№ 1676
гр. ****, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Г. Т. от гр. ****, подадена чрез процесуален
представител адв. И. К. от АК-****, назначена по реда и при условията на чл. 47, ал. 6, изр.
първо ГПК, срещу Решение № 262143/02.07.2021 год., постановено по гр. дело №
20705//2019 год. по описа на РС-****, с което в производство по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата Г. Г. Т. от гр. ****
(настоящ въззивник) дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. ****, бул. ****, **** Тауърс – Г сумите, както следва: 1) 400, 60
лева (четиристотин лева и 60 ст.), представляваща стойността на потребена и незаплатена
ел. енергия за периода от 24.12.2018 г. до 26.02.2019 г. за обект с абонатен № **** и с
клиентски № ****, находящ се в гр. ****, ул. „**** за която сума са издадени фактури с №
****. и с № **********/27.02.2019 г.; 2) сумата от 10, 70 лева (десет лева и 70 ст.),
представляваща сбора от мораторната лихва върху задължението по всяка фактура за
периода от 02.03.2019 г. до 10.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 400, 60 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.07.2019 г. до окончателното и изплащане,
́
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5160/04.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 10414/2019 год. по описа на РС-****.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Твърди се, че анализът на доказателствата не обосновава извод, че ищецът е доказал при
условията на пълно доказване, че действително е доставил до обекта на ответницата
процесните количества ел. енергия, чието заплащане претендира от нея.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
1
исковете да бъдат отхвърлени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец по
предявените искове, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за
правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивницата Г. Г. Т., чрез процесуалния си представител,
поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена.
Въззиваемото дружество не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено
становище от 04.10.2021 год. излага съображения за неоснователност на жалбата, поддържа
подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
От „Енерго – Про Продажби” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, бул. **** ”**** Тауърс-Г”, срещу Г. Г. Т. от гр. **** по реда на чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422 ГПК са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 1) сумата от 400, 60 лева, представляваща
стойността на потребена и незаплатена ел. енергия за периода от 24.12.2018 г. до 26.02.2019
г. за обект с абонатен № **** и с клиентски № ****, находящ се в гр. ****, ул. **** № 19А,
за която сума са издадени фактури с № ****. и с № **********/27.02.2019 г.; 2) сумата от 10,
70 лева, представляваща общия сбор на обезщетенията за забава в размер на законната лихва
за заплащане на задълженията по горните две фактури, считано от падежа на дълга по всяка
фактура до 10.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 400, 60 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 03.07.2019 г. до окончателното и изплащане, за които суми е
́
издадена Заповед за изпълнение № 5160/04.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
10414/2019 год. по описа на РС-****.
В исковата молба се твърди, че ответницата Г. Г. Т. е клиент на ищцовото дружество
по партида с клиентски номер **** по сключен при общи условия договор за продажба на
ел. енергия за обект с абонатен номер № **** и адрес на потребление: гр. ****, ул. ****
**** (къща). Според чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) ответницата има задължение да
заплаща стойността на консумираната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в
договора. Същата не е изпълнила задълженията си по чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ и дължи на
дружеството сумата от 400, 60 лева, представляваща стойност на консумирана в периода
24.12.2018 год. – 26.02.2019 год. и незаплатена ел. енергия по два броя фактури, издадени в
периода 13.02.2019 год. – 27.02.2019 год., както следва: по фактура № ****од. с падеж на
01.03.2019 год. за сумата от 297, 59 лева, съставляваща стойност на консумирана ел. енергия
за периода 24.12.2018 год. – 23.01.2019 год.; по фактура № **** с падеж на 20.03.2019 год. за
сумата от 103, 01 лева, съставляваща стойност на консумирана ел. енергия за периода
24.01.2019 год. – 26.02.2019 год.
Твърди се още, че според чл. 26 от ОУ на ДПЕЕ ответникът дължи и обезщетение за забава
върху неплатените на падежа суми за доставена ел. енергия, като общият размер на
обезщетението за забава е 10, 70 лева,
считано от падежа на задължението по всяка фактура, описана по – горе до 10.06.2019 год.
За удовлетворяване на вземанията си в размерите, посочени по – горе, в полза на
ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
10414/2019 год.по описа на РС-****. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване
на исковете за установяване на вземанията си съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени.
Претендира присъждане на разноски.
2
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез назначен и по
́
реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва исковете. Твърди, че
между нея и ищцовото дружество липсва облигационна връзка по повод продажбата на ел.
енергия. Твърди, че количеството ел. енергия, заплщането на което ищецът претендира, не е
реално доставено. Оспорва начинът на измерване и отчитане на процесното количество
електроенергия, както и годността на СТИ.
Настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си,
а ответницата, чрез процесуален представител, ги оспорва, поддържа подадения писмен
отговор.
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за наем на недвижим имот от 04.12.2017 г., ответницата Г.Т. е наела
процесния имот с адм. адрес: гр. ****, ул. „****. Наемодателят (титуляр на партидата за
снабдяване на имота с ел. енергия) е дал изричното си съгласие (писмено с нот. заверен
подпис) ответницата да встъпи в договорни отношения с ищеца, като е депозирано и
изрично заявление от страна на ответницата от дата 04.04.2018 год. за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД – **** при ОУ за процесния обект на потребление.
От представените по делото фактури и извлечения-справки от счетоводните книги на
дружеството, вкл. извлечение за фактури и плащания и справки за потреблението на абонат
с клиентски № ****, за обект на потребление с аб. № ****, находящ се в гр. ****, ул. ****
**** (къща), издадени от ищеца, за процесния период се установява следното: 1) За
клиентски номер **** и обект с аб. № **** за периода 24.12.2018 год. – 23.01.2019 год. са
отчетени 1149 кВтч по дневна тарифа и 276 кВтч по нощна тарифа – общо на стойност от
297, 59 лева; за периода 24.01.2019 год. – 26.02.2019 год. са отчетени 398 кВтч но дневна
тарифа и 95 кВтч по нощна тарифа – общо на стойност от 103, 01 лева.
Анализът на горните доказателства, обосновава извода, че именно ответницата Г. Г. Т.
е клиент на ищцовото дружество по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ за доставка на ел.
енергия по партида с клиентски номер ****, за обект на потребление с аб. № ****, находящ
се в гр. ****, ул. **** **** (къща).
От заключението на ССчЕ, изслушано в първата инстанция, се установява, че
неплатените задължения за периода на консумация от 24.12.2018 год. до 26.02.2019 год. по
партида с клиентски номер ****, за обект на потребление с аб. № ****, находящ се в гр.
****, ул. **** **** (къща), с титуляр на партидата Г. Г. Т. ЕГН ********** са в общ размер
на 400, 60 лева. Данните за потребените количества ел. енергия, отразени в представената
по делото справка за потреблението на ел. енергия от обект с аб. № **** по клиентска
партида с кл. № **** съответстват на данните в представените по делото фактури.
Стойността на количествата ел. енергия отразени и в процесните фактури с № ****од. и с
№ **** е правилно изчислена, съобразно утвърдените цени от КЕВР за ел. енергия за
граждани, валидни за периода. По счетоводни данни няма извършено плащане на
задълженията по процесните фактури. Дължимата мораторна лихва върху главниците за
периода от падежа на дълга по всяка фактура до 10.06.2019 г. е в размер на 10, 70 лева.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че
процесното количество ел. енергия в размер на 1 918 кВтч е измерено от средство,
специално създадено да отчита потребяваната електроенергия – електромер. А след като то
е регистрирано от уреда, това означава, че то е и доставено до обекта на потребление.
Количеството ел. енергия, отразено в горните две фактури може реално да бъде доставено и
потребено от абоната, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници
в таблото и тази на присъединителното съоражение – електромер. Количествата ел. енергия
отразени в Справката за консумирана ел. енергия и във фактурите са правилно
остойностени, съгласно утвърдените от КЕВР цени за процесния период. Начислените
3
количества ел. енергия са от редовен отчет.
От заключението на допълнителната СТЕ се установява, че процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност през периода 24.12.2018 г. до 26.02.2019 г.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия. Според ал. 3 на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с
електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник, а съгласно ал. 4 публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ „краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно §1, т.41б от ДР на ЗЕ
потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Според чл. 4, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ (2007 год., изм. през 2009 год.), които Общи условия
са приложими в случая, предвид отмяната с обратна сила с влязлото в сила на 17.01.2017
год. Решение № 269/13.01.2016 год. по адм. дело № 2896/2015 год. по описа на АдмС – ****-
град на ОУ на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ, приети (одобрени) от КЕВР през 2014 год., потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД (с
променено понастоящем наименование „Електроразпределение Север“ АД), което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН
България Продажби" АД (сега „Енерго-Про Продажби“ АД). Според ал. 2 потребител на
електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено
към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ, потребител на електрическа
енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби"
АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В
този случай за задълженията към "Е.ОН България Продажби" АД (сега „Енерго-Про
Продажби“ АД) собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен
заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Съгласно ал. 3 потребител на електрическа
енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби"
АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В
ал. 4 на чл. 6 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) е установено, че страна в отношенията с "Е.ОН
България Продажби" АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. З и
всички фактури се издават на негово име.
Съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите в настоящия случай ОУ ДПЕЕ от 2007 год.,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.
Съгласно чл. 120 ЗЕ в приложимата редакция на нормата, ДВ бр. 83/2018 год.,
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента.
В случая анализът на доказателствата обосновава извода, че през процесния период
24.12.2018 г. – 26.02.2019 г. ответницата Г. Г. Т. е клиент на ищцовото дружество по
смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ (по партида с кл. № ****) въз основа на сключен при
общи условия договор за продажба на електроенергия за обект на потребление с аб. № ****,
находящ се в гр. ****, ул. **** **** (къща). Този извод се налага от събраните по делото
4
доказателства – договорът за наем на недвижим имот от 04.12.2017 г.; изричното писмено с
нот. заверен подпис съгласие на наемодателя (титуляр на партидата за снабдяване на имота
с ел. енергия) ответницата да встъпи в договорните отношения с ищцовото дружество;
заявлението на ответницата от дата 04.04.2018 год. за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД при
ОУ за процесния обект на потребление; извлеченията-справки от счетоводните книги на
дружеството, вкл. извлечението за фактури и плащания и справката за потреблението на
абонат с клиентски номер **** за обект на потребление с аб. № ****, находящ се в гр. ****,
ул. **** ****, къща (издадени от ищеца, от които е видно, че ответницата купува ел.
енергия от ищцовото дружество за посочения обект най-късно от месец април 2018 год.),
обсъдени във връзка със заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
от което е установено, че съгласно счетоводните записвания в счетоводните книги на
ищцовото дружество, ответницата фигурира като титуляр на партида с кл. № **** за
доставка на ел. енергия за обект на потребление с аб. № ****, находящ се в гр. ****, ул. ****
**** (къща).
Поради изложеното наведените от ответницата доводи, че за процесния период е
нямала качеството на потребител на ел. енергия за обекта на потребление с аб. ****,
находящ се в гр. ****, ул. **** **** (къща), респ., че между страните не е налице
облигационна връзка по повод доставката на ел. енергия въз основа на сключен при общи
условия договор за продажба на ел. енергия, поради което и не дължи сумите по цитираните
две фактури, за чието плащане в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение, настоящият състав намира за неоснователни.
В случая доставените на обекта на ответницата количества ел. енергия, отразени във
фактурите с № ****од. и с № **** на обща стойност от 100, 60 лева и в справката за
консумирана ел. енергия са измерени с електромер (средство за търговско измерване), което
е от одобрен тип и в срок на метрологична годност – в този смисъл е заключението на
съдебно-техническата експертиза, обсъдено по – горе; няма данни електромерът да е бил
неизправен в този период.
ССчЕ е установила, че посочените в обсъжданите две фактури количества ел. енергия
са правилно остойностени.
Количеството ел. енергия е констатирано въз основа на периодичен отчет по данни на
инкасаторите от отчитането на потребената от абоната ел. енергия в съответствие със ЗЕ и
ОУ на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ. Поради това и наведените от ответницата възражения и доводи, че
количествата ел. енергия, отразени в процесните две фактури са служебно начислени са
неоснователни. В случая претендираната от ищеца сума, съставлява стойност на реално
доставено и потребено от обекта на ответницата количество ел. енергия, а не е стойност на
служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на член 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги могат
да служат за доказателство и за лицето, което ги е водило според тяхната редовност и с
оглед преценката на другите доказателства по делото. Ответницата не е навела възражения
за нередовно водено счетоводство у ищеца, поради което съдът приема, че ищецът
съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е доказал всички релевантни за изхода на спора
факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Отразените в процесните две
фактури количества ел. енергия са реално доставени от доставчика и потребени от ответницата,
при което и сумите, отразени в тях, отразяват стойността на реално доставената ел. енергия
до обекта на ответницата за периодите, посочени във фактурите и съответно ответницата
дължи заплащането им. Ответницата не е навела твърдения, нито е ангажирала
доказателства, че доставените количества ел. енергия за периода 24.12.2018 год. – 26.02.2019
год. са различни от отразените във фактурите и в базата данни на дружеството,
констатирани при периодичните месечни отчети. В тази връзка ответницата разполага с
възможността, предвидена в ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи“ АД – **** (сега
„Електроразпределение Север“ АД), а именно – по предвидения в Общите условия ред да
монтира контролна измервателна система (контролен електромер), отделна от търговската,
5
за паралелно отчитане количествата ел. енергия, доставяни до обекта и на потребление.
́
Въз основа на изложеното съдът приема, че с умите по процесните фактури са дължими,
същите отразяват стойността на реално доставената ел. енергия до обекта на ответницата за
процесните два периода, посочени във всяка фактура и съответно същата дължи
заплащането им на дружеството-доставчик.
По тези съображения искът за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 400, 60 лева, представляваща стойността
на потребена и незаплатена ел. енергия за периода от 24.12.2018 г. до 26.02.2019 г. за обект с
абонатен № **** и с клиентски № ****, находящ се в гр. ****, ул. **** № 19А, за която
сума са издадени фактури с № ****. и с № **********/27.02.2019 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 400, 60 лева, считано от подаването на
заявлението в съда (03.07.2019 год.) до окончателното й изплащане, за която сума в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 5160/04.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 10414/2019 год. по описа на РС-****, е основателен и подлежи на уважаване.
Съгласно чл. 38 от ОУ ДПЕЕ (2007 г.) потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължими към "Е.ОН България Продажби" АД (сега „Енерго Про
Продажби“ АД) суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Не е спорно, че сумите по процесните две фактури не са платени на падежа, поради
което и съобразно чл. 38 от ОУ ДПЕЕ (2007 г.) ответницата дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка една сума.
Установено е по делото, че сборът от обезщетенията за забава за плащане на всяка от
сумите по процесните две фактури за периода от падежа на задължението по всяка фактура
до 10.06.2019 год. е в общ размер на 10, 70 лева.
С оглед основателността на иска за главниците, искът за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца и сумата от сумата от 10, 70
лева, представляваща общия сбор на обезщетенията за забава в размер на законната лихва за
заплащане на задълженията по горните две фактури, считано от падежа на дълга по всяка
фактура до 10.06.2019 год., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
5160/04.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 10414/2019 год. по описа на РС-****,
също е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззивамия - ищец по предявените искове, следва да се присъдят разноските за
настоящата инстанция в общ размер на 400 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262143/02.07.2021 год., постановено по гр. дело №
20705//2019 год. по описа на РС-****;
ОСЪЖДА Г. Г. Т. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ****, ул. **** да заплати на
„Енерго – Про Продажби” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
бул. **** ”**** Тауърс-Г”, на основание чл. 78, ал .1 ГПК, сумата от 400 лева (четиристотин
лева) – разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7