РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. Кюстендил, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520101904 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. С. А., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. ***, ул."***" №** и съд. адрес: гр. ***, ул. "***" №** - адв. А. П.,
против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. "Малинова долина", ул. "Рачо Петков
- Казанджията" 4-6, представлявано от управителите си - Р. И. М. - Т. и Т. И.
В., съдържаща искане за признаване на установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от общо 3 487,33 лева. С исковата молба е
направено и особено искане за спиране на принудителни действия по
изпълнително дело № 320/2024 г. на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 до решаване на
делото в съда. Претендират се и разноски.
В исковата молба, поправена с молби-уточнения, се твърди, че на
01.07.2024 г. на ищцата й била връчена покана за доброволно изпълнение на
парично задължение от ЧСИ рег. № 743 - Е. Х., с район на действие гр.
Кюстендил, по изп. дело № 320/2024 г. Ищцата счита, че не дължи изпълнение
на сумата от 2185,12 лева, от които 457,10 евро /894,01 лв./ - главница,
дължима по Договор № 211LD-R-000***/02.04.2012 г. за банков кредит с
краен срок на погасяване от 02.04.2014 г.; 32,30 евро /63,17 лева/ - просрочена
договорна лихва съгл. Раздел II, т.4 от посочения договор за банков кредит, за
периода от 02.04.2013 г. до 02.04.2014 г., включително 455,56 евро /890,98 лв./
- просрочена наказателна лихва, начислена съгл. Раздел II, т.10 от договора за
банков кредит, за периода от 02.07.2012 г. до 22.01.2017 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото: 36,96 лева
1
държавна такса и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващо
парично задължение по издаден изп. лист по ч.гр.д.144/2017 г. на КРС в полза
на "Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК: *********, поради изтекла 5-
годишна погасителна давност.
На 25.01.2017 г. против ищцата бил издаден изпълнителен лист от КРС
по ч.гр.д. №144/2017 г. на основание чл.417 от ГПК в полза на "Първа
инвестиционна банка" АД, с ЕИК: *********, за описаните по-горе суми.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано
изп.дело № 180/2017 г. при ЧСИ В. А. с рег.№ 742, като последното действие
от нея било извършено на 04.04.2017 г. и след тази дата нямало извършени
никакви принудителни действия. Сочи се, че междувременно по
изпълнителното дело бил представен договор за цесия на вземането в полза на
"С.Г.Груп" ООД от 19.12.2019 г. и договор за последваща цесия в полза на
"ЕОС МАТРИКС" ЕООД от 11.12.2020 г., като на 21.04.2022 г. от ответника
била подадена молба за прекратяване на производството с искане за връщане
на изп. лист., с оглед на което на 19.05.2022 г. ЧСИ-то прекратило с
постановление производството. С върнатия изп.лист било образувано ново
изпълнително производство № 320/2024 г. на 18.06.2024 г. при ЧСИ Е. Х. с рег.
№ 743, като отново бил наложен запор на банковите сметки на ищцата и на
трудовото й възнаграждение в "Солато" ЕООД.
Счита се, че през периода от 16.03.2017 г. до 18.06.2024 г. не били
извършвани принудителни действия и задължението било погасено по давност
на 16.03.2022 г., т.е преди датата на новообразуваното изп. производство №
320/2024 г.
С оглед изложеното се иска постановяване на решение, по силата на
което да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество,
че ищцата не му дължи сумата от 2 185,12 лева, от които 457,10 евро /894,01
лв./ - главница, дължима по Договор № 211LD-R-000***/02.04.2012 г. за
банков кредит с краен срок на погасяване от 02.04.2014 г.; 32,30 евро -
просрочена договорна лихва съгл. Раздел II, т.4 от посочения договор за
банков кредит, за периода от 02.04.2013 г. до 02.04.2014 г., включително 455,56
евро - просрочена наказателна лихва, начислена съгл. Раздел II, т.10 от
договора за банков кредит, за периода от 02.07.2012 г. до 22.01.2017 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото
/ч.гр.д. 144/2017 г./ 36,96 лева държавна такса и 300 лева - юрисконсултско
възнаграждение, представляващо парично задължение по издаден изп. лист по
ч.гр.д.144/2017 г. на КРС в полза на "Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК:
*********, поради изтекла 5-годишна погасителна давност.
Иска се присъждане на сторените в производството, разноски.
С Определение № 1357/04.10.2024 г. по описа на КРС, съдът е допуснал
обезпечение до размера на предявения от ищцата, иск, като е спрял
изпълнението по изп. дело № 320/2024 г. по описа на ЧСИ Е. Х., с рег.№ 743, с
район на действие ОС-Кюстендил и е издал обезпечителна заповед.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
2
отговор, в който се оспорва така предявения иск по основание и размер, като
същият се счита за неоснователен и недоказан, за което са изложени подробни
съображения.
Направено е възражение за местна подсъдност, като се твърди, че
предявеният иск не бил такъв на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК, а на
длъжник по изпълнението по смисъла на чл.439, ал.1 от ГПК, поради което се
прилагали общите правила, респ. общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК.
В този смисъл се иска изпращане на делото на СРС, като в случай, че съдът
приеме, че следва да бъде приложена специалната норма на чл.113 от ГПК, се
иска да бъде направена справка за настоящия адрес на длъжника.
По отношение основателността на предявения иск се заявява, че поради
неизпълнение на поетите задължения по договор за потребителски кредит от
02.04.2012 г., сключен с "Първа инвестиционна банка" АД, било инициирано
заповедно производство и бил издаден изпълнителен лист № 144/2017 по
описа на РС-Кюстендил, въз основа на който първоначално било образувано
изп.дело№180/2017 г. по описа на ЧСИ В. А., като след прекратяването му в
законоустановения давностен срок било образувано изп. дело № 320/2024 г. по
описа на ЧСИ Е. Х., с рег. № 743 КЧСИ. Посочва се, че с депозираната от
ответното дружество молба за конституиране през 2021 г. било поискано
извършване на изп. действие, което прекъснало давностния срок. Цитирана е
съдебна практика и се твърди, че новообразуваното изп. дело № 320/2024 г. по
описа на ЧСИ Е. Х. било образувано преди изтичане на 5-годишния давностен
срок, като още с молбата за образуване били поискани изпълнителни
действия, за които били заплатени и съответните авансови такси, а за
правилното изчисляване на давностния срок, следвало да бъде взето предвид
и удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. На следващо място съгласно чл.116, б. "а"
давността се прекъсвала с предприемане на действия за принудително
изпълнение и в процесния случай не била изтекла предвидената в чл.110 от
ЗЗД във вр. с чл.117, ал.2 от ЗЗД, петгодишна погасителна давност за
процесните вземания. Погасителната давност не водела до погасяване на
самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено и тъй
като материалното право на кредитора продължавало да съществува дори и
след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в
диспозитива на един отрицателен установителен иск, че длъжникът не
дължал, след като той продължавал да дължи и можел да изпълни доброволно.
С оглед изложеното се заявява, че искът за признаване на установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество, процесните суми, бил недопустим
и неоснователен, защото дори да били настъпили последиците на
погасителната давност, вземането продължавало да съществува, но било
придобило едно ново качество - естествено вземане. Въз основа на
посоченото, в нито един момент за процесното вземане не била изтекла
погасителната давност.
Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен, тъй като
изложените твърдения на ищеца били неправилни, необосновани и
недоказани. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в
3
условия на евентуалност при уважаване на предявения иск и при отправена
претенция от ищеца за заплащане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, е направено възражение за прекомерност. На основание
чл.236, ал.1, т.7 от ГПК в съдебното решение следвало да бъде посочена
банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените в полза на ищеца,
разноски.
Районен съд-Кюстендил, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и като взе предвид възраженията,
становищата и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание по чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, като с оглед характера им в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване твърдените от него правопогасяващи факти и
обстоятелствата, от които черпи правата си и в този смисъл следва да
установи правния си интерес, както и че е/са образувано/и посоченото/те от
него изпълнително/и дело/а, по което/които е длъжник, активната си
процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на
вземанията по процесния изпълнителен лист, че по образуваното/те изп.дел/а
не са били извършвани годни изпълнителни действия в посочения/те период/и,
като в тази връзка и че след дата 04.04.2017 г. не са извършвани никакви
принудителни действия, респ. че ищецът не е правил доброволни плащания по
това/тези изп.дело/а, както и периода – начален и краен момент на давността,
че вземането/та, за което/които е образувано изпълнително дело е/са
погасено/и по давност. Ответникът носи доказателствената тежест, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, като
следва да установи и наличие на обстоятелства, респективно предприети в
процесния/те период/и годни действия, довели до спиране или прекъсване на
давността по отношение на процесното/те вземане/ия.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 25.01.2017 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 105 от 25.01.2017г. по ч.гр.д. № 144/2017 г. по описа на РС-
Кюстендил е, че Д. С. А., с ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, с адрес: Област СОФИЯ
(СТОЛИЧНА), Община Столична, район „Изгрев”, гр.София, бул.”Драган
Цанков” № 37, сумите: 457.10 евро – главница, дължима по Договор №211LD-
R-000***/02.04.2012г. за банков кредит с краен срок на погасяване
02.04.2014г.; 32.30 евро – просрочена договорна лихва (начислена съгл.Раздел
ІІ, т.4 от Договор №211LD-R-000***/02.04.2012г. за банков кредит) за периода
от 02.04.2013г. до 02.04.2014г. включително; 455.56 евро – просрочена
наказателна лихва (начислена съгл.Раздел ІІ, т.10 от Договор №211LD-R-
000***/02.04.2012г. за банков кредит) за периода от 02.07.2012г. до
22.01.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.01.2017г., до окончателното изплащане на вземането, както и
4
сторените по делото разноски: 36.96 лева държавна такса и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В този смисъл, съдът приема, че в конкретния случай заповедта за
изпълнение е влязла в сила именно на датата, на която е издаден
изпълнителният лист - 25.01.2017 г., доколкото по делото няма данни за
подадено в заповедното производство възражение, респ. провеждане на
производство за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Видно от представеното по изп. дело № 180/2017г. на ЧСИ В. А., с рег.№
742 приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между "Първа инвестиционна банка" АД като цедент и "С.Г.Груп"
ООД като цесионер от 19.12.2019г. процесните вземания са цедирани на
последното дружество. Ищецът не е възразил срещу материалноправната
легитимация на ответника като цесионер по договор за прехвърляне на
вземания между "С.Г.Груп" ООД и "Еос Матрикс" ЕООД.
По делото е видно, че посоченият изпълнителен лист е бил представен
пред ЧСИ В. А., с рег.№ 742, и е било образувано изп. дело № 180/2017г.
В исковата молба не са изложени твърдения относно това давността за
вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство,
като освен това, е посочен и точно определен, конкретен период: от 16.03.2017
г. до 18.06.2024 г., за който се твърди, че спрямо ищеца не са били извършвани
годни изпълнителни действия, поради което съдът следва да обсъди спирането
и прекъсването на давността в посочения от ищеца период. В този смисъл и
предвид данните по делото е видно, че изп. дело № 180/2017г. по описа на
ЧСИ В. А. е образувано с молба на заявителя от 07.03.2017 г. Също така
следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС по отношение на
установените със заповед за изпълнение, вземания, тече 5-годишна давност,
считано от датата на влизането в сила на заповедта, като влязлата в сила
заповед за изпълнение установява вземането със СПН, поради забраната за
пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства и
поради тази причина, влязлата в сила заповед за изпълнение попада в
приложното поле на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Приема се, че с оглед характера и последиците на влязлата в сила
заповед за незабавно изпълнение, същата има последиците на влязло в сила
съдебно решение. /така напр. Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГК; Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС
по к. гр. д. № 4218/2022 г./ С оглед горното и предвид обстоятелството, че
новата 5-годишна давност в настоящия случай е започнала да тече от датата
07.03.2017 г., както и въз основа на представените по делото доказателства, но
и във връзка с посочения от ищеца период, съдът приема, че първото
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е предприето на
15.03.2017г., когато е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна
банка“ АД.
С молба от 13.08.2020 г. на „С.Г. Груп“ ЕАД /правоприемник на „С.Г.
5
Груп“ ООД/ за конституирането му като взискател е поискано и извършване
действия по чл.18 от ЗЧСИ. В тази връзка следва да се каже, че съгласно
чл.116, б."в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Тоест, новата 5-годишна давност
започва да тече с предприемането на всяко действие по принудително
изпълнение. Освен това, т. 10 на ТР 2/2013 от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по
описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС повелява, че изпълнителният процес не може да съществува сам по себе
си, а само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, като давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В цитираното тълкувателно решение
примерно и неизчерпателно са изброени и изпълнителните действия,
прекъсващи давността, сред които е и налагането на запор, като са визирани и
действия, с които давността не се прекъсва, като напр. образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, поради което съдът не счита подобни извършени
действия по процесното изпълнително дело, за прекъсващи давността.
На следващо място, от документите по представеното по делото ИД №
180/2017 г. на ЧСИ В. А., с рег.№ 742, става ясно, че с молба от 08.04.2022 г. на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД се твърди, че вземането на новоконституирания
взискател е цедирано на дружеството и се иска на основание чл.427, ал.1 ГПК
делото да бъде прехвърлено на съдебен изпълнител от друг съдебен район. С
молба от 21.04.2022 г. се иска прекратяване на ИД № 180/2017 г. на основание
чл.433, ал.1, т.2 ГПК – по искане на взискателя. С постановление от 19.05.2022
г. ЧСИ В. А. прекратява производството по делото.
Давността е започнала да тече от 13.08.2020 г. и вземането по изп. лист
би могло да се погаси, ако не са предприемани никакви изпълнителни
действия в срок до 13.08.2025 г. Взискателят е поискал конкретни
изпълнително действия на 13.08.2020 г., като ЧСИ В. А. не е реагирала по
никакъв начин на молбата на кредитора за запор и възбрана върху
притежаваното от длъжника недвижимо имущество, не е давано указание на
взискателя за внасянето на такси и разноски по изпълнението, свързани с
конкретно това му искане. Поведението на ЧСИ не може да се вмени във вина
на кредитора, поради което съдът като съобрази и мотивите на т. 3 от
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК счита, че давността е била прекъсната на 13.08.2020 г., а от тогава до
29.07.2024 г., когато е бил предявен искът пред КРС, тя не е изтекла, без да се
изследва прекъсването й в хода на изп. дело № 320/2024 г. по описа на ЧСИ Е.
Х..
В подкрепа на изводите на съда е и застъпеното в цитираното ТР 2/2013
от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по описа за 2013 г. схващане, че давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
6
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, като изрично е посочено, че и само искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Изпълнителното производство по изп. дело №180/2017г. е прекратено с
постановление на ЧСИ В. А. по искане на взискателя на основание чл.433,
ал.1, т.2 ГПК. Въпреки това, предвид изложеното до момента, е видно, че по
това дело е настъпила т.нар. „перемпция”, тъй като в случая не са извършвани
изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността в период
от повече от две години, поради което и изпълнителното производство е било
прекратено по закон. В посочения смисъл е и даденото задължително
разяснение в т.10 на ТР 2/2013 от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по описа за 2013 г.
на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, според
което, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Във връзка с изложените съображения, съдът счита, че погасителната
давност към настоящия момент не е изтекла, предвид че същата е прекъсната
с искането за извършване на годни изпълнителни действия от 13.08.2020г.,
въпреки че в законоустановения двугодишен срок /15.03.2017 г. – 13.08.2020 г./
за прекратяване на изпълнителното производство, взискателят-ответник и
праводателите му не са искали извършването на конкретни принудителни
действия против ищеца-длъжник. Всяко едно такова действие прекъсва
давността за погасяване на вземането, предвид правилото, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано последното валидно изпълнително действие, като съответно
давността не е изтекла и предявеният иск е неоснователен, поради което
същият следва да бъде отхвърлен. В горния смисъл е и даденото
задължително разяснение в т.3 на ТР 2/2023 от 04 юли 2024 г. по ТД № 2 по
описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС, според което, погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
писмени доказателства, като същата обуславя извод на съда за
неоснователност на исковата претенция, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
Двете страни претендират присъждане на разноски като при този изход
на спора такива се следват на ответника на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените от пълномощника на ответника процесуални действия, размерът
на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи като минималния
предвиден в чл. 25, ал. 1 от НЗПП такъв, а именно – 100,00 лева.
7
Водим от горното и на осн. чл.439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените отрицателни
установителни искове с правно основание по чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, че Д. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул."***" №**не дължи
на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. "Малинова долина", ул. "Рачо Петков
- Казанджията" 4-6, сумата от 2 185,12 лева, от които 457,10 евро /894,01 лв./ -
главница, дължима по Договор № 211LD-R-000***/02.04.2012 г. за банков
кредит с краен срок на погасяване от 02.04.2014 г.; 32,30 евро - просрочена
договорна лихва съгл. Раздел II, т.4 от посочения договор за банков кредит, за
периода от 02.04.2013 г. до 02.04.2014 г., включително 455,56 евро -
просрочена наказателна лихва, начислена съгл. Раздел II, т.10 от договора за
банков кредит, за периода от 02.07.2012 г. до 22.01.2017 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото /ч.гр.д.
144/2017 г./ 36,96 лева държавна такса и 300 лева - юрисконсултско
възнаграждение, представляващо парично задължение по издаден изп. лист по
ч.гр.д.144/2017 г. на КРС в полза на "Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК:
*********, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, Д. С. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул."***" №**, да заплати на "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Витоша, ж.к. "Малинова долина", ул. "Рачо Петков - Казанджията" 4-6, сумата
от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8