Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи тричленен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 95 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция по безопасност
на храните-Варна, подадена чрез ю.к.
Г. против Решение
№260786/16.12.21г. по НАХД № 798/2021г. на ВРС, ХХХVІ състав, с което е отменено наказателно постановление №
КХ-8/12.02.2021г. на директора
на ОДБХ-Варна, с което за нарушение
на разпоредбите на чл.4 ал.1 ЗХ, вр. Приложение І, глава 1, т.1.3 от Регламент /ЕС/ 2073/2005 относно микробиологични критерии за храните
на „Ливел-1“ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 4000лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено
при нарушение на материалния закон и прецесуалните правила поради неправилното
му прилагане. С оглед приетото от ВРС, че никъде в АУАН и НП не е въведено
твърдение, че дружеството е „бизнес оператор“, твърди, че съгласно чл.24 ал.1
от ЗХ Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет
страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни и хранителни добавки и
храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, от
което е видно, че всички юридически лица, които са регистрирани по ЗХ се водят
по презумпция бизнес оператори, поради което неправилно и превратно съдът
тълкува административнонаказателната разпоредба на
чл.128 ЗХ. Твърди, че понятието бизнес оператор е общо понятие, поради което и
не е необходимо същото да бъде изрично въвеждано при описание на нарушението.
Като въведено в закона общо понятие същото не представлява квалифициращ
признак, особено качество на субекта, поради и което непосочването на
качеството на бизнес оператор не представлява нарушение при описание на
нарушението от категорията на съществените. По отношение на всички бизнес
оператори за нарушение на чл.4 ал.1 ЗХ е приложима една и съща санкционна норма.
Счита и че в случая липсват предпоставките на чл.28 вр. чл.11 ЗАНН вр. чл.93
т.9 НК и същият не може да бъде счетен за маловажен. АНО се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е наложил административната санкция в минималния
предвиден от закона размер. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а
издаденото НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че бъде присъдено адвокатско възнаграждение, моли да
е в минималния предвиден от закона размер.
Ответникът по касационната жалба- „Ливел-1“ЕООД,
чрез процесуалният си представител адв.А., оспорва
жалбата. Счита за неоснователно твърдението в касационната жалба, че всички
юридически лица, които са регистрирани по ЗХ се водят по презумпция за бизнес
оператори, тъй като след справка на интернет страницата на БАБХ се установява,
че не се поддържа твърдяният регистър, като правилно ВРС е приел, че никъде в
постановлението не е въведено твърдение дружеството да е бизнес оператор, за да
е ангажирана отговорността му по втората алинея на чл.128 ЗХ, а е видно, че по
двете разпоредби на чл.128 ал.1 и ал.2 ЗХ субект е юридическо лице. Твърди, че
съдът правилно е установил, че се касае за съществено нарушение, тъй като
липсва въвеждане на съставомерен признак в постановлението и е налице
разминаване между текството описание на нарушението и приложената санкционна
разпоредба. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила и да му бъдат
присъдени направените разноски.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалба е основателна. Счита, че
районният съд преценявайки установените по делото факти не е приложил правилно
закона. Обстоятелствата по делото установяват, че дружеството има качеството бизнес
оператор и санкцията по чл.128 ал.2 вр. ал.1 ЗХ е наложена правилно. Моли
решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Ливел-1“ЕООД против наказателно постановление №
КХ-8/12.02.2021г. на директора на ОДБХ-Варна, с което за нарушение на
разпоредбите на чл.4 ал.1 ЗХ, вр. Приложение І, глава 1, т.1.3 от Регламент
/ЕС/ 2073/2005 относно микробиологични критерии за храните на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 4000лв.
За да се произнесе по
спора районният съд е установил от фактическа страна,
че на 30.09.2020г. св. Д.-
инспектор в ОДБХ-Варна е извършил проверка в обект Месопреработвателно
предприятие с BG0304041, с адрес: ****** по повод планов официален контрол в
специализиран магазин за месо и местни продукти, собственост на „Ливел – 1“
ЕООД. Проверката се наложила след като за предходен период е било установено
наличието на Листерия моноцитогенес в готовата предлагана за консумация
продукция. В хода на проверката са взети по установения за това ред и на
произволен принцип от св.А.за изследване 5 броя
вакуумирани пакети саздърма от по 100 гр., които били изпратени за изследване в
акредитирана лаборатория на ОДБХ. Пробата била взета като планов официален
контрол от търговска мрежа в специализиран магазин за месо и месни продукти с
производство за нуждите на обекта, peг. №********* на дружеството, с акт за
вземане на проба №00470/14.09.2020г. и изследвана в ИЛДК към ОДБХ-Варна,
протокол от изпитване №7163/24.09.2020г. и потвърдена и идентифицирана от НЦБХ
при НДНИВМИ към БАБХ гр. София с протокол от изпитване. Изследването на пробите
било извършено от св. Василева, която при спазване на всички съществуващи
изисквания за изследване на пробите осъществила изследването и установила
положителен резултат за наличие на Листерия моноцитогенес в 1 грам в саздърма
смес L 1109 най-добър до 13.12.2020г., общо произведено количество готов
продукт 35 кг., видно от технологичната карта за проследяемост от дата
10.09.2020г., като листерия имало във всяка една от тестваните проби. Впоследствие
били взети и проби от смивовете в предприятието, които обаче дали отрицателен
резултат за Листерия моноцитогенес. Предвид установеното наличие на този
микроорганизъм във взетите проби, предназначени за продажба бил съставен срещу дружеството
АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗХ. За изясняване
фактите и обстоятелствата по АНП е изискано становище от актосъставителя. Въз
основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, като АНО е приел възражението
срещу АУАН за неоснователно, както и че нарушението не е маловажно по смисъла
на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. ВРС е установил и че дружеството е осъществявало
мониторинг чрез независима платена лаборатория на продукцията си съгласно
установените нормативни изисквания. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в хода на
административнонаказателното производство
не са допуснати
твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения,
в обстоятелствената част на НП са описани изискванията по чл.4 ал.1 ЗХ, на
които не е отговаряла конкретната храна- саздърма, като наред с посоченото,
именно в Приложение I, глава 1, т.1.3 от Регламент /ЕС/ № 2073/2005 относно
микробиологични критерии за храните са посочени конкретните изисквания на които
следва да отговарят готовите за консумация храни, както и е предписан точният
механизъм, по който следва да се вземат и изследват пробите, което и се е
случило в разглеждания случай, и по делото е установено по несъмнен начин, че и
в петте проверявани проби е била налична листерия. ВРС е приел за неоснователни
твърденията на дружеството, че е възможно пробите да са били вторично замърсени
при изследването, доколкото по делото не са налице доказателства за това. ВРС е
приел, че никъде в НП не е въведено твърдение, че дружеството е „бизнес
оператор“ по смисъла на закона, поради което не става ясно защо е ангажирана
отговорността му по чл.128 ал.2 ЗХ, след като и ал.2 и ал.1 на чл.128 ЗХ
предвиждат налагане на санкция на юридическо лице. Счел е, че е налице съществено
нарушение, тъй като на практика липсва въвеждане на съставомерен признак в
постановлението, при което се получава разминаване между текстовото описание на
нарушението и приложената санкционна разпоредба.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
За да отмени НП ВРС е приел, че е
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, като в него не е
посочено, че дружеството е бизнес оператор, поради което не става ясно защо е
ангажирана отговорността му по чл.128 ал.2 ЗХ. Изводите му са неправилни и в
противоречие със закона.
Със Закона за храните, приет
през 2020г., се въвеждат нови понятия,
кореспондиращи с европейското
законодателство и очертаващи
кръга на субекти и обекти, които попадат в обхвата на Закона
за храните. Бизнес операторите са физически или
юридически лица, отговорни за спазването
на законодателството за храните в контролираните
от тях обекти.
Обект е всяка единица, в която се извършва предприемаческа
дейност с цел печалба или без
печалба и която е свързана с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя с или без
сгради, предприятие, превозно средство /включително
лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго/; подвижен, временен,
преместваем или открит обект.
В случая нарушението е установено в обект- специализиран магазин за месо и
месни продукти с производство за нуждите на обекта, рег.№ ********* на „Ливел -1“ЕООД, което изрично е посочено в АУАН и НП. Производство,
преработка и/или дистрибуция на храни се извършва след регистрация или
одобрение по реда на този закон, съгласно чл.23 ал.1 ЗХ. В случая съгласно
приложеното удостоверение за регистрация №11209/24.01.2015г. обект:
специализиран магазин за месо и местни продукти с производство за нуждите на
обекта с адрес *******на „Ливел 1“ЕООД отговаря на
изискванията на Регламент /ЕО/ 852/2004 и е регистриран като обект за търговия
на дребно с посочените в удостоверението групи храни; обектът е вписан в
регистъра на обекти за търговия на дребно с храни, които произвеждат
предназначени за консумация от хора храни, реализирани в същия обект с рег.№ *********.
Предвид горното безспорно дружеството е бизнес оператор по смисъла на ЗХ и
отговаря за спазването на законодателството за храните в контролирания от него обект-
специализиран магазин за месо и местни продукти с производство за нуждите на
обекта.
С НП е ангажирана отговорността на дружеството за това, че не е изпълнил
задължението по чл.4 ал. 1 ЗХ вр. с Приложение І, глава , т.1.3 от Регламент
/ЕС/ 2073/2005 относно микробиологичните критерии, а именно храната да е годна
за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и
микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за
човешкото здраве.
Безспорно е установено наличие на Листерия моноцитогенес
в готовата предлагана за консумация продукция. При наличието на този
микроорганизъм в готовата за консумация храна безспорно е налице нарушение на
изискванията на чл.4 ал.1 ЗХ, тъй като наличието му в храната я прави негодна
за консумация от хора и опасна за човешкото здраве.
Вмененото нарушение е безспорно установено от доказателствата по делото и е
правилно квалифицирано. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на
чл.128 ал.2 ЗХ, предвиждаща налагане на санкция на бизнес оператор, какъвто
безспорно е жалбоподателя, като му е наложена санкция в предвидения от
законодателя минимален размер.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, предвид обществената опасност от извършеното
деяние и целта на ЗХ да гарантира висока степен на
защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните.
С оглед гореизложеното, издаденото НП е законосъобразно, и като го е
отменил ВРС е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се
отмени и да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Предвид
изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№260786/16.12.21г. по НАХД № 798/2021г. на ВРС, ХХХVІ състав, с което е отменено наказателно постановление №
КХ-8/12.02.2021г. на директора
на ОДБХ-Варна, с което за нарушение
на разпоредбите на чл.4 ал.1 ЗХ, вр. Приложение І, глава 1, т.1.3 от Регламент /ЕС/ 2073/2005 относно микробиологични критерии за храните
на „Ливел-1“ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 4000лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КХ-8/12.02.2021г. на
директора на ОДБХ-Варна, с което за нарушение на
разпоредбите на чл.4 ал.1
ЗХ, вр. Приложение І, глава 1, т.1.3 от Регламент /ЕС/ 2073/2005 относно микробиологични критерии за храните на
„Ливел-1“ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 4000лв.
ОСЪЖДА „Ливел-1“ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните –Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.