Решение по дело №9249/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265026
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20201100509249
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                    

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                          мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 9249 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПКчл. 273 ГПК.

С решение № 78460 от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 63961/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 179 състав, е отхвърлен предявеният иск от ЕТ „С.С.– И.Н.“ срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 3 689, 69 лв., представляваща платена без правно основание цена за недоставена и непотребена електрическа енергия на адрес с. *******, ул. „*******, партида с клиентски № 2100303000074, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.10.2018 г., до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЕТ „С.С.– 2003 – И.Н.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички релевирани с исковата молба възражения. С процесната фактура ответникът е начислил освен изчисленото количество електрическа енергия по формулата на ПИКЕЕ и такса „задължения към обществото“ на стойност 929, 08 лв. с ДДС. Тъй като количеството електрическа енергия не е реално доставено, не дължи тази сума, която се начислява върху консумираната електрическа енергия. Поддържа, че не дължи и такса пренос, тъй като такава услуга не е оказана. Неправилно решаващият съд е приел, че ответникът е изпълнил изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ.В чл.17, ал.2 от общите условия на ответника е предвидено задължение за уведомяване, но не и ред за това. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ответникът е имал право за извършване на корекцията, тъй като към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ е отменен с изключение на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ, които не регламентират такова право в полза на ответника. Същевременно такова право не може да възникне по силата на общите условия на дружеството, а следва да е регламентирано в ПИКЕЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявеният иск, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. На основание чл.35а вр. с чл.35 ЗЕ и чл.30а от Наредба № 1 от 1403.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия всички крайни клиенти дължат „задължения към обществото“. На основание чл.51 ПИКЕЕ в доначисленото количество електрическа енергия се включват и дължимите мрежови цени - достъп до електроразпределителната и до електропреносната врежа; пренос през електроразпределителната и до електропреносната мрежа. С оглед на това обосновано решаващият съд е приел, че размерът на корекционната сметка е правилно и изчислен и дължим от ищеца. Редът за уведомяване на клиентите за корекционната процедура е в чл.22 и чл.58 от общите условия на дружеството. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди юрисконслтско възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е издал фактура № **********/14.09.2018 г. на стойност 3 689, 68 лв. Сумата е начислена въз основа на констативен протокол за периода 27.01.2018 г. – 26.04.2018 г. Твърди, че не е потребил електрическа енергия на тази стойност. Оспорва правилността на извършените изчисления, както и изчисленията да са извършени по приложимата формула на ПИКЕЕ. Не дължи начислената с фактурата такса за „задължения към обществото“, пренос и достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, тъй като начислената електрическа енергия не му е доставена и съответно не е потребено. Поддържа, че констативният протокол не поражда правните последици по чл.47 и сл. ПИКЕЕ. С решение № 1500 от 06.02.2016 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа колегия са отменени всички норми от ПИКЕЕ, с изключение чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ. С оглед на това счита, че ответникът не е имал право да извършва проверки по реда на ПИКЕЕ, а съставеният констативен протокол не поражда правните последици по чл.47 ПИКЕЕ. Поддържа, че констативният протокол не е съставен по реда на нормативен акт, поради което няма никаква доказателствена стойност. Не е предвиден ред за уведомяване на клиентите за корекционната процедура. Счита, че не е осъществен фактическият състав на корекцията, тъй като ПИКЕЕ е отменен преди датата на корекцията.  Оспорва техническата изправност и метрологичната годност на процесния електромер. Проверката по ПИКЕЕ е извършена с метрологично негоден еталонен уред. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ не делегира на КЕВР правомощие да приеме изчислителна методика, по която да бъдат коригирани сметките на потребителите. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 3 689, 68 лв., за която е издадена фактура № **********/14.09.2018 г. Претендира сторените по делото разноски.

