Р Е Ш Е Н И Е
№ 708
05.06.2019 г.,
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Бургас, в публично заседание на 15.05.2019 г.,
XXІІ наказателен
състав състоящ се от:
Председател: Николай Гемеджиев
секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 1513 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба
подадена от Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №19-0769-000006/25.01.2019 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
С
това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.177,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.150а,
ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба”
в размер от 200.00 лева.
С
жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Посочва се, че процесното НП
е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и незаконосъобразно
поради съществени нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител,
както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на
обжалваното НП.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 25.03.2019 г., видно от приложената към него разписка, а
жалбата е била подадена при наказващия орган на 27.03.2019 г. с вх.№769000-6322/27.03.2019 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния
преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3
и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със Заповед
№18-0769-003057/26.11.2018 г. на жалбоподателя била наложена принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ до предоставяне на сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
На
16.01.2019 г. около 01:05 часа св.А.Р. (младши автоконтрольор) бил изпратен да
окаже съдействие на полицаи от 01 РУ. При направена проверка на място в РСОД
той установил, че на водача (жалбоподателя) било отнето СУМПС. В резултат на
посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН на място Р. съставил
против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков №967783 със свидетели Валентин Христов Станев и Михаил Николаев Драгоев.
Срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото
на жалбоподателя нарушение било по чл.150А ЗДвП, а в словесен за това, че управлявал
процесния автомобил, след като „…е лишен
по административен ред със АУАН сер.Д №652090 от 23/11/2018 г.“. С този
АУАН били иззети регистрационните табели на автомобила и СРМПС.
На същия
ден и във връзка с АУАН бланков №967783 била издадена Заповед №19-0769-000118/16.01.2019
г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП, с която регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил била
прекратена за срок от 6 месеца до 1 години, считано от 16.01.2019 г.
На
същата дата (16.01.2019 г.) на жалбоподателя била връчена и Заповед №18-0769-003057/26.11.2018 г. за прилагане
на принудителна административна мярка. На 21.01.2019 г. СУМПС на жалбоподателя
било върнато и получено от него. На 31.01.2019 г. тази заповед влязла в сила.
Междувременно и на 25.01.2019 г., в рамките на давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния
срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както
бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 25.03.2019 г. В цифров и
словесен вид вмененото на жалбоподателя е почти идентично с това, отразено в АУАН
с разликата, че в НП е посочено, че СУМПС на Делчев било отнето с посочената
ЗППАМ №18-0769-003057/26.11.2018 г., издадена във връзка с АУАН серия Д №652090/23.11.2018
г. на основание чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП.
На 12.03.2019 г. ЗППАМ №19-0769-000006/25.01.2019 г.
влязла в сила.
На 27.03.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по
чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-6322/27.03.2019
г. била подадена процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът установи процесуални нарушения или
материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят
отменително решение и които ще бъдат засегнати по-долу.
АУАН
и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 ЗДвП.
Съгласно
чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица, а съгласно чл.172, ал.3 в случаите
по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и
"ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение.
Съгласно санкционната разпоредба в
процесното НП, означена като чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, наказва се с глоба от 100
до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство
-
без да е
правоспособен водач,
-
без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или
-
след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4,
-
или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
-
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс,
-
или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено
В настоящия случай СУМПС на жалбоподателя не е било отнето
на основание чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП, както се посочва в процесното НП, а иззето
с АУАН по реда на чл.172, ал.3 във връзка с чл.171, т.1, б.“е“ ЗДвП. Не се
спори, че жалбоподателя Д. е правоспособен вода и че притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управлявания от него лек автомобил. Не се спори
и че не е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Не са налице
и последните две хипотези в изброените с тирета по-горе случаи.
За да е СУМПС на Д. временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или т.4 ЗДвП, е било необходимо да бъде издадена ЗППАМ и да е влязла в сила
след редовното ѝ връчване, което е сторено едва в деня на издаване на
процесния АУАН и в деня на издаване на ЗППАМ №19-0769-000006/25.01.2019 г. С
други думи ЗППАМ №18-0769-003057/26.11.2018 г. не е влязла в сила към момента
на проверката по процесния случай, като вероятно Д. дори не е знаел за
съществуването ѝ. Ето защо вмененото му деяние не е било съставомерно.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен
съд – Бургас
Р
Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0769-000006/25.01.2019 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
с
което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение
по пътищата за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
на
Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
е
наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
е изготвено.
Районен
съдия:__/п/
Вярно с оригинала:
ММ
[1] Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд
и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд
и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд