Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………02.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2797 по описа на
ВОС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 45817/05.07.2018г. от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Пиротска“ № 171
А срещу Решение №
2975/22.06.2018г. по гр.д. № 19377/2017г. на ВРС, 33 св.,в частта, с която
въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ
на И.П.П.
ЕГН **********,***, съд. адрес:***, офис 317, сумата от 1197.72лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.04.2015г. -30.11.2017г. ,
получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното й изплащане; сумата от 4951.50лв,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд по време на
официални празници за целия процесен
период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законовата лихва върху
сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 22.12.2017г. до окончателното й изплащане.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, моли за
отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени. Твърди, че е налице изрична норма, която
урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е
приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността
на нощния труд е не повече от осем часа.
Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд
.Твърди , че през процесния период са действали специални законови уредби ,в
които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен
труд, което е равно на коефициен 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа ,
което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Оспорва се решението
и относно присъденото възнаграждение за положен труд по време на официалните
празници, като се твърди , че в противоречие с мотивите си , че се дължи
двойния размер на възнаграждението за работа по време на официални празници ,
съда е присъдил осемкратния размер. Моли
за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника не
се явява и не се представлява,с писмена молба моли жалбата да бъде уважена и да
се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, както и за недължимост на разноски за процесуални предеставителство, доколкото
по делото не са представени безспорни доказателства за заплатено адвокатски
възнаграждение. Представя писмени
бележки, в които поддържа доводите си от въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е депозиран
отговор.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия
не се явява лично,чрез процесуалния си
представител, с писмена молба, счита, че въззивната жалба е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявени от И.П.П. ЕГН **********,***,
съд. адрес:***, офис 317,
/чрез адв.В.С.,***/ срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Пиротска“ № 171
А,
искове за осъждане на ответника да му заплати: сумата от 1197.72лв./след изменение на иска/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2015г. -
30.11.2017г. , получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното й изплащане; сумата от 5708.94в.,/след
изменение на иска/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен труд по време на официални празници
за целия процесен период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законовата лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на иска – 22.12.2017г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. чл. 187, ал.5, т.2 и ал.7 от ЗМВР и чл.179 ЗМВР, и чл.86
от ЗЗД.
В
исковата си молба ищецът твърди, че в периода от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. е
полагал труд на длъжност „пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ /РДПБЗН/ - Варна. Същата била на
структурно подчинение към Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на
населението“ /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно
Закона за МВР ищецът бил със статут на държавен служител.Брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на
работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни –
подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за
тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. По силата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплащало допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според чл.179, ал.1 ЗМВР на държавните служители в МВР се дължало допълнително
възнаграждение за полагане на труд на официални празници, които се изчислявали
съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. Това била Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014г.
Ищецът поддържа, че
съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като
нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).В ЗМВР изрично било
разграничено заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.За
периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. ищецът положил общо 225 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1197.72 часа.
На второ място, според чл. 179 ал.1 от ЗМВР "На държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение". Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи окончателно е обявена за нищожна с РЕШЕНИЕ №
1694 от 17 февруари 2016 г. по административно дело № 13709 от 2015 г. от
петчленен състав на ВАС, т.е. не е произвела правно действие. Решението е
публикувано в Държавен вестник.
Според т.2 от
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, която
следва да се прилага при обявяване на отменящата я за нищожна, " за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер
на удвоения размер на основното месечно възнаграждение". В т.4 от същата заповед е
конкретизирано, че допълнителното възнаграждение по т.2 се определя като определеното
основно месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на
средномесечния брой работни дни и полученото число се умножи по броя отработени
часове на официален празник".
За периода 23.12.2014г.
до 30.11.2017г. И.П. е положил общо 208
часа труд на официални празници, за които,след приспадане на заплатените по
8лева на час , остава да му се дължи
дсума в размер на 5708.94лева.
