Р Е Ш Е Н И Е
№ 162 10.05.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на десети април две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Павлина Николова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 172 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Квалитет БГ“ЕООД- гр.Плевен, представлявано от М.Д. Н - управител, срещу Наказателно постановление № 26-000684 от 20.09.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 20 000 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че жалбоподателят е разбрал за издаденото НП при справка в НАП за наличия на задължения и не му е връчвано атакуваното НП. В тази връзка жалбоподателят иска съдът да отмени НП. Редовно призован по делото жалбоподателят не изпраща представител, а излага становището си по същество с писмено становище.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Гл оспорва жалбата и в хода по същество, както и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Това е така защото по делото не се доказа да е изпълнена стриктно процедурата за връчването на НП разписана в ЗАНН. Видно от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да не е намерен на посоченият от него адрес, а напротив пратките с НП се е чакало да бъдат потърсени от него и след като това не е станало АНО е приел за изпълнена процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Това обаче според съда не изпълнява изискванията на последният текст от ЗАНН и не може да се направи извода за надлежно връчване на НП. Ето зъщо съдът намира, че жалбата е подадена в срок и следва да се разгледа по същество.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 22.06.2018г. св.А.Т. и св.Г.А. извършили проверка на обект
строеж в гр.Хасково, срещу магазин „Поли
Ауто“ за спазване на КТ и ЗЗБУТ. На место те установили лицето В. П. В., който писменно декларира, че е работник на дружеството „Квалитет БГ“ЕООД. На В. П. В., проверяващите връчили
призовка по чл.45, ал.1 АПК с Изх.№18070514 от 22.06.2018г., до дружеството жалбоподател, представлявано от
М.Д. Н., като следвало съгласно
призовката, дружеството да изпрати представител, който да се яви на
03.07.2018г./вторник/ в 13.00ч. в Д"ИТ" Хасково и да бъдат
представени документите, изчерпателно изброени в нея. На горната дата и час
управителят на дружеството или упълномощен представител не се е явил и не били
представени изисканите документи, нито
била уведомена Д"ИТ"Хасково за обективна невъзможност за
неявяването. Повторна призовка до „Квалитет БГ“ЕООД
за явяване и представяне на документи за проверка в Д“ИТ“-Хасково с № 18073726/04.07.2018г. била изпратена
и на Д"ИТ"Пловдив и на Д"ИТ"Плевен за връчване на
известните адреси на дружеството в района на тези дирекции. Тези призовки също
не били връчени на жалбоподателя, тъй като не бил намерен на известните адреси
и призовките били върнати на Д"ИТ"Хасково. Така проверяващите
стигнали до извода, че жалбоподателят осуетява проверка и извършва нарушение,
като на електронната страница на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на таблото в
сградата на инспекцията била поставена
покана за явяване на нарушителя за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение . На указаната в поканата дата за явяване за
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение , а именно 06.08.2018г.
не се явил представляващият дружеството или упълномощено лице и на 09.08.2018г.
на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение
извършено на 04.07.2018г, в Д"ИТ"Хасково по чл.402, ал.2 от КТ. В
последствие съставеният АУАН е изпратен за връчване, като видно от обратната
разписка е видно, че пратката не е
потърсена. В последствие на осн.чл.416, ал.3
от КТ е публикувано съобщение на интернет страницата на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" и на таблото в сградата на инспекцията в
гр.Хасково. след изтичането на седемдневният срок е прието, че АУАН е предявен
и връчен на жалбоподателя.
На
база АУАН е издадено и атакуваното НП, като в него е възприета същата
фактическа обстановка и нарушение, както и правна квалификация. Наказателното
постановление е било изпращано три пъти с писмо с обратна разписка за връчване
като видно от обратните разписки е видно, че е посочено пратката
не е потърсена. Наред с връчването на НП по горния ред е изискана и
справка за постоянен и настоящ адрес на управителя на дружеството М.Д. Н.. След
като АНО е приел, че Нп е връчено на осн.чл.58, ал.2 от ЗАНН е направил отбелязване на НП и е
изпратил същото.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията
на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите А.Т. и Г.А. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с
извършване на процесната проверка и констатациите, до
които са достигнали, както и тези, свързани със съставянето на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.402, ал.2 от КТ
гласи –чл.402, ал. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от
2010 г.) Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица,
работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи
при изпълнение на техните функции. Съгласно разпоредбата на чл.415,
ал.2 от КТ гласи – чл.415, ал.(2) (Изм. - ДВ,
бр. 25 от 2001 г., бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г.) Работодател, който
противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание,
а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподатнеля, за което липсва съмнение, че има качеството
„работодател”, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление съдът констатира множество процесуални нарушения
от категорията на съществените, които налагат отмяната на последното. Според
състава на настоящата инстанция процесуалните нарушения започват още със връчването на поканата до „Квалитет БГ“ЕООД, чрез лицето В. П.В.. Действително
последният е декларира писменно, че е работник на дружеството, но това по никакъв
начин не е установено безспорно за да се приеме, че би могло да се връчи покана
до дружеството именно чрез това лице. На следващо место видно от представените
именно от АНО писмени доказателства, се доказва, че и самият наказващ орган не
е дал вяра, на изнесеното в декларацията на В. П. В. и за да се подсигури е
изпратил нови покани до дружеството да представи исканите доказателства, но
вече от датата вписана в АУАН и НП като дата на нарушението. Тези покани са
изпратени на Д"ИТ"Пловдив и на
Д"ИТ"Плевен за връчване и са се върнали като невръчени. Въпреки, че
на практика контролният орган е продължил срока за явяване и представяне на
документи от жалбоподателя, тъй като видно от изпратената повторна призовка до „Квалитет БГ“ЕООД с №
18073726/04.07.2018г. то последната дата е
датата приета като дата на нарушението. Тук следва да се отбележи обаче,
до колкото АНО не е представил поканата с последният номер, че няма как
изхождайки от 04.07.2018г. срока
даден с тази покана да е същият както и в поканата връчена на В. П. В., а
именно 03.07.2018г. Тоест на
практика АНО е удължил срока след 03.07.2018г.
изпращайки нови покани до жалбоподателя за представяне на исканите документи.
Това дали посочената дата е датата на нарушението е вече въпрос по същество,
който ще се развие по-надолу в решението. Тоест въпреки, че административно
наказателното производство започва със съставянето на АУАН, то още с действията
по уведомяването на жалбоподателя и констатирането на нарушенията има допуснато
нарушение.
В последствие виче
при съставянето на АУАН отново сме изправени пред съществено процесуално
нарушение състоящо се в неуведомяването на жалбоподателя за датата на съставяне
на АУАН и давене на възможност на същият да се яви за това действие. Видно от
събраните писмени доказателства и свидетелски показания става ясно, че след
като приели, че има извършено нарушение от жалбоподателя на електронната
страница на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на
таблото в сградата на инспекцията била
поставена покана за явяване на нарушителя за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В случая според настоящият състав на
съда не е спазена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН, като не е изпратена
покана до жалбоподателя на адреса на управление и седалището на дружеството.
Тоест не е направен опит да се изпрати покана на този адрес. Така на практика
жалбоподателят не е търсен и не му е било известно, че срещу него започва
производство. Тук по аналогия е приложена разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ -
(3) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя
лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл.
399, 400 и 401,
но в нейната последна част. Без да се направи опит за връчване лично, за
изпращане на покана за съставяне на АУАН по пощата, на различните известни по
делото адреси и едва тогава да се публикува на интернет страницата и да се
поставя на таблото. Още повече, че последният текст се отнася не до поканата за
съставяне на АУАН, а за връчване на такъв. При това положение следва да се
спазва чл.40, ал.1 от ЗАНН което не е сторено от АНО. По-нататък процесуалните
нарушения продължават и със връчването на АУАН като тук отново не е спазена
процедурата на чл.416, ал.3 от КТ, като видно от изпратеното писмо с обратна
разписка става ясно, че то не е потърсено от жалбоподателя. такова задължение
той няма. Следва той да бъде потърсен и ако не се намери да се премине по
останалите хипотези на връчването по горният текст. И не на последно место
процесуално нарушение има и при връчването на НП. Тук отново имаме изпратени
три писма които не са потърсени. Тоест липсват доказателства, че изобщо
съобщение за това, че такива писма съществуват е достигнало до жалбоподателя за
да се приеме безусловно, че той умишлено или не не е
потърсил това писмо. Тоест ако трябва да обобщим жалбоподателят изцяло е
изключен от участие в производството по издаването на НП и то незаконоъобразно според настоящият състав на съда. Това е
съществено процесуално нарушение във всяка една от тези описани по-горе фази и
води до отмяна на НП.
На следващо место от съществено
значение за спора е, че липсва ясно и конкретно описание на нарушение по чл.415,
ал.2 от КТ. От цялото фактическо многословие в АУАН и НП не става ясно с какво
конкретно свое деяние наказаното дружество противозаконно
пречи на контролния орган да извършва своите контролни функции по
съблюдаване спазването на трудовото законодателство. Фактите сочат основно на
данни за изпратени няколко покани и призовки до наказаното дружество и данни
кога са получени, както и данни, че представител на дружеството-работодател не
се явило в срок да представи искани документи. Остава неясно решението на органа да определя
два срока на изпълнение на задължението, от страна на дружеството-работодател,
така както се указва от контролния орган, както се доказа по делото, макар и в
НП да е посочен само един от тях – 03.07.2018г., както и не става ясно защо
този орган определя факта на непредставяне на документи за израз на противоправно противодействие на органа по спазване на
трудовото законодателство. Непредставянето
на изискани документи, не може да се приравнява нито на неоказването на
съдействие на контролен орган за изпълнение на служебните му задължени, нито е
равнозначно на противозаконно пречене на контролния орган да изпълни служебните
си задължения, което закона регламентира като нарушение (чл.415, ал.2 от КТ).
От
обективираното в АУАН и НП не се установява
противозаконно деяние от страна на дружеството, като работодател, с което то
реално и противозаконно да пречи на проверяващите служители от Дирекция
"Инспекция по труда" Хасково
да изпълняват служебните си задължения. Формалното непредставяне на изискани
документи не може да се приравни с осъществен състав на административно
нарушение по чл.415, ал.2 от КТ. Т.е. при така изложената фактическа обстановка
дадената правната квалификация на деянието по чл.415, ал.2 от КТ се явява
неправилна. Становището на санстоящият състав на съда
, а и понстантната практика на АдмС-Хасково, е че непредставянето
на изискани документи не може да се приравнява нито на неоказване на съдействие
на контролен орган за изпълнение на служебните му задължения, нито е
равнозначно на противозаконно пречене на контролният орган за изпълни
служебните си задължения, което закона регламентира като нарушение по чл. 415, ал.2 от КТ . В този смисъл
и практиката на касационната инстанция АдмС-Хасково, изразена в Решение № от
06.11.2017 г. по к.а.н.д. № 179/2017 г. на АдмС-Хасково и Решение № 47 от 9.02.2018 г. на АдмС - Хасково
по к. а. н. д. № 306/2017 г.
От
всичко до тук, съдът намира и че санкционирането на жалбоподателя по този
законов текст е незаконосъобразно.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-000684 от 20.09.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./