Решение по дело №3158/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1200
Дата: 5 юни 2019 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20187180703158
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

  1200

 

 

гр. Пловдив, 5 юни 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, IX състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                  

при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 3158 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

         Образувано е по жалба на „Равид“ ЕООД – гр. София, с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. София, ул.“Малашевска“ № 1, против заповед № 03-РД/1893 от 25.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано да бъдат финансирани разходи в размер на 977 500 лева по  заявление за подпомагане с ИД 16/04/1/0/00941 с УРН 677708 по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., мярка 4 "Инвестиции в материални активи", подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства".

         В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се още допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, издаден при липсата на форма и мотиви. Поддържа се, че в обжалвания акт липсват мотиви относно правното и фактическо основание за постановяването му, тъй като не се сочат конкретни факит и обстоятелства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че следва да бъде отказано финансиране по подаденото заявление. Посочва се и наличие на противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Счета в тази връзка за неоснователни твърденията на административния орган, че жалбоподателят не отговаря на условията за допустимост за подпомагане на кандидата по подмярка 4.1, защото няма регистриран животновъден обект на името на дружеството. Посочва, че дружеството доказва СПО с дейността отглеждане на патици в съществуваща ферма, а кандидатства за инвестиции на нова ферма за угояване на патици в други помещения, в друг поземлен имот, като заявителят е следвало да получи удостоверение за регистрация на животновъден обект на свое име за новата ферма за угояване на патици, след като извърши инвестицията и да го представи в ДФЗ при заявката за плащане. Така счита, че проектното предложение по никой начин не е в противоречие с чл.26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Освен това счита, че в разпоредбите на ЗПЗП не е предвидено земеделският производител да регистрира животновъден обект на свое име, поради което нормата на чл.137, ал.1 от ЗВМД се явява неприложима, поради което приема за неправилно възприетото с акта, че дружеството не отговаря на изискванията на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., тъй като не е регистрирал на свое име животновъден обект за дейността, за която доказва СПО. Счита, че клаузите на договора за услуга, сключен с „Бизнеспарк Маноле“ ООД, и изпълнението по него нямат никакво отношение към кандидатстването по подмярка и не могат да служат като правно основание за финансиране. Според жалбоподателя в разпоредбите на ЗВМД не се съдържа забрана едно дружество да отглежда животни в чужд животновъден обект, независимо от правната форма под която става това. Също така счита, че за текущи реманти по смисъла на §5 от  ДР на ЗУТ не се изисква становище или уведомяване на РИОСВ за тяхното извършване, нито да представят в тъзи връзка някакви други документи в ДФЗ. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита чрез адв. З.. Претендират се разноски.

         Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител адв. Хр.М. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществената адвокатска защита.

         Административен съд  - Пловдив в настоящия си състав намира жалбата за подадена от лице с правен интерес – адресат на оспорената заповед и в срока по АПК – решението е получено от лицето на 31.05.2018 г., а жалбата чрез ДФ“Земеделие“ до министъра на земеделието, храните и горите е подадена на 12.06.2018 г. с вх.№ 01-2600, изпратена до последния с писмо с изх. № 01-2600/2916 от 27.06.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. Няма данни кога жалбата с преписката е била входирана при по-горестоящия орган, но най-ранната възможна дата е 27.06.2018 г. От страна на по-горестоящия орган не е налице произнасяне, поради което е подадената жалба до съда на основание чл.84, ал.2 от АПК на 06.07.2018 г. се счита за подадена в срок, поради което се явява допустима.

         Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че на 06.12.2016г. жалбоподателят "Равид" ЕООД е подал заявление Уникален регистрационен номер /УРН/ 677708 за подпомагане по подмярка 4.1."Инвестиции в земеделски стопанства", сектор "Животновъдство" - Патици за дроб. Кандидатът е заявил общ размер на финансовата помощ - сума в размер на 50 % от 1955 000 лв.

Съгласно приложения по делото бизнес-план, представляващ част от заявлението за подпомагане, жалбоподателят е заявил пред ДФЗ инвестиционни намерения за закупуване на машини, оборудване, съоръжения за угояване /гушене/ на патици за дроб, вентилация и микроклимат. В тази връзка с цел доказване на съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №9 от жалбоподателя са представени регистрационна карта на земеделския стопанин от Областна дирекция "Земеделие", гр. Пловдив от дата 28.10.2016г., както и анкетна карта за регистрация на земеделския стопанин от 28.10.2016г. Заявено е местонахождение на имота в с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив, а заявените вид и категория на отглежданите "Животни" представляват 550 бр. патици за стопанската 2016-2017г. Представена е още справка за дейността на "Равид" ЕООД от Министерство на земеделието и храните, Регистър на земеделските стопани за стопанската 2016-2017г., в който са отбелязани за отглеждане на птици-патици - 550 бр. Представен е също така опис на животни от д-р Люба Стайкова - ветеринарен лекар, в който е посочен регистрационен номер на обекта 4137-0362, животни-патици, брой 550.

"Равид" ЕООД заявява, че отглежда патиците на основание договор за изработка, сключен с "Бизнеспарк Маноле" ООД, ЕИК *********. От своя страна, "Бизнеспарк Маноле" ООД, ЕИК ********* е наемател на недвижимият имот, в който е организирал животновъдно стопанство. Собственик на недвижимият имот е "Локал асетс мениджмънт енд рисорсис" АД. Видно от удостоверение за регистрация на животновъден обект №1203/03.07. 2013г., "Ферма за отглеждане и угояване на патици мюлари" с ветеринарен per. № 4137-0362 е със собственик "Бизнеспарк Маноле" ООД. С фактура № ********** от 09.10 2016г. "Бизнеспарк Маноле" ООД продава на "Равид" ЕООД еднодневни патета 550 броя и комбиниран фураж. С фактура ********** от 30.11.2016г. "Равид" ЕООД продава на "Бизнеспарк Маноле" ООД 550 броя охранени патици. С ветеринаромедицинско свидетелство за придвижване /транспортиране на животни № 0013799 от 09.10.2016г. "Ависпал" ООД, гр. София изпраща за доотглеждане в с. Маноле, обл. Пловдивска, птицеферма - Бизнеспарк, еднодневни патета ЗОООбр. С ветеринаромедицинско свидетелство за придвижване /транспортиране на животни № 001837 от 01.12.2016г. "Бизнеспарк Маноле" ООД изпраща за клане на "Ависпал" ООД 600 бр. патици мюлари.

За да откаже с процесната заповед исканото финансиране, административният орган е приел, че съгласно декларацията за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението за подпомагане е посочено, че в стопанството се отглеждат 550 бр. патици, които съгласно представените анкетни формуляри са в животновъден обект № 4137-0362. При направена справка в регистъра на БАБХ се установява както към датата на подаване на заявлението за подпомагане, така и към дата на извършване на проверката, че кандидатът не разполага с регистриран/и животновъден/ни обект/и. Посоченият в анкетната карта за регистрация като земеделски стопанин за стопанската 2016-2017 г. животновъден обект № 4137-0362 е регистриран на „Бизнес парк Маноле" ООД. Приел е, че не са спазени изискванията на чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съгласно който собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, а кандидатът не е изпълнил това изискване.

Приел е също, че за доказване на съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. към заявлението за подпомагане с ИД № 16/04/1/0/00941 от 02.12.2016 г. е представен договор за изработка от 09.10.2016 г. сключен между „Бизнес парк Маноле" ООД (възложител) и „Равид" ЕООД (изпълнител), като предметът на договора е изпълнителят да отгледа 550 бр. патици, предоставени му от възложителя в животновъден обект номер 4137-0362, регистриран на името на „Бизнеспарк Маноле" ООД, находящ се в ПИ с идентификатор 47086.608.1 в землището на с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив.

На кандидата е изпратено уведомително писмо № 2036 с изх. № 01-2600/7408 от 04.12.2017 г. с цел доказване на съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. и реалното извършване на земеделска. Дружеството „Равид" ЕООД  е представило: фактури № **********/09.10.2016 г. за покупко-продажба на 550 бр. еднодневни патета и 250 кг. комбиниран фураж, № **********/30.11.2016 г. за 550 бр. охранени патици между „Равид" ЕООД и „Бизнеспарк Маноле" ООД; извлечение от банкова сметка *** „Равид" ЕООД към 21.12.2016 г.;  анекс № 1 към договор за изработка от 09.10.2016 г., съгласно, който възложителят Безнеспарк Маноле ООД  предоставя 550 бр. патици на цена 2,20 лв. броя, изпълнителят Равид ЕООД поема всички останали разходи за своя сметка. Възложителят заплаща отгеданите патици на цена 15 лв. броя; споразумителен протокол за насрещни вземания и задължения от 30.12.2016 г. между „Равид" ЕООД и „Бизнеспарк Маноле" ООД , както и тристранен споразумителен протокол от 21.12.2016 г. между „Равид" ЕООД, „Бизнеспарк Маноле" ООД и „Ависпал" ООД; отчет за приходите и разходите и годишна данъчна декларация за 2016 г.; ВМС № 0013799 от 09.10.2016 г., в което в качеството на изпращач или собственик на животните е вписано дружеството „Ависпал" ООД (от животновъден обект № 4150В-0456), а получател е „Бизнес парк Маноле" ООД в животновъден обект № 4137-0362. В свидетелството са вписани 3000 броя еднодневни патета. Приложено е ВМС № 0001837 от 01.12.2016 г, съгласно което 600 бр. патици мюлари са изпратени от ЖО № 4137-0356 на „Бизнес парк Маноле" ООД до птицекланица BG02-02074 в с. Чубра. От ОДБХ - Пловдив има представено и ВМС № 0014830 от 31.10.2016, съгласно което 2500 бр. патици мюлари са изпратени от ЖО № 4137-0356 на „Бизнес парк Маноле" ООД до птицекланица BG02-02074 в с. Чубра.

От представените документи органът е приел, че същите променят правния характер на договора, като му придават белези на договор за покупко-продажба. Прието е, че дейността на дружеството включва не само предоставяне на услуга по отглеждане на патици, но и производство на продукция, тъй като изпълнителят вече е собственик на малките патета, отглежда ги на свой риск и ги предава като продукция на възложителя. Прието е, че в този случай жалбоподателят „Равид" ЕООД се явява ползвател на животновъден обект и като такъв следва да го регистрира по реда на чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Прието е, че този ред не е бил спазен, тъй като дружеството кандидат няма регистриран животновъден обект.

В тази връзка  писмо изх. № 01-1200/818 от 21.03.2018 г. до ОДБХ - Пловдив е изискано становище, касаещо изпълнение на съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност от „Равид" ЕООД и дали така описаната фактическа обстановка е в противоречие на изискванията на ЗВМД, т.е. доколко е допустимо да се извършва земеделска дейност, свързана с отглеждане на животни в чужд животновъден обект, регистриран на името на възложителя по договора за изработка, а именно „Бизнеспарк Маноле" ООД. В отговор е постъпило писмо с вх. № 01-1200/818 от 20.04.2018 г. ОДБХ - Пловдив, в което е посочено, че дружеството „Равид" ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ - Пловдив и съответно не подлежи на официален контрол, съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 4 от Закона за животновъдството, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 3 от ЗВМД се забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, каквото „Равид" ЕООД не притежава на свое име.

Посочено е, че са нарушени изискванията на чл.137, ал.1 от ЗМВД, тъй като кандидатът в качеството си на ползвател на чужд животновъден обект следва да е регистриран като такъв по реда посочената разпоредба, във връзка с изискването на  чл.13, ал.5 от Закон за животновъдството, съгласно което животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Поради това е прието, че инвестиционното предложение на „Равид" ЕООД, представено пред ДФ „Земеделие" на 02.12.2016 г. не отговаря на изискването за безвъзмездно подпомагане съгласно разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Според нормата на чл.137, ал.1 от ЗМВД дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. С административния акт е прието, че дейността по отглеждане и угояване на патици от дружеството не е извършена съобразно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и не може да послужи за доказване на минималният стандартен производствен обем на земеделското му стопанство.

Извършена е административна проверка, която да установи съответствието на заявената инвестиция от „Равид" ЕООД с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и Закона за водите, съгласно правилото на чл.20 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. В тази връзка е изпратено запитване до РИОСВ -Пловдив, в отговор на което е постъпило писмо с вх.№01-1600/15 от 10.04.2018 г. От него се установява, че инвестиционното намерение на „Равид" ЕООД попада в обхвата на вече издадено Решение № ЗО-ПР/2017 г. от 23.02.2017 г. с възложител „Жарава 77" ЕАД, но същото не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано.

Освен това инвестиционното намерение на кандидата се отнася само до закупуване на техника - машини и оборудване, без извършването на строително-монтажни дейности. Подаденият проект на „Равид" ЕООД включва и строително монтажни дейности, за които не се кандидатства за финансиране, но съгласно Таблица 2 от Приложение № 5 към чл. 22, ал, 1 от Наредба № 9/2 L.03.2015 г. /съставляващо Бизнес план от проектната документация/, тези разходи са част от цялостния обект на инвестицията и без тях обектът не може да бъде завършен и/или функционира самостоятелно. Прието е, че включването на строително-монтажните работи в проекта на „Равид" ЕООД му дава приоритет пред останалите кандидати, тъй като е получил точки при извършване на оценка по критериите за подбор. Поради това според административния орган не може да се приеме, че обемът на инвестицията, за която е подадено заявлението за кандидатстване съответства на обема на инвестиционното намерение, за което е извършено уведомяване до РИОСВ-Пловдив с вх.№ОВОС-1666 от 11.11.2016 г. и полученото становище от РИОСВ Пловдив с изх.№1666-ОВОС/21.04.2017 г. Предвид събраните доказателства административният орган е приел, че от страна на кандидата не е изпълнено изискването на чл.20 от Наредба №9 от 21.03.2015 г.

Предвид събраните доказателства и установени обстоятелства, на основание чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 2, във връзка с чл. 39, ал, 1, предл.1, т. 1 и т. 2 във връзка е чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл.20 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2О20г. и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., на жалбоподателя „Равид" ЕООД е отказано изцяло подпомагане по заявление с ИД № 16/04/1/0/00941 от 02.12.2016 г.

По делото се изслуша съдебно- икономическа експертиза, която установи начина на осчетоводяването на фактурите за закупените еднодневни патета и комбиниран фураж, както и фактурата, издадена за продажбата на отгледаните вече охранени патици,  а също така проследява и начина на плащане по фактурите между страните и трети лица. Направен е извод, че след извършените прихващания за насрещни вземания и задължения между „Равид“ ЕООД и „Бизнеспарк Маноле“  ООД не са налице непогасени задължения по процесните фактури. Установява се, че договорът за изработка е осчетоводен между двете дружества посредством първичните счетоводни документи, издадени във връзка с изпълнението му. Вещото лице посочва по кои сметки са осчетоводени издадените фактури при жалбоподателя и при „Бизнеспарк Маноле“ ООД. Посочено е, че приходите от дейността на търговското дружество „Равид“ ЕООД през 2016 г. са формирани от продажба на охранени патици на контрагент „Бизнеспарк Маноле“ ООД, съгласно договор за изработка от 09.10.2016 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

По отношение на компетентността на органа издал акта и спазване на административно производствените правила: Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. ІІ от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.

Съгласно чл. 11а от ЗПЗП, Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз /ОСП на ЕС/. Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Оспорената заповед, издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадена и в изискуемата се от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. В чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ е предвидено, че решението по, ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Издаването на оспореното в настоящето производство решение, макар и след срока, предвиден в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, не обуславя незаконосъобразност на процесния акт. Този срок е инструктивен, а не преклузивен и неспазването му не е основание за отмяна на решението. В този смисъл е и практиката на ВАС – решение № 3017/13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 8861/2016 г.

Представена е възможност за възражения от страна на жалбоподателя, във връзка основателността на отказа за финансиране. Всичко това налага извода, че при издаване на заповедта за отказ от финансиране, са спазени административно производствените правила, като жалбоподателят е депозирал възражение, което е взето предвид и подробно е обсъдено при постановяването на оспорената заповед.

Следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. З от Наредбата от дружеството са изискани от кандидата липсващите документи, които да доказват съответствието на кандидата с изискванията на  чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и реално извършване на посочената дейност. Изискани са анекс/скица към представения договор за изработка, от които да е видно кои са наетите помещения в декларирания животновъден, изискани са разходооправдателни документи, относно закупуването, отглеждането и реализирането на патиците и годишна данъчна декларация за 2016 г. С отговора си дружеството е представило част от изисканите документи, но не са представени договори с ветеринарен лекар, писмени доклади за състоянието на патици и графици за угояване и т.н.

Поради това съдът намира за правилен е изводът на управляващият орган, че дружеството не отговаря на изискването за безвъзмездно подпомагане, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 137 от ЗВМД, като ползвател на животновъден обект  № 4137-0362, регистриран на името на „Бизнеспарк Маноле“ ООД, не го е регистрирал по реда предвиден в Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Съгласно чл.26 от Наредба № 9/ 21.03.2015 г. Чл. 26. Дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията.

Все в този смисъл е и разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, която забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт. Независимо, че след угояването на патиците от изпълнителя "Равид" ЕООД и предаването им на възложителя "Бизнеспарк Маноле" ООД няма движение извън обекта, при предаването на патиците следва да бъде издадено ВМС, но според писмо вх. № 01-1200/818 от 20.04.2018 г. ОДБХ - Пловдив, в което е посочено, че дружеството „Равид" ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ - Пловдив и съответно не подлежи на официален контрол, поради което не притежава и ветеринарномедицинско свидетелство на свое име.

В хода на извършваните проверки е установена и промяна в обхвата на инвестиционните намерения, заявени пред РИОСВ-Пловдив от "Равид" ЕООД спрямо обхвата на инвестиционните намерения представени пред ДФ "Земеделие". В проектното предложение на дружеството-кандидат представено пред ДФ "Земеделие" е посочено извършването на СМР и независимо, че за тези дейности не се кандидатства за финансиране, същите дават приоритет на "Равид" ЕООД пред останалите кандидати при извършване на оценка по критериите за подбор.

От събраните доказателства се установи, че в случая не е спазено изискването на  чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., защото нито към датата на подаване на заявлението за подпомагане, нито към датата на извършване на проверката кандидатът не разполага с регистриран животновъден обект по реда на чл. 137 ЗВМД, а общо нормативно изискване към проектите е всички дейности и инвестиции, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация съгласно българското законодателство да се подпомагат, само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията (арг. чл. 26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.). Тъй като дружеството няма регистриран животновъден обект по чл. 137 ЗВМД, дейността по отглеждане и угояване на патици не е извършена съобразно изискванията на ЗВМД и не може да послужи за доказване на минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство. Действително, кандидатът е представил пред ДФЗ договор за наем от 03.11.2016г. за 4 халета, наети от „Жарава 77" ЕАД. В същото време в анкетния формуляр  посочва местонахождение на имота с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив - с № 47086. Пред ДФЗ е представен договор за наем на недвижим имот от 26.03.2015г., в който се установява, че "Локал асетс мениджмънт енд рисорсис" АД, в качеството си на собственик на поземлен имот с идентификатор 47086.608.2, с адрес: с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив, местност Тьопса Герен" и находящите се в този имот сгради, отдава под наем на "Бизнеспарк Маноле" ООД описания поземлен имот и сградите. В посочения договор кандидатът "Равид" ЕООД не участва нито като наемател, нито като ползвател на сградите. Записано е изрично, че наемателят "Бизнеспарк Маноле" ООД има право да преотдава имота или отделни сгради от имота, да сключва договори за съвместна дейност, както и да предоставя сградите в имота на трети лица под каквато и да е друга форма, включително и за отглеждане на животни с договор за изработка.

В същото време в депозирания пред ДФ „Земеделие“ договор за изработка, сключен между "Бизнеспарк Маноле" ООД и "Равид" ЕООД, като предмет на договора е посочено, че възложителят - "Бизнеспарк Маноле" ООД възлага, а изпълнителят -"Равид" ЕООД приема да отгледа 550 бр. патици, предоставени му от възложителя в животновъден обект 4137-0362, регистриран на името на възложителя с удостоверение за регистрация. Става ясно, че съгласно посочения договор за изработка, възложителят предава на изпълнителя патици, находящи се в животновъден обект на възложителя. Липсва изрично посочване къде се отглеждат патиците, а също така няма предвидена клауза, според която възложителя да предава на изпълнителя във владение и/или държане недвижимия имот, в който се намират патиците. Липсва и преотдаване на имота под наем.

Според настоящия състав спазването на всички тези изисквания може да бъде доказано само с представянето на съответните документи за регистрация и разрешаване извършването на строително-ремонтните работи, с каквито дружеството жалбоподател не разполага. Нещо повече – от негова страна нито се твърди да са издавани такива, нито са представяни при извършените административни и контролни проверки или в настоящото съдебно производство. Основното твърдение на дружеството се основава на липсата на необходимост от такива разрешения и регистрация, което от своя страна безспорно едоказателство за липсата на изискуемите по закон доказателства за проведени процедури и издадени документи.

Съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя в този смисъл, защото съгласно §1, т.49 от Допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството „Собственик на животновъден обект“ е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта. В случая жалбоподателят не е собственик, нито притежава документ за ограничено вещно право/ в т.ч. право на ползване върху обекта. От друга страна § 1, т.79а от ЗВМД  дава определението за "Ползвател", а това е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост. Като не е бил регистрирано на името на дружеството в качеството си ндори на ползвател, не е било възможно и осъществяването на контрол върху стопанската му дейност по отглеждане на животни – в случая на процесните патици.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не установява нищо ново, а също се явява неотносима към предмета на спора. В случая редовно воденото счетоводство и наличието на съответните счетоводни записи за извършената дейност по отглеждане на патета не са спорни, но не доказват спазването на нормативните изисквания на чл. 137 ЗМВД,  чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., заради което е отказано финансирането. Освен това от представените пред административния орган доказателства от страна на дружеството, в т.ч. ГДД по чл. 92 от ЗКПО и Отчета за приходите и разходите за 2016 г., не става ясно как дружеството е осъществило изпълнението по договора за изработка, след като не е направило никакви разходи за персонал, нает по трудов договор или по граждански договори, т.е. как се организира стопанство по отглеждане на 550 бр. патици, без  наличие на никакъв персонал.

 

 

Предвид горепосоченото правилно административният орган е отказал цялостно финансиране в размер на посочената сума, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, съдът намира претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 15066лв., от които 300 лв. за вещо лице и 14766 лева изплатено адвокатско възнаграждение за основателна и следва да му се присъди.

         Ето защо, Административен съд Пловдив, І отделение, ІХ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Равид“ ЕООД – гр. София, с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. София, ул.“Малашевска“ № 1, против заповед № 03-РД/1893 от 25.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано да бъдат финансирани разходи в размер на 977 500 лева по  заявление за подпомагане с ИД 16/04/1/0/00941 с УРН 677708 по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г., мярка 4 "Инвестиции в материални активи", подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства".

         ОСЪЖДА „Равид“ ЕООД – гр. София, с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. София, ул.“Малашевска“ № 1, с управител Виделина Радева, да заплати в полза на Държавен Фонд “Земеделие” - сумата в размер на 15066 /петнадесет хиляди и шестдесет и шест/ лева, представляващи разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за  страните.

 

                                              

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: