Станала изключително
нервна, страдала от безсъние, и липса на апетит. Излага, че тя не била на себе
си през целия процес, като той й се отразил изключително тежко. Влязла в депресивно състояние, отказала да се
вижда с хора. Била много повлияна от делата.
По отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав
приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на
обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, в т. ч. дали
с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно
качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в
държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа,
свързана с отговорности в публичен интерес, наличието на разгласяване на
обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация,
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и
обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката,
контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение към претерпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки
принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени
вреди и паричното им възмездяване – в този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014
г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от 16.06.2016
г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017
г. на ВКС по гр. дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019
г. на ВКС по гр. дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019
г. на ВКС по гр. дело № 2586/2018 г., ІV г. о., ГК.
За да определи в
частност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява следните обстоятелства:
Продължителността
на преследването по процесното наказателно производство е била повече от 5
години – от привличането на ищцата в качеството на обвиняем – 28.03.2008 г. до
влизането в сила на оправдателната присъда по НОХД № 16904/2010 г. по описа на
СРС, НО, 103 с-в, като този срок надхвърля разумния такъв за провеждане на
подобно наказателно производство /виж и чл. 22, ал. 1 НПК/. Дори да се приеме
че срокът е разумен предвид множестовото обвинения и привлечени към наказателна
отговорност лица се касае за дълъг период от време през който ищцата е търпяла
негативните последици от повдигнатото обвинение. Също така, следва да се
отбележи, че ищцата се е явявала в открито заседание само пред първата
инстанция 25 пъти.
На ищцата е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 219, ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 /квалифициран
състав на безстопанственост/, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и има
по-силно негативно отражение върху неимуществената й сфера, тъй като е вменено
осъществяването му в качеството на длъжностно лице.
Към момента на
повдигане на обвинението ищцата е била на 55 години, като наказателното
производство се е провело и по време, когато той е била в активен етап от
професионалното и личностното си развитие.
Ищцата е
преживяла продължителен и интензивен психическия дискомфорт, както и
естествения страх и притеснение от неоснователно осъждане. Като гражданка с
чисто съдебно минало и утвърдено добро име, ищцата е посрещала по-тежко
негативните последици от повдигнатото обвинение.
Повдигнатото
срещу ищцата незаконно обвинение е затруднило личния и социалния й живот в
обичайна степен – той е станала затворена и тревожна; имала е множество лични
участия в извършването на различни процесуални действия по образуваното срещу нея
наказателно производство, преобладаваща част от които в съдебната му фаза.
Влошило се е и
здравословното й състояние, като СГС отчита, че психичното напрежение, което
трябва да се отдаде на обвинението /при липсата на друга причина/, се отразява
негативно на общия здравен статус на един човек, макар и в частност причината
за влошаване на здравето при налични заболявания да е комплексна и да включва
възрастови промени и хронични заболявания.
Дискредитирани са
били честта и доброто име на ищцата – същата е била злепоставена пред колегите
и приятелите си.
Във връзка с
оплакванията във въззивната жалба следва да бъде посочено, че фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимата е претърпяла
вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство, а също и че по човешка
презумпция е сигурно, че ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата молба
изражение – страх от неоснователно осъждане, засегнати чест и достойнство,
ограничения в личния живот. Безспорно за периода на наказателното преследване
ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение – то ограничава
възможността да води обичайни си начин на живот и му се отразява емоционално
негативно – в този Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009
г., III г. о., ГК и Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., III г. о., ГК.
От друга страна
сериозни негативни въздействия върху трудовата ангажираност на ищцата, социалното
обкръжение и среда на ищцата не са настъпили. Не е налице срив в общественото й
положение и промяна в социалния й статус. Няма и данни за настъпването на други,
извънредни промени в начина й на живот и за трайни неблагоприятни последици за
психичното й здраве. На ищцата е била определена мярка за неотклонение, която
не е ограничила свободата й на придвижване. Отчетено е също така, че през същия
период срещу ищцата е имало образувано и друго наказателно производство, което
също е рефлектирало негативно върху ищцата.
С оглед така
приетото и предвид тежестта на деянието, за които е бил обвинен по процесното
наказателно производство, неговата значителна продължителност, негативният
ефект върху личността на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи /във връзка със същото наказателно производство са постановени
множество актове на ВКС РЕШЕНИЕ № 22 ОТ 26.03.2018 Г. ПО ГР. Д. № 1552/2017 Г.,
Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 92 ОТ 03.05.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3119/2021
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 15 ОТ
04.02.2020 Г. ПО ГР. Д. № 1510/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 115
ОТ 02.08.2021 Г. ПО ГР. Д. № 2421/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 460 ОТ 26.05.2020 Г. ПО ГР. Д. №
4043/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и др./ следва
да бъде определен на 8 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.07.2013г. до
окончателното и изплащане /в който смисъл са и задължителните разяснения,
дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, както е
приел и СРС. Присъждането на сума по-голяма от посочената би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Ето защо
възззивните жалби и на двете страни следва да бъдат оставени без уважение а,
решението на СРС – потвърдено.
По отношение на
разноските:
При този изход
на производството и предвид факта че и двете жалби са оставени без уважение на
страните не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от
гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20205489 от 23.09.2020 г. по гр. по гр. д. № 45182/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.