№ 315
гр. Пазарджик, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500571 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело № 1428/2018г. по описа на ЧСИ Д.С. , рег. № 889, при Камарата на ЧСИ , с район на действие
Окръжен съд Пазарджик, е образувано със страни :
взискател – търговското дружество „ОТП Факторинг България „ ЕАД гр. София , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. София , ул.“В5итоша“ № 15;
длъжник – С. А. К. , ЕГН **********, от с. М.К., обл. Пазарджик;
С Постановление от 31. 08. 2022г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство,на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника.Това изпълнително действие се обжалва от длъжника в
изпълнителното производство С. А. К. , ЕГН **********. В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие . Искането е да се отмени постановлението на
ЧСИ ,като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на ЧСИ с указания за прекратяване на
изпълнителното производство.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата е постъпило писмено възражение от заинтересованата страна в
изпълнителното производство, взискателя „ ОТП Факторинг България „ ЕАД гр. София , ЕИК *********,. Във
възражението се оспорва жалбата против действието на ЧСИ. Искането е обжалваното действие да се потвърди,
като правилно и законосъобразно .
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че същата е
процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.Излага подробни съображение в подкрепа на
становището си .
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК е посочено, че
1
длъжника може да обжалва отказа на СИ да спре ,да прекрати или да приключи изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК ,от съобщаване на обжалваното
изпълнително действие .
Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК) .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В текста на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е посочено , че изпълнителното производство се прекратява , ако
взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години .
Според утвърдената съдебна практика на ВКС и правната теория срока по чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК не е давностен
, а процесуален преклузивен срок . С изтичането на срока се погасява само правото на взискателя да продължи
започналото изпълнително производство . Изтичането на срока не погасява материалното право на
взискателя,поради което той може да поиска ново изпълнение след изтичането на срока .
В т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено ,че прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433 а. 1 т. 8 от ГПК настъпва по право при осъществяване на съответните правнорелевантни
факти.Постановлението на СИ за прекратяване на изпълнителното производство прогласява( констатира)
вече настъпилото прекратяване по силата на закона .Новата давност започва да тече от предприемане на
последното по време валидно изпълнително действие .
Съдебната практика на ВКС еднозначно приема също така ,че разрешенията , дадени в т. 10 на ТР №2/ 2013г.
на ОСГТК на ВКС относно това ,кое изпълнително действие е валидно и прекъсва давността за вземането по
смисъла на чл.116 б.“в“от ЗЗД намират приложение и при фактическия състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
относно давността за прекратяване на изпълнителното производство .
Обобщавайки съдебната практика и теория по приложение на чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК се стига до извода , че
фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен, когато :
В продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително действие, взискателя не е
поискал извършването на нови изпълнителни действия . Касае се до неоправдано процесуално
бездействие на взискателя и дезинтересованост от изпълнителното производство ;
Новата двугодишна давност започва да тече от предприемане на последното валидно изпълнително
действие ;
Основанията по чл.116 от ГПК относно прекъсване на давността не са приложими при фактическият
състав на чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК , тъй като срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК не е давностен , а
процесуален преклузивен ;
Жалбоподателят твърди за настъпила „перемпция „ по силата на закона , тъй като за времето от 04. 08. 2018г.
до 30. 08. 2021г. ( в продължение на повече от 2 години) взискателя не е поискал извършването на изпълнителни
действия . Това възражение е неоснователно .
В т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено кои изпълнителни способи прекъсват давността по чл. 116
б. „в“от ЗЗД и кои не прекъсват давността . Посочено е също така ,че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемане на всяко валидно изпълнително действие . Посочено е ,че искането за
прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността , защото съдебния изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за
принудително изпълнение. От данните по приложеното изпълнително дело се установява следното :
-На 04. 09. 2019г. взискателя е подал молба вх. № 23644 ( стр. 107 от изп. дело ) до ЧСИ с искане за налагане на
запори и възбрани върху имущество на длъжника . Това искане е прекъснало давността , след което е започнала
да тече нова давност. Новата давност е изтекла на 04. 09. 2021г. ;
-На 24. 06. 2020г.(преди изтичане на давността ) взискателя е подал молба вх. № 10534 с искане за налагане на
възбрана върху идеални части от недвижим имот , собственост на длъжника. Това искане също е прекъснало
започналата да тече давност. Новата давност изтича на 24. 06. 2022г.
2
-На 09. 08. 2021г. .(преди изтичане на давността ) взискателя е подал молба вх. № 19367 с искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника и възбрана върху недвижим имот .
Това искане също е прекъснало започналата да тече давност. Новата давност изтича на 09. 08. 2023г. Жалбата е
подадена в канцеларията на ЧСИ на 09. 09. 2022г.
От всичко това е видно ,че към момента на подаване на жалбата изпълнителното производство не е перемирано (
не е прекратено по право )поради бездействие на взискателя , при хипотезата на чл. 433 ал. 1т. 8 от ГПК.
Същественото е не дали в двугодишния период са извършвани изпълнителни действия, а дали взискателя в този
период е поискал извършването на изпълнителни действия . Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е санкция за
бездействието на взискателя , а не санкция за бездействието на СИ. Именно затова в т. 10 на ТР №2/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС е посочено,че „искането „ за извършване на изпълнителни действия прекъсва давността ,а не
самото извършване на изпълнителни действия . Това е казано и в текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД .Давността се
прекъсва с „ предприемане „на действия за принудително изпълнение , а не с „ извършване „ на действия по
принудителното изпълнени от СИ. Акцентирано е върху процесуалната активност на взискателя , а не върху
тази на СИ.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 31. 08. 2022г. на ЧСИ Д.С. , рег. № 889, при Камарата на ЧСИ , с район на
действие Окръжен съд Пазарджик, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство,на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника С. А. К. , ЕГН **********, от с. М.К., обл. Пазарджик;
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3