Решение по дело №718/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 603
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20214520100718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Русе , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520100718 по описа за 2021 година
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, гр.София, представляван от Юлиян Бойчев Цампаров,
чрез пълномощник адв. В.Г., твърди, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 от
ГПК, срещу ответника М. Д. Г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по образуваното ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-Русе. В предвидения
от законодателя срок постьпило възражение от страна на длъжника, поради което
ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо
вземане срещу ответника.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията
"С.Г.Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител -
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с тьрговска
марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ" ЕООД встьпило в правата
си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявленисто по чл.410 ГПK.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилии услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № ****. Съгласно чл.29 от Общите
1
условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се
заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15
дни от издаване на сметката/фактурата. Между кредитора „Българска
телекомуникационна комлаиия" ЕАД и М. Д. Г. бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер ***от 15.06.2017 г., с който му била
предоставена мобилна услуга за номер **** при условията на тарифен план Smart L+ с
месечен абонамент 26.99 лева за срок от 24 месеца.
Абонатьт потребил и не заплатил мобилни услуги за периода 22.07.2017 -
22.11.2017 г. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор издал по клиентски номер № ***фактури №
***/22.08.2017г., ***/22.09.2017г., ***/22.10.2017г. и ***/23.11.2017г., представляващи
незаплатени месечни абонаментни такси по избрания тарифен план, на обща стойност
114.66 лева.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 08.12.2017г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за плащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент. По този начин, абонатът бил в неизпълнение
на договорите си, като същия не е спазил крайния срок за ползване на абонамента
Smart L+ за мобилен номер ***до 15.06.2019г. съгласно договор за мобилни услуги от
15.06.2017г.
Ищецът уточнява, че в главницата не е включена неустойка или обезщетение, а
само отделните потребени услуги и отделно претенедира мораторна лихва върху
главницата в размер на 33.19 лева за периода от 09.12.2017г. до 13.10.2020г.
С оглед изложеното и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, моли да бъде
постановено решение, с което да се признаете за установено по отношение на
ответника М. Д. Г., че дължи на ищеца сумата от 114.66 лева – главница за потребена
и незаплатена далекосъобщителна усуга по договор, сключен между ответника и
„Българска телекомуникадионна компания" ЕАД и 33.19 лева мораторна лихва за
забава за периода от 09.12.2017г. до 13.10.2020г. Претендинра и присъждане на
разноските в двете производства.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът М. Д. Г., чрез назначения му особен
представител, оспорва претенциите по основание и размер.
2
По делото е приложено ч.гр.д.№ ***/2020г. по описа на РРС.
От фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2020г. на РРС, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 114.66 лв. -главница за
неизплатено задължение по договори за далекосъобщителни услуги с дата 15.06.2017г.,
сключен между ответника и „БТК“ЕАД и 33.19 лева мораторна лихва за забава за
периода от 09.12.2017г. до 13.10.2020г. Длъжникът не е открит на установените му
постоянен и настоящ адрес и Заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, като съда е предоставил на заявителя 1-месечен срок, съгласно чл.415,
ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника. Ищецът е предявил иска в
законоустановения едномесечен срок.
Ищецът претендира вземане по договор за далекосъобщителни услуги от дата
15.06.2017г., по силата на които „БТК" ЕАД- гр.София е предоставило на
ответника мобилни услуги при прилагане на Общите условия за уреждане на
взаимоотношенията между БТК ЕАД и абонатите и потребителите на
далекосъобщителни услуги.
С договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп”
ООД срещу определена цена вземанията си, произтичащи от договори със свои
клиенти, вкл. и тези от ответника /вж. извлечение от Потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД- л.19/.
С последващ договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп” ООД е
е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД, срещу определена цена, част от придобитите
вземания, вкл. и тези от ответника /вж. извлечение от приложение 1- л.20/.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият
случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г.
о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.
Безспорно ИМ и доказателствата към нея са връчени на особеният представител
на ответника. Съобразно съдебната практика, връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /в т.см.Решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 193/2018 г., I т.о./.
С връчването на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и
3
уведомлението по чл.99, ал.З ЗЗД на особения представител на ответницата,
връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици,
свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената
цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З ЗЗД чрез връчването на особен представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е породила действие
спрямо него от този момент. Този факт, настъпил в хода на производството, следва да
бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253,ал.З ГПК.
Предвид горното, съдът приема, че цесията е породила действие спрямо
ответника, поради което ищецът е установил активната си материално правна
легитимация по иска.
Установява се по категоричен начин, че „БТК“ ЕАД и ответника са обвързани от
облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги. От тях за ищеца е
възникнало задължението да предостави на ответника посочените в договорите услуги.
В тежест на ответникът е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По
делото не са представени доказателства за това, респ. не е доказан фактът на
изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от
114,66 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги, във връзка с които са издадени
фактури №№ ***/22.08.2017г., ***/22.09.2017г., ***/22.10.2017г. и ***/23.11.2017г.,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси по избрания тарифен план,
дължими по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № *** от
15.06.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, начислена върху нея мораторна
лихва за забава в размер на 33,19 лева за периода от 09.12.2017 г. до 13.10.2020 г.
С оглед изложеното предявения иск като основателен следва да се уважи изцяло.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и
за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство,
съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата
претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в
размер на 205.00 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 555.00 лева.
По изожените съображения съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че М. Д. Г., с ЕГН
**********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ 81, вх.В, ет.8, сумата 114.66 лева,
представлаващи главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор от 15.06.2017г., сключен с “БТК” ЕАД, както и 33.19 лв. лихва за забава за
периода от 09.12.2017 г. до 13.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
02.11.2020 г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение № *****/03.11.2020 г., издадена по ЧГД № ***/2020 г. по описа на
РС-Русе.
ОСЪЖДА М. Д. Г., с ЕГН **********, от гр.Русе, ***********, да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, гр.София, с ЕИК *********, 555.00 лева разноски по настоящото дело
и 205.00 лева - разноски по ЧГД № ***/2020 г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5