ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1266
гр.
Бургас, 27.07.2022
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в закрито
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Галя Русева
като
разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 1287 по описа за 2022 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Тодоров и син 99“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Иван Александър“ № 4, представлявано от управителя Т.Г.Т., против Ревизионен акт № Р-02000221005390-091-001/12.04.2022 г. на органи по приходите при
ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 93/04.07.2022 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Бургас, с който са
установени задължения по ЗДДС на жалбоподателя за данъчни периоди м.януари 2018
г. – м.08.2018 г., м.11.2018 г., м.юли 2019 г. и м.май 2020 г. в общ размер на 31 724,01 лв. и са начислени лихви
за забава в общ размер на 11 036,88
лв., както и задължения по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 156,37 лв. главница и 4 357,36
лв. лихви.
В
жалбата се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
ревизията, че не е изяснена фактическата обстановка от значение за случая и че при
постановяване на обжалвания акт е нарушен материалният закон и е неправилен
изводът за липса на реално извършени доставки. Иска се отмяната на РА изцяло.
С
жалбата е направено искане за спиране на настоящото производство по реда на
чл.34, ал.1, т.2 ДОПК до приключване на производството по обжалване на РА № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021
г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, тъй като жалбоподателят счита
същото за преюдициално по отношение на настоящото обжалване, доколкото голяма
част от отказаните разходи за процесната 2019 г., свързани с доставки на
фасадна декорация през този период, са предмет на спор по отношение реалността
им в адм.д. № 2434/2021 г. по описа на АдмС Бургас, с предмет
законосъобразността на РА № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г. Сочи се също,
че производството по обжалване на РА № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г. в
момента се намира във Върховен административен съд по касационна жалба, и че в
по-късен момент ще бъде представено удостоверение за образуваното там
производство, с оглед направеното искане за спиране.
По повод
искането за спиране на настоящото дело до приключване на производството по
обжалване на РА № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г., съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1, т.2 ДОПК, производството по обжалване на РА се
спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно
производство, което е от значение за изхода му - след представяне на
удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано.
Настоящият съдебен състав извърши служебна справка в деловодната
програма САС по адм.д. № 2434/2021 г. по описа на АдмС Бургас и констатира, че
същото е образувано по жалба на „Тодоров и син 99” ООД – Несебър с ЕИК *********
против Ревизионен акт № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 година на ТД на НАП
– Бургас в частта, в която е потвърден с Решение № 127/20.09.2021 година на
директора на дирекция “ОДОП”- Бургас, като с потвърдената част от РА на
дружеството - жалбоподател са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди:
април – юни 2019 година, септември 2019 – февруари 2020 година и юни 2020
година в общ размер – 25 959,01 лева главница и 4805,77 лева лихва. Адм.д. №
2434/2021 г. по описа на АдмС Бургас е приключило с Решение № 402/23.03.2022
г., с което жалбата е изцяло отхвърлена. С писмо изх.№ 1072/06.06.2022 г.
делото е изпратено по касационна жалба във ВАС, където е образувано адм.д. № 5398/2022
г. по описа на ВАС, VІІІ отд., насрочено за 22.02.2023 г., видно от извършената
справка на интернет страницата на ВАС.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице хипотезата на чл. 34,
ал.1, т.2 ДОПК и че производството по настоящото дело не следва да бъде спряно
до приключване на производството по адм.д. № 2434/2021 г. по описа на АдмС
Бургас с влязъл в сила съдебен акт, тъй като това производство по обжалване на РА
№ Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г. на ТД на НАП – Бургас не е
преюдициално по отношение на настоящия спор. Това е така, тъй като с посочения
РА са определени задължения на жалбоподателя по ЗДДС за периоди през 2019 г. и
през 2020 г., различни от процесните, и не са определени задължения по ДДС за
2018 г., които биха могли да повлияят на размера на задълженията по ЗКПО за
2018 г., които са предмет на настоящото дело. Т.е. не се установява предмет на
адм.д. № 2434/2021 г. по описа на АдмС Бургас да е спор относно реалност на
някоя от процесните доставки, предмет на обжалвания Ревизионен
акт № Р-02000221005390-091-001/12.04.2022 г. на органи по приходите при
ТД на НАП – Бургас, както твърди жалбоподателят.
Ето
защо, искането за спиране на настоящото производство до приключване на
производството по обжалване на РА № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г. е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
При служебната проверка за редовност на
жалбата съдът констатира, че същата е редовна -
има писмена форма и съдържанието по чл.
149, ал. 1 вр. чл.
145, ал. 1 ДОПК, както и приложенията по чл.
149, ал. 2, т. 1, 2 и 4 ДОПК - преписи за ответника и вносна бележка за платена държавна такса. С оглед на
това, делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваване на страните.
На основание
чл.154, ал.1 АПК вр. чл.153, ал.1 АПК вр. §2 ДР на ДОПК следва да се конституират страните
по делото.
На
ответника на основание чл.163, ал.2 АПК вр. §2 ДР на ДОПК следва да се
даде възможност да представи писмен отговор по жалбата, като посочи
доказателствата, които иска да бъдат събрани, и представи писмените си такива.
На основание чл.163, ал.3 АПК вр. §2 ДР на ДОПК следва да се
дадат указания на страните за изясняване на обстоятелства от значение за делото
във връзка с разпределението на доказателствената тежест съобразно чл.170 АПК -
административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е
благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. На основание чл.144 АПК вр. чл.154, ал.1 ГПК жалбоподателят
следва да установи съществуването на
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, а именно – същият следва да докаже реалност на процесните доставки,
за които му е отказано упражняване на право на данъчен кредит с оспорения РА.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Тодоров и син 99“
ООД с ЕИК ********* за спиране на
производството по настоящото дело до приключване на производството по адм.д. №
2434/2021 г. по описа на АдмС Бургас с влязъл в сила съдебен акт.
КОНСТИТУИРА на
основание чл. 154, ал.1 АПК вр. §2 ДР на ДОПК като страни в
производството:
ОСПОРВАЩА СТРАНА: „Тодоров и
син 99“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Иван Александър“ № 4, представлявано от управителя Т.Г.Т.;
ОТВЕТНИК: директор
на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Бургас.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 19.09.2022
г. от 13,50 часа, за която дата да се призоват страните.
Препис от жалбата да се връчи на ответника, който в 14-дневен срок може да подаде писмен
отговор, както и да представи доказателства.
УКАЗВА на основание чл.163, ал.3
вр. чл.170, ал.1 АПК вр. §2 ДР на ДОПК на ответника, че е в негова
доказателствена тежест да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, ведно с компетентността на издателя на акта.
УКАЗВА на основание чл.163, ал.3 АПК вр. §2 ДР на ДОПК на жалбоподателя, че носи
доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и
обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, а именно - реалност на процесните доставки, за които му е
отказано упражняване на право на данъчен кредит с оспорения РА.
Преписи от
определението да се изпратят на страните на основание чл.138 АПК вр. §2 ДР на ДОПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: