№ 71
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора , Г. Сл. М., Р. Г. С., Р. Г. С., В. Г. В., Л. Ц. Р., С. Г.
Т., Д. Г. Г., И. Ал. А., Е. В. П. и Д. К. Г.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000600063 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 327 и сл. от НПК.
С присъда от 04.04.2023 г., постановена по НОХД № 925/2023 г. Софийският
градски съд, НО, 21 с-в е признал подсъдимия И. Д. Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК и на
основание чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години и шест месеца, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години.
Със същата присъда СГС е признал подсъдимия И. Д. П. за виновен в
извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 НК и на основание чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години, чието изпълнение е отложил на
основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизането
на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил всяко от подсъдимите лица да
заплати в полза на държавата по сметка на МВР направените по досъдебното
производство разноски в размер на по 1653.72 лева, както и по 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.
1
Против присъдата е постъпила жалба от частния обвинител Л. П. Б., чрез
повереника му – П. Л. Б.. В нея се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на
материалния закон, а наложените от съда наказания са явно несправедливи. Излагат се
съображения за неправилна интерпретация в полза на подсъдимите лица на относими
към размера на наказанието обстоятелства, както и за неотчитане на други такива,
които сочат на завишена обществена опасност на извършителите. Приема, че в случая
не са били налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и не е било налице основание за определяне на
наказанията на подсъдимите на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Отправя искане
първоинстанционната присъда да бъде изменена, като наказанието за всеки от двамата
подсъдими бъде увеличено на десет години лишаване от свобода, което след
редукцията по реда на чл. 58а НК да бъде изтърпяно ефективно.
Не са направени доказателствени искания.
Не са постъпили становища, възражения и доказателствени искания от другите
страни.
Софийският апелативен съд, в разпоредително заседание от 17.01.2024 г., по
реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели. Изискани са характеристични справки за
двамата подсъдими от началниците на съответните РУ МВР по местоживеенето им.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния
обвинител Л. Б. и негов баща – П. Б., поддържа жалбата. Твърди, че след като не са се
разбрали с подсъдимите, е предприел действия по обжалване на присъдата.
Представителят на държавното обвинение счита, че първоинстанционният
съдебен акт е правилен и законосъобразен и отправя искане за неговото
потвърждаване. Подчертава, че присъдата почива на внимателен и задълбочен анализ
на всички доказателства по делото, а наложените наказания са справедливи и са
определени по вид и размер, съобразен с доказателствената съвкупност, чистото
съдебно минало на двамата подсъдими и младата им възраст. Моли за потвърждаване
на присъдата.
Защитникът на подс. Д. - адв. П. моли за оставяне на въззивната жалба без
уважение. Приема първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна.
Подчертава, че двамата подсъдими са имали желание за сключване на споразумение,
имуществените вреди от престъплението са изцяло възстановени, двамата са с добрите
характеристични данни и млада възраст, подс. Д. е трудово зает, а изтърпяваната от
тях мярка за неотклонение задържане под стража е изиграла възспираща роля. Приема,
че определеното от първоинстанционния съд наказание би изпълнило целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК поради което отправя искане за
потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подс. И. П. - адв. Х. счита, че присъдата на първоинстанционния
съд е правилна и законосъобразна. Изцяло се подкрепя мотивите на контролирания
съд, с които е приел, че именно наложеното наказание е подходящо по вид и размер.
Отправя искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
2
Подсъдимият Д. в лична защита и предоставената му последна дума заявява, че
поддържа казаното от защитника му и моли за потвърждаване на присъдата на първия
съд.
Подсъдимият П. в лична защита и последна дума поддържа заявеното от
защитника му. Сочи, че са били млади, направили са грешка, която осъзнават.
Престоят им в следствения арест ги е мотивирал да спазват закона, да работят и да
бъдат по-добри хора. Изразява съжаление за стореното от тях и моли за
потвърждаване на присъдата на СГС.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона,
извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията
на чл. 314 от НПК и намери за установено следното:
Делото е разгледано от първоинстанционният съд по реда на Глава 27 НПК -
Съкратено съдебно следствие, като на основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите И. Д.
и И. П. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съгласието им е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите
по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на
направеното от подсъдимите самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му,
че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от доказателствата, събрани в
досъдебното производство и липсват основания за корекция на този извод на СГС.
Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Въззивният съд, след като
подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не намери основания за
ревизиране на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, приета от
първия съд и изразяваща се в следното:
Подсъдимият И. Д. Д. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български
гражданин, с адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. **, ет. *, ап. ***, неженен, със
средно образование, работещ, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И. Д. П. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български
гражданин, с адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На 28.06.2022 г. около 23.00 часа, частният обвинител Л. П. Б. отишъл в игрална
зала „Луксор“, находяща се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, на ул. „Мария Нейкова“ № 4,
където играл на хазартни игрални автомати. Около 02.00 часа на 29.06.2022 г.
