Р Е Ш
Е Н И E
№ 268 06.07.2018
год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, първи въззивен
граждански състав на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар С.А.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от член съдията СЕРАФИМОВА
В гр.дело № 190 по описа за 2018 година
За
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 45/02.02.2018
г., по гр. дело № 725/2017 г., Районен съд- Хасково е признал за установено, че Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. са
собственици по силата на изтекла придобивна давност в полза на двамата, при условията на СИО на имот представляващ поземлен имот,
с идентификатор 77195.739.36.7
по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, находящ се на административен адрес в гр. Хасково, ул. ***, с
площ от 397 кв.м. и е отменил
нотариален акт № 23/2007 г., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за собственост върху този недвижим имот.
Недоволни от решението са
останали въззивниците Е.Я.Х. и С.С.Х., които чрез пълномощника си адв.
Г. го обжалват в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, а в частта за отмяна на
нотариалния акт, и за недопустимост
на постановеното решение. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по отношение на
събраните по делото доказателства и съответно, изводите на районния съд по
отношение на обстоятелството, че в полза на ищците е изтекла придобивна давност по отношение
на посочения в исковата молба имот, считано от 1971 г. Твърди се, че с
ангажираните по делото доказателства ищците не са доказали непрекъснато,
необезпокоявано владение в продължение на 10 години по отношение на процесния
недвижим имот, а още по-малко такова, датиращо от 1971 г. От друга страна, при постановяване на решението си съдът не съобразил и факта, че правото на собственост на ответниците върху процесния имот е възникнало по силата на покупко-продажба, осъществена през
1969 г., поради което в тази връзка по делото лисват доказателства за владение на ищците по отношение на този имот. Твърди се, че решението е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, с
оглед недопускането на гласни доказателства в първата инстанция, тъй като свидетелите са били допуснати,
а впоследствие същите са били
заличени. Намират за недопустимо решението в частта, в която е отменен нотариален акт № 23/2007 г., тъй
като правото на собственост на ответниците възникнало по силата на сделка от 1969 г., поради което този нотариален акт не създавал
права на собственост, а само констатирал
такива права, поради което е недопустима неговата отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Прави се искане, въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение на РС -
Хасково, в частта, в която е уважен искът с правно
основание чл. 124 от ГПК и да постанови
ново по съществото на спора, с което този установителен
иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемите Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю., чрез пълномощника им адв. Н.Т.,
с който се оспорва подадената въззивна жалба и се
излагат съображения за нейната неоснователност.
Прави
се искане въззивната инстанция да потвърди решението
на РС- Хасково и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Производството
пред Районен съд-Хасково е образувано
въз основа на искова молба от Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю., с която против Е.Я.Х.
и С.С.Х. е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с
искане да се признае за установено, че Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. са
собственици по силата на изтекла придобивна давност в полза на двамата, при условията на СИО на имот, представляващ поземлен имот,
с идентификатор 77195.739.36.7
по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, находящ се на административен адрес в гр. Хасково, ул.***, с
площ от 397 кв.м.
В
исковата молба се твърди,че през 1971 г.ищецът Ш.Ю. закупил с писмен договор от ответника 1/2 ид.ч.
от имот, находящ се гр.Хасково, на ул.***.Ответникът Е.Я.Х.
се легитимирал като собственик на имота, с нотариален акт №188, том трети,нот. дело №998/1969г. Въз основа на платената сума ищецът станал собственик на около 400 кв.м. от
мястото и през 1972г. построил двуетажна сграда в това място, като
заживял в нея заедно със семейството си.
От построяването на сградата до 1989г. той и семейството му ползвали
имота,като никой нямал претенции относно правото им на собственост,като частта от
имота ползвана от него била оградена ,а останалата част от имота в размер
на другата 1/2 ид.ч. се ползвала от ответника. През 1989г. и с оглед развилите се
събития ищецът напуснал България и
заминал за Турция. Върнал се в България
през 1995г.
и установил,че къщата е разрушена. Мястото продължавало да е заградено,поради което
го предоставил на свой познат, който да го стопанисва и наблюдава,тъй като продължил да
живее в Турция.През 2003г., при едно от пребиваванията си в Бълария ищецът се снабдил с документ за собственост на
имота - нотариален акт за собственост при обстоятелствена проверка - н.а.
№494, т.Ш, рег.№3097, д.№439/2003г. на Нотариус Колева рег.№081 от НКамара на РБ. Посещавал имота, когато се връщал в България, три
пъти годишно. Не бил установил някой да обработва имота, както и познатите му
не били забелязали подобно нещо. Твърди,
че от 2008 до сега мястото не се обработвало, както и никой нямал претенции към
имота. С ответника Е. разговаряли
веднъж за имота през 2006г., при което Е. поискал от ищеца да му продаде имота, но ищецът отказал. Оттогава не бил
разговарял с него.Твърди се в исковата молба,че и към настоящия момент ищецът продължава да ползва
имота непрекъснато, явно и постоянно, несъмнено и необезпокоявано, като
от 1971 г. никой нямал претенции към него.
Ползвал имота в целия му размер от 397 кв.м., като съгласно уточняващо становище твърди, че от 1971
г. владее в реални граници имота понастоящем
с идентификатор №77195.739.367, както и че процесният
имот бил придобит по време на брака
му с ищцата.През 2012г. му била отказано издаване на скица на имота от АГКК Хасково,тъй като за собственик
на имота бил записан ответника Е.Я. въз основа на н.а.№188, т.111, д.№998/1969г. и нов н.а. №145, д.161 от
23.01.2007г.При извършена проверка ищецът установил, че през 2006г. ответникът
Х. извършил разделяне на имота, при което били обособени два имота в кадастралния регистър, като единият продал на трето лице, а за частта на
ищеца се снабдил с нотариален акт от 23.01.2007г. Така и двамата и ищеца и ответника разполагали с нотариален акт за имота - ищецът от 2003г., а ответника от 2007г.
При тези факти обстоятелства ,ищците
претендират,че са придобили по давност
недвижим имот, представляващ 300/800 ид.ч. от ПИ с
пл.№6293, целият с площ от 800 кв.м., кв.637 по плана на Хасково,
одобрен със заповед №1401/1995г., при граници
от двете страни улици, имот №6409 и №6292.По действащия кадастрален план този имот бил отразен като имот,с идентификатор №77195.739.367,в
скица №5885/24.06.2010г., като
планът бил одобрен със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., с площ от 397 кв.м.,при
съседи: №77195.739.21, №77195.739.24: №77195.739.366 и било посочено и че правото
на собственост на ищеца върху 300 кв.м.,
съгласно нотариален
акт, вписан в СВп при РС -Хасково №163, т.8,
рег.№3120, дело 1896/21.07.2003г.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на ПИ, с идентификатор №77195.739.367 по КККР на Хасково, одобрени със заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес - Хасково, ул.*** , с площ от 397 кв.м., при граници: имоти, с идентификатор №№77195.739.21; №77195.739.24; №77195.739.366, както и бъде отменен издадения на ответната страна н.а.№145, т.1, д.№191/23.01.2007г..
В срока по чл.131 ГПК, ответниците
Е.Я.Х. и С.С.Х. оспорват предявения иск като неоснователен. В отговора на исковата
молба се твърди, че действително между ищеца и ответника е имало преговори за
продажба на половината от бившия имот №6293, кв.637, но ищецът се отказал от покупката, тъй като през
1989г. се изселил със семейството си в Турция. Оттогава и до сега ищецът не бил
владял и не владеел имота ,дори не упражнявал
фактическа власт върху никаква част от него. След изселването в Турция ищецът загубил интерес от
имота и се отказал от закупуването му.
При заминаването от България той заявил, че няма да се върне и щял да се устрои
да живее в Турция. Ответниците оспорват твърдението, че след 1989г. ищците са владели имота,поради което и на основание чл.81 от
ЗС считат,че след 1989г. ищците са загубили владението на имота, а изтеклия до тогава давностен
срок е бил прекъснат. Ответниците оспорват и констатациите в представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
по давност № 494, том трети, нот.дело № 439/20003 г. от 2003 г.,като считат,че дори и да се приеме за установено по делото,че
през 1995г.
ищците са се върнали в България, то
оттогава до 2003г. не е изтекла 10 годишната придобивна
давност и ищецът не бил станал собственик.В откритото производство по оспорване на н.а от 2003г.,ответниците твърдят, че са собственици на имота от 1969г., който имот с
пл.№6293, кв.637 закупили от Р.Н.Т., с н.а.№188, д.№998/1969г.Идентичността на имота била удостоверена от Община Хасково, със скица №2884/25.10.2016г. Със Заповед на Кмета на Община
Хасково №1527/2006г., постановена по
искане на ответниците, имот, с пл.№6293 бил разделен
на два имота - имот с пл.№9177, с площ 405 кв.м. /понастоящем
с идентификатор №77195.739.15 с площ
по КК 412 кв.м./, който имот ответниците продали през 2010г. и имот с пл. №9178, с площ
от 397 кв.м./ понастоящем с идентификатор №77195.739.367, с площ по КК 397 кв.м./, който е записан на името на ответниците, на основание
констативен н.а. №23/23.01.2007г. на Нотариус Капка Войнска,с
район на действие РС-Хасково.Твърдят,че от момента на влизане в сила на кадастралната
карта на гр.Хасково през 2006г. ответниците били
записани като собственици на процесния имот,
представляващ част от закупения от тях имот през 1969г. И досега ответниците заплащали данъци
за този имот, като в началото било
за целия имот от 1 дка, а след 2010 г..
- само за спорната част,предмет на настоящото
дело.Твърдят, че са собственици
на процесния имот въз основа на извършената сделка
покупка на нива от 1 дка, част от която бил процесния
имот, като този факт не се оспорвал от ищците. Ищците не били придобили собствеността въз основа на изтекла в тяхна
полза придобивка давност за срок от 10
години, поради което претенцията им била неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е обсъдил представените от страните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност.
Приети са доказателства, които са били посочени от страните и които имат значение за неговото правилно изясняване от фактическа страна. С нотариален акт №494, д.№439/2003г. на Нотариус №81 по Регистъра на НКамара съставен на основание чл.438, ал.2 от ГПК и чл.79 от ЗС, като ищецът Ш.Ю.Ю. е признат за собственик по давностно владение върху 300/800 ид.ч. от ПИ с пл.№6293, целият с площ от 800 кв.м., кв.637, по плана на гр.Хасково. По делото като доказателство е приет и протокола, изготвен от Нотариуса,с разпит на трима свидетели.Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена Ш.Ю.М. и Ш.Ю.Ю. са имена на едно и също лице. От представената по делото скица на процесния имот от 02.02.2017г., находящ се на ул.***, Хасково, същият е с идентификатор №77195.739.367, а по предходен план по заповед №1527/2006г. имотът е с №9178, кв.637. като собственици по тази скица са посочени ответниците. Съгласно представената скица №5885/24.06.2010г. процесният имот към този момент е отразен като със стар идентификатор 6293, кв.637, а като собственик е посочен ищецът. В писмо от 04.03.2013г. от АГКК до ищеца е посочено, че границите на описания в н.а. от 21.07.2003г. имот №6293 били променени с попълване на КП със Заповед №1527/2006г., след което бил вписан в СВп н.а. от 23.01.2007г. със Становище от 06.06.2012г., адресирано до СГКК Хасково, ответникът заявил, че е запознат с искането относно имота от Ш.М. и счита, че имотът е собственост на Е.Х. и съпругата му.След проведена административна процедура имотът с пл.№6293, кв.637 е бил разделен на два имота - имот с пл.№9177, с площ 405 кв.м. и имот, с пл.№9178 и с площ 397 кв.м. Представена е и Заповед №1527/07.11.2006г. за допълване на кадастралния план на ПИ №6293. кв.637 с два нови имота №9177 и 9178. като ПИ №6293 се заличава.Видно от представения н.а. за покупко-продажба № 188, д.№998/1969г. ответниците са купили нива в Хасковското землище, м.Х., с пространство 1 дка. Този нотариален акт е представен при съставянето на констативния н.а. №23, д.№15/2007г. на Нотариус №352 по Регистъра на НКамара, с който двамата ответници са признати за собственици на процесния имот с идентификатор №77195.739.367 и площ от 397 кв.м.
От представените приходни квитанции се установява, че през изминалите години ищците заплащали данък в Община Хасково за процесния имот, находящ се на ул.*** /л. 18-28/ , а именно: от 2004г. до 2017г. През 1987-89г. ищецът е заплащал консумативи за имота съгласно представените сметки.Ответниците също са заплащали данък за процесния имот, като представените квитанции са за периода от 2008г. до 2016г.. Представени са квитанции за имот с различен административен адрес от процесния имот, а именно: ул.*** за годините 1995, 1998-1999г.и 2005-6 и 2010г. Ответниците са декларирали пред 1998г. като свои имота на адм.адрес Хасково, ул.***, за което са представени като доказателства декларациите пред Община Хасково.
По делото са разпитани като свидетели М.М., А.Х.и М.М.Ш.,които установяват,че ищецът е имал имот на ул.*** в гр.Хасково в който той и семейството му живели до 1989 г. когато заминали за Турция.Свид.М., който
живеел в гр.Хасково от 1975 г.
установява,че в имота е имало една стая и гараж а двора от около 400
кв.м. били заграден. След около година свидетелят се върнал от Турция и
понастоящем живеел на същата улица. Къщата на Ш.
била разрушена, както и всички къщи там били разрушени след 1989г., защото били
строени без план. След 1993 година имота
бил обработван от М. ,а след неговата
смърт от М., който и понастоящем отглеждал животни,
чистел тревата и пазел имота. В съседство с имота на Ш. имот имал и Е. който
свидетелят познава и когото нарича чорбаджията. Свидетелят Х., брат на ищцата А. установява,че имота
бил закупен през 1971г. за сумата
от 4000 лева.В имота имало малка сграда
- вила, неизмазана, която достроили и направили двуетажна. Мястото било с площ от около 400
кв.м. След като се изселил в Турция Ш. се връщал в България по
2-3 пъти годишно,но тъй като къщата му била разрушена отсядал в съседи. Свидетелят не
знае страните да имат спор за имота и ищеца Е. да има
претенция към този имот. Двамата били съседи
и между имотите им имало ограда ,която и досега не била премахвана. Свидетелят Ш.,
който
живеел в квартала от 1972 година установява,че след
като закупил имота Ш. направил двуетажна къща и гараж, в който
работел тенекеджийство и бояджийство.След 1989г., когато заминали за Турция
къщите в махалата били разрушени. И
къщата на Ш. била разрушена с багер и сега
мястото било празно.
Пред въззивната
инстанция по искане на въззивниците като свидетел е разпитан Д.К.П..Свид.П. установява,че
през 2010 година е закупил имот от Е.Х.,***.Имотът му бил ограден от четири страни и в имота имало постройка. Не знае кой е собственик на съседното място, за което
се води делото, но когато купувал имота, ответникът му споменал,че и съседният парцел е негов. От
2010 г. свид.П. не е виждал никой да идва в съседния
имот и не познава лицето Ш.Ю.. Преди
около година имотът бил почистен от
човек, когото свидетелят не познава, след което имота
буренясал наново. След 2010 година в имота не е имало
постройки и парцела бил празен. Не знае дали някога е бил ограждан, но в
момента не бил ограден,като ограда имало само от
неговата страна,тъй като неговият имот
бил ограден и от четирите краища.
След цялостна
преценка на събраните по делото
доказателства и в рамките на въззивните
оплаквания, въззивният съд намира за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащо на обжалване съдебно решение.Разгледана по същество жалбата е
основателна.Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението, настоящият състав
на въззивния съд не споделя правните изводи на първоинстанционният
съд, които изводи не кореспондират с приетите по делото доказателства и с
установените по делото факти и обстоятелства.
Неправилни са изводите на първонстанционния съд,че в полза на ищците е изтекла придобивна давност по отношение на процесния
недвижим имот, находящ се в гр.Хасково, ул.***,
представляващ ПИ,с идентификатор
№77195.739.367 по КККР на Хасково, одобрен със заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК и с площ от 397 кв.м.От разпитаните по
делото свидетели не се установява по несъмнен и категоричен начин,че имотът за който ищците твърдят,че са закупили
с частен писмен договор е владян от тях
необезпокоявано, непрекъснато и явно в продължение на повече от 10 години.Ищците са загубили
владението върху имота след като са
заминали за Турция през 1989 г., което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ищците
са изгубили владението на имота за
повече от 6 месеца ,поради което започналата да тече в тяхна давност, считано от 1971 г., в каквато насока
са твърденията им по делото е прекъсната.При преценка основателността на предявения иск следва да
се има предвид и факта,че правото на собственост на ответниците
върху процесния недвижим имот е възникнало по силата
на договор за покупко-продажба
,извършена през 1969 г., видно от
приетия като писмено
доказателство нотариален акт № 188,том трети, нот.дело
№ 998/1969 г. ,а не само и въз основа на давностно
владение. В тази връзка, в тежест на ищците по предявения от тях установителен иск за собственост е докажат при условията на
пълно и главно доказване явно и необезпокоявано владение в продължение
на повече от десет години, което не се установява и доказва от събраните
по делото гласни и писмени доказателства.При така установените по
делото факти и обстоятелства следва да се приеме за необоснован и
незаконосъобразен крайният извод на първоинстанционния
съд ,че ищците Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. са собственици
на ПИ, с идентификатор №77195.739.367 по КККР на Хасково, одобрени със Заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес гр.Хасково, ул.***, с площ от 397 кв.м., при
граници: имоти с идентификатори №№77195.739.21;
№77195.739.24; №77195.739.366, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените
по-горе, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него съдът следва
да постанови ново, с което да отхвърли предявения
установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК, предявен от Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. срещу Е.Я.Х. и С.С.Х..
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3
ГПК, в полза на въззиваемите Е.Я.Х. и С. С.Х.,
ответници по предявения срещу
тях установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени разноските и за двете съдебни инстанции, общо в размер
на 1246,45 лева, от които 700 лева - разноски направени в първоинстанционното
производство и 546,45 лв. – за въззивното
производство ,съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 45/02.02.2018
г. на Районен съд- Хасково, по гр. дело № 725/2017 г., по описа на съда и вместо което ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. срещу Е.Я.Х. и С.С.Х., иск с правно основание чл.124 , ал.1 ГПК да се признае
за установено по отношение на Е.Я.Х. и С.С.Х., че ищците Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. са
собственици на ПИ, с идентификатор
№77195.739.367 по КККР на Хасково, одобрени със Заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ
се на административен адрес
гр.Хасково, ул.***, с площ от 397 кв.м., при граници: имоти с идентификатори №№77195.739.21; №77195.739.24;
№77195.739.366, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и за отмяна на основание чл.537,ал.2 ГПК на н.а.№145, т.1, д.№191/23.01.2007г.
ОСЪЖДА Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю., на
основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на Е.Я.Х. и С.С.Х. направените
по делото разноски и за двете съдебни инстанции, общо в
размер на 1246,45 лева, от които 700 лева
- разноски в първоинстанционното
производство и 546,45 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.