Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 30.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16355 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №
ІІ-55-429772/14.06.2018г. по гр.д. № 61980 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 55-ти състав са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
2020870/07.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******с адрес: *** срещу К.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание
чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2058,33лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба- 07.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 10 в гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър” , бл. *******по фактури , издадени в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от общо 30,36лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
07.09.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за период от 01.06.2014г. до 31.05.2015; сумата от
общо 480,39лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2014г. до 08.08.2017г.; сумата от 8,10лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за дялово
разпределение за същия период.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5115145/09.07.2018г. от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че ответникът не бил оспорил че е собственик на
имота и произнасянето на районния съд в тази част било недопустимо като такова
извън предмета на спора, поискал постановяване на неприсъствено решение и
неправилно това искане не било уважено, допуснатата техническа грешка в
исковата молба давала основание за обезсилване на решението на СРС и връщането
му за ново разглеждане, евентуално бъде разгледано от въззивния съд на
основание неоснователно обогатяване, като се съобразят заключение по съдебни
експертизи по делото. Претендирало е разноски по исково и по заповедно дело.
Въззиваемият-ответник по исковете – К.Т.К., ЕГН **********
не е изразил становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Б.”ООД, ЕИК *******не
е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2020870/07.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискало от съда на
основание чл. 150 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му плати сумите, както следва: сумата от 2058,33лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 07.09.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 10 в гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър” , бл. *******по обобщени фактури, издадени в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за
отоплителен сезон от 01.05.2013г. до 30.04.2015г; сумата от общо 30,36лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
07.09.2017г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за период от 01.06.2014г. до 31.05.2015; сумата от
общо 480,39лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2014г. до 08.08.2017г.; сумата от 8,10лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за дялово
разпределение за същия период. Навело е
твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на
топлинна енергия в имота, потребил
енергия в количества и на стойност за които е предявен иск, дължали и
стойност на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните
били обвързани от договор при Общи условия. Дяловото разпределение на енергията
било извършено от трето лице, същото следвало да се прати съобразно Общите
условия. В проведено публично заседание пред СРС на 31.05.2018г. ищецът чрез
процесуалния си представител е посочил, че всички суми, освен възнаграждението
за юрисконсулт са му платени от
ответника след образуване на делото и претендира в производството плащане
само на възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът К.Т.К., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не е изразил становище по
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.”ООД, ЕИК *******не е изразило
становище.
Приети са писма от ищеца до
ІІІ-ти лица, неучастващи в процеса за плащане на суми за имот , различен от
процесния - апартамент № *******,
ж.к. Хаджи Димитър”, гр. София.
Приет е акт за разпределение на
кубатура, списък на живущи, съгласно който за процесния имот като живущ е
записан Т.А.К..
Приет е договор от
26.09.2002г., протокол от 03.09.2002г.,
съгласно които етажните собственици на вх.*******, ж.к. Хаджи Димитър”, гр.
София са избрали и възложили на Б.Б.”ООД да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата, като в списъка на живущи за ап. 10 е посочен Т.К.,
положил подпис срещу заявено желание за монтиране на 3 бр. разпределители и
вентили в имота.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 03.02. 2014г., съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията
следва да се платят в 30-дневен срок след публикуване на фактурата на
интернет-страница на ищеца.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г.., съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията
следва да се платят в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължения за имота в размер на процесните суми, които сметки са
изготвени преди 31.05.2018г., когато
процесуалният представител на ищеца е заявил, че задължения са платени.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Неоснователни са твърденията на ищеца, че допуснал неточност
в исковата молба и предявените искове следвало да се разгледат не на договорно
основание, а на основание на неоснователно обогатяване. В исковата молба ищецът
последователно е твърдял, че ответникът е собственик на имота, че като такъв е
потребител на топлинна енергия, че са обвързани от договор за доставка на
топлинна енергия при Общи условия, поради което и съдът приема, че противоречие
твърденията на ищеца и в петитума на исковата молба няма. Исковете са предявени
на основание на договор за доставка на топлинна енергия и така ги е разгледал
районният съд, поради което решението е
допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, отделно и обезщетение за забава на плащане .
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, че
е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Установено по делото
от приети протокол, договор, че етажните собственици на сградата на бл.
57, вх. А, ж.к. „Хаджи Димитър”, гр. София са избрали и възложили на Б.”ООД да
извършва дялово разпределение на енергията в имота.
По делото не е установено ответникът да е потребител
на топлинна енергия в имота през процесния период. Правилно районният съд е
приел, че липсата на изрично оспорване от ответника на твърденията на ищеца, че
ответникът е собственик на имота, че има
договор между страните за доставка на енергия в имота не може да се приравни на признание на тези
факти и така ищецът да е освободен от необходимостта да докаже същите по делото.
По делото не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства, поради което и
правилно районния съд е приел, че те не са доказани по делото. Отделно, съдът приема,
че по делото е установено, че задълженията, за които са предявени исковете, са
погасени чрез плащане. За това обстоятелство има изрично признание от процесуалният
представител на ищеца, направено в публичното съдебно заседание, проведено пред
СРС на 31.05.2018г. и правилно районният съд е съобразил същото, като не е постановил неприсъствено решение по
делото. С въззивната жалба не са наведени оплаквания, основани на
действителността на изявлението за признаване на този факт и на верността на
този факт, поради което и няма основание това признание да не бъде зачетено от
въззивния съд. По делото не са ангажирани доказателства, които да позволят
извод, че признатият факт не отговаря на обективната действителност, поради
което и съдът приема за установено по делото, че процесните задължения са
погасени чрез плащане. Доказателства, че това плащане е извършено точно от
ответника не са ангажирани по делото и същото не може да служи за признание на
съществуване на договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия в имота за периода. Това обстоятелство в случая и няма решаващо
значение, защото признанието на ищеца, че вземанията му вече са погасени чрез
плащане е достатъчно, за да обоснове извод за неоснователност на исковете. Оплакванията
във въззивната жалба не са свързани с
решаващия мотив на СРС да отхвърли исковете и не са от естество да обосноват
извод за неправилност на решението на районния съд. При така възприето и като
съобрази ограниченията на проверката от въззивния съд, въведени с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то съдът приема,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника, въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
ІІ-55-429772/14.06.2018г. по гр.д. № 61980 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 55-ти
състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„„Б.”ООД, ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.