М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД
№ 41/16г. по описа на КРС, ІV н. с.
Районна прокуратура–К. е повдигнала обвинение против подсъдимите:
I. Г.М.А. - роден на ***г***, ***** с постоянен и настоящ адрес:***,
***, ЕГН **********
В
ТОВА, ЧЕ:
На 16.10.2015г. в
землището на с.С., обл.П., местност „*****“, при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в
съучастие с Д.Г.И. с ЕГН **********, като съизвършители, е отнел чужди движими вещи, а именно – 19
бр. животни – овце, порода „старопланинска“ на обща стойност 3230.00 лева, от
владението на Г.Г.К., ЕГН: **********,*** –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
II. Д.Г.И. - роден на ***г. в
гр.Л., *****
с постоянен и настоящ адрес:***, неженен,
без образование, безработен, осъждан,
ЕГН **********
В
ТОВА, ЧЕ:
На 16.10.2015г. в
землището на с.С., обл.П., местност „*****“, при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в
съучастие с Г.М.А. с ЕГН **********, като съизвършители, е отнел чужди движими вещи, а именно – 19
бр. животни – овце, порода „старопланинска“ на обща стойност 3230.00 лева, от
владението на Г.Г.К., ЕГН: **********,*** –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура – К. поддържа обвинението и пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни по така повдигнатото му обвинение. Предвид направените
самопризнания и добросъвестното им процесуално поведение, предлага определяне
на наказание и за двамата подсъдими под определения законов минимум от 2 години
„лишаване от свобода“, а именно по една година и осем месеца „лишаване от
свобода“ за всеки от тях, които наказания да бъдат изтърпени при строг режим.
Заявява, е на основание чл.59 от НК следва да се зачете времето, през което
двамата са били задържани по настоящото производство.
Защитника на
подсъдимите сочи, че подзащитните му са признали
фактическата обстановка от обвинителния акт. Заявява, че за същите е налице
разкаяние от извършеното, поради което моли съда, след предвидената за тези
случай в закона редукция на наказанията, на всеки от подсъдимите да бъде
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от по една година и осем
месеца.
Подсъдимият Г.А. по
реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. В личната си защита заявява, че съжалява за
извършеното. Моли съда за налагане на минимално наказание с присъдата.
Подсъдимият Д.И. по
реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В личната си защита заявява, че
съжалява за извършеното. Моли съда за налагане на минимално наказание с
присъдата.
В последната си
дума подсъдимия Г.А. моли за справедлива присъда.
В последната си
дума подсъдимия Д.И. моли за справедлива присъда.
Производството по
делото е проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и въз основа на самопризнанията, направени от
подсъдимия, съпоставени със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.М.А. е жител ***.
Подсъдимият Д.Г.И. е жител ***.
Двамата подсъдими се познават.
Свидетелят Г.К. е жител ***. Същият се
занимава с животновъдство и притежава 239 броя овце, които отглежда в кошара,
която се намира в местността „П.“ в землището на с.С., общ.К..
Свидетелят Л. Г. Т. е жител ***. Същият
работи като пастир при св.К..
Свидетелят М.А.М. е жител ***. Същият се
занимава с животновъдство и се познава с двамата подсъдими.
Свидетеля С.Б.С. е жител ***. Същият помага
на св.М. животновъдството и познава двамата подсъдими.
Свидетеля Ц.Ц.Т. е е жител ***. Същият помага на св.М. животновъдството и
познава двамата подсъдими.
Свидетелят Л.С.П. работи като полицейски
служител при РУ на МВР – К..
Свидетелят Д.С.Д. работи като полицейски
служител при РУ на МВР – К..
Свидетелят М.П.Х. работи като полицейски
служител при РУ на МВР – К..
Свидетелят П.Д.П. работи като полицейски
служител при РУ на МВР – К..
Свидетелят И.Г.Т. работи като полицейски
служител при РУ на МВР – К..