подсъдимите И. Д. Д. и И. Д. П. също отишли в посочената игрална зала, в която
пострадалият Б. продължавал да играе на хазартни игрални автомати. Подсъдимите Д.
и П. забелязали, че Б. разполага със значителна сума пари в брой и на няколко пъти му
поискали да им даде пари и на тях. Частният обвинител първоначално им отказал, а
впоследствие на няколко пъти им дал дребни суми на стойност общо около 40-50 лева,
от парите, които до момента бил спечелил в игралната зала. В даден момент
подсъдимите Д. и П. решили да отнемат чрез употреба на сила всички пари на
пострадалия, ведно с портфейла и мобилния му телефонен апарат. За целта двамата
поканили частния обвинител Б. да излезе да пуши с тях извън игралната зала, като
около 03.30 часа на 29.06.2022 г. тримата излезли от игралната зала и отишли в
3
намиращите се наблизо тревни площи до трафопост, находящ се зад игралната зала.
Частният обвинител Б. носел в себе си, в левия джоб на дънките си, своя мобилен
телефонен апарат „Самсунг Галакси А 02“ и своя сив кожен портфейл от крокодилска
кожа, в който държал парична сума в размер на 1200.00 лв., личната си карта,
свидетелство за управление на МПС, контролен талон и карта за пътуване в градски
транспорт в гр. София.
В момента, в който стигнали до посочените тревни площи и вече се намирали
извън обхвата на охранителните камери на игралната зала, в изпълнение на взетото
решение за извършване на грабеж, подсъдимият Д. нанесъл удар с юмрук в областта
на лицето на Б., при което пострадалият паднал на земята, след което подс. Д. и подс.
П. започнали да ритат с крака Б. по главата и тялото му, като в резултат на нанесените
удари му причинили средна телесна повреда изразяваща се в счупване на носните
кости с разместване на фрагментите, представляващо постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В даден момент, докато двамата подсъдими ритали Б.
по главата и тялото му, за да сломят съпротивата му, подс. Д. взел от левия джоб на
дънките на пострадалия мобилния телефонен апарат „Самсунг Галакси А 02“ и
портфейла от крокодилска кожа, ведно с намиращите се в портфейла парична сума в
размер на 1200.00 лв., лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен
талон и карта за пътуване в градски транспорт в гр. София на името на Б.. След това
двамата подсъдими си тръгнали с отнетите вещи, като след като се отдалечили от
местопроизшествието изхвърлили в тревните площи в района на надземната част от
метролиния № 1, между метростанции „Интер Експо Център“ и „Дружба 1“ кожения
портфейл, който отнели от Б., ведно с намиращите се в него лична карта, свидетелство
за управление на МПС, контролен талон и карта за пътуване в градски транспорт в гр.
София. Паричната сума в размер на 1200 лева двамата подсъдими поделили помежду
си, а с мобилния телефонен апарат „Самсунг Галакси А 02“ се разпоредили по
неустановен начин.
След деянието частният обвинител Б. се върнал в игралната зала с окървавено
лице и разказал на охранителя – свидетеля В. Ц. за случилото се. Частният обвинител
Б. подал сигнал за случилото се в 08 РУ-СДВР, при което на място пристигнали
полицейски екип и екип на ЦСМП. Частният обвинител бил прегледан от екипа на
ЦСМП и бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия, по даденото
от пострадалия и от св. Ц. описание на 29.06.2022 г. около 13.30 часа подсъдимият И.
Д. Д. бил установен от органите на 08 РУ-СДВР и бил задържан. Впоследствие, на
01.07.2022 г. бил установен и задържан и подсъдимият И. Д. П.. При задържането му
подс. Д. предал с протокол за доброволно предаване парична сума в размер на 540
лева, за която посочил, че е част от отнетата от пострадалия парична сума. Подс. Д.
посочил и мястото, на което с подс. П. били изхвърлили портфейла и документите на
Б. и при извършения на 29.06.2022 г. оглед на местопроизшествие същите били
открити там. Впоследствие личните документи – лична карта, свидетелство за
управление на МПС, контролен талон и карта за пътуване в градски транспорт в гр.
София, представляващи вещи без пазарна стойност, били върнати на пострадалия Б..
При проведеното на 30.06.2022 г. разпознаване на лице, частният обвинител Б.
категорично разпознал подсъдимия И. Д. Д. като единия извършител на деянието.
При проведеното на 01.07.2022 г. разпознаване на лице, частният обвинител Б.
категорично разпознал подсъдимия И. Д. П. като другия извършител на деянието.
4
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза се установява, че към 29.06.2022 г. стойността на отнетите от
владението на частният обвинител Б., с намерение противозаконно да бъдат присвоени
от подсъдимите, вещи била както следва: 1 бр. мобилен телефонен апарат „Самсунг
Галакси А 02“ на стойност 208.00 лв. /двеста и осем лева/ и 1 бр. сив кожен портфейл
от крокодилска кожа на стойност 48.00 лв. /четиридесет и осем лева/, ведно с
намиращата се в портфейла парична сума в размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста
лева/, всички вещи на обща стойност 1456.00 лв. /хиляда четиристотин петдесет и
шест лева/.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, при частния обвинител Б. били установени
множество мекотъканни травми в областта на главата – в окосмената й част и по
лицето – кръвонасядания (някои с характерен морфологичен вид), отоци, подкожни
хематоми, подконюнктивален кръвоизлив на ляво око, разкъсно-контузна рана по
вътрешната повърхност на горната устна вляво, закрито счупване с разместване на
носните кости, наложило оперативната им репозиция (наместване и връщане в
анатомично положение) с възстановяване на носния контур и симетрия на носа.
Съгласно експертното заключение установените мекотъканни травматични
увреждания в комплекса си реализират медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на носните кости, с
разместване на фрагментите, довело до затруднено двустранно носно дишане, без
възможност за спонтанно възстановяване анатомично и функционално в резултат на
протичането на възстановителните процеси след травмата, и наложило хирургическа
корекция, преценено по клинични показания от специалисти по лицевочелюстна
хирургия, реализира медико-биологичния признак постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Според вещото лице всички травматични увреждания
при пострадалия кореспондират да са получени при удари с или върху твърди тъпи
предмети, с наслагваща се на места тангенциалния компонента и въздействие на
тъпоръбести предмети (за разкъсно-контузна рана на горна устна вдясно). В
морфологичните характеристики на част от мекотъканните травми в областта на
главата, са налице детайли, които са получени при удари с предмети, които имат в
контактуващата си повърхност елементи с ограничена, добре дефинирана, геометрична
или близка до геометрична форма, с характерно взаимно разположение. Според
експерта, такива характеристики имат подметките на обувки с определен релеф, което
становище синхронизира и с посоченото в СМУ, касателно наличието на поне два
модела на характерни травматични увреждания, респ. поне два вида подметки на
обувки, причинили травмите. Множествеността и тежестта на травмите в областта на
главата с елементи на наслагване, са дали основание на вещото лице да приеме, че са
осъществени множество насочени именно в тази анатомична област удари, вкл. с
голяма кинетична енергия и придадено ускорение, достатъчни за счупване на кости. В
заключение вещото лице е приело, че всички морфологични елементи на травмите,
даващи основание за изясняване на механизмите на образуването им и давността им,
кореспондират с получаване по време и начин, както сочи пострадалия в показанията
си.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
допълнителна съдебно-медицинска експертиза е, че при извършените рентгенографии
на череп в различни проекции са установени линии на счупване, преминаващи през
носните кости, с разчитане „счупване на кости на носа, закрито“. В графиите с центраж
5
„нос-брада-отворена уста“ личи набелязана асиметрия, включваща носните кости,
носната преграда и носните кухини. На базата на осъществените образни изследвания,
вещото лице е приело, че при сочения центраж се наблюдава асиметрия, тоест
отклонение от центъра, което се отразява на симетрията при изобразяване на двете
половини на черепа (лява и дясна). В експертното заключение е отбелязано, че
интерпретацията на рентгенологичната находка е зависима от редица фактори, вкл.
настройките на апарата и центражите. Посочено е, че е възможно при първоначалното
изследване, поради такъв тип субективни фактори да не са установени и регистрирани
данни за разместване на носни кости, които при повторно изследване да са описани
като обективни находки. Липсата на описание на счупването като счупване с
разместване при първоначалната диагностика, според експерта, само по себе си не
прави невалидна впоследствие поставената диагноза, която може да се приеме като
допълнително уточняваща. Отбелязано е, че пострадалият е приет и изследван в
УМБАЛСМ „Пирогов“ на 03.07.2022 г., или 4 денонощия след първоначалното
изследване на травмата, поради което е възможно първоначално развилият се по-
изразен оток непосредствено след травмата да е маскирал наличието на разместване,
както клинично, така и рентгенологично. В заключение е прието, че при клиничното
изследване в „Пирогов“ е установен фрактурен праг, който е обективен показател за
разместване на счупените костни фрагменти, което е потвърдено и чрез рентгеново
изследване и непосредствено интраоперативно.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство тройна съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия П. се
установява, че подс. И. П. страда от биполярно афективно разстройство /БАР/, като
към момента на изследването същият се е намирал в ремисия. Установено е още, че
подс. П. страда и от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества. Приемът на
повече от едно психоактивно вещество, но без изграден синдром на зависимост и без
прояви на абстинентни симптоми, е дало основание на експертите да приемат, че подс.
П. страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба или употреба на други психоактивни вещества. Според експертното
заключение употребата на алкохол и марихуана, заедно или поотделно, когато не са
съпроводени от наличие на психотични симптоми, каквито при подсъдимия не са
налице и липсата на манийни симптоми в рамките на биполярното афективно
разстройство е основание за експертния извод, че по време на инкриминираното
деяние, подс. П. не е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде
приравнена към „краткотрайно“ или „продължително“ разстройство на съзнанието по
смисъла на чл. 33 от НК. От заключението на вещите лица се установява, че предвид
нормалното развитие на интелекта и липсата на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, подс. П. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи действията си към времето на инкриминираното деяние.
Към същия момент подс. П. е бил със съхранени психични възможности за оценка на
смисъла на поведението си в контекста на ситуацията и е могъл да предвиди
последствията от своите действия. Според вещите лица липсват данни за недоразвитие
на паметовите способности или интелектуален дефицит, които да препятстват
годностите му за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и обстоятелства,
включително свързани с инкриминираното деяние. Липсват данни за качествени или
количествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. В състояние е
да съхрани и възпроизведе консистентни, логически свързани описания на ситуацията.
Вещите лица са приели, че подс. П. е могъл правилно да възприема и запаметява по
6
време на инкриминираното деяние и понастоящем да възпроизвежда факти и събития
от реалността, имащи значение за воденото наказателно производство. Съгласно
експертното заключение, подс. П. е с купирана /овладяна/ манийна симптоматика.
Последният е със съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните
спрямо него следствени действия и не е налице медицинска пречка, която да
възпрепятства участието му във фазите на водения срещу него наказателен процес.
Експертите считат, че при налагане на наказателна мярка от съдебната инстанция,
подс. П. може да разбира смисъла й, т.е. спрямо същия може да бъде реализирана
наказателна отговорност. Психичното му състояние понастоящем не е медицинска
пречка да пребивава в условията на следствения арест или затвора. Вещите лица са
посочили, че подс. П. е в ремисия на психичната си болест – биполярно афективно
разстройство, което представлява психично разстройство със сложна
биопсихосоциална генеза, протичащо с редуващи се манийни и депресивни епизоди,
като между тях много често настъпват продължителни светли периоди /ремисии/. В
заключение е прието, че ако психичното състояние на подс. П. покрива критериите за
тежък депресивен епизод с психотични симптоми или маниен (без или с психотични
симптоми) т.е. е в състояние на „продължително“ разстройство, същият следва да бъде
преосвидетелстван и настанен на лечение в съответствие с чл. 89, б. „в“ от НК в
психиатрично заведение с висока степен на сигурност.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство видео-техническа експертиза по Протокол № 183/2022 г. ракурсът на
заснемащото устройство и динамиката на кадрите не позволява отграничаване на
достатъчно частни и част от общи признаци, характеризиращи заснетото лице.
В хода на производството пред въззивната инстанция по искане на защитника на
подс. И. П. бе допусната и изготвена КСППЕ, от заключението на която се установява,
че подс. И. П. страда от биполярно афективно разстройство /БАР/, което е в ремисия
без маркантни болестни смущения, практическо психично здраве. Вещите лица
уточняват, че ремисията при това заболяване е равнозначна на практическо здраве,
което състояние предопределя налични годности подс. П. да участва в съдебното
заседание, да дава обяснения, в случай, че желае. Тъй като е в ремисия, която се
отличава с пълноценно възстановяване. При него не са нарушени годностите му да
разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства -
направените от подсъдимите И. П. и И. Д. признания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на
всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, а именно – гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Л. Б. (л. 8, л. 24, л. 33, л. 180, л. 187, т. 1 от ДП), В. Ц. (л. 11, т. 1 от ДП), К.
Й. (л. 13, т. 1 от ДП), К. Я. (л. 31, т. 1 от ДП), Х. В. (л. 32, т. 1 от ДП), Х. А. (л. 40, т. 1
от ДП), Т. А. (л. 41, т. 1 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства –
протоколи за оглед на местопроизшествие (л. 6, т. 1 от ДП и л. 19, т. 1 от ДП),
протоколи за доброволно предаване (л. 23л., л. 42, л. 102, л. 103, т. 1 от ДП), протоколи
за разпознаване на лица по фотоалбум, ведно с фотоалбуми към тях (л. 25 – л. 30, т. 1
от ДП и л. 34 -39, т. 1 от ДП), епикризи (л. 43, л. 104, 112 т. 1 от ДП), съдебно-
медицинско удостоверение (л. 44, т. 1 от ДП), допълнени към съдебно-медицинско
удостоверение (л. 105, т. 1 от ДП), направление за хоспитализация (л. 110, т. 1 от ДП),
медицинска документация (л. 113 –л. 120, т. 1 от ДП), приемо-предавателен протокол
7
(л. 183, т. 1 от ДП), справки за съдимост на подсъдимите, както и останалите писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
283 от НПК; веществени доказателства - 1 бр. оптичен носител марка „My Media“
(л.108, т. 1 от ДП), флаш памет, марка „Verbatim“ (л. 142, т. 1 от ДП); способи на
доказване – съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.137, т. 1 от ДП),
видео-техническа експертиза (л. 144, т. 1 от ДП), допълнителна съдебно-медицинска
експертиза (л. 192, т. 1 от ДП), съдебно-оценителна експертиза (л. 198, т. 1 от ДП),
тройна съдебно-психиатрична експертиза (л. 214, т. 1 от ДП).
С оглед естеството на диференцираната процедура в нейната разновидност по т.
2 на чл. 371 НПК, въззивният съд дължи проверка на първо място дали са били налице
основания за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо - дали
действително самопризнанието на подсъдимите се явява подкрепено от събраните в
досъдебното производство доказателства. При извършването на пълна служебна
такава, съдебният състав намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно
и правилно процедурата без да допусне съществени процесуални нарушения.
За всеобхватното и правилно изясняване на обстоятелствата по делото и за
разкриването на обективната истина в пълнота не е било необходимо провеждането на
съдебното следствие по общия ред. Събраните доказателства в досъдебното
производство не съдържат противоречия, налагащи личната им и непосредствена
проверка от съда в хода на съдебното следствие. Проследени поотделно и в своята
цялост, те съвкупно подкрепят направените от подсъдимите самопризнания.
В подкрепа са показанията на свидетелите Л. Б.; В. Ц. и К. Й.; включително и
тези на помените лица, присъствали по време на проведеното разпознаване на лица
(две на брой), които са удостоверили с подписите си законосъобразното провеждане и
резултатите от тези процесуално-следствени действия – св. К. Я., св. Х. В., св. Х. А. и
Т. А., както и събраните писмени доказателства и доказателствени средства и
способите за събиране и проверка на доказателствения материал, а именно: протоколи
за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, протоколи за
разпознаване на лица по фотоалбум, ведно с фотоалбуми към тях, съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, видео-техническа експертиза, допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, съдебно-оценителна експертиза, съдебно-психиатрични
експертизи.
Съдът подчертава, че диференцираната процедура, по която се е развило
производството, изисква преценка, в аспекта на направеното от подсъдимите
самопризнание и изнесените в обвинителния акт факти, на доказателствената
съвкупност тъкмо от досъдебното производство. От значение е единствено дали
събраните в досъдебното производство доказателства подкрепят направените от
двамата съзнателни и доброволни изявления, че признават изцяло изнесените в
обвинителния акт факти. Положителният отговор на този въпрос е налице в
разглеждания случай. А щом е така, няма основание въззивният съд да приеме, че
делото е следвало да бъде разглеждано по общия ред.
Така или иначе нито подсъдимите, нито защитниците им, нито пък частният
обвинител навеждат довод за грешка в дейността на първата инстанция касателно
преценката й да постанови определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК за ползване на
самопризнанието на подсъдимите при постановяване на присъдата без да се събират
доказателства досежно фактите, изложени в обвинителния акт. Въпросът с
подкрепеността на самопризнанието на подсъдимите, както бе посочено по-напред,
подлежи на проверка, дори и да не е наведен изричен довод в тази насока, защото
8
касае процесуалната законосъобразност на контролирания акт. Обобщеният израз на
условието за провеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, в която и
да е от двете му разновидности (по т. 1 или по т. 2 на чл. 371 НПК) се проектира в
изискването разглеждането на делото по този ред да не представлява пречка за
разкриването на обективната истина. Последното е най-важното и абсолютно
приоритетно задължение на съда. По тази причина, ако видът и естеството на
събраните в досъдебното производство доказателства разкриват качествената им
невъзможност за разкриването на обективната истина, е безусловна необходимостта от
непосредствената им проверка и събиране на доказателства от съда в провеждане на
съдебното следствие по общия, а не по съкратен ред. Разглеждането на делото по
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е абсолютно невъзможно без съдът
да е постановил определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, с което да е приел в
положителен смисъл подкрепянето на самопризнанието на подсъдимите от събраните
в досъдебното производство доказателства и да е обявил, че ще го ползва без да
събира доказателства за фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Ако съдът не установи същото, защото намери, че доказателствата са
противоречиви до степен, непозволяваща извод за подкрепата на самопризнанието на
подсъдимите, или защото част от съставомерните факти, признати от тях, не се
подкрепят от доказателствата по делото, то не трябва да постановява определение по
реда на чл. 372, ал. 4 НПК. При наличие на противоречиви доказателства, пораждащи
необходимост от тяхната проверка, или при липсата на доказателства в подкрепа на
самопризнанието (досежно всички съставомерни обективни и субективни елементи),
съдът не може да проведе съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК (в този
смисъл са и задължителните за съдилищата указания, отправени с ТР № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС - т. 4). Незначителните такива не са основание за отказ за разглеждане
на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, но ако има доказателства,
създаващи солидни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното
деяние, съдът е длъжен да разгледа делото по общия ред (т. 4 от ТР № 1/2009 г.)
При положение че посочените по-напред доказателства са еднопосочни,
първостепенният съд е извел обоснована и правилна преценка, че следва да процедира
по реда на съкратеното съдебно следствие, приемайки подкрепеност на
самопризнанието на всеки от двамата подсъдими. Не се констатират противоречия,
особено пък съществени такива, които да са налагали събирането на доказателства в
условията на непосредственост от съда извън допуснатата пред въззивната инстанция
КСППЕ. Заключението й обаче не повлиява на изводите за подкрепеност на
самопризнанието на подсъдимите от събраните на предсъдебната фаза доказателства,
нито на обстоятелствата, относими към формирания от първостепенния съд
положителен извод за годността на подс. П. да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Предвид изложеното дотук САС заключава, че първостепенният съд е приел
правилно фактическата обстановка, изнесена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направените самопризнания и подкрепящите го
от досъдебното производство доказателства. Не са налице никакви основания за
внасяне на изменения или допълнения в същата, поради което въззивната инстанция я
възприема също.
При така приетите за установени факти първоинстанционният съд правилно е
възприел, че всеки от подсъдимите е осъществил състава на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, тъй като е изпълнил признаците от обективната и
9
субективна страна на престъплението.
Изпълнителното деяние на престъплението грабеж, както правилно е отбелязал
първостепенният съд, го определя като съставно такова, тъй като включва два акта,
взаимно свързани, които поотделно осъществяват съставите на престъплението кражба
и принуда. Отнемането е осъществено като е прекъсната фактическата власт,
упражнявана от собственика върху вещите, с факта на вземането им и установяване на
собствена власт с цел разпореждане с тях. Без съмнение в употребата на принуда, в
случая, включваща сила, са имали участие и двамата подсъдими, тъй като подс. Д. е
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Б. и го ритал по главата и тялото, а
подс. П. - ритал Б. по главата и тялото. Другият акт от изпълнителното деяние –
отнемането - също е изпълнен чрез действията на двамата подсъдими, като подс. Д.
взел инкриминирантие вещи от пострадалия, след което заедно с подс. П. се
отдалечили от мястото на извършване на престъплението, а после ги поделили.
Понеже между двата акта - употребата на сила и заплаха и отнемането - съществува
функционална връзка, като принудата е употребена за сломяване на съпротивата на
владелеца на вещите с оглед отнемането на последните, за извода, че и двамата са
взели участие в изпълнителното деяние поначало е без значение кой конкретно от тях е
употребил принуда и кой е отнел вещите. Така, дори принудата да бе осъществена
само от единия, а отнемането от другия, не се променя заключението, че всеки един от
тях е извършител, тъй като е изпълнил от обективна страна състава на престъплението.
Функционалната обусловеност между двете действия обосновава, че разпределението
на ролите между дейците е без значение щом обективно отнемането е било
предпоставено от употребата на принуда.
Налице е и престъпният резултат - вещите-предмет на посегателство са
преминали във владение на подсъдимите Д. и П., които са осъществили фактическа
власт върху тях. Стойността им е установена несъмнено.
Както първоинстанционният съд, така и настоящият въззивен състав приема, че
грабежът, осъществен от двамата подсъдими е придружен с причиняването
на средна телесна повреда на пострадалия Л. Б.. Гласните доказателствени средства
категорично сочат, че П. и Д. са нанесли побой над пострадалия Б., като от
показанията на Ц., които са последователни и безпротиворечиви се установява
състоянието, в което е бил пострадалият след нанесения му побой. От приложената по
делото СМЕ, се установява, че при пострадалия Б. са били установени множество
мекотъканни травми в областта на главата – в окосмената й част и по лицето –
кръвонасядания (някои с характерен морфологичен вид), отоци, подкожни хематоми,
подконюнктивален кръвоизлив на ляво око, разкъсно-контузна рана по вътрешната
повърхност на горната устна вляво, закрито счупване с разместване на носните кости,
наложило оперативната им репозиция (наместване и връщане в анатомично
положение) с възстановяване на носния контур и симетрия на носа. Всички тези данни,
са дали основание на вещото лице, изготвило заключението да приеме, че
нараняванията на Б. са реализирали медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Дейността на подсъдимите е съставомерна и от субективна страна, тъй като всеки
един от тях е действал с пряк умисъл - имал е намерение противозаконно да присвои
вещите, за да се разпореди с тях, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да
настъпят. Всеки от тях е съзнавал, че вещите не са негови, а чужди, че се намират във
владението на другиго, както и че последният не е съгласен да му бъдат отнети и че
10
това несъгласие се преодолява чрез упражняване на принуда. И двамата са осъзнавали
факта на съвместното си участие в престъпната дейност, а също и този, че нанасяйки
удари с ръце и крака, включително и по главата на пострадалия, ще му причинят
телесна повреда от някакъв характер, включително и средна такава, като са целели
именно настъпването на този резултат, което се извежда от избраната от тях сила и
насочеността на ударите.
Оспорен във въззивната жалба на частния обвинител е размерът на определеното
наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимите И. Д. и И. П., както и приложението
на чл. 55 НК и чл. 66 от НК.
На първо място, следва да бъде посочено, че в състава на чл. 199, ал. 1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години, като съдът
може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Първоинстанционният съд е определил наказание по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК и е осъдил подсъдимия И. Д. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години и шест месеца, чието изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с
изпитателен срок от четири години, а подс. И. П. - на наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години, чието изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с
изпитателен срок от три години.
Софийският апелативен съд констатира, че за да определи наказанието, което
следва да се наложи на двамата подсъдими, първият съд е направил преценка, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства.
Като такива при подс. Д. е отчел младата му възраст към момента на извършване на
деянието, влошеното здравословно състояние на неговия родител, за който
подсъдимият полага грижи, трудовата му ангажираност, възстановяването на
имуществените вреди, изразеното съжаление за случилото се. При подс. П. е посочил,
че следва да бъдат съобразени чистото му съдебно минало, относително младата му
възраст към датата на инкриминираното деяние, възстановяването на имуществените
вреди, причинени от престъплението, изразеното съжаление за случилото се, както и
усложненото му психическо състояние. Към вече отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства, въззивният съд добавя и трудовата ангажираност на
подс. П., за което са представени доказателства пред контролиращия съд, както и за
липсата на отрицателни характеристични данни.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства при подс. Д. е отчетен фактът, че
същият е осъждан, макар и като непълнолетен, за извършено престъпление против
собствеността като му е било наложено наказание пробация.
Въззивният съд намира, че не са допуснати нарушения при определянето и
индивидуализацията на наложените на двамата подсъдими наказания.
Първостепенният съд е наложил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
позовавайки се на наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, с което настоящата инстанция се съгласява изцяло. В тази връзка
въззивният съд не споделя съображенията, изложени във въззивната жалба и намира за
правилно следното:
СГС не е коментирал, но настоящият съдебен състав намира за нужно да
отбележи, че обществената опасност на деянието в конкретния случай не е по-висока
от тази на деяния от същия вид, доколкото макар стойността на вредата да надвишава
две минимални работни заплати към момента на извършване на деянието, а
упражнената спрямо пострадалия принуда да се отличава със завишен интензитет,
11
доколкото са били нанесени множество удари с ръце и крака, в резултат на които освен
закритото счупване с разместване на носните кости, са били причинени и множество
други травми, то все пак грабежът е осъществен от подсъдимите без достатъчно
предварително обмисляне на деянието или на последиците от него.
Правилно СГС е отчел при преценка на обществената опасност на подс. Д.,
предходното му осъждане за извършено престъпление против собствеността, макар и
като непълнолетен, доколкото в изключително кратък срок след влизане в сила на
съдебния акт, с който му е било наложено наказанието пробация, Д. е извършил това,
за което е привлечен към наказателна отговорност по настоящето дело. Това
обстоятелство, освен като отегчаващо отговорността на дееца, следва да се отчете и
като такова, което завишава обществената му опасност.
Правилно съдът е приел, че в хода на съдебното производство подсъдимите са
признали всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, но направеното от тях самопризнание не следва да се отчита като
допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Същото е съобразено от
законодателя като условие за редуциране на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 от
НК и е предпоставка за налагане на по-леко наказание, поради което не следва да се
отчита и като допълнително или изключително такова по смисъла на чл. 55 от НК.
Въпреки това САС намира за неоснователно основното оплакване във въззивната
жалба на частния обвинител, като счита, че наложените на подсъдимите наказания се
явяват справедливи в контекста и на обстоятелството, че производството е
приключило по диференцираната процедура по т. 2 на чл. 371 НПК. В обобщен вид,
правилата за определяне на наказанието в този случай обосновават извод, че
подсъдимият следва да бъде санкциониран по-благоприятно в сравнение със случая, в
който делото се е развило по общия ред. Според въззивния съд в процесния случай,
действително е налице основание да се счита, че тежестта на извършеното не е по-
висока от обичайната за конкретния вид престъпление и отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства са многобройни и водят до извод, че и най-лекото
предвидено наказание е несъразмерно тежко и поради това да обусловят прилагане
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Преценката на първоинстанционния съд в тази насока е
законосъобразна и конкретният отмерен размер на наказанието съответно от две
години и шест месеца за Д. и две години лишаване от свобода за П., отчита в
достатъчна степен особеностите на конкретното престъпление, при което не може да
се игнорира фактът, че се касае за инцидентна противоправна проява при подс. П.,
като подс. Д. макар и еднократно осъждан, не може да се подмине фактът, че това е
станало за престъпление, което е извършил като непълнолетен, а по време на
извършване на актуалното деяние е бил едва деветнадесет годишен. Същевременно
при подс. П. се касае за лице, диагностицирано с БАР. Всички тези особености на
личността на двамата подсъдими са били правилно възприети от съда и дават
основание да се счете, че решението за посегателството е взето при недостатъчно
обмисляне на последиците от деянието. Наред с това изначално, както П., така и Д. са
изразявали разкаяние за извършеното и са заявили желанието си за споразумение, като
са възстановили изцяло вредите от престъплението. Ето защо и правилно всичко това е
позволило процесуален подход на съда, предопределящ отмерване на наказанието по
реда на чл. 55 НК, като при индивидуализиране на същото следва да се отчете в
пълнота значимостта на демонстрираното от подсъдимите искрено съжаление за
стореното и желание да съдействат за разкриване на обективната истина.
Правилно наказанията на подсъдимите са били определени при условията
12
на чл. 55 НК, доколкото при почти пълна липса на отегчаващи данни за отговорността,
смекчаващите отговарят на изискването за многобройност. Това е така, тъй като
приложението на чл. 55 НК изисква освен количествен критерий - констатация на
много на брой смекчаващи отговорността обстоятелства, но и наличието на качествен
критерий, който в случая също е налице, а и именно - според този състав на въззивния
съд и най-лекото предвидено в закона наказание от 5 години лишаване от свобода се
оказва несъразмерно тежко. Това е така, защото личността на подсъдимите е с
изключително ниска степен на обществена опасност предвид данните за тяхната
трудова ангажираност, липса на предишни осъждания при П., а при Д. единствено
такова за деяние извършено като непълнолетен и добросъвестно поведение по време
на наказателното производство, които мотивират извода, че личността на подсъдимите
не разкрива висока степен на обществена опасност. За тях не са събрани лоши
характеристични данни, а напротив - наличните ги определят като спазващи законите,
ангажирани трудово и успешно социално вградени. Предходното осъждане на подс. Д.
е като непълнолетен и има по-скоро инцидентен характер.
Въззивната инстанция не намира основание да увеличи размера на наказанието
„лишаване от свобода“. Определянето на наказанието във всеки един случай не е
самоцел. То има за задача да изпълни, както целите на генералната превенция, така и
тези на специалната. Трябва да отговори на въпросите относно предупредителното
въздействие спрямо членовете на обществото, да съответства на обществената
опасност на деянието, но и да има своето поправително и превъзпитателно
въздействие по отношение на подсъдимите и да е съобразено с характеристиките на
тяхната личност. Именно в това се състои спецификата при индивидуализирането на
наказанието, във всеки един конкретен случай, като съдът следва балансирано да
съчетае задачите на двата вида превенции, за да има основание да определи и
справедливо наказание. Тези принципни положения се отнасят с пълна сила и за
конкретния казус. Редом с високата степен на обществена опасност на деянието,
обусловена от широкото разпространение на подобни деяния в обществото ни, следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че отмереното от първия съд наказание „лишаване
от свобода“ макар и под минималния размер, би постигнало целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. Всичко изложено дотук води и въззивната инстанция до
извода, че определеното при условията на чл. 55 НК наказание е законосъобразно и
справедливо.
И втората инстанция счита, че в случая правилно първият съд е приел, че не се
налага подсъдимите да търпят ефективно наказанието лишаване от свобода. Освен, че
са налице формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК, въззивният съд счита, че
целите на наказанието и поправянето на подсъдимите могат да бъдат постигнати чрез
института на условното осъждане. В този смисъл отлагане на наказанието за
изпитателен срок от съответно три години за П. и четири години – за Д. ще изиграе
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие спрямо двамата. Касае се
за инцидентна проява в живота на двамата подсъдими, за чието поправяне не е
необходимо ефективното изтърпяване на наказанието.
По отношение на разноските по делото, същите са правилно изчислени, а пред
въззивната инстанция са направени допълнителни в общ размер на 3900 лева, които
следва да бъдат възложени на подс. И. Д. П., тъй като са направени за изясняване на
факти и обстоятелства, относими единствено към неговата личност.
По отношение на направеното искане от страна на повереника на частния
обвинител за връщане на веществени доказателства, иззети по делото, въззивният съд
13
констатира, че СГС е пропуснал да се произнесе по въпроса за иззетите в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото веществени доказателства. Настоящата
инстанция обаче не може да санира този недостатък на атакувания съдебен акт, тъй
като не следва да се произнася за първи път по въпроси от кръга на визираните в
чл.301 НПК, по които липсва произнасяне от първата инстанция.
Първоинстанционният съд може да коригира пропуските по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4
НПК.
При осъществената, освен по доводите, в цялост служебна проверка на
обжалваната присъда съдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на досъдебното и съдебното производство, налагащи отмяната й и връщане на
делото.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, І
състав на САС - НО,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.04.2023 г., постановена по НОХД № 925/2023
г., по описа на Софийският градски съд, НО, 21 с-в.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. П. /със снета по делото самоличност/ да заплати
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 3900 /три хиляди и
деветстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението, че е изготвено по реда и начина, указани в чл. 350, ал. 2 и
сл. от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14