С молба от 11.12.2019 г. ищецът е отправил искане към съда за изменение на предявения иск чрез преминаване от установителен осъдителен. Твърди, че в след завеждане на делото е платил претендираната от ответника сума. Претендира и законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че претендираната от ищеца сума е платена при наличие на правно основание за това – надлежно проведена процедура по реда на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в съответствие с чл.48, ал.1 ПИКЕЕ. Твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект на потребление с. *******, община Троян, ул. „*******, с клиентски номер 210030300074. През исковия период между страните е действал договор да продажба на електрическа енергия. Счита, че корекционната процедура е законосъобразно извършена по реда на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ, които не са отменени към момента на извършване на проверката. Твърди, че констативният протокол е съставен на 26.04.2018 г. присъствието на независими свидетели – М.Т.Г.и Б.А.Л., които са членове на Федерацията на потребителите. Потребителят е потърсен в деня на проверката, но не е открит. В констативния протокол са отразени резултатите от извършената проверка. Средството за търговско измерване е демонтирано от електрическата мрежа, поставено е в бзшевен чувал, който пломбиран с два броя пломби. Монтирано е ново средство за търговско измерване, а демонтираното средство за търговско измерване е заявено за извършване на метрологична експертиза от БИМ. При условие, че манипулацията касае защитената вътрешност на електромера, единствено БИМ е държавният орган, натоварен да установи наличието й. Твърди, че с писмо от 27.04.2018 констативният протокол е изпратен на клиента, като същият е уведомен за извършената проверка, както и основанието за това – ПИКЕЕ. Излага съображения, че в негова полза е възникнало право да извърши корекционната процедура. Твърди, че това не е единствения случай, когато по отношение на ищеца е констатирано неправомерно ползване на електрическа енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представения констативен протокол № 3023437 от 26.04.2018 г., на същата дата е била извършена техническа проверка на електромер, монтиран в с. *******, община Троян, ул. *******. Потребител е ЕТ „С.С.– 2003 – И.Н.“. В протокола е удостоверено, че потребителят е потърсен на обекта, за да бъде поканен да присъства на проверката, но същият отсъства от адреса. Проверката е извършена в присъствието на И.М.М.– техник ел. системи, контрол НТЗ и Н.К.П.– техник ел. системи, контрол НТЗ, както и на свидетелите М.Т.Г.– Федерация на потребителите и Б.А.Л. – Федерация на потребителите. В протокола е посочено, че при направената проверка е установено, че електромер с фабричен номер ********** е с разлепени халограмни стикери. Фирмена, метрологичната и пломбата на капака на клемния блок са отворени. При измерване с еталонен уред е измерена грешка от минус 77, 47 %. Част от консумираната електрическа енергия не се измерва от средството за търговско измерване и не се заплаща от потребителя. Удостоверено е, че има електрическа връзка между токова измервателна верга на електромера, фза В, няма връзка  при фаза S, както и няма връзка при фаза Т положението на тарифното реле е на дневна тарифа, индикаторът мига, а дисплеят е тъмен. Електромерът е подменен с нов по БДС. Протоколът е подписан от служителите на ответника, както и от посочените свидетели.

До ищеца е изпратено писмо изх. № NTZ 95637/27.04.2018 г., с което ответникът го уведомява за извършената проверка, съставения констативен протокол, както и за резултатите от проверката и предстоящата метрологична експертиза от БИМ. Писмото е изпратено по пощата с известие за доставяне, като същото е връчено на 03.05.2018 г.

Видно от представения констативен протокол от извършена метрологична експертиза на средство за измерване № 1031/30.08.2018 г. на БИМ, Главна дирекция „Мерки за измервателни уреди“, електромерът е представен в плик, който е пломбиран. При огледа е констатирано съответствие с протокола от демонтаж № 3023437/26.04.2018 г. Установено е, че в процесното средство за техническо измерване отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите, на клемнния блок на електромера. Установено е наличие на необходими обозначения на табелката на електромера. Относно пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция е установено, че знакът от метрологична проверка (пломба) № М17/023 08 е унищожена, с разширени гнезда на пломбения тел. Фирменият знак (пломба) № ZРА 06/13 е унищожен, със следи от повторно пломбиране. Описаните допълнителни стикери са унищожени, със следа за разлепване. При отваряне на електромера е  констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. На дъното на кутията на електромера допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от две електронни платки. В протокола са посочени резултатите от проведените изследвания. Към момента на проверката електромерът отчита с грешка от минус 30 %. Прието е, че електромерът не съответства на изискванията.

На 13.09.2018 г. е изготвено предложение за корекция на сметка. Съставена е фактура № **********/14.09.2018 г. на стойност 3 689, 68 лв. за периода 27.01.2018 г. – 26.04.2018 г.

До ищеца е изпратено писмо изх. № NTZ 105179/10.09.2018 г. относно резултатите от извършената метрологична експертиза на средството за търговско измерване, което е демонтирано от проверявания обект. Писмото е връчено на ищеца чрез куриер на 25.09.2018 г..

До ищеца е изпратено и писмо изх. № **********/17.09.2018 г., с което ответникът го уведомява за начислената електрическа енергия след извършената проверка и нейната стойност.

Страните не спорят, че сумата по фактура № **********/14.09.2018 г. на стойност 3 689, 68 лв. е платена от ищеца в хода на съдебни япроцес.

От заключението на вещото лице инж. Н.Б.по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че съгласно констатациите в констативен протокол № 1031/30.08.2018 г. за метрологична експертиза на БИМ е осъществен нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера чрез допълнително присъединено устройство от две електронни платки, която да препятства правилното измерване на количествата електрическа енергия, което препятства правилното измерване на количествата електрическа енергия, консумирана в обекта на ищеца чрез измерване на ел. схема. Това води до неизмерване в пълен размер на ползваното от обекта на потребителя количество електрическа енергия. Вещото лице е установило, че извършеното изчисление на корекцията за доначисляване на използваната от потребителя електрическа енергия е извършено математически правилно и на основание чл.48, ал.1, т.2, б.“а“ за 10-часово ежедневно натоварване на периода от 27.01.2018 г. – 26.04.2018 г., който обхваща 90 дни назад от момента на извършване на проверката.  Корекцията е за 20 785 кВтч. За остойностяване на дневна тарифа. Преизчислението на сметката в представената фактура е извършено по действащите за периода цени на електрическата енергия, утвърдени от ДКЕВР на база посочения размер на електрическа енергия за корекция в приложеното предложение. Провереното в БИМ средство за техническо измерване с фабричен номер ********** отговаря на съответните технически и метрологични изисквания към датата на проверката – 26.04.2018 г. и е от одобрен тип и в срок на метрологична годност с извършената периодична проверка  през 2017 г. и последваща през 2021 г.

От показанията на разпитаната пред СРС  свидетел Н.К.П.се установява, че е служител на „Чез Разпределение България“ АД, като заема длъжността „техник“ на ел. системи и контрол НТЗ. Били извикани от негови колеги, които се занимавали с подмяна на електромерите, на обект на ЕТ „Свети Спиридон-2003“. Таблото с електромера се намирало в електротрафопост – стаичка с табло на ниско напрежение. Колегите му установили, че при отчитания товар от тях електромерът не индикирал за наличието на този товар, който те са отчели. Затова се свързали с тях, за да извършат проверка дали електромерът е отварян или не. Отишли на място заедно  И.М.– негов колега, както и две лица от Федерацията на потребителите. Установили, че електромерът е отварян. Холограмните стикери били разлепени и пломбите били отваряни. След това го измерили с еталонен уред и установили грешка минус 77 % в този момент. Всички констатации били документирани. Потърсили собственика, за да му покажат защо се налага да сменят електромера, но не го открили.  Сменили електромера. Демонтираният електромер поставили в безшевен чувал и го изпратили за проверка в БИМ. В момента на проверката имало консумация на електроенергия, която се отчитала със 70 % по – малко натоварване. Изложените в констативния протокол обстоятелства отговаряли на действително установеното при проверката. Протоколът бил изготвен и подписан при извършване на проверката. След предявяване на констативния протокол от извършената проверка свидетелят е заявил, че подписът под номер 2 е негов. До трафопоста имало по – малка стаичка, в която е монтирано таблото. Електромерът бил далече, захранвал се от дълъг кабел, на около 10 м. отвън и отвътре имало по два-три електромера. Потребителят имал ключ на таблото.

Пред СРС е разпитан и свидетеля И.М.М.. От показанията му се установява, че е служител на „Чез Разпределение България“ АД. През м.04.2018 г. по сигнал от негови колеги, които са проверявали трафопоста с електромер, обслужващ абоната ЕТ „С.С.2003“. Отишли с неговия колега Н.П.и две лица от Федерацията на потребителите да проверят електромера. При проверката установили, че стикерите, които са залепени от двете страни, са нарушени, а пломбите и клемния блок са отваряни. Направили измерване с еталонен уред и той показал, че електромерът измерва с грешка. Подали сигнал на 112 и след идване на полиция съставили констативния протокол. Подменили електромера с нов, редовен. Демонтираният електромер го сложили в безшевен чувал, като изпратили за проверка в БИМ. През цялото време на проверката присъствали представители на федерацията на потребителите. Потърисили потрбителя, но не го намерили.    

Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като имат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Също така показанията им са логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, с изключение на факта на присъствието на полицай – обстоятелство, което не е отразено в представения констативен протокол.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

По релевираните доводи за необоснованост на обжалвано решение и нарушение на материалния закон: 

Съгласно нормата на чл.92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия.

Понятието „краен клиент“ е определено в §1 т.27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието „клиент“ – в §1 т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ.

Освен от Закона за енергетиката процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, приети на основание чл.98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД, приети на основание чл.98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл.98а, ал.3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама, изд. от департамент „Маркетинг и реклама“ на вестник „Телеграф“. Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства.

Съгласно чл.98б, ал.4 ЗЕ и чл.98а, ал.4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл.98а, ал.5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива съобразно дадената от закона възможност.

Съгласно чл.4, ал.4 от Общите условия на ответника, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г.на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общински бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен  към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство.

Страните не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за обект, находящ се в с. *******, община Троян, ул. “*******, с клиентски № 210030300074, възникнала при публично известни Общи условия. 

По делото се установи, че при извършена на 26.04.2018 г. проверка от „Чез Разпределение България“ АД е установено нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско измерване, за което е съставен обсъденият по-горе констативен протокол. Удостовереното в него е потвърдено и от осъществената метеорологична проверка от БИМ, съгласно която при отваряне на електромера е  констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера; на дъното на кутията на електромера допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от две електронни платки; към момента на проверката електромерът отчита с грешка от минус 30 %. Прието е, че електромерът не съответства на изискванията. Ето защо, предвид съставения протокол № 1031/30.08.2018 г. на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Плевен, следва да се приеме, че в случая е налице осъществен достъп до вътрешността на електромера; намеса в софтуера на електромера, която не е от производителя, т. е. налице е изменение в електрическата схема на електромера.

Спори се между страните в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.

Обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК).

Тази практика е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.

С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени условията, посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (определение № 860/30.11.2016 г. по т. д. № 2474/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО).

Неоснователен е доводът, че следва да се упражни косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК по отношение на ПИКЕЕ. Предвид обстоятелството, че ПИКЕЕ представлява подзаконов нормативен акт, той не може да бъде контролиран по пътя на косвения съдебен контрол. Същият е приложим единствено по отношение на индивидуалните административни актове при наличие на законоустановените предпоставки за това. Отделен е въпросът, че по отношение на ПИКЕЕ е осъществен пряк съдебен контрол от ВАС по реда на АПК.

Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013 г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.

Исковият период обхваща 27.01.2018 г. – 26.04.2018 г., през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ, обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в сила на ПИКЕЕ.

С решение № 12897/01.12.2015 г. по адм.д. № 9462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., потвърдено с решение 13691/08.11.2018 г. по адм.д. 4785/2018 г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл.47 ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Тази разпоредба намира приложение и по отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.

По изложените съображения следва да се приеме, че към момента на извършване на процесната проверка – 26.04.2018 г., ПИКЕЕ са отменени от ВАС с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2358/2016 г., което решение е обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, които регулират механизма на корекция на количеството електрическа енергия при установена промяна в схемата на измервателната система. Нормите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ регламентират предпоставките, при наличието на които ответникът може да извършва едностранна корекция на потребената енергия за процесния период, респ. методиката, по която се извършва корекцията.

Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в общите условия на ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция. В чл.17, ал.2 от общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД е предвидено, че продавачът, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. В тези случаи продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 -  дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Способът за уведомяването е регламентиран в чл.49, ал.2 от общите условия на ответника, в който е предвидено, че всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с общите условия, ще бъдат разменяни на адреса на продавача, посочен в тези общи условия и на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите документи, които общи условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова информация. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че в Общите условия на доставчика „Ч.Е.Б.“ ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция.

В случая ищецът е уведомен за съставения констативен протокол № 3023437 г., за резултатите от проверката, както и за резултатите от експертиза от БИМ, връчено чрез куриер на 25.09.2018 г.

В разглежданата хипотеза при извършената проверка и последващата метрологична експертиза е установено нерегламентирано въздействие и достъп върху електромера. Констативният протокол за установяване намесата в измервателната система е подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от двама свидетели, които не са служители на оператора - ответник, поради отсъствието на клиента. Проверяващите служители на ответното дружество са свалили средството за техническо измерване и последното е изпратено за проверка от компетентен орган на метрологичния надзор. Съставеният констативен протокол № 1031/30.08.2018 г. във връзка с осъществения контрол от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Плевен, по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и се ползва с обвързваща съда и страните материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, посочени в него, който не са оборени в процеса. От този акт безспорно е установено по делото, че вследствие на осъществения нерегламентиран достъп във вътрешността на електромера е извършена промяна в схемата на измерване, което е довело до несъответствие с одобрения тип – обстоятелства, които се потвърждават и от изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните.

От констативния протокол на БИМ и заключението на приетата съдебно - техническа експертиза се доказа в процеса наличието на нерегламентиран достъп, който е довел до отклонение на преминаващата през електромера електрическа енергия в посока минус, както и че електромерът измерва с грешка извън допустимата.

Съгласно чл.48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по - дълъг от 90 дни. Доколкото в случая не се твърди и съответно не се установява извършването на предходна метрологична проверка преди 27.01.2018 г. на средството за търговско измерване, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице, съдът намира, че количеството електрическа енергия следва да се определи в посочения в чл.48, ал.1 ПИКЕЕ срок от 90 дни преди датата на проверката. В случая корекцията е извършена за период от 90 дни. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза преизчислението на сметката по процесната фактура е извършено по действащите за периода цени на електрическа енергия, утвърдени от ДКЕВР – със сегашно наименование КЕВР и по тарифни зони, валидни за потребителя.

Неоснователни са поддържаните доводи от жалбоподателя, че неправилно са начислени от ответника задължения към обществото, достъп до електроразпределителната мрежа, пренос пред електроразпределителната мрежа НН, пренос през електропреносната мрежа, тъй като не е налице реално доставена електрическа енергия. По делото е установено извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период, но това реално доставено количество не е отчетено в пълен обем. Същевременно при неотчитане/неточно отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за предходно извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл.48, ал.1 ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството за търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия. Ето защо законосъобразно ответникът е начислил всички компоненти, които формират задължението на ищеца.  

По изложените съображения въззивният съд счита, че ответникът надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл.48, ал.1 ПИККЕ – не по-дълъг от 90 дни: за периода 27.01.2018 г. – 26.04.2018 г. в размер на 3 689, 68 лв., представляваща начислено количество електрическа енергия за корекция за установеното неточно измерване на средство за търговско измерване с констативен протокол № 3023437/26.04.2018 г., за която е издадена фактура № **********/24.02.2017 г. Ответникът е изпълнил доказателствената си тежест да установи осъществяването на всички предпоставки, които му дават право да извърши разглежданата едностранна корекция.

Тъй като исковата сума е платена при наличие на валидно правно основание за това, предявеният иск се явява изцяло неоснователен.

Предвид обстоятелството, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, доколкото ответникът по жалбата е защитаван във въвззивното производство от юрисконсулт, следва да му се присъди, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78460/29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 63961/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав.

ОСЪЖДА ЕТ „С.С.– 2003 – И.Н.“, ЕИК********, със съдебен адрес *** – адв. Т.Д., да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, „БенчМарк Бизнес Център“, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                     2.