Р Е Ш Е Н И Е №………..
град Свиленград, 12.02.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка
Кирева
при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от
Председателя Административнонаказателно
дело № 769 по описа за 2020година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 20-0351-001057 от 18.11.2020година на Началник Група
към ОД на МВР – Хасково, РУ
Свиленград , с което на Р. Н.С.
с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл. 174,ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено на
основание чл.174,ал.3 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лв.
Жалбоподателят Р. Н.С. моли за пълна отмяна
на обжалвания акт, като се твърди,че обжалваният е неправилен и
незаконносъобразен. В жалбата се оспорва описаната фактическа обстановка,като
се твърди,че същата не отговаряла на фактическата такава,като се оспорва
твърдението относно извършеното от страна на жалбоподателя нарушение.Поради
изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .
В съдебната фаза, редовно
призован, жалбоподателят Р. Н.С. се явява лично и дава
обяснения по случая,като твърди,че това реално управляваното от него превозно
средство е ел.велосипед и за него при
закупуването му изрично му било обяснено,че не е необходимо да има СУМПС и да се
регистрира в КАТ.Също така твърди,че не е бил канен да даде кръвна проба,а бил
задържан в РУ Свиленград и му били връчили актове за установяване на
административно нарушение,които той подписал,но едва в съдебно заседание
разбрал,че бил отказал да даде кръвна проба и да получи процесният талон. Представлява
се от адв.Кр.Т.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи.
В съдебната фаза ангажира
доказателства.
Претендира разноски по делото ,но не представя
списък за тях.
АНО (въззиваемата
страна) - Началник Група към ОД на МВР –
Хасково, РУ Свиленград, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза ангажира писмени
и гласни доказателства.
В придружителното писмо до съда се отправя
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение в случай на присъждане на
такова.
Страна Районна
прокуратура – Хасково,ТО Свиленград/ преди РП
Свиленград/, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят бил неправоспособен водач
и живеел в село Левка и тъй като
често вървял пешо до град Свиленград,П.В.В.го посъветвал да си закупи мотопед
или ел. колело за което не се изисква
регистрация в КАТ и съответно не се изисквало да има СУМПС. Жалбоподателят се
съгласил и В.започнал да издирва такова средство при което открил да се продава ел.велосипед марка Минеда,син на цвят. Двамата отишли на
място при търговеца и след като същият
ги уверил,че за процесното средство не
се налага водача да има СУМПС и съответно не следва да се регистрира в КАТ,тъй
като било предназначено за използване от деца и възрастни, жалбоподателят го
закупил и започнал да се предвижва с него до град Свиленград.
На 31.10.2020 година свидетелят М.К.Н. и колегата му А.Г.К.,изпълнявали
служебните в община Свиленград на път Общински №55024 по път IV-22047 при км 10+000,когато около
15,50часа спрели за проверка движещият се в посока гр.Свиленград мотопед /в случая ел.велосипед/скутер с
педали /марка Минеда,син на цвят, който бил без регистрационен номер и бил задвижван от ел.двигател и педали.
При проверката свидетелите установили,че превозното средство се управлява
от жалбоподателят,който след справка се установило ,че е неправоспособен.
Полицейските служители отвели жалбоподателя в РУ Свиленград,където със Заповед за задържане на лице от
31.10.2020г. и Протокол за личен обиск от същата дата жалбоподателя бил
задържан в сл.арест на гр.Свиленград на 31.10.2020г. от 16,00часа и му бил
извършен обискът в 16,30ч.
Там на място им св.Б.П. Б. разяснил
на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на
теста, след което полицейският служител Б. поканил водача-жалбоподател да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества
с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 ”, но същият отказал да бъде изпробван,поради
което бил издаден талон за медицинско изследване №082662,но има неяснота дали
действително този талон е направен опит да се връчи на жалбоподателя,така и да
му се осигури правото да даде кръвна проба,тъй като липсват съществени
реквизити в него, в частност ,кога е била извършена проверката,както и до колко
часа и къде следва да се яви да даде
кръвна проба.
За така възприетото нарушение на жалбоподателят/по чл.174,ал.3 от ЗДвП/ бил съставен,предявен акт за извършено
административно нарушение серия АА №180295
от 31.10.2020г. в негово присъствие,
като същият му бил и връчен срещу подпис,без да изложи възражения по него.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.2
от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева.
НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 26.11.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и
подписана.
Видно от Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи със същата се определят държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По АНПр е приложена и справка за
нарушител/водач,видно от която жалбоподателя
не е правоспособен водач,като срещу него има издадени АУАН и НП .
По делото е представена и приета като доказателство
по делото Заповед за задържане на лице от 31.10.2020г. и Протокол за личен
обиск от същата дата на жалбоподателя,видно от които същият е бил задържан в
сл.арест на гр.Свиленград на 31.10.2020г. от 16,00часа,а обискът е започнал в
16,30ч.
Изложената фактическа
обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – Б.П. Б. ,М.К.Н. и В.М.А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране
на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Б.П. Б. ,М.К.Н. и В.М.А. да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според
Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими
към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че жалбоподателят
на процесната датата въпреки отправената
покана към него да бъде тестван с теническо средство за употреба на
наркотици,е отказал. Що се отнася до отказа да даде кръвна проба,такива
категорични доказателства не се събраха по делото, доколкото издадения по
делото талон не отговаря на законовите условия ,а отделно от това
жалбоподателят е бил задържан в
16,00часа в следствения арест в гр.Свиленград.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по
своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за
установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени
доказателствени средства ––Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи и справка за
нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Цениха се с
доверие обясненията на жалбоподателя от
които се установява,че реално управляваното от него превозно средство е ел.велосипед и за него при закупуването му
изрично му било обяснено,че не е необходимо да има СУМПС и да се регистрира в
КАТ,тъй като тези му обяснения не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото от страна на жалбоподателя бе представен
и приет като доказателство по делото
гаранционната карта, с която е закупен процесният ел.велосипед/скутер с
педали/,както и снимков материал към
офертата и техническите характеристики към него,като съдът служебно е издирил
техническите характеристики на процесното превозно средство,като видно от
официалният сайт,същият е предназначен за деца и възрастни.
При така
установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена
е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния Съд
(по местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо същата се явява допустима.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна.
Жалбоподателят е наказан за
извършено от него нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Административното
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози са два различни способа, чрез
които се установява наличието на наркотични вещества или техни
аналози. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които
контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да
бъде установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Ако водачът
откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена
проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато
проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство,
но се съгласи да даде проба за медицинско изследване. По тази причина
изброяването на методите, с които се установява от контролните органи
употребата на наркотични вещества или техни аналози не представлява две
различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено
нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, независимо по кой метод.
Спорният
по делото момент е дали действително жалбоподателят е имал качеството
на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на §
6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП,както и дали към часа посочен в
АУАН и НП, жалбоподателят е управлявал МПС-во и след спирането му е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълнил предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална
дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО
следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не
само привеждането му в движение.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според §6, т.11 от ДР на ЗДвП
„Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните
електрически превозни средства.
В т.14 на същия параграф от ДР на
ЗДвП е дадено легално определение на "мотопед", според което мотопед
е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с
работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не
надвишава 45 km/h.
И актосъставителят и наказващият орган са
отразили в своите актове, че жалбоподателя е управлявал мотопед, като в
показанията си пред настоящия съдебен
състав актосъставителят заявява, че не е знаел какви
са характиристиките на процесното МПС и колко киловата е
то, тъй като водача не носил необходимите документи на
превозното средство,но същото било снабдено с педали и ел .двигател.
Същевременно от представените по
делото писмени доказателства – гаранционна карта ,както и снимков материал към офертата и техническите
характеристики към него,като съдът служебно е издирил техническите характеристики
на процесното превозно средство,като видно от официалният сайт,същият е
предназначен за деца и възрастни ,категорично се установява, че управляваното от
жалбоподателя превозно средство представлява електрически скутер ,велосипед, модел 500W POWER , 350W NOMINAL POWER.
Предвид липсата на правна уредба
в българското законодателство, по отношение на електрическите велосипеди,
тяхната правна и техническа същност е приложим стандарт EN 15194:2017, приет въз
основа на Директива 2006/42/ЕО. Именно това е и правната уредба приложима при
производството и пускането в продажба на процесния електрически
велосипед, изрично отбелязано в представения по делото Атестационен сертификат.
Съгласно горепосоченият стандарт, техническите характеристики на електрическия
велосипед включват: наличието на педали /задвижвани основно чрез използването
на човешката мускулатура/; снабдени са с допълнителен/спомагателен електрически
мотор, който подпомага мускулната сила и дава допълнителна мощност, но не може в нито един момент самостоятелно
да приведе в движение електрическия велосипед или да поддържа неговото
движение; максимална мощност – 0,25 kW; максимална скорост – 25 км/час;
електрическият мотор се изключва при натискане на спирачката.
Доколкото по несъмнен начин се
установи, че процесното превозно средство представлява електрически
велосипед със спомагателен/ допълнителен електрически мотор, съдът намира, че
същото не подлежи на регистрация съгласно Наредба І-45 от 24.03.2000 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи.
Поставя се въпроса попада ли
въпросния електрически велосипед в изключенията на чл.1, ал.4, т.4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г., съгласно
който от приложното поле на Наредбата, съответно от задължението за
регистрация, са изключени велосипедите с допълнително монтиран двигател, и
попада ли в обхвата на това понятие велосипед, който фабрично е
снабден с електрически мотор, какъвто е процесния или включва само
велосипед, на който в последствие е монтиран двигател.
В §21 от ДР на Наредбата е
посочено, че същата въвежда в българското право изискванията на
Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация
на превозни средства.
В приложното поле на Директива
1999/37/ЕО на Съвета попада уредбата на документите за регистрация на превозни
средства, издавани от държавите членки. Съгласно чл.2 от Директивата
категориите МПС, за които следва да се издават документи за регистрация са
всички превозни средства, които се включват в чл.1 от Директива 92/61/ЕИО на
Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколестни и
триколесни моторни превозни средства, отменена и заменена с Директива
2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно
типовото одобрение на дву- и триколесни МПС и за отмяна на Директива
92/61/ЕИО.
В чл.1 от Директива 2002/24/ЕО е
предвидено, че тя се прилага за всяко дву- и триколесно МПС, с двойни или
единични колела, предназначено да се движи по път, както и за неговите
компоненти или технически устройства. Съгласно чл.1, т.1, изр.2, б.“з“ от
приложното поле на Директивата изрично са изключени колесни средства
с помощни педали, оборудвани със
спомагателен електрически двигател с максимална номинална постоянна мощност от
0,25 kW, на
които захранването се намалява постепенно и накрая прекъсва, когато превозното
средство достигне скорост от 25 км/ч или преди това, ако водачът спре да върти
педалите.
В този ред на мисли, така
описаното превозно средство по смисъла на чл.1, т.1, изр.2, б.“з“ от Директива
2002/24/ЕО отговаря изцяло на дефиницията за електрически велосипед по смисъла
на Стандарт EN 15194:2017. Предвид на това се формира извод , че при използваната
техника на препращане от Директива 1999/37/ЕО изменена с Директива 2014/46/ЕС,
извън нейното приложно поле остават електрическите велосипеди по смисъла
на Стандарт EN 15194:2017.
Доколкото Наредба І-45 от
24.03.2000 г. изцяло имплементира Директива 1999/37/ЕО, изменена с Директива
2014/46/ЕС, то при съмнения в точния текст на дадена разпоредба от Наредбата,
тя следва да се тълкува с оглед текста и целта на конкретния член от
Директивата, който дадената разпоредба въвежда в българското право.
В конкретния случай чл.1, ал.4,
т.4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. въвежда изключение от режима
за задължителна регистрация по отношение на велосипеди с допълнително монтиран
двигател.
Както вече беше посочено,
кореспондиращата норма на Директива 1999/37/ЕО, изменена с Директива 2014/46/ЕС
във връзка с Директива 92/61/ЕИО, отменена и заменена с Директива 2002/24/ЕО е
предвидено изключение от задължението за регистрация по отношение на
електрическите велосипеди, отговарящи на изискванията на Стандарт EN
15194:2017.
Предвид на това, понятието
„допълнително монтиран двигател“ следва да се тълкува в смисъла, даден от
Стандарт EN 15194:2017,а именно не като двигател, който е монтиран впоследствие
на велосипед, а като двигател, който фабрично е присъединен към велосипед,
който не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен
източник мощност към мускулната сила, която се явява основен източник на
задвижване.
Налага се извод, че критерия за
преценка дали велосипеда е с допълнително монтиран двигател е дали двигателя се
явява основен или допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване.
Ако е основен източник на задвижване – превозното средство няма да попада в
обхвата на изключенията и подлежи на регистрация. Ако електрическия мотор е
само допълнителен/спомагателен източник – електрическия велосипед попада сред
изключенията по смисъла на чл.1, ал.4, т.4 от Наредба І-45 от
24.03.2000 г. и не следва да бъде регистриран.
Предвид на гореизложеното и
доколкото категорично се установи, че процесния електрически
велосипед представлява именно такъв с допълнително монтиран двигател, то същият
не подлежи на регистрация.
В тази връзка същото не се
явява МПС по смисъла и изискванията на ЗДвП ,респ. лицето което го управлява не
следва да се счита за водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП,поради което следва да се приеме,че жалбоподателят не е
осъществил твърдяното нарушение,както от обективна ,така и от субективна страна.
За пълнота на съдебният акт
следва да се посочи,че дори и да се приеме,че въззивникът е
водач на МПС, то съгласно показанията на св.М.К.Н. жалбоподателят
е бил спрян за проверка към 15,50часа ,след което е бил отведен в
сградата на РУ Свиленград ,като там на място е св.Б. е поканил водача да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на НУВ и след отказа му е бил
издаден талон за медицинско изследване. В същото време по делото са приети като
доказателства Заповед за задържане от същата дата , но като час за задържане на
лицето е посочен 16,00часа, а в 16,30часа му е бил направен личен обиск. В същото време в талона за медицинско
изследване липсва посочен ден и час относно кога е била извършена
проверката,както и до колко часа и къде следва да се яви нарушителя да даде кръвна проба.
Както се посочи по горе ако водачът откаже само
медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с
техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният
водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи
да даде проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите,
с които се установява от контролните органи употребата на наркотични
вещества или техни аналози не представлява две различни
хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение,
изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод.
При това положение, следва да се
приеме,че не е осигурено правото на лицето да даде кръвна проба,като не му е
разяснено на коя дата ,до колко време и къде следва да се яви ,видно от
приложения по АНПр медицински талон. Това нарушение не може да бъде вменено във
вина на водача.
Отново за пълнота на съдебният акт,следва да се посочи че даже и да се
приеме,че е налице от обективна страна извършено нарушение от страна на
жалбоподателя по посочения в НП текст,то
липсва субективният елемент , доколкото жалбоподателят е бил напълно убеден,че
за процесния ел.велосипед/скутер с педали не е необходимо да има СУМПС и да го
регистрира,съгласно неговите обяснения ,поради което у него е липсвал
субективният елемент за знанието му да не управлява процесното след употреба на
НУВ, доколкото е бил убеден,че управляваният от него ел.велосипед-скутер с
педали ,не е МПС по смисъла на ЗДвП и от там няма качеството на водач.
С оглед изложеното Съдът приема,
че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за
адвокатски хонорар ,съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна
защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.2 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв.Кр.Т..
Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени
в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия адвокат
и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна
помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да
е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1
– 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана
от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и
заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При
негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът
няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да
окаже безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода
на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде отменено, следва в полза на проц.
представител на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лв.
По отношение на Решението в частта за разноските
жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха
представени Списъци на разноските от тяхна страна.
Мотивиран
от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 20-0351-001057 от 18.11.2020година на Началник
Група към ОД на МВР – Хасково, РУ
Свиленград , с което на Р. Н.С.
с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл. 174,ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) е наложено на
основание чл.174,ал.3 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лв.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на адв.К.Т. *** ,сумата в размер на 300 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство по АНД №769/2020г. по описа на РС Свиленград.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................