Р Е
Ш Е
Н И Е
№… Разград
26. ІІ.2020г.
година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен
2020
съд
24.
ІІ.
На Година
публично РАЯ ЙОНЧЕВА
В
заседание в следния състав:
Секретар:Светлана Лазарова ПРЕДСЕДАТЕЛ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. гражданско 2020
20
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №511/15.ХІ.2019 по
грд №557 , образувано по описа му за 2019, състав на РРС е отхвърлил исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК и на
осн.чл.124 ГПК от „Егемен Логистик“ООД, ЕИК203154347, гр.Петрич срещу „ДИАНА ЕКПОРТ ИМПОРТ 2009“ЕООД,
ЕИК203402604, с. Бели Лом, Разградска обл., за установяване дължимост на
вземания, съответно в размер на 997лв. за главница по Договор за международен
транспорт и за 73,15лв. дължими в
обезщетение за забава на главницата за времето от 9.V.2018 до
21.І.2019г. За които вземания, в производство по ч.гр.д.№267/2019г.
по описа на РРС на осн.чл.410 ГПК е
издадена Заповед за изпълнение №546/7.ІІ.2019г.
Недоволно от така
постановеното решение, ищцовото
дружество обжалва същото като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. На посочените основания моли за отмяната му и за
постановяване на ново такова, с което съдът уважи исковете в предявения им размер.
При редовност в призоваването, не се явява и не изпраща свой представител в
насроченото по същество на жалбата с.з. Депозира писмено становище в което
заявява, че поддържа жалбата, моли за присъждане на разноски и прави възражение
за прекомерност на претендираните такива от въззиваемата страна.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна
се е възползвала от правото си на отговор. Оспорва основателността на жалбата.
В с.з., чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Еринг, пледира за потвърждаване на решението като
правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира
присъждане на доказано сторени по делото разноски.
Като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените
във въззивната жалба възражения срещу
законосъобразността на атакувания съдебен акт и становището на
въззиваемата страна, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, съдът намира за
установено следното:
Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от
легитимираща интерес от обжалването страна , жалбата е допустима.
При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а в обжалваната си част и
допустимо постановен съдебен акт. Като постановено по същество на предявените
му по реда и в сроковете на чл.42 ГПК
установителни искове, същото е правилно, обосновано и законосъобразно. Значимите
за изхода на делото факти са установени
от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства,
при правилно разпределена между страните тежест на
доказване и в съответствие с проявена от тях
активност в тази насока. Установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка се споделя от настоящата инстанция, пред която не са постъпвали искания за събиране на
допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства.
Разгледана по същество, жалбата неоснователна. Като постановено по същество на предявените по реда и в сроковете на чл.42 ГПК установителни искове, решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Грд №557/2019г. е образувано на производство
пред РРС по искове, предявени в условия на обективно кумулативно съединяване от
„Егемен Логистик“ООД, ЕИК203154347, гр.Петрич
срещу „ДИАНА ЕКПОРТ ИМПОРТ 2009“ЕООД, ЕИК203402604, с. бели Лом,
Разградска обл., за установяване на вземания, за които, в образувано по
заявление на ищеца чгрд №267/2019г. по описа на РРС, на осн.чл.410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение
№546/7.ІІ.2019г.
Искът е предявен в срока по чл.41 ГПК в
хипотеза на чл.415, ал.1, т.1 ГПК- след оспорване на вземанията с подадено в
срока по чл.41 ГПК възражение.
В
обстоятелствена част на молбата си ищецът е посочил, че на 1.ХІ.2018г. му е бил възложен международен превоз по направление България-Узбекистан, във връзка
с които била издадена
ф.№290/26.ХІ.2018, задължаваща възложителя „ПЕПИ ТРАНС БГ“ЕООД,ЕИК2051182078
със заплащане на 10 561,48лв. като цена на услугата. След авансово
извършено по тази фактура плащане, възложителят „ПЕПИ ТРАНС БГ“ЕООД останал
задължен със сума в размер на 3 716, 07лв.
В следващ абзац, като факти
обосноваващи относимост на заявената в петитум защита с предявените в
заповедното производство по чгрд №557/2019 на РРС вземания, съответно в размер
на 997лв. за главница по Договор за международен транспорт и за 73,15лв. дължими в
обезщетение за забава на главницата за времето от 9.V.2018 до
21.І.2019г. , ищецът е посочил , че в
предявения им размер, същите да дължими от ответното „ДИАНА ЕКПОРТ ИМПОРТ
2009“ЕООД, ЕИК203402604 съгласно приложени като доказателство:фактура №**********/9.V.2018
и заверено копие на Международна товарителница(ЧМР).
С назначените по делото ССЕ и
СГЕ по категоричен и безспорен начин се
установява, че процесната фактура, на която
ищецът основава твърдението си за установени с ответника облигационни
отношения по договор за международен превоз, не е намерила насрещно при
отчетника осчетоводяване. А, подписите по изготвените във връзка с услугата
МЧП-както в оригинал, така и в заверено от ищеца копие, не са изпълнени от
управителя на ответното дружество като задължило се с плащане на удостоверената
по тези документи услуга.
Освен това, с изисканата от
ответника и представена от Агенция „Митници“ гр.Варна митническа декларация с МРН 18BG002000АА230247/9.V.2019 се установява, че на посочената ответното дружество е извършило
износ на стоки и цена, различни от удостоверените с едностранно подписаната от
ищеца фактура и чрез фирма, различна от ищеца.
При така установеното от
фактическа страна, първоинстанционният съд е стигнал до единствено правилния от
правна страна извод за неоснователност на иска.
Съответно на доказателствата и приложимия материален закон,
първоинстанционният съд е приел, че исковете следва да се отхвърлят като
недоказани, както по основание, така и по размер. В съвкупността си доказателствата
не установяват ответното дружество като страна в твърдените от ищеца
облигационни отношения, намиращи правната си регламентация в разпоредбата на
чл.367 и сл ТЗ.
Като правилно и законосъобразно, и решението на РРС следва да бъде потвърдено с
препратка към мотивите му по реда на чл.272 ГПК.
С оглед изхода на
делото своевременно стореното в този
смисъл искане, на осн.чл.78 ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00лв. Същите се явява
доказано заплатени за адвокатско възнаграждение, с
приложения по делото договор за правна помощ. Възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съответно на защитимия
материален интерес.
Водим
от горното и в условия на чл.272 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №511/15.ХІ.2019 по грд №557/2019 по описа на РРС.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА „Егемен Логистик“ООД,
ЕИК203154347, гр.Петрич да заплати на „ДИАНА ЕКПОРТ ИМПОРТ 2009“ЕООД, ЕИК203402604,
с. Бели Лом, Разградска обл. разноски в размер на 150,00лв.
Решението е окончателно и по арг. на
чл.280, ал.3, т.1, предл.ІІ ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.