№ 47914
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110115168 по описа за 2023 година
Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 251115/02.08.2024 г., подадена от
ищцата по делото – И. Е. Л., чрез адв. И., с искане за изменение на Решение № 13926 от
15.07.2024 г., постановено по гр. дело № 15168/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в, в частта за
разноските. Изложени са твърдения, че съдът неправилно е присъдил в полза на ответника
разноски по повод частично прекратяване на производството на основание чл. 233 ГПК.
Счита, че от страна на ответника не е постъпило искане за разноски във връзка с
прекратената част от производството, поради което същите не следва му бъдат присъждани
служебно по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК. По изложените съображения и предвид уважаване на
исковите й претенции, моли съда да осъди ответника за заплащането на пълната стойност
на сторените от нея разходи в производството, в размер на 1700 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът Национална агенция по приходите
……
Постъпилата молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана по
същество, молбата е неоснователна.
С протоколно определение от 07.06.2024 г., на основание чл. 233 ГПК, съдът е
допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 15, ал. 1
от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, който следвало да се
счита предявен за сумата от 9464,20 лв., вместо за сумата от 10 350,72 лв.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда право на ответника да получи разноски
при прекратяване на делото. В тази връзка е прието, че правото на разноски по чл. 78, ал. 4
ГПК възниква като закономерна последица от участието на ответника в съдебен процес.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са
сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди
ответникът да е уведомен за прекратяване на производството – Определение № 2521 от
18.09.2023г. по ч.гр.д. № 2526/2023г. по описа на II гр.о. на ВКС. В настоящия случай, в
1
срока по чл. 131 ГПК, на 29.05.2023 г., ответникът Национална агенция по приходите, чрез
гл. юрк. Минева, е подал отговор на исковата молба, в който е обективирал искане за
присъждане на сторените в производството разноски.
В Определение № 10 от 20.01.2021г. по гр.д. № 960/2020г. по описа на IV гр. о. на
ВКС и Определение № 26 от 20.01.2020г. по ч.гр.д. № 4278/2019г. по описа на IV гр. о. на
ВКС е прието, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото - съразмерно на частта, за която е било прекратено делото поради
отказ от иска. В настоящия случай съдът е съобразил, че са налице кумулативно дадените
предпоставки за присъждане на разноски в полза на ответника по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК,
доколкото е отправено искане за присъждане на сторените по делото разноски от ответника,
както и е налице частичен отказ от предявената искова претенция, обуславящ прекратяване
на производството в съответната част. Посоченото е наложило отговорността за разноски да
бъде разпределена с крайния акт – съдебното решение, при отчитане на съответната
съразмерна част, съобразена с частта, в която ищецът се е отказал от иска.
Отказът от иска по реда на чл. 233 ГПК е основание в полза на ответника, който се е
защитавал срещу този иск да се присъдят разноски. При прекратяване на делото поради
оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските
за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. – арг. от Определение №
73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Зоя Атанасова.
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори
"Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като
при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за
разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани
своевременно), съответно- при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати
сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи
съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът
следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания
принцип е изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която ако искът е уважен, но
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то
разноските се възлагат върху ищеца. В чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено, че ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото.
Безспорно е, че в случая е налице частично прекратяване на производството по
делото с оглед допуснатото изменение на иска чрез намаляването на първоначално заявения
размер на иска за главницата от страна на ищеца. Безспорно е също, че това се е наложило
поради необходимостта от установяване на конкретния размер на задължението на
ответника чрез съдебно-икономическа експертиза. Т. е. не е налице неоснователно
оспорване от страна на ответника на тази част от претенцията за главницата, за която е
извършен отказ от иска. Основателното оспорване от ответника на иска по размер е негово
процесуално право и не представлява недобросъвестно процесуално поведение, което да
2
изключва приложението на разпоредбата чл. 78, ал. 4 ГПК, в случай на частичен отказ от
иска.
По изложените съображения, съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248, ал.
1 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 251115/02.08.2024 г., подадена от И. Е. Л.,
чрез адв. И., в която е обективирано искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение
№ 13926 от 15.07.2024 г., постановено по гр. дело № 15168/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 172 с-в, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд______________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3