О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер 1876 Година
2017,20.10. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд граждански състав
на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Антоанета Андонова-Парашкевова
Членове: ………………………………………..
………………………………………
като разгледа докладваното
от
съдията
гражданско дело
№ 2025 по описа
за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът “Димон“
ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, Индустриална
зона е предявил обективно съединени при условията на кумулативност искове срещу „Термолукс-радиатори“ ООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Иван Вазов“
№ 75 за осъждане на ответника да му заплати обща сума от 40 000лв., от които 39 203,56лв.,
представляващи стойността на изразходена
от ответника и заплатена от ищеца електроенергия за периода от 08.12.2011г. до
предявяване на настоящия иск, с която счита,че ответникът се е обогатил за негова
сметка, и 796,44лв., представляваща обезщетение за това, че ответникът е
ползвал собствения на ищеца недвижим
имот без правно основание за периода от 19.12.2011г. до предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху горните суми от датата на предявяване на иска
до окончателното погасяване на задължението, както и да се присъдят направените
по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен
съд преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13
от Дял Първи на Част Втора на ГПК следва да извърши
предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на
редовността и допустимостта на предявените искове на основание чл.140,ал.1 от ГПК съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им -притезателни
облигационни права за заплащане на обезщетения, въз основа на неоснователно
обогатяване, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно исковете
следва да се разглеждат по правилата
на общия исков ред съгласно Част II на
ГПК.
При
проверка на разменените книжа, на редовността и допустимостта на исковите
претенции, съдът приема следното: След отстраняване на нередовностите от страна
на ищеца, на ответната страна е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията към
нея,като писменият отговор на е подаден
в срок в канцеларията на съда при приложение на разпоредбата на чл.60,ал.6 от ГПК. След запознаване с отговора на исковата молба, съдът е изпратил препис от него на ищеца за становище по възраженията на
ответника по допустимостта на
производството и по-точно по отвода за родова неподсъдност,за редовност на исковата молба и за недопустимост
на избраната защита,поради това,че съществува друг способ за осъществяване на
твърдените права. Ищецът е депозирал молба, която е изпратена на ответника за
становище. Такова е постъпило в съда на 13.03.2017г.. Предвид гореизложеното,
по делото е налице редовна размяна на книжата по делото при приложение на
принципа на чл.8,ал.3 от ГПК.
По отвода на ответника за родова неподсъдност на
спора с оглед цената на обективно съединените искове:
Ответникът
твърди, че исковата претенция за сумата
от 39203,56 лв. е родово подсъдна на Районен съд-Бургас, тъй като в исковата
молба не се твърди еднократно плащане, а множество периодични плащания,
размерът на всяко от които не надвишава 25 000лв. Претендирата сума от 39 203,56лв. се твърди,че
представлява обезщетение на основание неоснователно обогатяване, и се формира от сбор от суми,за които се
сочи,че образуват стойността на изразходена от ответника и заплатена от ищеца
електроенергия за определен период от време.Касае се за изброени 51 плащания в преобладаващата си част
ежемесечни по 49 броя фактури.
Ищецът оспорва
отвода за родова неподсъдност.Счита,че всички плащания като съвкупност
представляват стойността на обогатяването,но дори и да се приеме,че по съществото си всяко плащане съставлява
периодично обогатяване на ответника,то цената следва да се формира по реда на
чл.69,ал.1,т.6 от ГПК.
Съдът намира,че
в настоящия случай,претенцията за
заплащане на стойност на потребена електроенергия за посочен период от време, представлява един иск,тъй като се твърди един
правопораждащ факт-започнало от
определен момент ползване на електроснабден обект и използване на
доставяната до него електроенергия,което използване не е преустановявано до
крайния момент,до който се претендира плащане на това
основание.Обстоятелството,че за
ползваната електроенергия за периода са издавани множество фактури,по
които са правени плащания/по някои от фактурите
и повече от едно/не променя горния извод.Касае се за организационен ред
за отчитане и приет начин на изпълнение
на задължение за плащане,а не за осъществяване последователно във времето на множество правопораждащи
факти,от които възникват отделни,но идентични по съдържание, права.Периодичността
на изпълнението не е по правило
резултат от множественост на правоотношенията ,възникнали от отделни правопораждащи факти,такава с оглед
обекта на правоотношението и волята на
страните,може да произтича и от един правопораждащ факт.Когато такъв правопораждащ юридически факт за
периодични платежи е договор,цената на
иска ще се определи по правилото на чл.69,ал.1,т.6 от ГПК.В подкрепа на горното
е и обстоятелството,че искът за
заплащане на изразходвана електроенергия
по настоящото дело е кумулативно съединен с иск за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на същия
електронсабден имот също за
определен период от време-19.12.2011 год. до предявяване на иска, с правно
основание в чл. 59 ЗЗД,който
е оценяем по смисъла на чл. 68 ГПК
и отново е един.
Цената и на този иск се определя на
основание чл.69, ал.1,
т.1 ГПК от търсената сума, която в случая се претендира като
обезщетение за неоснователно обогатяване - обезщетение за ползване без
основание на две помещения с обща площ
от 216 кв. и прилежаща рампа за
посочения период. Обезщетението за целия период се определя в размер от 796,44 лв.т.е. касае се
за един иск - за обезщетение по чл.59 ЗЗД за лишаване от ползването на имота за периода от 19.12.2011 год.- до
19.12.2016 год.В обобщение дали
вземането е за обезщетение или вземания за наем, лихви или други периодични
плащания за определен отрязък от време, е ирелевантно за определяне на броя на
исковете– и в двата случая е предявен един иск с цена на иска, която се
определя от размера на търсената сума /чл. 69, т. 1 и т. 6 от ГПК/. Предвид
гореизложеното исковите претенции са родово и местно подсъдни на Окръжен
съд-Бургас съгласно чл. 104, т. 4, вр. с чл. 108 от ГПК,тъй като претенцията за
39203,56 лв. е за едно обезщетение за
период от около четири години.
По възражението
за нередовност на исковата молба по претенцията за 39203,56 лв.:
Възражението е
несъстоятелно.За него важат гореизложените мотиви по предходното
възражение.Безспорно е,че се търси едно обезщетение за период от време,като в
молбата с вх. №3452 от 08.03.2017 год. подробно са посочени фактурите и датите
на плащане,за които е предявен иска за
сумата от 39203,56 лв., сбора от посочените суми по искова молба и уточнителна
такава,формира точно горната сума,а
с предходна молба вх. № 1263 от 26.01.2017 год. фактурите са и
представени.Същевременно в исковата молба на лист 4 от делото в табличен вид
сумите формиращи претенцията по това перо са представени към датата на отчитането
от електроразпределителното дружество и показания на измервателен уред. При
това положение каквито и грешки или неточности да са допуснати в обобщаващите изречения,то волята на ищеца е ясно и
недвусмислено установима при съпоставка на конкретните данни в горните
документи,които водят до еднозначен и безпротиворечив
извод,относно периода от време ,за който
претенцията се отнася.
По възражението
за недопустимост на иска по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 39203,56 лв.:
Ищецът оспорва
основателността на това възражение.Поддържа позицията си за липса на
облигация,която да даде осонвание за защита на конкретно предявеното материално
право на вземане по друг ред,като развива подробни съображения.Твърди,че споменатата в обстоятелствената част на
исковата молба ценна книга е различна от посочените в отговора на исковата
молба ценни книги,послужили за образуване на производства.Заявява,че не
разполага с оригинал на ценната книга ,описана в обстоятелствената част на
исковата молба. Сочи,че периода за който се претендира изискуемо вземане по
чл.59 от ЗЗД в исковата молба е различен от периода,за който хипотетично би
могъл са бъде издаден запис на запове,поради което стойността на потребената електроенергия след 2014 год. не би могла да бъде включена в
издадена през 2014 год. ценна книга.Позовава се и на съдебна
практика,според която възможността да бъде предявен друг иск представлява
въпрос по същество,а не по допустимост на пхроизводството.Оспорва твърдението
за заем за послужване..
Възражението е
неоснователно. Ищецът навежда твърдения, че ответникът се е обогатил
неоснователно за негова сметка със сумата от 39 203,56лв. Твърди,че се е съгласил имотът му да бъде ползван
и електроснабден,както и,че е бил
издаден запис на заповед за част от задълженията в исковия период.Дали между
страните е налице договор-възмезден или безвъзмезден или не е налице договор
във връзка с ползването на помещенията и доставката на електроенергия в тях е
въпрос по същество на спора,поради което и твърденията в тази насока на ответника
следва да бъдат взети предвид като такива по материалното право ,а не по допустимостта на производството по делото.Издаването
на запис на заповед за вземането на ищеца / съгласно твърденията в ИМ/ не пресича
пътя да се търси защита с иска по чл. 59 от ЗЗД, тъй като
в негова полза са възникнали две различни вземания от два различни
юридически факта – обезщетение, въз основа на неоснователно обогатяване и вземане
по запис на заповед,което има обезпечителен характер . Следователно ищецът
разполага с два отделни пътя за защита
на своите интереси на две различни основания,които могат да бъдат сложени в действие едновременно,а не с две взаимноизключващи се основания за едно и също вземане,при което упражненото
право на избор на път на защита да
погасява възможността за прибягване към другия път. Предвид гореизложеното, исковата претенция е
допустима.
Не са направени
от страните други възражения, нито до
настоящия момент са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства,
които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение книжата са разменени редовно и исковете са
допустими.
С оглед на
горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения
иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че
в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и
след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца.
Проект за доклад:
Ищецът “Димон“
ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, Индустриална
зона е предявил обективно съединени при условията на кумулативност искове
срещу „Термолукс-радиатори“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. „Иван Вазов“ № 75 за осъждане на ответника да
му заплати обща сума от 40 000лв., от които
39 203,56лв., представляващи стойността
на изразходена от ответника и заплатена от ищеца електроенергия за
периода декември 2011г. до предявяване на исковата молба в
съда , с която счита,че ответникът се е обогатил за негова сметка, и 796,44лв.,
представляваща обезщетение за това, че ответникът е ползвал собствения му недвижим имот без правно основание за
периода от 19.12.2011г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
горните суми от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на задълженията,
както и за присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че е
собственик на главен корпус, находящ се в централната част от УПИ II-3073
в кв. 259 с граници: изток № III-3073, запад-имот
№ I, север-подстанция и юг – имот № V,
представляваща масивна сграда със сглобяема стоманобетонна носеща конструкция,
построена през 1980г., включваща: едноетажна част със ЗП 6615кв.м.,
РЗП 6615 кв.м. и двуетажна част – хладилник.Заявява,че на 01.09.2009г. се е съгласил
ответникът да ползва част от гореописания недвижим имот, а именно: две свързани
с врата помещения с обща площ 216кв.м. и прилежаща рампа в северната част на
„Главен корпус“ в бивша птицекланница „Аквила“.Посочва, че изначално с ответника,с чийто управител са били в близки отношения, са имали принципно
съгласие, че за ползването на имота
следва да се заплаща,като са поели ангажимент за договаряне на конкретни условия
на договор за наем в близко бъдеще. Твърди,че ответникът разположил в тези
помещения линия за прахово боядисване на произвежданите от него радиатори и е
следвало да заплаща потребената електроенергия,като за тази цел е бил монтиран
подотчетен електромер в самите
помещения-новозакупен с нулеви показания,чийто показания са били констатирани
периодично. Конкретни преговори за цена за ползване на имота, срок за ползване
на имота и за плащане на потребената електроенергия, както и други условия, не
били проведени, поради което страните не постигнали съгласие за евентуален
договор за наем, какъвто и двете страни възнамерявали да сключат. В тази връзка
ищецът посочва, че ответникът започнал да ползва имота и да употребява
електроенергия без да заплаща наем и без да заплаща изразходената електроенергия,
която била заплащана от ищеца, тъй като забавата към електроразпределителното
дружество щяло да доведе до преустановяване на електрозахранването на целия
обект. Заплатените от ищеца суми станали значителни, поради което в началото на
юни 2014г. ищецът настоял да уредят отношенията си с ответника по някакъв
начин. Ответникът помолил за отлагане на плащанията като издал запис на заповед
като обезпечение на вземането на ищеца на 01.06.2014г. Ищецът посочва още, че
ответникът продължил да ползва имота без отново да заплаща наем и дължимата
разходена електроенергия, която отново била заплащана от ищеца. В края на
2015г. бившият управител на ответното дружество,останал само съдружник,
уведомил ищеца, че не може да поеме ангажимент, както за погасяване на
натрупаните сметки, така и за бъдещите такива,тъй като отношенията помежду им
са обтегнати. Ответникът преустановил приблизително по същото време
производството на радиаторите и не ползвал линията за прахово боядисване, но
същата останала в помещението, включително към настоящия момент като достъп до
помещението имал само ответника.Сочи,че през март 2016 год. настоящия
управител го е уведомил ,че иска да
възобнови производството,заедно с негов представител взели показанията на
електромера,но след пресмятане на задълженията не стигнали до споразумение за
уреждането им.В заключение посочва, че в периода от 20.12.2011г. до
прекратяване на производството на радиаторите, ответникът разходил, а ищецът
заплатил вместо него 39 203,56лв. за изразходена електроенергия,както и
ползвал имота без основание за периода до предявяване на настоящия
иск.Представя и ангажира доказателства.
Ищецът е
предявил при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът „Термолукс-радиатори“
ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Иван
Вазов“ № 75 е депозирал писмен отговор на исковата молба. Навежда твърдения за
нередовност и недопустимост на исковата претенция. Счита, че
няма задължения към ищеца, като се твърди, че бившият управител на ответно
дружество Красимир Апостолов и пълномощника на ищцовото дружество Иван Чолаков
са действали недобросъвестно с цел увреда на ответното дружество.Оспорва твърденията,
че ответното дружество е ползвало имот, собственост на ищеца; че е употребявано
твърдяното количество електроенергия; че ищцовото дружество е заплатило
стойността на твърдяната електроенергия, както и че ответното дружество се е
обогатило за сметка на ищеца.Заявява, че между бившия му управител Апостолов и ищцовото дружество ,действало чрез
представляващия Чолаков ,още към 01.05.2009 год. е било налице съгласие имотът да бъде отдаден под наем с
уговорена месечна наема цена в размер на
300лв. В тази връзка ответното дружество оспорва твърдението на ищеца, че
имотът е бил ползван без основание. Счита,че с предявената претенция Апостолов
се опитва да прехвърли свои лични и/или на други представлявани от него
търговски дружества задължения към
ответното дружество,доколкото такива
съществуват. Твърди се, че не е
страна в каквито и да било правоотношения с ищеца като излага и логически
доводи.Намира,че фактическите твърдения
на ищеца оборват ползването без основание,тъй като се признава,че между
страните е налице съгласие,следователно договор за предоставяне на
ползването и по-точно заем за
послужване.Оспорва да е страна по договор за наем или договор за заем за
послужване на описаните в исковата молба помещения.Заявява,че в търговската и
счетоводна документация не са отразени каквито и да било правоотношения с
ищеца,респ. задължения към него,включително и такива по запис на
заповед.Твърди,че не е ползвал и не е нямал достъп до помещения в бившата
птицекланница „Аквила“-гр. Айтос. Оспорва се въведеното с исковата молба
твърдение, че дружеството е закупило и поставило електромер в гореописаните
помещения. Ако се имало поставени измервателни уреди, се навеждат твърдения, че
те не съответстват на техническите и метрологични изисквания за измерване на
ел.енергия, както и че не са пломбирани, сертифицирани и не отчитат правилно
изразходена ел.енергия. Оспорват се твърдяните показания, изложени в табличен
вид в исковата молба,както и твърденията,че на посочените дати са снемани
показания на електромера.Заявява,че отчитане на електромера не е
извършвано.Оспорва единичните цени на кв/час за всяка подсобена тарифа и за
всеки посочен период,твърди,че не е изразходвано твърдяното в исковата молба
количество ел.енергия,оспорва твърдението,че ищзовото дружество е заплатило
стойността на търсената ел.енергия.Намира,че след като ищецът признава,че не е
издавал фактури,то с непрефактуриране на платените суми,е намален финансовия
резултат на ищеца и е намален дължимия корпоративен данък.Счита,че със
заплащане на сумата от 6533,56 лв. ,посовеча като дължим ДДС ,ищецът не е
обеднял,тъй като сумата е ползвана като данъчен кредит и с нея е намалено
дължимото за внасяне от дружеството ДДС.Прави възражение и за езтукла давност с
оглед периодичния характер на задължението за заплащане на потребена
електроенергия. Прилага и ангажира доказателства.
По делото не са налице
признания на права,нито на
обстоятелства.
Ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следното: че е собственик на две свързани с врата помещения
с обща площ 216 кв.м. и прилежаща рампа в северната част на „Главен корпус“
в бивша птицекланица „Аквила“,находящ се в централната част на УПИ ІІ-3073 в
кв.259 в гр.Айтос,че ответникът е ползвал за периода от 19.12.2011г. до предявяване на
исковата молба-19.12.2016 год. горните помещения, като е разположил в тях линия за прахово боядисване,която
е и работела,като е боядисвал чрез нея
произвеждани от него радиатори ;че е бил
монтиран подотчетен електромер в самите помещения; че при ползването на линията за прахово боядисване за периода от
08.12.2011г. до предявяване на исковата молба, е консумирана електроенергия на обща стойност 39 203,56лв.,отчитана
именн ос подотчетния електромер; както и че тази сума е била заплатена от
ищеца; размера на претедираното обезщетение от 794,44лв. за периода от 19.12.2011г. до предявяване
на исковата претенция.
Ответникът
следва да установи при условията на пълно и главни доказване следните
факти:описаните в исковата молба помещения са били ползвани лично от бившия управител на ответното
дружество Красимир Апостолов или от представляваните от него търговски дружества „Термо лукс“ ООД
и „Техноматик“ООД,находящи се в базата на „Термолукс радиатори“ ЕООД.
По делото не са налице обстоятелства, за които
да съществува установено от закон предположение, да са служебно или
общоизвестни, поради което да се явяват
ненуждаещи се от доказване.
По
доказателствените искания на страните:
Ищецът и
ответникът са представили писмени доказателства, които следва да се приемат,
тъй като са относими, допустими и необходими и тяхната истинност с оглед на
авторство/всички документи са частни,а не официални и в този смисъл не
обвързват съда с материалната си доказателстевна сила,а се преценят с оглед
всички събрани по делот одоказателства/ не е оспорена,за да е необходимо откриване на
специално производство по чл.193 от ГПК. Несъстоятелни са възраженията на
ответника за настъпила преклузия към 26.01.2017 год. по отношение представянето на писмени доказателства от
страна на ищеца.Съгласно разпоредбите на ГПК,преклузия по отношение на доказателствените искания в
общия исков процес настъпва при пропуск
на страните да използват нарочно
предоставената възможност в тази насока от съда
след направен от него доклад по
чл.146,ал.1 от ГПК-арг. от чл.146,ал.3,изр.2 от ГПК в първото по делото открито
съдебно заседание.Към настоящия момент
производството по делото е на етап подготвително закрито заседание по чл.140 от ГПК.
Ищецът е поискал
да се допусне експертиза, която да
установи размера на средната пазарна наемна цена за имот със сходни показатели
за претендирания от ищеца период.Искането е основателно и следва да се уважи, предвид относимостта на
така формулираната задача към предмета
на делото-съобразно трайно установената
съдебна практика,обезщетението по чл.59 от ЗЗД се определя в размер на средния
пазарен наем,тъй като единственият
обективен критерий за определяне размера на паричното обедняване на собственика
е само пазарът – търсенето и отдаването под наем на недвижими имоти с
характеристиките на процесния.
Следва да бъдат допуснати до разпит и двама свидетели за
установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства,тъй като ще установяват по допустим начин част от
обстоятелствата,за които ищецът носи доказателствена тежест.
По искането на
ответника за даване на обяснения от управителя на ищцовото дружество Георг Стан Стам,
съдът ще се произнесе в откритото
съдебно заседание след като ищцовата
страна в нарочна молба с препис за ответника уточни следните обстоятелства по
чл.145,ал.1 от ГПК:1. Към кого Красимир Апостолов е отправил на
01.05.2009 год. молба да ползва двете помещения-към Георг Стан Стам или към
Иван Ангелов Чолаков? ;2. Георг Стан Стам или
Иван Ангелов Чолаков с ее съгласил
ответното дружество да ползва помещенията?;3.С Георг Стан Стам или с
Иван Ангелов Чолаков е било налице принципно съгласие,че за ползването на имота
следва да се заплаща,кой от двамата е
поел ангажимент за договаряне на условия на договор за наем в най-краткосрочен
план?;4.Кой е монтирал подотчетен електромер,по указания на кое от следните две лица:Георг Стан Стам или
Иван Ангелов Чолаков?5.Кой е отчитал и заплащал потребената електроенергия- Георг
Стан Стам или Иван Ангелов Чолаков?Как е заплащана от ищеца потребената по негови твърдения от ответника електроенергия в посочения
период? 6. Георг Стан Стам или Иван
Ангелов Чолаков е бил в близки отношения с Красимир Апостолов?7. Георг Стан
Стам или Иван Ангелов Чолаков е настоял
в началото на юни 2014 год. отношенията с ответника да бъдат уредени?.
Ненужно е
да бъдат изискани и приложени т.д. № 226/2016г. по описа на БОС, заедно с
присъединеното към него ч.гр.д. № 1795/2016г. по описа на БРС, както и гр.д.
3322/2016г. по описа на БРС, заедно с ч.гр.д. 1796/2016г. по описа на БРС, ,
тъй като е видно,че това доказателствено
искане е направено във връзка с
твърденията на ответника за недопустимост на исковата претенция,което съдът вече прие по изложените по-горе
съображения,че е неоснователно.
По останалите
доказателствени искания,формулирани от страните в молба вх. № 3452 от
08.03.20167 год. и становище вх. № 3731
от 13.03.2017 год. съдът ще се произнесе след изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от
настоящото определение,ведно с преписи от горните книжа на страните,в който
срок страните ще имат възможност писмено да направят изложения.
По изложените съображения и на основание
чл.140 и чл.145 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение отвода
на ответника за родова неподсъдност на спора,за нередовност на исковата молба и
недопустимост на предявените искове по
чл.59 от ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за 27.11.2017
год. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.Ведно с преписът от
настоящото определение :на ищеца да се връчи препис от писменото становище на
ответника вх. № 3731 от 13.03.2017 год.,а на ответника -препис от молбата на
ищеца вх. № 3452 от 08.03.2017 год.
ПРИЕМА всички
представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-оценъчна експертиза, която да отговори на задачата, формулирана от ищеца последните два абзаца на исковата молба-лист 5 от делото.
НАЗНАЧАВА за вещо
лице Мария Димитрова Атанасова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази
експертиза в размер на 200 лв., платими в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение по депозитната сметка Бургаски окръжен съд от
ищеца.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
ищеца, които да установят обстоятелствата,посочени от ищеца в края на исковата
му молба –лист 5 от делото.
УКАЗВА на ищеца да
води свидетелите в насроченото открито съдебно
заседание за осъществяване на разпит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответника да се изиска и приложи т.д. № 226/2016г. по описа на БОС, заедно с
присъединеното към него ч.гр.д. № 1795/2016г. по описа на БРС, както и гр.д.
3322/2016г. по описа на БРС, заедно с ч.гр.д. 1796/2016г. по описа на БРС.
УКАЗВА на ищеца в писмена молба с препис за
ответника в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
да отговори на следните въпроси по чл.145,ал.1 от ГПК: 1. Към кого Красимир
Апостолов е отправил на 01.05.2009 год. молба да ползва двете помещения-към
Георг Стан Стам или към Иван Ангелов Чолаков? ;2. Георг Стан Стам или Иван Ангелов Чолаков с ее съгласил ответното дружество да ползва
помещенията?;3.С Георг Стан Стам или с Иван Ангелов Чолаков е било налице
принципно съгласие,че за ползването на имота следва да се заплаща,кой от
двамата е поел ангажимент за договаряне
на условия на договор за наем в най-краткосрочен план?;4.Кой е монтирал
подотчетен електромер,по указания на кое
от следните две лица:Георг Стан Стам или Иван Ангелов Чолаков?5.Кой е отчитал и
заплащал потребената електроенергия- Георг Стан Стам или Иван Ангелов
Чолаков?Как е заплащана от ищеца
потребената по негови твърдения от ответника електроенергия в посочения
период? 6. Георг Стан Стам или Иван
Ангелов Чолаков е бил в близки отношения с Красимир Апостолов?7. Георг Стан
Стам или Иван Ангелов Чолаков е настоял
в началото на юни 2014 год. отношенията с ответника да бъдат уредени?.
ДАВА на страните
възможност в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
и преписи,съответно от молба вх. № 3452 от 08.03.2017 год. и писмено становище вх. № 3731 от 13.03.2017
год. да се запознаят с доводите и доказателствените искания на насрещната
страна и писмено да направят изложения или изявления по тях.
УКАЗВА
на страните,че по доказателствените искания ,направени в молбата вх. № 3452
от 08.03.20167 год. и становище вх. №
3731 от 13.03.2017 год. ще се произнесе след изтичане на горния двуседмичен срок.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :