РЕШЕНИЕ
№335
09.05.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Ангелина Латунова………………………………………………………..
Прокурор:Павел Жеков... ………….…………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело №176 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „Изток Инвест 3000” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Национална агенция за приходите, гр. София, с която се претендира обезщетение в размер на 573.47 лева, от които: 500.00 лева сторени от дружеството разноски за адвокатска защита, в административното производство по чл.41, ал.1 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, приключило с постановено от последния Решение № 285 от 13.10.2021г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, за което е съставен протокол № 0033355 от 13.08.2021г., отменени като незаконосъобразни със съдебен акт на АдмС-Хасково и 73.47 лева представляващи лихва за забава, считано от 13.08.2021г. до датата на предявяване на исковата молба пред съда, както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 500.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на административното производство по обжалване на процесните действия по обезпечаване на доказателства, които впоследствие са били отменени от АдмС-Хасково с определение № 93 от 03.12.2021г. по ч.адм.дело № 1197/2021г., като незаконосъобразни. Излагат се доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми от ЗОДОВ предпоставки за уважаване на предявения иск. По отношение претендираните лихви за забава се сочи, че в съответствие с тълкувателната практика на ВАС същите са дължими от момента на преустановяването им, а именно от 13.08.2021г. на която дата бил съставен протокол сер. АА № 1566498/13.08.2021г.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
Ответникът - Национална агенция за приходите, гр. София, редовно призован чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. При условията на алтернативност моли претендирания размер на обезщетението да бъде намален. Претендират се разноски за съдебното производство представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за доказана по основание и размер и пледира същата да бъде уважена.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2021г. на основание чл. 110, ал. 4 от ДОПК в МБ Свиленград и във връзка с извършвана проверка на „Изток инвест 3000” ЕООД, гр. *** органи по приходите в ГД "Фискален контрол" извършили проверка на транспортно средство марка Мерцедес, с рег. № ********и ремарке с рег. № ******** Било установено, че превозваната стока представлява метални врати-132 бр. и принадлежности към тях с общо тегло по ЧМР 11 080 кг., като съгласно декларираните данни от водача, стоката е следвало да бъде разтоварена в гр.*** на 13.08.2021г. в 16.30ч. С Протокол № 0033355/13.08.2021г. на органи по приходите в Главна Дирекция”Фискален контрол”при ЦУ на НАП са предприети действия за обезпечаване на доказателства - процесната стока, изразяващи се в запечатването й с 1 бр. обикновено ТСК - № 0273365 и ТСК № 0273367.
Действията по обезпечаване на доказателства са оспорени от „Изток инвест 3000”ЕООД пред Директора на ТД на НАП-Пловдив, с жалба вх. № 70-00-8751 от 26.08.2021г. по описа на ТД на НАП-Пловдив. Същата е депозирана от процесуален представител, упълномощен с пълномощно от 06.08.2021г. Към жалбата е приложена фактура № **********/19.08.2021г. с посочен получател на услугата ”Изток инвест 3000” ЕООД, доставчик – адв. П. Т., наименование на услугата: ”Адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП-Пловдив по Протокол № 003355 от 13.08.2021г.”, както и стойността на същата - 500.00 лева. Приложена е и разписка № **********/19.08.2021г., в която адв. Т. е удостоверил, че е получил в брой 500.00 лева по фактура № **********/19.08.2021г.
С Решение № 246 от 27.08.2021г. Директора на ТД на НАП-Пловдив е оставил жалбата без разглеждане, като приел че същата е недопустима, поради липса на правен интерес у оспорващия поради факта, че оспорените действия по обезпечаване на доказателства са били преустановени още същия ден – на 13.08.2021г., за което е съставен съответен протокол.
Това решение е отменено с влязло в сила на 05.10.2021г. определение № 75 от 05.10.2021г. постановено по административно дело № 934/2021г. по описа на АдмС-Хасково. Със същия съдебен акт, преписката по жалбата на „Изток инвест 3000”, гр.София е върната на Директора на ТД на НАП-Пловдив за ново произнасяне съобразно дадените в мотивната част на определението указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно с указания за произнасяне с акт по същество.
След връщане на преписката при административния орган, Директорът на ТД на НАП-Пловдив издал решение № 285/13.10.2021г., с което отхвърлил жалбата на „Изток инвест 3000” ЕООД срещу действия по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол № 0033355/13.08.2021г. на органи по приходите в ГД”ФК” при ЦУ на НАП.
След постановяване на решението действията по обезпечаване на доказателства обективирани в цитирания протокол са оспорени пред съда, който с Определение № 93 от 03.12.2021г.постановено по ч.адм.дело № 1197/2021г. по описа на същия съд ги е отменил като незаконосъобразни. Определението, като неподлежащо на обжалване е влязло в сила в деня на постановяването му.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменени,с влязъл в сила съдебен акт, действия по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол № 0033355/13.08.2021г. на органи по приходите в Главна Дирекция”Фискален контрол”при ЦУ на НАП. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Национална агенция за приходите. По силата на чл.2, ал.2 от Закона за Национална агенция за приходите е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск.Ето защо искът е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди причинени в резултат на отменени по надлежния ред незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства обективирани в протокол № 0033355/13.08.2021г. на органи по приходите в Главна Дирекция”Фискален контрол”при ЦУ на НАП. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда – имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Действията на администрацията по обезпечаване на доказателства са признати за незаконосъобразни и са отменени по съдебен ред с влязлото в сила Определение № 93 от 03.12.2021г.постановено по ч.адм.дело № 1197/2021г. по описа на Административен съд гр.Хасково. Това удовлетворява изискването на АПК, предвидено в чл. 204, ал. 1 от АПК, вр. с ал. 4 от с. к. Административното обжалване съобразно характера на оспореното действие е било задължително по силата на специалния процесуален закон. Съгласно ДОПК и константната съдебна практика в съдебното производство по оспорване на актове на органите по приходите не се присъждат разноски, направени за обжалване на тези актове по административен ред. ДОПК не предвижда друг ред за възстановяване на разноски, направени във връзка с обжалването по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за съдебното такова. Следователно направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение по повод административното обжалване не подлежат на възстановяване от администрацията, осъществила незаконосъобразното действие по нито един от предвидените в ДОПК и АПК възможности, което обуславя приложението на исковата защита по чл. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 8, ал. 3 от с. з.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира следното:
Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението адвоката се определя в договор между последния и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд,
договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са
договорени, така и че са заплатени. В договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
По делото липсва представен договор за правна защита и
съдействие между „Изток Инвест 3000”ЕООД и депозиралия жалбата по
административен ред адвокат, от който да е видно, че страните по същия са
договорили размер на адвокатско възнаграждение, респ. че този размер е заплатен
при подписване на договора в брой. Такъв не е наличен и в кориците на
приключилото ч.адм.дело № 1197/2021г. на АдмС-Хасково. Към същото са приложени
само два 2 бр. договори за правна защита и съдействие с обхват процесуално
представителство пред АдмС-Хасково по образуваните първоначално ч.адм. дело №
934/2021г. и впоследствие ч.адм.дело № 1197/2021г. и двете на АдмС-Хасково.В
настоящото съдебно производство ищеца не ангажира и твърдения, че такъв договор
действително е създаден и е наличен.
Предвид това недоказано съдът намира обстоятелството,че
договор по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, имащ за обхват
изготвяне на жалба/респ. процесуално представителство за оспорване по
административен ред на действията от 13.08.2021г. по обезпечаване на
доказателства, действително е бил сключен между ищеца и упълномощения от него адвокат.
В материалите съдържащи се в ч.адм.дело № 1197/2021г. по описа на АдмС-Хасково са налични пълномощно, разписка № ********** и фактура № **********, и двете от 19.08.2021г. Последните два документа са представени и с исковата молба, дала началото на настоящото съдебно производство.
Пълномощното е съставено на 06.08.2021г., т.е. преди осъществяване на 13.08.2021г. на обжалваните действия по обезпечаване. С него на адвоката са предоставени общи права за процесуално представителство пред Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, вкл. права да обжалва обезпечителни мерки и действия в производство по проверка на стоки на дружеството и в пълномощното не се съдържа посочване на определено на адвоката възнаграждение във връзка с така създаденото процесуално представителство.
Фактурата и разписката са с дата на съставяне 19.08.2021г. Във фактурата е посочено наименованието на предоставяна услуга, а именно:”Адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП-Пловдив по Протокол № 003355 от 13.08.2021г.”, както и стойността на същата, представляваща и стойност за плащане – 500.00 лева. В разписката адвоката е удостоверил получена сума в брой в размер на 500.00 лева по фактура№ ********** с дата на съставяне 19.08.2021г.
Тези частни документи са представени пред Директора на ТД на НАП-Пловдив с жалбата срещу действията, депозирана на 26.08.2021г. Предвид това следва да се приеме, че към последната дата цитираните документи са съществували. Ето защо настоящия съдебен състав не споделя доводите на ответника, че представените по делото фактура, разписка и пълномощно са с недостоверна дата. Съдът обаче не кредитира същите, като счита че не доказват обстоятелството, че патримониума на ищцовото дружество действително е намалял със сумата от 500.00 лева. Фактурата и разписката са подписани само от упълномощения на 06.08.2021г. адвокат, не и от представител на ищеца. Наред с това тези два документа, както се посочи са частни такива, т.е. същите имат само формална доказателствена сила. Т.е. при липса на оспорването им в частта на подписа на издалото/съставилото ги лице по реда на чл.193 от ГПК, съдът е задължен да приеме за доказано само, че техен съставител е именно адв. Т.. Доколкото посочените документи не се ползват с материална доказателствена сила, същите не обвързват съда да приеме и за доказано, съответно и не доказват, че посочената сума е действително получена и че същата е заплатена на адвокат Т. именно от „Изток инвест 3000” ЕООД. По делото, въпреки дадените указания от съда с определението за насрочване на делото от 20.02.2023г., надлежно съобщено на ищеца на 27.02.2023г., други доказателства от които да се направи безспорния извод, че посочената в разписката и фактурата от 19.08.2021г. сума е произлязла действително от патримониума на ищеца не са ангажирани по делото. Предвид това и при липсата на доказано сключване на договор за правна защита и съдействие, с който да е определена сума за представителство в производството по обжалване по административен ред на действията за обезпечаване на доказателства от 13.08.2021г. пред Директора на ТД на НАП-Пловдив, то съдът намира недоказана втората кумулативно необходима предпоставка за основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, а именно че за ищеца действително е настъпила имуществена вреда в твърдения в исковата молба размер от 500.00 лева за адвокатско възнаграждение. При липсата на тази изискуема предпоставка, съдът намира че не необходимо да излага доводи и за наличието на третата предпоставка за уважаване на иска, а именно пряка причинна връзка между вредата и отмененото действие.
При тези съображения съдът намира, че предявеният иск от „Изток Инвест 3000”ЕООД, гр. *** против Национална агенция за приходите, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500.00 лева представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - действително заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред на действия по обезпечаване на доказателства обективирани в протокол № 0033355 от 13.08.2021г. на органи по приходите в Главна Дирекция”Фискален контрол”при ЦУ на НАП, отменени като незаконосъобразни с определение на АдмС-Хасково, следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание и размер.
В тази връзка и поради акцесорния им характер, следва да се отхвърлят и претенцията за присъждане на мораторна лихва в размер на 73.47 лева, считано от 13.08.2021г. до датата на предявяване на исковата молба, както и претенцията за заплащане на законна лихва считано от депозиране на исковата молба, до окончателното приключване на делото.
При този изход на спора основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски и в негова полза следва да бъдат присъдени такива в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изток Инвест 3000” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, иск срещу Национална агенция за приходите, гр. София, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 573.47 лева, от които: 500.00 лева сторени от дружеството разноски за адвокатска защита в административното производство по чл.41, ал.1 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, приключило с постановено от последния Решение № 285 от 13.10.2021г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОП, за което е съставен протокол № 0033355 от 13.08.2021г. на органи по приходите при ГД”Фискален контрол при ЦУ на НАП, отменени като незаконосъобразни с определение на АдмС-Хасково и 73.47 лева представляващи лихва за забава, считано от 13.08.2021г. до датата на предявяване на исковата молба пред съда, както и законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Изток Инвест 3000” ЕООД, гр. ***да заплати на
Национална агенция за приходите, разноски по делото в размер на 100.00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: