Решение по дело №1193/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 82
Дата: 9 февруари 2022 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20217150701193
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                      №82/9.2.2022г.

 

                                                Гр. Пазарджик

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесета и втора година в състав:                                      

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мариана Шотева

                                                               ЧЛЕНОВЕ:          1. Светомир Бабаков

                                                                                   2. Красимир Лесенски

 

при секретар Тодорка Стойнова

и с участието на прокурор Паун Савов,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ   КАНД  № 1193 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

         Делото е образувано по касационна жалба от М.А.Г., с ЕГН **********, с адрес ***,  чрез адв. О. срещу  Решение № 41 от 09.08.2021 г., постановено по НАХД № 79 по описа за 2021 г., Районен съд – Мадан, с което е потвърдил Наказателно постановление № 20-0298-000236/04.01.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Смолян, РУ –Мадан, с което на касатора, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, като са намалени размера на глобата на 150 лева и размера на наказанието лишаване от правоуправление на 4 месеца.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се още, че при съставяне на акта и издаване на НП не са спазени изискванията на ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, алтернативно да се намалят наказанията до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът, група към ОД на МВР гр. Смолян, РУ –Мадан не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, чрез главен юрисконсулт К.В., счита съдебното решение за законосъобразно, обосновано и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, подадената срещу него жалба за неоснователна и недоказана.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че решението на РС Мадан следва да бъде оставено в сила. Счита, че вмененото административно нарушение е безспорно установено. Счита, че основателно е изменено НП относно размера на наложеното наказание.

Административен съд- Пазарджик, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при което е  ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на М.А.Г., че на 25.12.2020 г. около 3:30 часа в гр. Рудозем, ул. „Хан Аспарух“ в близост до № 3 като водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ рег. № ***, собственост на А. Р.  Г. , ЕГН ********** допуска следното нарушение: при подаден сигнал от контролен орган, водачът не спира плавно в най-дясната пътна част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на касатора за извършени нарушения по чл. 103 от ЗДвП. Наложена  му е санкция на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. В НП е отбелязано, че максималната санкция се налага поради факта, че с действията си нарушителят е застрашил безопасността на служителите на реда.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че актът и НП са издадени от компетентни за това органи, като не са налице допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процедурата. Направил е извод, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения, нито други такива, които да водят до отмяна на НП, като нарушителят е имал пълната възможност да се защити при съставяне на акта и не му е ограничено правото на защита. Посочил е още, че показанията на свидетелите П. К. и С.К.  са подробни и последователни, и способстват изясняването на фактическата обстановка, като потвърждават изложената такава в акта и НП. Счел е, че последните се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Във връзка с това е направил извод, че описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, Приел е още, че подаденият от полицейския служител  сигнал за спиране посредством стоп палка е бил възприет от М.Г., който в отговор не е спрял на подадения му сигнал и вместо да преустанови управлението на автомобила е кривнал леко в посока на служителите на реда, които дори се наложило да се отместят от пътното платно, за да избегнат удар. Впоследствие нарушителят ускорил скоростта и се наложило полицейските служители да го преследват със светлинен и звуков сигнал. Предвид последното е счел, че тези обстоятелства са категорична индикация, че водачът на автомобила е възприел ясно подадения му сигнал и съзнателно и целенасочено не се е съобразил с него, целейки да избегне следващата се проверка. В заключение РС Мадан правилно е посочил, че Г. не само не е спрял на подадения сигнал със стоп палка, но с поведението си е застрашил безопасността на служителите на МВР, които впоследствие се наложило и да го преследват. С конкретното си поведение  е заявил неуважение и незачитане на правомощията на контролните органи, призвани да съблюдават за сигурността на участниците в движението по пътищата. Счел е, че е налице неизпълнение на вмененото в чл. 103 от ЗДвП задължение, поради което и правилно е санкциониран.

След като съдът е приел, че има извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, е постановил правилно решение.

Съгласно чл. 103, от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Разпоредбата задължава водачите на МПС да не напускат мястото на проверката, докато тя не приключи, т.е. докато не им бъде разрешено от полицейските служители да продължат движението си по пътя.

Първостепенният съд е приел е, че при определяне на санкцията следва да бъде извършена преценка на всички релевантни обстоятелства, с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Тъй като  липсват доказателства по делото, касаторът  да е извършвал други административни нарушения от категорията на процесното, е счел че определеното наказание  следва да бъде коригирано на 4 месеца лишаване от право да се управлява МПС и 150 лева глоба, който размер на наказанието и според настоящия касационен състав съответства на целите чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, извършено от М.А.Г.. Напълно се споделят изводите на въззивната инстанция относно установената фактическа обстановка, която се доказва както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива. Безспорно е установено както начина на подаване на сигнала от полицейските служители, така и възприемането му от нарушителя. При ясно и своевременно подаден сигнал за спиране, неговото възприемане от страна на водача /и направена реакция в този смисъл/ и неизпълнението на дадения сигнал, е налице пълно неизпълнение на задължението по чл. 103 от ЗДвП от М.Г., в качеството му водач на МПС. Изводите за доказаност на това нарушение отговарят на събраните по делото доказателства. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 09.08.2021 г., постановено по НАХД № 79 по описа за 2021 г., Районен съд – Мадан

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  

 ЧЛЕНОВЕ :              1.

                                    2.