Свидетелят Т. работил от 6 години при св.К.,
като всеки ден пасял животните му из местностите край с.С., най-вече местността
около кошарата „П.“, както и други. Впоследствие прибирал животните в кошарата
в края на деня и преспивал в помещение, което в непосредствена близост до
кошарата и му позволявало да осъществява постоянен контрол.
На 16.10.2015г.,
около 10:00ч., св.Т. изкарал животните на паша, като този ден те пашували в
местността „Б.Д.“ в землището на с.С.. Там
местността била силно пресечена и гориста и по тази причина той не можел
постоянно визуално да наблюдава животните.
Към 18:00ч. на
същия ден св.Т. започнал да събира животните. Когато ги събрал, му направило
впечатление, че част от животните липсват.
Той помислил, че поради пресечения терен и
гористата местност, липсващата част от животните се е отделила в друга
местност. Св.Т. решил да прибере наличните животни в кошарата, защото можел да
изгуби и тях, ако тръгнел веднага да търси липсващите. Когато се прибрал, св.Т.
отново преброил животните и установил, че от 239 овце липсват над
40 броя. Тъй като нямал мобилен телефон св.Т. не се обадил веднага на св.К., а го уведомил на
следващия ден – 17.10.2015г., когато към 09:00ч. той дошъл в кошарата. Св.К. започнал веднага лично да обикаля местностите край с.С. и по-точно местностите „П.“ и „Б.Д.“. Още същия ден той открил
част от липсващите му овце, 24 на брой, в близост до с.С. и ги прибрал. От стадото липсвали още 19
броя овце, които той продължил да търси и през следващите дни.
На 19.10.2015г. св.К. намерил следи от овце и като
тръгнал по тях, стигнал до землището на с.Р. над турските гробища в розов
масив. Там се намирали ясни следи от овце, човешки крака и следи от гуми на
моторно превозно средство, поради което св.К. решил, че следва да уведоми полицията, тъй като се усъмнил, че животните
му са откраднати, след което се свързал със св.Д..
Във връзка със съобщението на св.К. от
полицейски служители е извършен оглед на местопроизшествие в местността,
намираща се на около 1км. южно от с.Р. в розов масив.
Констатираното е обективирано в протокол за оглед от
20.10.2015г., като е изготвен и фотоалбум. При огледа
са фиксирани следи от гуми на автомобил, от човешки крака и от животни.
Междувременно 19-те овце, собственост на св.К., са отнети от двамата
подсъдими и откарани в района на землището на с.Р., в розовия масив над
турските гробища. На 17.10.2015г. около 22:00ч. двамата подсъдими отишли в района на бившето ТКЗС край
с.Р., където се намирал св.М. М.. Там се намирали и св.С. и св.Т.. Двамата
подсъдими предложили на св.М. да му продадат 19бр.
овце, като му обяснили, че животните се намират под с.Р., до гюла. Св. М. попитал обвиняемите от къде имат тези
овце и дали не са крадени. Подсъдимите му не му казали, че са отнели овцете, а
му обяснили, че предния ден - 16.10.2015г. били за гъби и са намерели овцете на полето. Св.М. попитал подсъдимите на каква цена
продават животните. Двамата му казали, че искат
около 70-80лв. за брой и св.М. решил да ги купи.
Впоследствие св.М. и двамата подсъдими се
качили на ползвания от първия от тях автомобил – микробус „Ф.“ с ДК №*** и отишли до мястото,
където му посочили подсъдимите. Там св.М. осветил с фенерче и след като разгледал животните, и ги харесал, казал
на подсъдимите, че ще ги купи. След това тримата натоварили
овцете в микробуса и ги откарали в
обора в сградата на бившето ТКЗС в с.Р.. С помощта на свидетелите С. С. и Ц.
Т., св.М. отрязал с ножче ушните марки, поставени на овцете, защото имал
намерение веднага да ги продаде. Отрязаните ушни марки сложил в пликче, което
изгорил.
Св.М. заплатил на двамата подсъдими 1400лв. за
закупените от тях 19 бр. овце, след което те си тръгнали.
Малко след това св.М., св.С. и св.Т. натоварили обратно овцете в микробуса и тръгнали още
същия ден за пазара в С. да ги продадат. Пътувайки по околовръстното шосе на
гр.К. в западния му край, около 02:00 часа на 18.10.2015г.,
микробусът „Ф.“ е спрян за проверка на кръстовището между околовръстен път и
Д.Ш. от полицейските служители - св. Л.П. и св. Т.. Последните установили, че в
автомобила се превозват овце и тъй като св.М., не представил никакви документи
за произхода на животните, лицата са отведени в сградата на РУ на МВР гр.К.
В РУП – К.
оперативният дежурен направил справка, чрез дежурните от съседните полицейски
управления П. и Т., както и чрез обаждане на Началника на ПУ
гр.С. - св.П., за да провери дали има заявени кражби на овце през нощта или
предните дни. След като установил, че такива няма св.М. заедно с микробуса и
овцете в него е освободен.
Св.М. продължил за С. и след като пазарът
отворил продал веднага всички животни на непознати за него хора.
На 21.10.2015г.
св.М. е извикан в полицията и тогава същият разбрал, че овцете които са му
продали подсъдимите А. и И. са собственост на друго лице, а не на тях и те са
ги взели от собственика им без негово съгласие.
На
22.10.2015г. е извършен е оглед на ползвания от св.М.
микробус.
Според
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-стокова
експертиза общата пазарна стойност на инкриминираните животни възлиза на 3230лв. и е 8,5 пъти по-голяма от стойността на
минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието.
Кражбата
е извършена от подсъдимия Г.А. при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК. Същият е осъждан многократно. Последните осъждания
на подсъдимия А., които са от значение за правната квалификация на настоящите
му деяния са както следва:
С
определение за одобряване на споразумение по НОХД
№154/12г. на РС – К. за престъпления по чл.170, ал.2,
пр.3-то, вр. ал.1, пр.1-во,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК, по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2 от НК, на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо
най-тежко наказание 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
Определението
е влязло в сила на 15.03.2012г. Подсъдимият Г.А. е
изтърпял това наказание на 13.06.2013г.
Престъплението
по настоящото дело е извършено от подсъдимия Г.А. преди да са изтекли 5 /пет/
години от изтърпяването на наказанието, наложено му по НОХД
№154/02г. на РС – К., следователно е извършено при
условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, тъй като
към момента на извършването му същият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК.
По
отношение на предишните осъждания на подсъдимия Г.А. по НОХД
№298/07г. на РС – К. и по НОХД
№154/08г. на РС – К., то наказанията по тези
осъждания са изтърпени съответно на 18.02.2009г. и на
12.02.2010г. С оглед на това съдът намира, че
изтекъл 5-годишният срок по чл.30 от НК от изтърпяване на тези наказания,
изтичането на който срок към датата на извършване на деянието по настоящото
дело представлява пречка за квалификацията му като извършено при опасен рецидив
при условията на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК.
Кражбата е извършена от подсъдимия Д.И. при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Същият е осъждан многократно. Последните осъждания на подсъдимия Д.И., които са
от значение за правната квалификация на настоящите му деяния са както следва:
С
присъда по НОХД №276/09г.
на РС – П. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, му е наложено
наказание 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3
/три/ години.
Присъдата
е влязла в сила на 25.09.2009г.
С
определение за одобряване на споразумение /в сила на 03.02.2011г./
по НОХД №598/09г. на РС –
К. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро и
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК, му е наложено наказание 4 /четири/ месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл.68,
ал.1 от НК е определено да изтърпи отделно наказанието по НОХД
№276/09г. на РС – П. при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване. Определението е влязло в сила на 19.02.2011г.
Наказанието
по НОХД №276/09г. на РС –
П. подсъдимият е изтърпял на 14.06.2011г., а наказанието по НОХД
№598/09г. на РС – К. – на 14.10.2011г.
С
определение за одобряване на споразумение по НОХД
№774/11г. на РС – К. за престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, пр.2-ро, т.5 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, му е наложено
наказание 1 /една/ година „лишаване
от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Определението
е влязло в сила на 19.12.2011г. Подсъдимият Д.И. е
изтърпял това наказание на 12.10.2012г.
Престъплението
по настоящото дело е извършено от подсъдимия Д.И. преди да са изтекли 5 /пет/
години от изтърпяването на наказанията, наложени му по НОХД
№276/09г. на РС – П., по НОХД
№598/09г. на РС – К. и по НОХД
№774/11г. на РС – К., следователно е извършено при
условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК,
тъй като към момента на извършването му същият е бил осъждан два и повече пъти
на „лишаване от свобода“ за тежки умишлени престъпления от общ характер, като
всички тези наказания са изтърпени ефективно, а едно от тях е „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК. Освен това деянието по настоящото дело е извършено преди да е
изтекъл 5-годишния срок по чл.30 от НК от изтърпяване на наказанията по
посочените осъждания, изтичането на който срок към датата на извършване на
деянието би съставлявало пречка за квалификацията му като такова, извършено при
условията на „опасен рецидив“.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство (показанията на свидетелите Г.Г.К., Л. Г. Т., Л.С.П., М.А.М., С.Б.С., Ц.Ц.Т., Д.С.Д., М.П.Х., П.Д.П., И.Г.Т., обективирани
в протоколите за разпитите им; протоколи за оглед на местопроизшествие от
20.10.2015г. и от 22.10.2015г.,
ведно с изготвени албуми; съдебно-стокова експертиза; скици; справка за налични
животни; заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС; справка от централна база КАТ; докладна
записка от 18.10.2015г.; характеристични справки; справки АИС БДС), както и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства (самопризнания на
подсъдимите и справка за съдимост на същите, ведно с приложените бюлетини за
съдимост), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че събраните и
изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
поради което не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно. Тези
доказателства според съда са достатъчни за установяване по несъмнен начин на
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че:
Г.М.А., на 16.10.2015г. в
землището на с.С., обл.П., местност „*****“, в
съучастие с Д.Г.И. с ЕГН **********, като съизвършители, е отнел чужди движими вещи, а именно – 19
бр. животни – овце, порода „старопланинска“ на обща стойност 3230.00 лева, от
владението на Г.Г.К., ЕГН: **********,***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е
извършено при условията на „опасен рецидив“, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК
С оглед изтеклия
5-годишен срок по чл.30 от НК от изтърпяване на наказанията по предишните
осъждания на подсъдимия Г.А. ***/08г. на РС – К., съдът намира, че кражбата не е извършена при
опасен рецидив при условията на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК поради което и го призна за невинен и го оправда по
обвинението на кражба, извършена при условията на чл.29, ал.1, б. „б“ от НК.
Д.Г.И., на 16.10.2015г. в землището на с.С., обл.П.,
местност „*****“, в съучастие с Г.М.А. с ЕГН
**********, като съизвършители, е отнел чужди движими
вещи, а именно – 19 бр. животни – овце, порода „старопланинска“ на обща
стойност 3230.00 лева, от владението на Г.Г.К., ЕГН:
**********,***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като престъплението е извършено при условията на „опасен рецидив“, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с което свое деяние той е осъществил
от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК.
За да признае подсъдимите за
виновни по повдигнатите им обвинения, съдът прие, че те са извършили деянията
си под формата на пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния
им характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните
им последици и са искали настъпването на тези последници.
На този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на
престъпленията и обстоятелствата, при които те са били извършени, както и
последвалите разпоредителни действия с инкриминираните вещи чрез продажбата им.
За да приеме, че престъплението, извършено от
подсъдимите Г.А. и Д.И. е осъществено при съизвършителство
съдът взе в предвид обстоятелството, че и двамата са участвали в самото
изпълнително деянието на престъплението, за което са обвинени, налице е общност
на умисъла им, като и двамата са предвиждали настъпването на обществено
опасните последици, съзнавали са, че всеки от тях действа съвместно с другия,
които също действа умишлено, съзнавали са и обществения характер на деянията и
са искали настъпването на престъпния резултат от тях.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – „лишаване от свобода“ от 2 до
10 години;
изразеното от
подсъдимите критично отношение към извършеното, младата им възраст, пълното
съдействие по време на досъдебното и съдебното производство, които съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства;
осъжданията на
подсъдимите, извън квалификацията на настоящото деяние, което съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното:
За
подсъдимия Г.А. съдът определи и наложи наказание при превес на смекчаващите
вината му обстоятелства, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 3 /три/ месеца, което с оглед
разпоредбите на чл.372, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета и
съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като предвид съдебното минало на подсъдимия постанови
ефективното му изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг“ режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ;
За
подсъдимия Д.И. съдът определи и наложи наказание при превес на смекчаващите
вината му обстоятелства, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което с оглед
разпоредбите на чл.372, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета и
съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, като предвид съдебното минало на подсъдимия постанови
ефективното му изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг“ режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ;
Подсъдимия Г.А. е задържан по реда на чл.72 от ЗМВР на
21.10.2015г. С постановление от 22.10.2015г. на РП – К. същия е задържан за срок от 72 часа по
настоящото наказателно производство, като на 23.10.2015г.
е внесено искане до РС – К. за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“. С определение от 23.10.2015г. на РС – К. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на този
подсъдим. На 24.11.2015г. е приведено в изпълнение
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №682/14г. на РС – К. за подсъдимия Г.А. и от тази дата същият е
приведен в Затвора – гр.П. за изтърпяване на това наказание. Поради това с
постановление от 02.12.2015г. на РС – К. мярката за
неотклонение „задържане под стража“, наложена на Г.А. е изменена в по-лека
такава – „подписка“.
При тези
данни съдът намира, че са налице основания по чл.59, ал.1 и ал.2 от НК и от
така определеното наказание „лишаване от свобода“ на Г.А. следва да се
приспадне времето, през което същия е бил задържан по настоящото наказателно
производство, считано от 21.10.2015г. (когато е
задържан по реда на чл.72 от ЗМВР) до 23.11.2015г.
(деня, предхождащ привеждането в изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“ по присъда по НОХД №682/14г.
на РС – К.), като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от
свобода“.
Подсъдимия Д.И. е задържан по реда
на чл.72 от ЗМВР на 21.10.2015г. С постановление
22.10.2015г. на РП – К. същия е задържан за срок от
72 часа по настоящото наказателно производство, като на 23.10.2015г. е внесено искане до РС – К. за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“. С определение от 23.10.2015г.
на РС – К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
този подсъдим. На 24.11.2015г. е приведено в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“ по НОХД
№682/14г. на РС – К. за подсъдимия Д.И. и от тази
дата същият е приведен в Затвора – гр.П. за изтърпяване на това наказание.
Поради това с постановление от 02.12.2015г. на РС –
К. мярката за неотклонение „задържане под стража“, наложена на Д.И. е изменена
в по-лека такава – „подписка“.
При тези
данни съдът намира, че са налице основания по чл.59, ал.1 и ал.2 от НК и от
така определеното наказание „лишаване от свобода“ на Д.И. следва да се
приспадне времето, през което същия е бил задържан по настоящото наказателно
производство, считано от 21.10.2015г. (когато е
задържан по реда на чл.72 от ЗМВР) до 23.11.2015г.
(деня, предхождащ привеждането в изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“ по присъда по НОХД №682/14г.
на РС – К.), като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от
свобода“.
С оглед постановената присъда, съдът присъди в
тежест на подсъдимите Г.М.А. и Д.Г.И. направените в досъдебното производство
разноски от по 21,85 лева за всеки от тях, които следва да бъдат заплатени по
бюджетна сметка на ОД на МВР –П..
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
И.П.