№ 27901
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110113933 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, вх. № 362351/15.12.2023 г. от „***********“ ЕАД за изменение на
решение № 20522 от 12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 13933/2023 г. по описа на СРС, 61
състав, в частта за разноските. В молбата се твърди, че в полза на ответника не се дължат
разноски, а евентуално, че са налице предпоставките за намаляването им под определения
законоустановен минимум.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозирано становище от ответника Й. Я. Й., чрез адв.
И., с което оспорва молбата като неоснователна, доколкото определеното възнаграждение е
съобразено с размера по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Подадена е молба и от адв. К.Б. за изменение на решение № 20522 от 12.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 13933/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските. В
молбата на адв. Билева се твърди, че решението следва да бъде допълнено, като на
процесуалния представител се възложат разноски на основание чл. 38, ал.2 ЗА за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „***********“ ЕАД заявява становище по за
неоснователност на молбата.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е
направена в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения:
По отношение на разноските, присъдени в исковото производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
1
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съобразявайки задължителните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г.
по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от 10.05.2023
г., в който страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради
това, че ответникът Й. Я. Й. е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Размерът
на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на определяне от съда, който не
е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума /в посочения смисъл –
определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО/. Съгласно чл.
38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1 ЗА, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. От това следва, че намаляването на заплатеното
адвокатско възнаграждение не може да бъде под минимално определения размер, съобразно
чл. 36, ал.2 от ЗА, който от своя страна определя, че размерът на възнаграждението не
следва да бъде под посочения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.В случая размерът на исковата претенция възлиза на 6,75 лв. и съдът е
определил възнаграждението на 400 лв., съобразявайки минималния размер, съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата. Ето защо молбата на ищеца по чл. 248 ГПК в тази част следва да
бъде оставена без уважение.
По отношение на молбата на адв. К.Б. за допълване на решението в частта за
разноските:
В заповедното производство е представен договор за правна защита и съдействие на
ответника с уговорено възнаграждение в размер на 400 лв. за оказана правна помощ на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е
пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от
настоящия съдебен състав.
На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно
производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът
получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази граница
остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма причина
заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по излагане на
мотиви във възражението.
2
С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на
възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с
ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да
възлиза на сумата от 200 лева. С оглед изхода на спора решението следва да бъде допълнено
в частта за разноските, като в полза на адв. Билева се присъди сумата от 1,99 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 20522 от 12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 13933/2023 г.
по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „*******“, ул. „*********“ № 23Б, да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 1,99 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита на ответника Й. Я. Й. в заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 362351/15.12.2023 г. от „***********“
ЕАД за изменение на решение № 20522 от 12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 13933/2023
г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3