В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди се, че на ищеца са заплатени всички дължими
допълнителни възнаграждения за процесния период. Излага , че на 02.08.2016г. в
„Държавен вестник“, бр.60 била обнародвана нова Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Наредбата влязла в сила от 02.08.2016г., като в чл.3, ал.3 от същата било
посочено, че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24 часов период. Ограничението в Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г.
било не повече от 8 часа нощен труд, което се различавало от Наредбата за
структурата и организацията на работното време и не следвало да се прилага
соченият от ищеца коефициент 1.143. Моли за отхвърляне на предявените искове,
прави искания по доказателствата и претендира заплащане на направените по
делото разноски.
Ответникът твърди,че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда
основанието и редът на изплащане на възнагражденията за извънреден труд на
държавните служители на МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на
труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за
работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът
не е бил през процесния период.Оспорва , като неоснователна и претенцията за осъждане на ГД-ПБЗН да заплати
на ищеца сумата от 4951.50 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални
празници в размер на 208 часа за периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.Оспорва изложените от ищеца доводи относно
обявяване за нищожна на заповед № 8121з-40 от 15.01.2015г. на Министъра на BP,
касаеща изменение и допълнение на заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. и
непроизвеждане на правно действие на същата, включително и по отношение на
ищеца, са неоснователни. Видно от Решение №10515/12.10.2015 г. на ВАС на РБ
тричленен състав по адм.д.№8888/2015 г., потвърдено с Решение №1694/17.02.2016
г. на ВАС на РБ петчленен състав по адм.д.№ 13709/2015 г., Заповед № 8121з-40
от 15.01.2015 г. е обявена за нищожна частично. Обжалвана е била
единствено разпоредбата, касаеща прилагането на заповедта със задна дата (от
01.07.2014 г.), но не и извършената промяна на текста в т.4 от заповед № 81213-791 от 28.10.2014 г.
Със заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. министърът на вътрешните
работи е определил размера на допълнителните възнаграждения за полагане на труд
през нощта между 22.00ч. и 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници
и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на
държавните служители в министерството на вътрешните работи.
Съгласно т.2 на същата "За работа през дните на официални
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на
основното месечно възнаграждение." Кратко и ясно е казано, че всеки, който
работи на празничен ден ще получи допълнително възнаграждение за положения
труд, в двоен размер на това което получава за същото време, но в делничен ден.
В т.4 на заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която се явява пояснителна за
т.2, се определя принципа /начина, алгоритъма/ на изчисление на този двоен
размер. Именно при изписването на текста на тази точка е допусната грешка, като
самият начин на изчисление не е дозавършен и се получава, че надницата
/дължимото дневно възнаграждение/ за един работен ден през месеца, в който се
падат официалните празници, през които е работил служителя, следва да се умножи
по броя на отработените часове на официалния празник. Получава се, че за един
час, изработен на официален празник, допълнителното възнаграждение няма да е в
двоен размер, както е регламентирано в т.2, а ще е в размер 8 пъти по-голям.
Ето защо този пропуск е коригиран със заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. на
министъра на вътрешните работи, касаеща изменение и допълнение на заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г., единствено и само в т.4. Поправката завършва
принципа на изчисление на размера на допълнителното възнаграждение, като
дължимото за един изработен час възнаграждение се умножи по две и по броя на
отработените часове. Изменението на заповедта по никакъв начин не променя
размера на допълнителното възнаграждение за работа през дните на официални
празници. Той си остава пак в удвоен размер. Твърди , че по никакъв начин
служителя не е ощетен. Напротив, неговите претенции да получи допълнително
възнаграждение в пъти по-голямо от регламентираното са неоснователни и не
почиват на никакви правни доводи, а единствено на непълното изписване на
методиката за изчислението му, която в последствие е коригирана, но методиката
не определя размера на възнаграждението, а само начина на изчисляването му. Претенцията
му би била основателна, ако той е ощетен и му е изплатено допълнително
възнаграждение в размер по-малък от удвоения размер, предвиден в т.2 на
заповедта, но на него му е изплатено допълнително възнаграждение точно в този
удвоен размер, което е видно от приложените писмени доказателства.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори , а и видно от представените и приети писмени
доказателства,страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което за процесните периоди ищецът
заемал длъжността „пожарникар" в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РДПБЗН/ - Варна. Същата
била на структурно подчинение към Главна дирекция „ Пожарна безопасност и
защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР и съгласно Закона за Министерство на вътрешните
работи/ЗМВР/ е със статут „държавен служител“.
По делото са приети като
писмени доказателства: Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.,
Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г.,
Заповед №8121з-40 от 15.01.2015 г.,
извадки от протоколи за отчитане
на работно време между 22.00 - 06.00 ч.времето на разположение и положения труд
по време на офиалните празници за периода от 2014г. - 2017г., платежни бележки
за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд и труд през
официалните празници за претендираните периоди.
Прието по делото е
заключение по ССЕ, като вещото лице е дало изчисление на размера на дължимото
обезщетение по претенциите на ищеца по няколко варианта. Съгласно заключението
,уточнено в с.з. от вещото лице, допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 203 часа за целия период 01.04.2015г. - 30.07.2017г.
по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1,143, възлиза на 1197,72лв..Допълнителното възнаграждение за
положен труд по време на официални празници/справка 4 от заключението/ общо 209
часа за целия период м. април 2015г. до 30.11.2017г. е 6600.12 лв., от което е
изплатено 1 648.12 лв. и остава за
изплащане – 4 951.50лв. По алгоритъма на т.2 от Заповед №8121з-791 от 28.10.2014
г. дължимата сума е 1648.62 лв. , като в съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че към нея следва да се прибави 126.10 лв. за положен труд на 02.05.2016г.
– 16 ч.,която не е посочена в справка 4 от заключението, по единична ставка
7.88лева.От тях заплатени по ведомост са 1648.62 лева и остават за изплащане 126.10 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС
са облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен от ищеца труд по време на официални празници за периода 23.12.2014г. до
30.11.2017г., както и за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.04.2014г. до 30.11.2017г.,
в едно с акцесорните претенции за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на
претенциите.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е
ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в
сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е
предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд
както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, така и по време на официални празници, изпълнявал е служебните
си задължения на 12-часови работни смени, съгласно графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни
часове за периода се заплаща като извънреден труд.
Спорен по делото е алгоритъма на
изчисляването на положените часове труд
и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на
законна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
За
целия процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., за който се претендира
заплащането на извънреден труд относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР
в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на
същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се
компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени.
В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В процесния период от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. са действали последователно
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г./в сила от 19.08.2014г./, Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г./в сила от 01.04.2015г./ и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавани от министъра на вътрешните
работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които "При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от
министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба №
8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г./. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата.
В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Доколкото в цитираната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване,
правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице празнота и следва да се
приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.Ето защо положеният от ищеца извънреден труд
подлежи на възмездяване и то чрез преизчисление на положения нощен с коефициент
1.143 за целия претендиран период.
Размера
на дължимите суми за доплащане са посочени в приетото по дело и неоспорено от
страните заключение по ССЕ.
Предвид
изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото възнаграждение,
депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, както за присъдената главница в размер на
1197.72 лв., така и за акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху нея, считано от дата на
подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.
179 ал.1 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд
на официални празници.
Съгласно чл. 179, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните
работи,
на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22.00 до 6.00 часа, за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение. В ал.2 от с.т. е регламентирано, че размерът на
допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал.1, т.2 и т.5, условията
и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи. В изпълнение на делегираното му от закона правомощие,
министърът е издал Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която е изменена със
Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 година. В т.2 на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на
Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР, е предвидено, че за работа през дните
на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение. В т.4 е конкретизиран
начинът на изчисляване - определеното основно месечно възнаграждение към датата
на полагане на труда се раздели на средномесечния брой работни дни и полученото
число се умножава по броя на отработените часове на официалните празници. Приета е последваща Заповед №
8121з-40/15.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи в която е изменена т.4 от предходната заповед, като е
предвидено, че допълнителното възнаграждение се определя, като основното
месечно възнаграждение, определено към датата на полагане на труда, се раздели
на средномесечния брой работни дни и числото осем. Полученият резултат се
умножава по две и по броя на отработените часове на официални празници. Този
ред за изплащане на допълнително възнаграждение за работа на официален празник
се прилага за труд, положен след 01.07.2014 година.
По
делото няма спор, че за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017г. ищеца е полагал
труд по време на официални празници. Не е оспорено и заключението по ССЕ,/ вкл.
и допълнителното такова/ от което се установява, че броя положени труд по време
на официални празници за процесния период е 209 + 16 часа/съгласно уточненото
от вещо лице в съдебно заседание/. Спорно е дали за всички тях, респективно за
целия период, допълнителното възнаграждение на ищеца следва да бъде заплатено
по алгоритъма на т.2 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. или следва да бъде
зачетена т.4 на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.,за периода на действието
й.
Основателно
е направеното във въззивната жалба възражение, че след като със Заповед №
8121з-40 от 15.01.2015 г. е изменена Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. по
отношение на т.4 регламентираща различен ред и начин за определяне размера на
допълнителното възнаграждение по т.2, без да се изложат аргументи за допусната
в първоначалната заповед техническа грешка, то следва размера на
възнаграждението да се определи по действащата към този момент заповед. С Решение №10515/12.10.2015г. на ВАС на РБ тричленен състав по
адм.д.№8888/2015 г., потвърдено с Решение №1694/17.02.2016 г. на ВАС на РБ
петчленен състав по адм.д.№ 13709/2015 г., Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015
г. е обявена за нищожна частично, а именно
разпоредбата, касаеща прилагането на заповедта със задна дата - от
01.07.2014 г.,но не относно направените изменения в т.4 от Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи.
В случая
претендираното възнаграждение за положен труд по време на официалните
празници следва да се определи по т.2 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на
Министъра на вътрешните работи. При възникналото противоречие между т.2 и т.4
от същата, нормативният акт следва да се тълкува в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото на Република България, така както разпорежда чл. 46 от Закона за нормативните актове. Целта на заповедта е да се определи,
че при работа пред дните на официалните празници, размерът на обезщетението се
удвоява и тъй като то се изчислява почасово, следва да се изчисли какъв е
размерът на възнаграждението на служителя за един час и то да се удвои. Алгоритъма
за изчисление залегнал в т.4 на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. е действал от 28.10.2014г. до издаването на Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015
г. / Така в Решение №80 от 19.07.2016г. по гр.дело № 1680/2016г. на ВКС ,2-ро
г.о./Видно от справка 4 от заключението на вещото лице по ССчЕ , ищеца през
този период не е полагал труд по време
на официални празници.
Според
заключението на ССчЕ, изчислено на база основно месечно възнаграждение на ищеца
и прилагайки установеното в ЗМВР увеличение от 50 на сто, за положения труд в
дни на официални празници за целия
процесен период 23.12.2014г. до 30.11.2017г., възлиза на сумата от 1648.62 + 126.10 лв.
изчислена по алгоритъма на т.2 от Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г. , от които на ищеца е заплатена
сумата от 1648.62 лв., поради което предявения иск се
явява неоснователен за този размер и като такъв следва да се отхвърли, Иска се
явява основателен единствено за сумата от 126.10 лева., за която следва да бъде
уважен, в едно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението.Първоинстанционното решение следва да
се отмени като неправилно за разриката от 126.10 лева до присъдените 4951,50лв.
или за сумата от 4825.40 лева. С оглед неоснователността на главния иск за
посочената сума, неоснователно е и
акцесорното искане за заплащане на законна лихва от дата на подаване на
исковата молба в съда. За пълнота на изложението следва да се посочи , че
датите 01.11.2015г. и 01.11.2016г., на които ищеца е полагал труд са
непресъствени дни за учениците, но не са официални празници, поради което за
тях не се дължи допълнително възнаграждание.
Поради частичната основателност на въззивната жалба,първоинстанционното
решение в частта за присъдените разноски следва да бъде частично отменено.
Предвид изхода на настоящото производство, на
въззивника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част на иска, юристконсулко
възнаграждение в размер на 300.00 лв. за първа инстанция и в размер на 300.00
лв. за въззивното производство на основание чл.78 ал.3 от ГПК и чл.25 Наредба
за заплащането на правната помощ. Същия следва да заплати държавна такса за уважените искове пред първа инстанция – по 50.00
лева, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Въззивника следва да понесе и разноски в
размер на 120.00 лв. депозит за приетата пред ВРС ССЕ.
Ищеца въззиваем не е претендирал
разноски пред въззивната интанция. За първоинстанционтото производство на същия
следва да се присъдят разноски съобразно уважената част на исковите претенции,
а именно в размер на 539.66 лв. адвокатско възнаграждение.Възражението на
ответника по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно с оглед цената на всеки от
претендираните искове и Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Решение №
2975/22.06.2018г. по гр.д. № 19377/2017г. на ВРС, 33св., в частта , с която:
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР,
адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ НА И.П.П. ЕГН **********,***, съд.
адрес:***, офис 317 сумата
от 4825.40/четири хиляди осемстотин двадесет
и пет лева и четиридесет ст./ лв. представляваща
разликата от 126.10 лева до присъдените 4951.50лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за целия процесен период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законовата лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2017г. до
окончателното й изплащане, основание чл. 179 ал.1 вр. ал.2 от ЗМВР вр. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ В МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ НА И.П.П. ЕГН **********,***, съд.
адрес:***, офис 317, сумата
от общо 961,80лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.П.П. ЕГН **********,***, съд.
адрес:***, офис 317 против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“
в МВР, адрес: град София, п.к. 1309,
ул. „Пиротска“ № 171 А иск за заплащане на разликата над 126.10/сто двадесет и шест/ лева до присъдените 4951.50/четири хиляди деветстотин петдесет
и един лв. и петдесет ст./лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен труд по време на официални празници за целия процесен период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законовата лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2017г. до
окончателното й изплащане, основание чл. 179 ал.1 вр. ал.2 от ЗМВР вр. чл.86 от ЗЗД, като неоснотателен.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР, адрес: град София,
п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А
ДА ЗАПЛАТИ на И.П.П. ЕГН **********,***, сумата
от 539.66 /петстотин тридесет и девет лв. и шестдесет и шест ст./лева ,
представляваща сторени от него разноски
в производството пред ВРС , на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.П.П. ЕГН **********,***, съд. адрес:***, офис 317 ДА ЗАПЛАТИ на
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР,
сумата от 300.00/триста/
лева представляваща направени по
делото разноски за юристконсулско възнаграждение пред първа инстанция и сумата от 300.00/триста/ лева представляваща направени по делото разноски за
юристконсулско възнаграждение пред втора инстанция ,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2975/22.06.2018г. по гр.д.
№ 19377/2017г. на ВРС, 33 св.,в частта, с която
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ НА И.П.П. ЕГН **********,***, съд.
адрес:***, офис 317, сумата от 1197.72/хиляда
сто деветдесет и седем лв. и седемдесет и дв ст./лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2015г. - 30.11.2017г. , получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. чл. 187 от ЗМВР вр. чл. 86 от ЗЗД
,сумата от 126.10 /сто двадесет и шест лв. и десет ст./лева представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен труд по време на официални празници за целия процесен период от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законовата лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2017г. до
окончателното й изплащане, основание чл. 179 ал.1 вр. ал.2 от ЗМВР вр. чл.86 от ЗЗД,
както и ДА ЗАПЛАТИ В полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 100.00лв., представляваща дължима държавна такса за уважените
искове и сумата от 120,00лв., представляваща разноски по делото за
възнаграждение за вещо лице по допуснатата ССЕ.
Наоснование чл. 127 ал.4
от ГПК, присъдените суми могат да се заплатят на посочената от ищеца в исковата
молба сметка: BG 74TTVV94001526244002.
В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.