РЕШЕНИЕ
№ 1915
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330100136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
С исковата молба ищецът ЕК Петрол” ООД - Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Михалаки
Георгиев‘№ 38, ет. 4, е предявил против „Ин Екс Бул“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Исперихово, ул. „24-та“ №
10 и А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***, пасивно субективно и
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ за солидарното заплащане на сумата от 983, 15 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за продажба от
19.10.2020 г., за което са издадени фактура № **********/19.10.2020 г. и
фактура № **********/23.10.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.01.2021 г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът по занятие продава горива и
консумативи чрез стопанисваните от него бензиностанции на територията на
страната, като в процесния случай сделките са осъществени чрез
бензиностанциите в гр. П.. Поддържа, че между страните са възникнали
търговски правоотношения по договор за продажба от 19.10.2020 г., по силата
на който ищецът поел задължение да продаде и достави горива и стоки –
автомобилни масла, греси и др., предоставяни на територията на
1
бензиностанция ЕК Петрол, при условията на разсрочено заплащане, при
насрещно задължение за купувача да заплати цената при доставката по
банков път, най-късно до 15 дни след издаване на фактурата - на основание
чл. 9, ал. 1, предл. първо от Договора. Твърди, че физическото лице А. Г. Г. е
поело солидарно задължение с купувача за задълженията му по сключения
договор, включително тези за разноските по събиране на вземането – по
силата на чл. 16 от Договора. Сочи, че на основание чл. 141 ЗЗД поръчителят
е задължен и отговаря солидарно с главния длъжник. Твърди, че с
разпоредбата на чл. 22 от Договора била установена договорна подсъдност
пред съответния съд в гр. Пловдив. Твърди, че за зареденото дизелово гориво
са издадени фактури за сумата от общо 983, 15 лв., както следва: фактура
**********/19.10.2020 г. за продажба на дизелово гориво от 350 л. на
стойност от 570, 50 лв. с ДДС и фактура № **********/23.10.2020 г. за
продажба на дизелово гориво от 253, 160 л. на стойност от 412, 65 лв. с ДДС
Сочи, че горивото по фактура **********/19.10.2020 г. е предадено на
купувача на 19.10.2020 г., удостоверено с подписване на дубликат на фактура
от представител на дружеството, а горивото по фактура №
**********/23.10.2020 г. е предадено на купувача на 23.10.2020 г.,
удостоверено с подписване на дубликат на фактура от представител на
дружеството. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните
страни не са депозирали отговор на исковата молба. В първото по делото
съдебно заседание, проведено на 25.05.2021 г. ответникът А. Г. Г. се е явил
лично и в качеството му на управител на „Ин Екс Бул“ ЕООД, като е заявил,
че не оспорва, че дружеството и той в качествоо му на поръчител дължат
сумите, като е посочил, че иска да заплати задълженията си.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно субективно и кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
2
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото в първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.05.2021 г.
ответникът е заявил, че признава признава задълженията си към кредитора –
ищец. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване
на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото
съдебно заседание, като е оттеглено доказателственото искане за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
355 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 300
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 5 лв. за издаване на
обезпечителна заповед.
3
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, „Ин Екс Бул“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Исперихово, ул. „24-та“ №
10 и А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „ЕК
Петрол” ООД - Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Михалаки Георгиев‘№ 38, ет. 4, сумата от 983,
15 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за продажба
от 19.10.2020 г., за което са издадени фактура № **********/19.10.2020 г. и
фактура № **********/23.10.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.01.2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ин Екс Бул“ ЕООД, ЕИК *********, и А. Г. Г., ЕГН
**********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 355 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 136/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4