Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 15.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Г.Д.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 774/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 4184/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 2361/24.10.2018 г. по
ч. гр. дело № 4184/2018 г. Добричкият районен съд е разпоредил Длъжникът *** с ЕГН *** *** да заплати на кредитора „***” АД, ЕИК ***,
следните суми: 5 786,61 лева, представляваща незаплатени задължения за
предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни
води) за периода от 12.12.2017г. до 27.07.2018г. за обект с административен
адрес: гр. *** , ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 13,63
лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната
лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга,
считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния
срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено
фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения
по-горе период, до датата на подаване на заявлението /22.10.2018г./, като
началната дата е 29.12.2017г.; 116 лева, представляваща разноски по делото –
държавна такса, както и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу посочената заповед за изпълнение.
Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 25.01.2019
г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си
в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса
/след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 4184/2018 г./.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
774/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му
относно посочените по-горе суми.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните
е налице сключен при Общи условия договор за предоставяне на В и К услуги, по
силата на който *** е ползвала услугите на ищцовото
дружество за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води. Ищецът
сочи, че за предоставените през периода от 12.12.2017 г. – 27.07.2018 г. за
обект, за който е открита индивидуална партида на адрес: гр. *** и е монтиран
водомер, чийто показания са отчетени.
Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените
му от ищцовото дружество ВиК услуги, възлизащи на сумата от 5 786,61 лв., за
последното е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение.
Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава, възлизащо на 13,63
лв.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК *** е представила отговор на
исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани.
Ответницата оспорва изцяло размера на дължимата от нея сума за потребена вода
за периода от 12.12.2017 г. до 27.07.2018 г. както и основанието за начислената
и сума. Е. И. твърди, че от месец
ноември
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице, по която В.П. дава заключение, което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда.
Според в.л. в счетоводството на ищеца са
извършени всички хронологични счетоводни записвания за процесните фактури в
момента на възникване на стопанската операция, съгласно счетоводното
законодателство.
Посочените са счетоводните сметки, по което са
извършени счетоводните записвания са, а именно:
·
С-ка 411 „Клиенти-първоначално осчетоводяване на издадените фактури” със
стойността на задължението по партидата на ответника;
·
С-ка 4445 „Вземания по съдебни спорове” – за счетоводните записвания при завеждане
на ч. гр. дело № 4134/2018 г. по партидата на ответника за дължимата главница;
·
С-ка 4445 „Вземания по съдебни спорове” – за счетоводните записвания при
завеждане на гр. дело 774/2019 г., партида на ответника за дължимата главница.
Вещото
лице докладва, че задълженията на
ответника, ласно записванията в счетоводния регистър на с-ка 4445 „Вземания по съдебни спорове”
при ищеца за предоставените услуги на обект с административен адрес: гр. *** за
периода от 12.12.2017 г. до 27.07.2018 г. е в размер на 5 786,61 лв.
След извършена проверка
на счетоводните записвания в с-ка „Клиенти” и с-ка „Вземания по съдебни спорове”
за издадените фактури и осчетоводените плащания дължими от ответника за
процесния период и процесните фактури не са констатирани плащания след внасяне на исковата молба и към момента
на изготвяне на заключението по процесните фактури.
Според
в.л. обезщетението за забава
на ползваните услуги от ВиК по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на падеж до
датата на подаване на заявлението – 22.10.2018 г. е в размер на 92,71 лв.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 203 от Закон за
водите (Нов - ДВ, бр. 81 от
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „„***”
АД е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
В процесния казус взаимоотношенията
между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска
продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг.
чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален,
неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно
действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от
страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача
е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответницата, в
качеството й на абонат на водопроводната мрежа. Едва с извършеното на всички
посочени по-горе действия, оспорени от ответника, ищецът е изпълнил
задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи услугата и да
заплати цената й.
С оглед характера на иска в
тежест на ищеца е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ответника
– да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи и др. факти. В тежест на „***” АД е да докаже, че в
действителност описаните в исковата молба услуги по водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води през посочения период са доставени в процесния
обект, собственост на ответника.
Отношенията между оператора и
потребителя на В и К услуги, като търговска сделка, са уредени в Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.,
попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ - бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) и Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора „В и К” ЕООД – гр.
Добрич (ОУ). Съдържанието на представените по делото Общи условия,
утвърждаването им от ДКЕВР и влизането им сила, предпоставяно от чл. 69, ал. 1 от
тях от публикуване в централен и местен ежедневник, не е оспорено от ищеца. В
цитираната Наредба са посочени санкциите при неизпълнението на приетите
изисквания, като видът, границите на гражданската отговорност и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност в частност са законово определени
и в наредбата те не са променени.
Според разпоредбата на чл. 11, т.
1 от Закона за водите водата в Република България е публична държавна
собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините
са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество
– чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се
предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост
„оператори”. В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ответното
дружество е оператор по смисъла на
подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна
системи на територията на Област – гр. Добрич.
Съгласно чл. 23 от ОУ, отчитането
на индивидуалните водомери се извършва за период, не по – дълъг от един месец,
в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Чл. 24 ал. 1 от
ОУ задължава потребителя да осигурява свободен достъп на служителите на В и К
оператора за извършване на отчети на водомера, като при отказ да осигури
достъп, длъжностното лице съставя протокол и изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49 от ОУ, като за потребители в сгради в
режим на етажна собственост, начисленото количество се ограничава до разликата
(общо потребление) съгласно чл. 25 ал. 2 от ОУ.
Според чл. 49 от ОУ при отказ на
потребителя, установен с протокола по чл. 24 ал. 4 от ОУ, да осигури достъп на
длъжностното лице на В и К оператора за отчитане показанията на водомер,
разходът на вода се изчислява по пропусквателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но
не по – дълъг от шест месеца. Чл. 26 ал. 2 от ОУ предвижда, че при повреждането
на индивидуален водомер на потребителя, В и К операторът начислява количеството
на изразходваната вода според средномесечния разход за съответния период от
предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от ОУ, като след
изтичането му потребителят се таксува по реда на чл. 25 ал. 8, а именно по 6
куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. – при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател.
Разпоредбата на чл.
32 ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл.22 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (одобрени с решение
на ДКЕВР), гласят, че услугите ВиК се заплащат въз основа на измерено
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери. Отчетените
данни от индивидуалните водомери на потребители се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път – така чл. 32, ал. 4 от Наредбата. Съгласно посочената норма, карнетът
е единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна
вода и други услуги.
Карнетът е частен
удостоверителен документ, който, ако е
подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за
потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. Съобразно разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата, показанията на водомерите се отчитат за период определен в ОУ или
договор, който не може да е по-дълъг от 6 месеца, като ако този период е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Срокът за
отчитане на водомерите е определен в ОУ на най-малко 3 месеца – чл. 23, ал. 2
от ОУ, като в междинните периоди между два отчета, операторът ежемесечно
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход за предходните два отчета, като след отчитане на показанията на
водомера,изравнява количеството вода в съответствие с реалното потребление – чл.
23, ал. 3 от ОУ. Предвидено е отчитането на водомерите да се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета-чл. 23, ал. 4 от
ОУ. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя
или негово несъгласие с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с
оператора, отчитане в удобно време, в срок не по-дълъг от една година – така
чл. 35, ал. 4 от Наредбата и чл. 24, ал. 3 от ОУ. При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на
водомера, разходът на вода се изчислява по правилото на чл. 35, ал. 6 от
Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ОУ в случай на отказ на
потребителя за достъп до водомера или
неосигуряване на такъв за срок по-дълъг от една година, длъжностното лице
следва да състави протокол, подписан от него и поне още един свидетел, след
което изразходваното количество вода се изчислява по правилото на чл. 49 от ОУ.
В заявлението за снабдяване със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заявителят *** е посочил, че претендира
сумата от 5 786,61 лв. за незаплатени В и К услуги, изразяващи се във
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води. Следователно в
исковото производство по чл. 422 от ГПК следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че е доставил В и К услуги на посочената стойност. От
представените карнети не се установява, че реално е доставена вода в посоченото
в карнета количество. Липсват подписи на абоната срещу всяка от графите за
отчетите, извършени в процесния период, което сочи, че предоставената В и К
услуга не е ясно как се остойностява – дали като реално доставено количество
вода, по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ, на чл. 49 от ОУ или други случаи, уредени
в Общите условия.
При тези съображения се налага извода, че
дружеството – ищец не е установило при условията на пълно и главно доказване
претенцията си, поради което същите подлежат на отхвърляне. Неоснователността
на главния иск предпоставя отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторни
лихви.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения имат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които могат успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
Събраните по делото доказателства
– писмени, гласни (чрез разпита на водените от ответницата свидетели А.М.Р. и В.И.И.)
и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
преценени в своята съвкупност и взаимовръзка, мотивират съда да приеме, че ищецът
не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че оспорената от
ответника сума му се следва исковата претенция за установяване дължимостта на
сумата от 5 786,61 лева, представляваща незаплатени задължения за предоставени
ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води) за периода
от 12.12.2017г. до 27.07.2018г. за обект с административен адрес: гр. *** ,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
22.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователна и
недоказана подлежи на отхвърляне.
В тази насока е и практиката на
Добричкия окръжен съд – решение № 192/09.10.2018 г. по в. гр. дело № 293/2018
г. и решение № 212/02.10.2019 г. по в. гр. дело № 371/2019 г.
Съответно, при така постановения
резултат по главния иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен
и предявеният по реда на чл. 86 от ЗЗД иск за установяване дължимостта на
сумата от 13,63 лв., представляваща обезщетение за неизпълнението на главното
парично задължение в размер на законната лихва за периода на забава.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД,
***, срещу *** с ЕГН *** *** искове
по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи в полза на ищеца сумите, за
които е издадена заповед № 2361/24.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 4184/2018
г., а именно: 5 786,61 лева, представляваща незаплатени задължения за
предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни
води) за периода от 12.12.2017 г. до 27.07.2018 г. за обект с административен
адрес: гр. ***, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
13,63 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК
услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30
дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко
непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през
посочения по-горе период, до датата на подаване на заявлението /22.10.2018 г./,
като началната дата е 29.12.2017 г.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: