Решение по дело №228/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 185
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 27 октомври 2022 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20227280700228
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 185/27.10.2022 г.                                                      гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  трети административен     състав

На  двадесет и първи октомври                                                          2022 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

                                              

Секретар Велина Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова

Административно дело № 228 по описа на 2022 година.

        За да се произнесе, взе предвид следното:        

        Производството по делото е по реда на  чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка  с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

 Образувано е  по жалба на  „В. 62” ООД, ЕИК *****, *, представлявана  от управител Н.П.Г., чрез адв.С.Е.,***, офис * против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0261- 000083 от 20.07.2022г., издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Елхово, Р.Б.. Иска се отмяна на цитираната заповед, с която на оспорващия на основание чл. 171  т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на  МПС за срок от 6 месеца.    В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В обжалваната заповед не е указано, че управляващият МПС не е притежавал никога СУМПС или е лишен от такъв и с какъв акт. Сочи, че издаденият АУАН серия GA № 441410 от 20.07.2022г не отразява действително фактическата обстановка. Твърди се, че товарен автомобил **, с рег.номер * е собственост на „В. 62” ООД и този автомобил е  предоставен под наем на „Екс Агро 20” ЕООД, с управител Х.И.М. за период от 2 /два/ месеца, за да може същия да извършва товарна дейност, която му е необходима. Х. М. е правоспособен водач. В процесния ден - 20.07.2022г, Х. е откарал автомобила в землището на с. М., за да товари бали. При проверката, която е извършена, автомобилът не се е движил, не е бил със запален двигател, а З.Я. е бил вътре, но не като водач и не е управлявал товарния автомобил. В този смисъл счита, че не е извършено нарушението, за което е санкциониран с обжалваната заповед. По тази причина намира за  неправилен и необоснован извода, че като собственик на МПС дружеството е разрешило собствения му автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание  оспорващия, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С.Е., редовно упълномощена, която счита, че жалбата е основателна, с оглед събраните писмени и гласни доказателства по делото. Иска да бъде отменена  обжалваната заповед като незаконосъобразна, необоснована и неправилна, ведно с присъждане на  направените по делото разноски, за което представя списък.

Ответната страна Мл. автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Елхово,  Р.Б., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

         ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

          Обжалвана е заповед  за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0261- 000083 от 20.07.2022г., издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Елхово, Р.Б., като основание за издаването й е АУАН серия GA № 441410 от 20.07.2022г. на РУ, Елхово. Видно от съставения АУАН     на  20. 07.2022г. в  11:20 часа в  Община Б., по земен път отворен за обществено ползване, находящ се, между с. З. и с. М. в посока към ІІ-79 км. 13, чието  МПС товарен автомобил „**“ с рег. № **** – собственост на „В. 62“ е управлявано от неправоспособния водач З. Щ.Я. от с. ****.

Процесната ПАМ е издадена въз основа на така съставения АУАН, на основание чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.

          Заповедта е връчена на 01.08.2022г. на представител на дружеството, жалбата е подадена в законовия срок.

  По делото е представена адм. преписка по издаване на оспорения акт, включително и заповеди, доказващи наличието на компетентност на издателя на акта.

В допълнение от оспорващата страна, са представени договор за наем на МПС от 01.07.2022г. между „В. 62“ ООД и „Екс агро 20“, ЕООД за процесното МПС.

Отделно от това в съдебно заседание в качеството на свидетел беше разпитано лицето  Х.И.М.,  земеделски производител, управител на фирма „Екс агро 20“. Посочи, че имал договор за ползване на процесното МПС за срок от два месеца за летния сезон-юли и август, да си прибере продукцията. Взел МПС-то да отиде на полето да си прибира продукцията, заедно с още три момчета, за да му помагат, това станало на 20 юли тази година. Когато пристигнали полицаите, те били извън МПС-то. МПС-то било спряно в полето, в блока, където няма движение. Подчерта, че, когато пристигнали полицаите, микробуса не се е движил. Управлявал го и после  го паркирал в полето, през деня по време на работа, през цялото време, буса си стоял там паркиран. Проверката започнала  20 минути, след като са пристигнали на място. Акцентува, че не се е  движил буса, а З. не го е управлявал,  просто си стоял на шофьорското място. Той влязъл да почива на сянка, тъй като на полето било горещо.

  При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима, като подадена  срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява  основателна по следните съображения:

          Предмет на осъществявания съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0261- 000083 от 20.07.2022г., издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Елхово, Р.Б., с която на оспорващия на основание чл. 171 т. т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на  МПС за срок от 6 месеца.

      Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

          Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

            Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган,  в писмена форма.

       Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, в хипотезата  прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Административния орган се е позовал на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

ЯАС, в настоящия състав намира, че е налице основание за отмяна на оспорената заповед. Изрично с определението за насрочване съдът изиска представяне на адм. преписка, както и указа на адм. орган, че е в негова тежест да докаже фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед. Отделно от това, в първото по делото съдебно заседание  съдът констатира, че преписката е непълна и повторно указа на адм. орган да представи в пълнота адм. преписка, като изрично заяви, че при неизпълнение на разпореждането, адм. орган ще търпи последиците  от своето процесуално бездействие. Запознавайки се с представените писмени доказателства, следва да се посочи, че адм. орган не доказа наличието на фактически и правни основания за издаването на процесната ПАМ.  Действително ПАМ се налага на собственика на автомобила, но в представената адм. преписка не се съдържат доказателства, за това, че управлявалия е неправоспособен водач.  Нещо повече в съдебно заседание бяха събрани гласни и  писмени  доказателства за това, че автомобила е управляван от наемател на превозното средство. От друга страна адм. орган е представил справка за нарушител водач само и единствено на управителя на „В. 62“ ООД, но в случая не е представил към адм. преписка доказателства за правоспособността на лицето, за което се твърди, че е управлявало МПС, въпреки изричните указания на съда, че тежестта за  доказване на наличието на фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт е на адм. орган. В този смисъл адм. орган не е доказал в пълнота наличие на предпоставките за издаване на процесната заповед.

Следва да се има предвид, че адм.акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава - основен принцип в адм. правораздаване, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. АУАН се ползва с доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства. А в случай, че те не са безспорно и ясно установени, няма как АУАН да е основание за издаване на ПАМ от рода на  процесната. В заключение адм. орган не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е съществено нарушение на адм. производствените правила при издаване на заповедта.

С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че   не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се отмени. С оглед изхода на делото се явява законосъобразно и искането за присъждане на разноски по делото, за което е представен списък от оспорващата страна, в размер на 350 лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и 300 лева, договорено  и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Ямбол, III-ти състав

 

 

                                   Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ по жалба на „В. 62” ООД, ЕИК *****, *, представлявана  от управителя Н.П.Г., чрез адв.С.Е.,***, офис * против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0261- 000083 от 20.07.2022г., издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР, Ямбол, РУ, Елхово, Р.Б., с която на оспорващия на основание чл. 171  т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на  МПС за срок от 6 месеца.

         ОСЪЖДА ОД на МВР, Ямбол да заплати на  В. 62” ООД, ЕИК *****, *, представлявана от управителя Н.П.Г. направените по делото разноски  в размер на 350/триста и петдесет/ лева.

         Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

       

                                                             СЪДИЯ:/п/ не се чете