Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 510
10.04.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХV наказателен състав
На двадесет и пети февруари 2020 година
В открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Грънчев
Секретар: Снежана
Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Грънчев НАХД
№ 385 по описа за 2020
година, за да се произнесе намира следното :
Производството
пред БРС е по реда на чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Д.П. ЕГН **********,***
срещу наказателно постановление № 19-0769-005823
от 09.12.2019 г., издадено от началник група
към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР – Бургас, с което на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат основания за
материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и
се претендира цялостната му отмяна.
Жалбоподателят редовно призован не се явява.
Процесуалният представител на жалбоподателя пледира за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител. В съпроводителното писмо към административно наказателната
преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 07.10.2019 г. в 11:39 часа, система за видеоконтрол
ATCC TFR1-M с фабричен № 510/07 заснела лек автомобил "Р.М." с рег. № *****, движещ се в гр. ******“ в
посока от кръстовище с ул.“П.Я.Я.“ към кв.“Л.“ до завод "К." с
превишена скорост 109 км/ч. при разрешена в населено място – 50 км/ч..
По делото е представен клип №9166, снет от паметта на
системата, от която са видни координатите, където е бил засечен и заснет
автомобилът, и самият автомобил.
След снемането на заснетия видеоматериал от радарната
система, служител в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас изготвил справка за
собствеността на автомобила, от която се установило, че засеченият и заснет
автомобил е собственост на собственост на „Б.“ ЕООД. Управителят на дружеството
с нотариално заверено пълномощно е упълномощил Т.Д.П. да управлява автомобила.
По делото е представена декларация по чл. 188 от ЗДвП, от която се установява,
че в деня на нарушението автомобилът се управлявал от жалбоподателя П.Д.П.. Тези
обстоятелства дали основани на мл. автоконтрольор към сектор ПП към ОДМВР – Бургас С.Х.Д. да
състави срещу жалбоподателя П.Д.П. АУАН .
Описаната фактическа обстановка се приема въз основа
на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила, справка
от база данни на КАТ, декларации по чл.188 от ЗДвП.
На основание съставения акт началник-група в сектор ПП
към ОДМВР - Бургас издал, атакуваното наказателно постановление, с което
санкционирал нарушителя за извършеното от него нарушение на чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП.
При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите,
съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН. Акт за установяване на
административно нарушение е съставен и
препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН.
Наказателното постановление, издадено на основание акта за установяване на
административно нарушение е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Въз основа на приетите факти по делото съдът прави
следните правни изводи:
Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
С допустимото от закона техническо средство – система
за видеоконтрол ATCC TFR1-M с фабричен № 510/07, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство е изготвено годно веществено доказателствено средство – клип №9166, с
който е констатирано административното нарушение. Деянието осъществява от
обективна и субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на
движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този участък на пътя и това
деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За
формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, а
именно 109 км/ч, надвишаваща с 59 км/ч разрешената скорост за движение в
населено място.
Не се споделят
възраженията, изложени в жалбата и в съдебното заседание. Редовно съставеният
акт по ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Пред съда не
бяха представени убедителни доказателства, които да оборят доказателствената
сила на акта за установяване на административно нарушение. Наказанията за съответното нарушение са
конкретно определени в закона и не подлежат на съдебен контрол.
Налице са материалноправните и процесуалноправните
предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Същият е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението.
Фактически и юридически обвинението в АУАН е формулирано ясно и точно. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. От това следва, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Съдът не споделя възраженията в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. В акта достатъчно ясно
е описано, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил с превишена скорост от
109км/ч при разрешена за населено място 50 км/ч. В акта ясно е формулирано
обвинението срещу П. и то движение в населено място с превишена скорост. За
същото нарушение жалбоподателят е санкциониран и с наказателното постановление.
В акта за установяване на административно нарушение, който в административно-наказателното производство има функцията на обвинителен акт, записано какво е нарушението на жалбоподателя. Следователно обвинението срещу жалбоподателя е ясно и точно формулирано и правото му на защита не е ограничено.
В заключение, отнасящо се и за останалите възражения в
жалбата следва да се посочи, разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН, според която
„Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина”. Разглежданият случай е точно
такъв. Безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил
"Р.М." с рег. № ****** с
превишена скорост от 109км/ч при разрешена за населено място 50 км/ч.
По делото е приложено становище /л.18/ от юрисконсулт
на ОДМВР-Бургас, с което се претендира присъждане в полза на ОДМВР-Бургас
юристконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“.
По делото страница 19 е представено пълномощно от директора на Областна
дирекция на МВР Бургас, с което се упълномощава
главен юрисконсулт А.И. да
представлява от МВР Бургас пред всички съдилища с правото да извършва всички
съдопроизводствени действия. Пълномощното е общо и не е предназначено за процесуално
представителство по настоящото наказателно производство. Освен това юрисконсултът
не участвал в съдебното производство, поради което съдът счита че не може да се
приеме съобразно нормата на закона, че юрисконсулт ОД МВР Бургас е било
защитавана от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 19-0769-005823 от 09.12.2019 г. на началник група в сектор „Пътна
полиция" към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на П.Д.П.
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.
ОТХВЪРЛЯ искането на ОДМВР-Бургас за присъждане на юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
С.П.