№ 1488
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110112766 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Младост,
бл. 104, вх. 4, ап. 9, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1495.40 лв., представляваща служебно
начислени, ползвани и неплатени ВиК услуги, на основание чл. 34а, ал. 5 вр. чл. 11, ал. 5 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, за един живущ, за отчетен период 08.08.2019 г. –
11.01.2022 г. по партида с абонатен номер 1519438 за обект-имот, находящ се в гр. Варна,
ж.к. Младост, бл. 104, вх. 4, ап. 9, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и лихва за забава в размер на 166.25 лв., формирана като
сбор от дължимите лихви по фактури от служебно начисляване, дължима за периода
10.10.2019 г. – 20.03.2022 г., които суми са предмет на Заповед № 2181/04.04.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3631/2022 г. по
описа на ВРС, XLVI състав.
В исковата си молба ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА”
ООД твърди, че предоставя ВиК услуги, предвид качеството му на оператор, за имот,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 104, вх. 4, ап. 9. Посочените услуги били
отчитани по партида с аб. № 1519438, титуляр на която се явява насрещната страна. Ищецът
излага, че в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3631/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, което е основанието за
депозиране на настоящата претенция по реда на чл. 422 ГПК. Операторът твърди, че
претендираната като главница сума представлява стойността на служебно начисленото от
същия количество вода, предвид изтеклия срок на метрологична годност на монтираното на
обекта СТИ и неизпълнението на вмененото на потребителя задължение в чл. 34а вр. чл.11,
ал. 5 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ. Посочено е, че количеството начислена вода е
определено по методиката на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, а именно по 5 куб.м. месечно за
1
всеки обитател, при един живущ на обекта, и завишаване с по 1 куб.м. месечно на всяко
тримесечие за всеки обитател. В тази връзка моли за уважаване на претенциите и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски както в настоящата инстанция, така и
в заповедното производство.
Ответникът Р. Г. В., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Н. К., е
депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Застъпено е становище
за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Оспорва се качеството на
потребител на ответника, предвид липсата на доказателства страните да се намират във
валидни договорни отношения. Намира, че не са налице основанията за служебното
начисляване на посочените количества вода. Излага, че при наличие на повреда на СТИ,
констатирана от представител на ищеца, следва да бъде изготвено предписание и на
потребителя да бъде даден срок за отстраняването й, което в настоящата хипотеза не е
сторено. Оспорва се методиката на изчисляване на процесното количество вода, както и
истинността на представената от ищеца по делото справка за недобора на абоната. В тази
връзка моли за отхвърляне на исковите претенции като недоказани, както по основание,
така и по размер. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.
Пламенка В.а, която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените
искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от назначения особен представител адв. Н. Т.,
която депозира нарочна писмена молба, в която поддържа становище за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 3631/2022 г. по описа на ВРС, XLVI
състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните
искове. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във
връзка с дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на вземанията
си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
От представената справка по лице от Служба по вписванията – Варна за ответника Р.
Г. В. се установява, че същият е собственик на процесния апартамент № 9, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „Младост”, бл. 104, вх. 4, ет. 3.
По делото е изслушано заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице Я. Л., съгласно което партидата с абонатен номер 1519438 се води на Р. Г.
В., предвид справката за недобора и карнетите на ВиК дружеството. Размерът на всяко едно
от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по посочените фактури в
справка за недобора на частен абонат за процесния период е посочен от вещото лице в
приложение № 1 към експертизата, като общото задължение възлиза на 1495.40 лв.
Ответникът не е извършвал плащания по процесните фактури. Количествата потребена вода
са служебно начислени. Според изчисленията на вещото лице, количествата вода по месеци
за процесния период 08.09.2019 г. – 11.01.2022 г., при приложение на методиката по чл. 39,
ал. 5 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ – по 5 куб. м./месечно за един обитател,
2
при един живущ в обекта, при положение, че началната дата на служебното начисление е
именно 08.09.2019 г., са в размер на 271 кубика и на стойност 873.70 лв.
Вещото лице в експертизата си посочва, че е посетило адреса на 27.03.2023 г. На
адреса нямало никой и не могло да отчете показанията на водомера в обекта. На експерта не
са предоставени документи за това дали водомерът е подлаган на метрологичен контрол.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание,
вещото лице Л. посочва, че е работила със сметките на фактурите от сайта на „ВиК“
дружеството, които са аналогични като суми и разпределяне на количествата, посочени в
справката за недобора и облага.
В този смисъл съдът приема оспорването на особения представител на ответника на
заключението по приетата ССчЕ за неоснователно.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът приема, че
може да бъде направен обоснован извод, че процесният обект – апартамент № 9 е
водоснабден, както и че ответникът има качеството „потребител” на съответните ВиК
услуги по смисъла на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА” ООД и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
По делото са представени доказателства, че на 10.10.2016 г., съгласно правилото на
чл. 34а, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, длъжностно лице на ВиК оператора е
установило, че индивидуалният водомер на ответника е непроверен по смисъла на чл. 34а,
ал. 1 от Наредбата, за което е изготвено и съответно уведомително писмо, изпратено до
ответника, с отбелязване, че е изтекла валидността на метрологичната проверка на
индивидуалния водомер в процесния имот.
Видно от представения констативен протокол от 14.10.2022 г., съставен в присъствие
на абоната Р. В. и подписан от същия, при извършената проверка е установено следното: по
водомерния възел е монтиран водомер, чийто номер не се чете. Показание 1116 куб. м. към
момента на проверката. Пломба липсва. Жилището се обитава само от един човек.
Водомерът е с изтекла метрология. Указано е, че в срок от един месец следва да бъде
подменен. Водомерът е работещ. Дадени са указания за възможността да бъде сключено
споразумение с ВиК – Варна ООД.
От тези представени доказателства може да се направи обоснован извод, че в периода
от проверката на 10.10.2016 г. до датата на последващата проверка – 14.10.2022 г. не е била
извършвана периодична проверка на индивидуалния водомер в имота, въпреки
констатацията за изтекла такава.
Както се посочва изрично от процесуалния представител на ищеца, по методиката
ВиК дружеството начислява служебна консумация от м. май 2018 г., а процесният период е
от м. август 2019 г., който е послужил за начален такъв при изчисление на поставената
задача към т. 6 от експертизата. Това именно обяснява и разликата при изчисленията в ССчЕ
между фактурираните количества и изчислените при приложение на методиката по чл. 39,
ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. При
съобразяване на методиката, считано от м. май 2018 г., за което са налице основания /още в
края на 2016 г. е констатирано, че водомерът не е в срок на метрологична годност/, съдът
намира, че изчисленията при отговора на въпрос № 6 от експертизата биха били различни, а
именно – в стойностите на фактурираните суми, предмет на главната искова претенция.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 - 4 от Наредба № 4/2004 г. периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода се извършват през 10 години. Периодичните проверки се извършват по
3
искане и за сметка на потребителите като операторите са длъжни да осигуряват комплексна
услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери,
периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране. Когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1,
срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането
на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, тоест по пет куб. м. месечно на
обитател, завишени с още един куб. м. на всяко тримесечие. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от
наредбата предвижда показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м за
период не по-дълъг от шест месеца. Съгласно ал. 4, при невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в
срок, не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Съгласно Общите условия на ищцовото дружество за битови потребители периодът
на отчитане на индивидуалните водомери е не по-дълъг от 3 месеца – чл. 23, ал. 1, т. 2 от
ОУ. Съгласно чл. 24, ал. 3 от ОУ при невъзможност за отчитане поради отсъствие на
потребителя или негов представител същият е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г., доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че ищцовото дружество е допуснало съществено нарушение като
неправомерно е начислило служебно процесните количества вода, тъй като не е отправило
официално писмено предписание до ответника по реда на чл. 34а, ал. 5 от Наредбата.
Фактическата невъзможност вещото лице да извърши проверка на място в имота,
преценена в съвкупност с липсата на твърдения и доказателства след м. октомври 2016 г.
абонатът да е изпълнил задълженията си да извърши метрологична проверка на
индивидуалния водомер в собствения си имот, съответно да осигурява реален отчет поне
веднъж годишно и да поиска проверка на средството за измерване, дават основание на съда
да приеме, че са били налице предпоставките, предвидени в чл. 34а от Наредба №4/2004 г.
ВиК операторът да начисли служебно консумация на вода в размера, посочен в чл. 39, ал. 5,
т. 1 вр. ал. 6 от Наредбата. В този смисъл именно са и разрешенията, дадени в решение №
1443/17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1352/2022 г. по описа на ВОС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи още и следното:
Между същите страни е образувано ч. гр. д. № 13790/2019 г. по описа на ВРС, XLI
състав, по което е издадена заповед № 6653/29.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, за заплащане на суми /592.43 лв. - главница/ за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1519438 за периода от 08.02.2017 г. до
08.08.2019 г. /предходен на настоящия период/, за които са издадени фактури за периода от
09.02.2017 г. до 09.08.2019 г., за обект-имот, находящ се в гр.Варна, ж. к. „Младост“, бл. 104,
вх. 4, ап. 9 /за процесния имот/. Срещу така издадената заповед за изпълнение, връчена
редовно на длъжника, не е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК. Същата е влязла в
сила и срещу лицето е издаден изпълнителен лист.
Видно от представената справка за облога и плащанията на абонат № 1519438, и в
този предходен период 09.02.2017 г. – 09.08.2019 г. дружеството е начислявало служебно
количества вода, в който смисъл са и твърденията му по настоящото дело. Ето защо с
неоспорването на процесната заповед за изпълнение съдът намира, че ответникът
своеобразно е признал, че са налице основания за служебно начисление на ползваните в
имота количества вода.
4
Доколкото в производството не бе установено, че ответникът е извършил плащане
на дължимите суми в релевантния период, съдът приема предявеният иск за основателен,
поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Основателна в тази връзка е и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.03.2022 г. до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че обезщетението за забава за периода 10.10.2019 г. – 20.03.2022 г., начислено
върху всяко едно от установените задължения за ползвани ВиК услуги, възлиза на 168.93 лв.
/отчитайки обстоятелството, че в периода 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. действа забрана за
начисляване на обезщетение за забава, предвид обявеното в страната извънредно положение
в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП и пар. 5 от ЗИД на ЗМДВИП/. Предявеният иск е в размер
на 166.25 лв., която сума е по-малка от посочената в експертизата, поради което съдът
приема, че акцесорната претенция за обезщетение за забава е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В
заповедното производство същият претендира присъждане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 83.23 лв., която сума следва да бъде
присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира такива за държавна
такса /76.58 лв/, депозит вещо лице /250 лв./, депозит за особен представител /466.17 лв./ и
юрисконсултско възнаграждение. След преценка на действителната правна и фактическа
сложност на делото, а и с оглед обстоятелството, че по делото бе проведено само едно
съдебно заседание, съдът преценява, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 100 лв., на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 892.75 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Г. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 104, вх. 4, ап. 9, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, следните суми: сумата 1495.40 лв.
/хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
служебно начислени, ползвани и неплатени ВиК услуги, на основание чл. 34а, ал. 5 вр. чл.
11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, за един живущ, за отчетен период
08.08.2019 г. – 11.01.2022 г. по партида с абонатен номер 1519438 за обект-имот, находящ се
в гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 104, вх. 4, ап. 9, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 166.25 лв. /сто шестдесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
5
главницата за периода 10.10.2019 г. – 20.03.2022 г., които суми са предмет на Заповед №
2181/04.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 3631/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Младост, бл. 104, вх. 4,
ап. 9, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата 83.23
лв. /осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща сторените в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3631/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав,
съдебно-деловодни разноски, както и сумата 892.75 лв. /осемстотин деветдесет и два
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6