РЕШЕНИЕ

Номер 909                                                       15.07.2009 г.                                                         гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                          ІV-ти граждански състав

На:        петнадесети юни                                                                             Година: две хиляди и девета

В публично заседание в следния състав:

Председател: ІV граждански състав

 

Секретар         ІV граждански състав

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия ІV граждански състав

гражданско дело номер  3543  по описа за  2009  година

 

Производството по делото е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано по молбата на Н.С.Г. за издаване на съдебна заповед, с която да бъдат наложени мерки за защита срещу упражненото от Ж.С.Т. домашно насилие спрямо нея.

Молителката твърди, че с ответника Т. живеят заедно на семейни начала от 8-9 години в жилището, находящо се в гр.Бургас, ж.к.”С., като от два-три месеца започнали непрекъснати скандали, придружени с физическа разправа – шамари и юмруци по главата. Твърди се, че ответникът упражнявал психически и физически тормоз над молителката, тя се страхувала от него, тъй като той бил неконтролируем и агресивен, поради което била налице опасност от последващи заплахи и побой от негова страна, които застрашават живота и здравето й.

В молбата се излагат твърдения за упражнено спрямо молителката домашно насилие. Твърди се, че на 26.04.2009 г. молителката била пребита от ответника, като същият я удрял по главата, лицето и тялото. Г. твърди, че тогава е изпила голямо количество успокоителни лекарства с цел да сложи край на живота си, което предизвикало и отключило окончателно агресиията на ответника. На следващия ден, молителката взела със себе си личните си вещи (дрехи) и се преместила в дома на майка си в гр.Б.но Т. продължавал да я притеснява като постоянно й звънял по телефона. За нанесения й побой молителката се снабдила със съдебномедицинско удостоверение.

В съдебното заседание, молителката, чрез процесуалния си представител, поддържа изнесеното в молбата и моли съда да издаде заповед, с която да наложи мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН за срок от една година, както и да му наложи глоба по чл.5, ал.3 ЗЗДН в определен от съда размер. Към молбата са представени писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства. Претендират се направените в производството съдебни разноски.

Ответникът Ж.Т., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява, не взема становище по молбата.

 

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл.9 от ЗЗДН и е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадало лице по смисъла на чл.3, т.1 от ЗЗДН, поради съдът намира производството за допустимо.

По делото е безспорно, че молителката Н.Г. и ответникът по молбата Ж.Т. съжителстват заедно на семейни начала от около осем години.

В молбата си Г. твърди, че от два-три месеца между нея и ответника започнали непрекъснати скандали, придружени с физическа разправа – шамари и юмруци по главата, тя била подложена на психически и физически тормоз и се страхувала от ответника, тъй като той бил неконтролируем и агресивен. Описва се случай на упражнено спрямо нея домашно насилие на 26.04.2009 г., когато била пребита от ответника, като същият я удрял по главата, лицето и тялото. Тогава молителката била изпила голямо количество успокоителни лекарства с цел да сложи край на живота си, което предизвикало и отключило окончателно агресиията на ответника. Г. твърди, че на следващия ден взела със себе си личните си вещи (дрехи) и се преместила в дома на майка си в гр.Б., но Т. продължавал да я притеснява като постоянно й звънял по телефона. За нанесения й побой молителката се снабдила със съдебномедицинско удостоверение.

Изложеното в молбата се потвърждава от представената писмената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗНД на молителката за извършеното от ответника спрямо нея насилие на посочената дата, която съгласно чл.13, ал.1, т.3 от ЗЗДН съдът цени като доказателство по делото. Представено е и медицинско свидетелство от 29.04.2009 г., в което са описани насените на молителката наранявания, което кореспондира с изложените в молбата твърдения за осъществявано от ответника спрямо нея домашно насилие. По делото са разпитани в качеството им на свидетели С. С. Р. (син на молителката) и Я. М. Г. (без родство със страните), от показанията на които се потвърждават изнесените в молбата твърдения. Съдът кредитира показанията на свидетелите, преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, независимо от близката родствена връзка на св.Русев с молителката, тъй като същите са били очевидци на състоянието на Г., непосредствено след упражненото над нея насилие и изнесените от тях данни кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата. Данните по делото сочат на осъществено от Ж.Т. спрямо пострадалото лице Н.Г. домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Ответникът е установил едно неконтролируемо и агресивно поведение спрямо молителката, което не може да бъде оправдано. Упражняваното от него насилие се изразява в психически и физически тормоз спрямо молителката, в следствие на което същата се чувства застрашена за живота и здравето си, видно от заявеното от нея в молбата, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл.2 ЗЗДН. По делото са налице данни за упражнявано спрямо пострадалата насилие, извод за което може да се направи от приложеното медицинско свидетелство, от свидетелските показания, както и от представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, за която законодателят е въвел абсолютна доказателствена стойност, тъй като в много случаи актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели. Поради което, събрани по делото доказателства, сочат на извода за осъществено домашно насилие спрямо молителката, което е основание за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. Съдът намира, че дори и поведението на Т. да е било провокирано от други обстоятелства, обострили отношенията между страните, това по никакъв начин не може да оправдае извършваните от него актовете на насилие, поради което в случая са налице предпоставките за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да понесе отговорността, предвидена в закона.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че осъществените от ответника действия спрямо молителката представляват акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се във психическо и физическо насилие спрямо лице, с което извършителят  се е намирал във фактическо съпружеско съжителство по смисъла на чл.3, т.2 от ЗЗНД. Налице е нужда от защита на живота и здравето на молителката, което обуславя основателността на молбата за предприемане на исканите законови мерки за защита.

Посочените от молителката мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН за защита срещу осъщественото спрямо нея домашно насилие са наложени от съда и действат понастоящем като временни мерки за незабавна защита /чл. 19 от ЗЗДН/. Съдът намира, че същите продължават да са адекватни на нуждата от защита и следва да бъдат наложени в същия вид като окончателни мерки. По преценка на съда, горните мерки за защита следва да бъдат наложени за максималния срок, предвиден в ЗЗДН, а именно за срок от една година, считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта, тъй като съгласно чл.17, ал.2 и чл.20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението й.

На основание чл.5, ал.3 от ЗЗНД извършителят следва да бъде санкциониран за извършеното домашно насилие, като му бъде наложена глоба, чийто размер съдът определя на  200 лв. На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за завеждане на делото, която съдът определя в размер на 50 лв.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.15, вр. чл.16, вр. чл.5 от ЗЗДН,  съдът

 

РЕШИ:

 

НАЛАГА мерки за защита на Н.С.Г. ***, ЕГН **********, срещу осъществявано спрямо нея домашно насилие от Ж.С.Т. ***, ЕГН **********, като:

 

1/. ЗАДЪЛЖАВА Ж.С.Т., ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.С.Г., ЕГН **********.

 

*/. ЗАБРАНЯВА на Ж.С.Т., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 100 (сто) метра жилището на Н.С.Г., ЕГН **********,***,  и местата за социални контакти и отдих на същата, за срок от една година, считано от постановяване на решението и издаване на заповедта за изпълнение.

 

ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати  на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН по сметка на Районен съд – гр.Бургас глоба в размер на 200 лв. (двеста лева).

ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд – гр.Бургас сумата от  50 лв. (петдесет лева), представляваща определената от съда държавна такса за производството.

 

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ  ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по чл.15, ал.2 ЗЗДН.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ж.С.Т., ЕГН **********,***, за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

Указва на ІІ- ро РПУ при ОДП Бургас да следи за изпълнението на заповедта.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: