Р Е Ш Е Н И Е
№ 1372/01.10.2021 година, град Б.
Административен
съд - Б., в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин
Енчев
секретар Г. С., разгледа адм.д. №
1034/2021 година,
Производството е по глава десета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 19б ал. 6 от Закона за водите (ЗВ).
Разглежда се за втори път от състав на
Административен съд – Б. (АдмС - Б.) след като решение № 1076/07.08.2020 година
по адм. д. № 656/2020 година на АдмС – Б. е отменено с решение №
5470/29.04.2021 година по адм. д. № 10 646/2020 година на Върховен
административен съд, Трето отделение.
Образувано е по жалба от Община Р., представлявана от кмета И.О., против заповед №
РД-09-9/13.02.2020 на областния управител на Б.ка област (лист 5 – 8 от адм. д.
№ 656/2020 година).
С обжалваната
заповед е отказано приемането на дарение на язовир с площ от 534,410 дка,
представляващ имот № ***3 в землището на село Р., актуван с акт за публична
общинска собственост № 2675/03.12.2013 година на община Р. (лист 10 – 11 от
адм. д. № 656/2020 година).
В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Поддържа се, че тя е издадена в
нарушение на материалния закон и при неспазване на изискването за мотивиране на
административните актове. Заявява се, че общината е собственик на язовира като
цялостна водностопанска система и именна така го е предложила за дарение на
държавата и не е налице основание за отказ. Затова се иска отмяна на заповедта
и връщане на преписката на ответника със задължителни указания по прилагането
на закона.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната
преписка. Претендира присъждане на разноски.
След като
съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
Общината се легитимира
като собственик на поземлен имот № ***3 площ от 534.410 дка в землището на село
Р., съгласно акт за публична общинска собственост (АПОС) № 2675/03.12.2013
година. В акта имотът е обозначен като „язовир“
(лист 23 - 24 от адм. д. № 656/2020 година).
С решение №
406 от протокол № 38/21.09.2018 година Общински съвет - Р. е дал съгласие
Община Р. да прехвърли безвъзмездно на държавата 25 поземлени имота - язовири
(съгласно приложение № 1), в това число и имот публична общинска собственост № ***3,
също описан като „язовир“ (лист 20 - 21).
Въз основа на
взетото решение, със заявление рег. индекс № 08-00-224/02.10.2018 година, общината
е отправила мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно
прехвърляне собствеността на язовирите на държавата. Като мотив за
безвъзмездното прехвърляне е посочена липса на средства за поддръжка на
язовирите и техните съоръжения. Преписката е изпратена на областния управител
на област Б. за произнасяне.
Областният
управител е назначил комисия, която да извърши предварителна проверка на
постъпилите документи. За извършената проверка комисията е изготвила протокол
от 27.01.2020 година. Въз основа на представените документи, комисията е
констатирала, че предложеният за дарение имот № ***3, обозначен като язовир „Ябълчево
1“, не е „язовир“, а представлява част от такъв, тъй като язовирната стена и
прилежащите ѝ съоръжения попадат в имот частна собственост – имот № ***4,
собственост на „Боран 09“ ЕООД (лист 21 от адм. д. № 656/2020 година).
Въз основа на
констатациите от извършената проверка, областният управител е издал оспорената
заповед, с която е отказал да приеме дарението на имот № ***3, тъй като същият
не отговаря на определението за „язовир“, дадено в §1 ал. 1 т. 94 от ДР към ЗВ.
Посочил е, че част от язовира, в която се намират техническите съоръжения,
представлява имот - частна собственост (на „Боран 09“ ЕООД), затова
предложеният имот не съставлява, въпреки наименованието си, „язовир“ по смисъла
на закона (лист 10 – 11 от адм. д. № 656/2020 година).
По делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза (СТЕ) със задачи да се
определят имотните граници язовир „Ябълчево 1“, разположен в землищата на село Р.
и село Ябълчево, както и да бъде направена подробна геодезична снимка на
прилежащите му съоръжения, за да се установи с точност в кои поземлени имоти се
намират те и какъв е начина на трайното ползване на тези имоти (лист 101, 112 –
113 от адм. д. № 656/2020 година).
В заключението
си вещите лица (лист 122 – 125 от адм. д. № 656/2020 година) са установили, че
язовир „Ябълчево 1“ е разположен върху поземлени имоти № ***5, № ***6, № ***7,
№ ***8, № ***9, № 000100 – всички описани като държавна собственост, поземлен
имот № 000111- собственост на „ВиК“ ЕАД - Б., имот № ***3 – собственост на
община Р. и имот № ***4 – отразен, „съгласно кадастралния регистър“, като собственост
на Б.Г.Б..
В
експертизата е посочено, че в имоти № 000111 и № ***9 са разположени прилежащи
към язовира съоръжения - помпена станция
и друга обслужваща сграда, за които е уточнено, че представляват част от
напоителна система и не са част от язовира. Уточнено е, че имоти № ***3 и № ***4
(сами по себе си) не представляват „язовир“, а са част от водно огледало на язовир.
Относно имот
№ ***3 експертите са приели, че той не притежава следните технически елементи
на „язовир“ – язовирна стена и облекчителни съоръжения.
Допълнително,
при разпит в съдебното заседание на 20.07.2020 година от експертите е посочено,
че язовирната стена на язовир „Ябълчево 1“ не е изградена нито в имот № ***3,
нито в имот № ***4, а в други имоти, като в имот № ***4 (частна собственост) е
изграден изпускател. От техническа страна вещите лица са заявили, че един обект
не е „язовир“, ако липсва някой от елементите, посочени в определението за
язовир (лист 133 – 134 от адм. д. № 656/2020 година).
С решение на
Окръжен съд - Б. по гр. д. № 833/2000 година, по повод обжалването на решение №
73/23.03.2000 година по гр.д. № 470/1999 година на РС – Айтос (и двете решения
са приложени като част от доказателствата по спора), е прието, че имот № ***4 с
площ 162.895 дка, в землището на село Ябълчево, представляващ част от язовир
„Ябълчево“, е собственост на ЗК „Ябълчево“ и общината е осъдена да го предаде
на кооперацията (лист 46 – 54 от адм. д. № 656/2020 година).
От
представена справка за имот № ***4 от Агенция по вписванията се установява, че
през 2008 година този имот е възложен на Б.Г.Б. след публична продажба от
частен съдебен изпълнител, за погасяване задължения на собственика ЗКПУ
„Ябълчево“ (лист 107 – 111 от адм. д. № 656/2020 година).
При така
установените факти съдът прие следните правни изводи.
Допустимост.
Жалбата е
допустима.
Подадена е
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. С оспорената заповед се засягат
неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателя, предвид изразената от
него невъзможност да поддържа язовири, намиращи се на територията на общината,
в това число и язовир „Ябълчево 1“, както и с оглед нормата на чл. 19а ал. 1 от
ЗВ, предвиждаща правна възможност правото на собственост върху язовир –
публична общинска собственост да се прехвърля безвъзмездно на държавата при
условията и по реда на ЗВ и след решение на общинския съвет. Жалбата е подадена
в законоустановения срок, затова следва да бъде разгледана по същество.
По същество.
Жалбата е неоснователна.
Заповедта е
издадена от областния управител - компетентен административен орган по смисъла
на чл. 19а ал. 3 и чл. 19б ал. 1 от ЗВ, който има правомощието да се произнесе
със заповед за приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от
получаването на решението на общинския съвет с приложените към него документи.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
В
административното производство по издаването на обжалвания отказ не са
допуснати процесуални нарушения.
Заповедта е
съобразена с приложимото материално право.
Съгласно чл.
19а ал. 1 от ЗВ, правото на собственост върху язовир – публична общинска
собственост, може да се прехвърля безвъзмездно на държавата при условията и по
реда на този закон след решение на общинския съвет.
Според чл.
19б ал. 2 от ЗВ, прехвърлянето на собствеността се извършва чрез договор за
дарение, сключен между кмета на общината, чиято собственост е язовирът, и
областния управител. Договорът между областния управител и кмета на общината се
сключва в 14-дневен срок от уведомяването по ал. 1. Препис от вписания договор
се предоставя на изпълнителния директор на Държавно предприятие
"Управление и стопанисване на язовири".
Нормата на
чл. 19б ал. 5 от ЗВ предвижда, че областният управител отказва със заповед да
приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на
съответната община, когато: 1. заявеният за прехвърляне от общината воден обект
не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от допълнителните разпоредби, или 2.
предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за
общинска собственост.
Спорът по
делото е дали обектът, описан като „язовир“- поземлен имот № ***3 с площ от
534,410 дка, собственост на Община Р., съгласно АПОС № 2675/03.12.2013 година,
представлява „язовир“ по смисъла на § 1 ал. 1 т. 94 от ДР на ЗВ.
Законовото
определение в § 1 ал. 1 т. 94 от ДР на ЗВ определя като „язовир“ водностопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, както и земята, върху която са изградени. Доколкото язовирът е определен като
водностопанска „система“, т.е. множество обекти и връзки между тях, разглеждани
като едно цяло, то липсата на който и да е от посочените елементи възпрепятства
възможността даден обект да бъде определен като „язовир“ по смисъла на закона.
В тази насока е и заключението по приетата без оспорване СТЕ.
Видно от
определението по § 1 ал. 1 т. 94 от ДР на ЗВ, земята, върху която са
разположени язовирната стена, съоръженията, както и самият воден обект,
представлява отделен елемент от системата, т.е. от цялото. В чл. 19а и сл. от
ЗВ е уредено безвъзмездното прехвърляне на право на собственост от страна на
общината на държавата върху „язовир“, т.е. на цяла водностопанска система, а не
на част от нея.
Съгласно чл.
30 ал. 1 от ЗВ, придобиването на правото на собственост върху водните обекти и
водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята,
в която са разположени, или по наследство. Следователно за да бъде прехвърлено
правото на собственост върху „язовир“, е необходимо да се прехвърли земята,
върху която е изградена цялата водностопанска система. Последното е и в синхрон
с принципа, заложен в чл. 7 т. 4 от ЗВ, който предвижда упражняването на
правото на собственост да се осъществява по начин, който да не нарушава
технологичното единство на водностопанската система.
От данните по
делото по категоричен начин се установява, че имотът собственост на Община Р.
(№ ***3) представлява земя, която обхваща
част от самия воден обект или така
нареченото водно огледало, а останалата част от водния обект, както и
техническите съоръжения на язовира са разпределени в други имоти, в това число
и в имот частна собственост – имот № ***4 (с площ от 162,895 дка, част от водното огледало). От
уточненията на експерта, направени в хода на съдебното заседание на 20.07.2020
година, се установява, че в посочения частен имот се намира и част от
техническото съоръжение – изпускател (облекчително съоръжение). Следователно
имотът, предмет на дарението, отделен от цялото, не притежава всички
характеристики на „язовир“, посочени в §1 ал. 1 т. 94 от ДР към ЗВ, т.е. не
представлява „язовир“ по смисъла на закона.
След като
предложеният обект не притежава характеристиките на „язовир“, не са налице
материалноправните предпоставки за безвъзмездното му прехвърляне от общината на
държавата, така както е поискано. Затова отказът на областния управител,
съдържащ се в обжалваната заповед, е законосъобразен и жалбата следва да се
отхвърли.
Изходът от
оспорването обуславя възлагането на разноските в процеса върху жалбоподателя,
съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника, а именно разноски в общ размер 500 (петстотин) лева, в това число
400 (четиристотин) лева заплатен депозит за експертиза и 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно фактическата и правна
сложност на спора и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Р., чрез кмета И.
Ю. О., с адрес – Б.ка област, село Р., ул. „Първи май“ № 18, срещу заповед № РД
– 09 – 9/13.02.2020 година на областния управител на Б.ка област.
ОСЪЖДА Община
Р. да заплати на Областна администрация – Б. сумата от 500 (петстотин) лева –
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: