Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………./………….03.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският Окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН
СТОЙНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА,
разгледа
докладваното от съдията К. Иванов
въззивно
гражданско дело № 22 по описа на съда за 2020 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален
представител срещу Решение №
5461/05.12.2019 год., постановено по гр. дело № 9078/2019 год. по описа на
РС–Варна, с което в производство по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, дължи на „СМ
БГ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Бук" № 1, ет. 5, ап. 10, сумата 23, 65 лева, представляваща 1/10 част от платена на 25.04.2014
г. от наследодателя на И.М.К. – М.М.К., при първоначална липса на основание,
сума от 236, 50
лева, представляваща част от
стойността на електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до
26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № ********** и
клиентски № **********, за което е издадена фактура № 89472307/27.04.2012 г. за
сумата от 1134,92 лв., като вземането е прехвърлено на заявителя с договор за
цесия от 20.04.2019 г., за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение № 3353/24.04.2019г. по
ч. гр. дело № 6342/2019г. по описа на РС-Варна, основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
В
жалбата са наведени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Въззивникът навежда, че не са
обсъдени наведените от него в отговора му на исковата молба правоизключващи
възражения против предявения иск за нищожност на договора за цесия от
20.04.2019 год., с който дружестовото – ищец се легитимира като носител на
вземането, поради заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите
нрави. Не е обсъдено и възражението на ответника, че не е надлежно уведомен
съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор за извършената
цесия, поради което и прехвърлянето няма действие спрямо ответника съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в
двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „СМ БГ" ЕООД, с ЕИК
*********, със
седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
В исковата
си молба ищецът „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Варна твърди, че по силата на договор за цесия от 20.04.2019 год. е придобил
от И.М.К. ЕГН ********** ***, нейно вземане към „Енерго-Про
Продажби” АД – Варна за
сумата от 23, 65 лева, представляваща 1 / 10 част, съразмерна на наследствените и́ права, от платена на 25.04.2014 год. от наследодателя на И.М.К.
– М.М.К., при първоначална липса на основание сума от 236, 50 лева, представляваща част от
стойността на електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до
26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № ********** и кл. № **********, за което е
издадена фактура № 89472307/27.04.2012 г. за сумата в общ размер на 1 134, 92 лева.
Ищецът твърди,
че наследодателят на неговата праводателка – М.М.К. е заплатил на ответното дружество на дата 25.04.2014 год. без
основание сумата от 236, 50 лева, като част от общата сума от 1134, 92 лева,
съставляваща стойността на служебно начислено (след корекция) количество електроенергия
за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., за горния обект на потребление. М.М.К. е починал на 05.07.2016 год. и
призовани да го наследят са преживялата му съпруга и четиримата му низходящи,
един от които е праводателката на ищцовото дружество по договора за цесия И.М.К..
Въз основа на заявление по реда на
чл. 410 ГПК в полза на „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна
срещу длъжника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3353/24.04.2019 год. по ч. гр. дело № 6342/2019 год. по описа на РС-Варна. В
срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не дължи посочената
сума, което обуславя и правния интерес от иска на ищцовото дружество за
установяване на вземането му срещу ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощник поддържа иска, настоява за уважаването му и за присъждане на
разноски.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
поддържан в съдебно заседание ответникът „Енерго-Про
Продажби” АД – Варна оспорва иска. Твърди, че договорът за цесия от 20.04.2019 год. е нищожен поради заобикаляне на закона,
както и поради накърняване на добрите нрави. Излага, че сумата по дебитно
известие № ********** на стойност 1134, 92 лева е била заплатена изцяло – на 25.03.2014 год. са платени 728, 99 лева; на
25.04.2014 год. – 236, 50 лева; на 29.04.2014 год. – 153, 62 лева и 15, 81
лева. Титулярът на партидата М.М.К., по
която е начислена сумата по дебитното известие е починал
на 05.07.2016г., като е оставил петима наследници
по закон – съпруга
П.И.К.и четири деца – Д.М.К., И.М.К., Ж.М.М.и М.М.М.. Твърди че за удовлетворяване на вземането в общ размер на
1134, 92 лева дружеството – ищец е образувало 16 бр. заповедни производства (въз
основа на цесии с всеки един от наследниците на М.М.К.), като към настоящия момент по тях са образувани 9 бр. искови
производства. Ответникът счита, че целта на ищеца "СМ БГ" ЕООД е за събиране
на вземане в общ размер на 1134, 92
лева по дебитно известие № **********/27.04.2012 г. да се генерират разноски в
тежест на ответника в общ размер на 28 350, 00 лева (вкл. и разноските за принудително изпълнение), от
която само за заплатени адвокатски възнаграждения 12 600 лева, а в случай на въззивно обжалване и
евентуалното потвърждаване на първоинстанционните решения сумата за адвокатски
възнаграждения би била в размер на 18 900, 00 лева, която сума надвишава размера на дълга двадесет пъти. Счита, че горното е в
нарушение на принципа за добросъвестност.
По тези съображения счита, че
договорът за цесия е нищожен поради заобикаляне на
закона, тъй като целта на множеството цесии
и раздробяването на вземането е да се генерират множество дела –
заповедни и искови производства
по чл. 422 от ГПК, съответно и съдебни
разноски за адвокатски възнаграждения, в размери многократно надвишаващи
размера на вземането. Твърди още, че раздробяването на
вземанията е по волята на упълномощеното лице и такова поведение съставлява
злоупотреба с правото на иск (чл. 3 ГПК).
Възразява също, че
договорът е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, тъй като целта, с която е сключен всеки договор
за цесия е в крайна сметка несправедливо облагодетелстване.
На следващо място твърди, че договорът
за цесия не е породил правни последици и не легитимира ищеца като носител на
прехвърленото вземане, тъй като е
сключен от лице без представителна власт – сключен е от пълномощник на цедента след
изтичане на срока на пълномощното, а също и извън обема на предоставената с
пълномощното представителна власт, която е включвала правото да се прехвърлят вземания
относно заплатени от самата упълномощителка суми по констативни протоктоли и
корекции на сметки – и липсва потвърждаване на действията на пълномощника. А с
договора за цесия е прехвърлено вземане, което тя е придобила по наследяване от
баща си.
Възразява още, че ищцовото дружество
не е материално легитимирано да търси плащане въз основа на договора за цесия,
тъй като ответникът не е надлежно уведомен за прехвърленото вземане от
предишния кредитор съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД – уведомлението за извършената
цесия е извършено също от пълномощник, действал без представителна власт.
Навжеда и че в полза на праводателката
на ищцовото дружество не съществува твърдяното вземане към ответника с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Не оспорва, че между него и наследодателя на
цедента са съществували договорни отношения за продажба на ел. енергия за обект, находящ се в с. Душево,
общ. Севлиево, с абонатен номер № **********, като
твърди, че за доставена
в периода 30.10.2011 год. – 26.04.2012 год. до обекта на наследодателя
на праводателката на ищеца ел. енергия същият е заплатил на дата на 25.04.2014 год. сумата
от 236, 50 лева, като част от общата сума от 1134, 92 лева, съставляваща
стойността на доставена и потребена ел. енергия за посочения по–горе период.
Твърди, че сумата е платена от титуляра на партидата М.М.К. на годно правно основание – съществуващо между страните облигационно отношение по
договор за доставка на ел. енергия и представлява стойността на доставена и
реално потребена ел. енергия за посочения период, за която ел. енергия потребителят
М. Костов дължи и съответната цена. Навежда, че потребената
ел. енергия
е отчетена на основание ОУ на ДПЕЕЕМ и след
извършена проверка на място на 26.04.2012 год. от
служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД- Варна (сега „Електроразпределение Север“ АД-Варна) при което е
установено, че между главния предпазител преди електромера и преди меренето и
вторичния предпазител след електромера е поставен мост, в резултат на което
консумираната от обекта ел. енергия, преминаваща по този мост, не се отчита от
електромера и не се заплаща.
По тези съображения счита, че искът
е неоснователен и настоява за отхвърлянето му, ведно с присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представения по
делото КП № 50760/26.04.2012 год. се установява,
че на посочената дата служители на „Е.ОН България Мрежи” АД (сега „Електроразпределение Север“ АД-Варна) са извършили
техническа проверка на електромера, отчитащ
потребената ел. енергия в обект, находящ се в с. Душево,
общ. Севлиево, с абонатен номер № **********,
титуляр на партидата за горния обект на потребление е М.М.К.. При проверката е установено,
че между главния предпазител преди електромера и преди меренето и вторичния
предпазител след електромера е поставен мост, в резултат на което консумираната
от обекта ел. енергия, преминаваща по този мост, не се отчита от електромера и
не се заплаща.
Въз основа на протокола от
извършената проверка, „Електроразпределение Север“ АД-Варна) е начислило
допълнителни количества ел. енергия по партидата на абоната, съгл. справка
за корекция на сметка № 23250 год. за периода 30.10.2011 г. – 26.04.2012 г., като
въз основа на справката е издадено дебитно известие № 89472307/27.04.2012 год.
за сумата от 1134, 92 лева.
Не е спорно по делото, а това е
видно и от представеното от ответното дружество извлечение за платени суми по
партидата на абоната М.М.К., че сумата от 1134, 92 лева е платена на части,
съответно: на 25.03.2014 год. са платени 728, 99 лева; на 25.04.2014 год. –
236, 50 лева; на 29.04.2014 год. – 153, 62 лева и 15, 81 лева.
М.М.К. е починал на 05.07.2016 год.
и призовани да го наследят в равни части, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал.
1 ЗН, са преживялата му съпруга П.И.К.и четирите му деца – Д.М.К.,
И.М.К., Ж.М.М.и М.М.М..
С договор за прехвърляне на вземане
от дата 20.04.2019 год. И.М.К. ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника си П. Н.К. е
прехвърлила възмездно на „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. Бук № 1, ет. 5, ап. 10, чрез управителя на
дружеството А.Н.К., вземането си към Енерго–Про Продажби“ АД – Варна за сумата
от 23, 65 лева, представляваща наследствената и́ част от сумата от 236, 50
лева – недължимо заплатена от наследодателя и́ М.М.К. в полза на
„Енерго-про Продажби“ АД-Варна на дата 25.04.2014 год., сума, съставляваща
частично плащане по издадена фактура № 89472307/27.04.2012 год. на стойност от
1134, 92 лева, представляваща корекция на сметка за периода 30.10.20111 год. –
26.04.2012 год. за обект с аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на
потребление с. Душево, общ. Севлиево и титуляр на партидата М.М.К..
Представено е пълномощно от 29.06.2017
год., с което И.М.К. ЕГН ********** ***, е упълномощила П. Н.К. с описани в
пълномощното права, включително и с правото да прехвърля вземания относно
заплатени от нея фактури по констативен протокол (корекции на сметка) към
„Енерго-про Продажби“ АД, както и да уведомява длъжника „Енерго-про Продажби“
АД, за прехвърлени такива. Пълномощното
е ограничено със срок – дванадесет месеца, считано от датата на подписването
му, т. е., до 29.06.2018 год. включително.
Не е спорно по делото, а това се установява и от
представените доказателства, вкл. и от изявленията на ответника, съдържащи се в
отговора му на исковата молба, окачествени от съда като признания на неизгодни
за страната факти, че на 22.04.2019 год. ответното дружество е било уведомено
по електронен път за извършената цесия, чрез пълномощник на цедента и че към
уведомлението е приложено и пълномощното от 29.06.2017 год.
На л. 42-49 от делото на РС-Варна са представени осем договора за прехвърляне
на вземания, сключени от наследниците на М.М.К. с ТД „СМ БГ“ ЕООД – Варна. Със
седем от тях, всеки един от наследниците е прехвърлил на ищеца в настоящото производство
свое вземане към настоящия ответник, съразмерно на наследствените му права,
съставляващо платени без основание от наследодателя им суми по обсъденото по –
горе дебитно известие № 89472307/27.04.2012 год. за сумата от 1134, 92 лева, а
с осмия договор за цесия петимата наследници са прехвърлили общо вземането си
от 15, 81 лева – платена без основание от наследодателя им сума по цитираното
дебитно известие. Всички договори за прехвърляне на вземания са сключени чрез
пълномощник – лицето П. Н.К..
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на
решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество –
за правилно, по следните съображения:
За
да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е
да установи чрез главно и пълно доказване, че
е приобретател по валидна цесия, както и че праводателят му, респ. наследодателят на праводателката на ищеца по договора за прехвърляне на вземане, е
платил процесната сума като стойност на служебно
начислено /след корекция/ количество ел. енергия за
процесния обект за периода 30.10.2011 год. –
26.04.2012 год.
В
тежест на ответника – въззивник е
да установи чрез главно и пълно доказване, че
е налице основание за плащането, респ. налице е основание да задържи платената
сума.
Въз
основа събраните доказателства съдът намира договора за прехвърляне на вземане от дата 20.04.2019 год. за валиден. Предмет
на договора за цесия е съществуващо,
макар и спорно вземане, с източник неоснователно обогатяване – платена
без основание (при начална липса на основание) от
наследодателя на цедента част от сума, съставляваща
стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за
периода 30.10.2011 год. – 26.04.2012 год. за обект в с. Душево, общ. Севлиево, описан по – горе.
Възраженията на ответника, че
договорът за прехвърляне на вземането от 20.04.2019 год. е нищожен, поради
заобикаляне на закона, тъй като целта на множеството цесии и раздробяването на
вземането била да се генерират множество дела – заповедни
и искови производства по чл. 422 от ГПК, съответно и съдебни разноски за адвокатски
възнаграждения, в размери многократно надвишаващи размера на вземането, настоящият
състав намира за неоснователни.
Заобикаляне на закона има когато
законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен
резултат. Ако страните искат да постигнат този резултат по друг начин, с друга
сделка, която изрично не е забранена, но която води до забранения резултат, е
налице заобикаляне на закона. Т. е., при сделка, извършена в заобикаляне на
закона, правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел
да постигнат забранен от закона правен резултат.
В случая законът не забранява да се
прехвърля вземане, нито пък част от вземане. А отговорността за съдебните
разноски е последица от изхода от спора – докато той не приключи с влязъл в
сила акт, не е ясно чия е и отговорността за тяхното заплащане. Освен това
всеки наследник е материално легитимиран да предяви вземането на своя
наследодател с източник неоснователно обогатяване в рамките на наследствените
си права (т. е., всеки наследник има самостоятелно вземане в обема на
наследствените си права) и законът не задължава, нито предвижда всички
наследници да предявят наследеното от наследодателя им вземане заедно (общо) в
един исков процес. Наследниците са обикновени другари, всеки от тях разполага
със свое собствено право, всеки действа самостоятелно и по отношение на всеки
поотделно се преценява основателността, респ. неоснователността на евентуално предявеното
от него чрез иск право; срещу различните наследници могат да се наведат и
различни правоизключващи възражения – напр. недостойнство за наследяване, отказ
от наследство и др. На следващо място всяко едно плащане, извършено без
основание, е предмет на самостоятелна претенция. В случая сумата по дебитното
известие в общ размер на 1134, 92 лева е платена от наследодателя на цедента на
четири части, поради което и по всяко плащане поотделно се изследват елементите
на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съответно погасителната давност
тече различно; срещу всяко плащане могат да се наведат различни правоизклюващи
възражения.
При това положение не може да се
приеме, че със сключването на договора за цесия от 20.04.2019 год., страните по
него са целели постигането на забранен от закона правен резултат.
По съображения, аналогични на
изложените, възражежнието, че договорът за цесия бил нищожен поради накърняване
на добрите нрави, също е неоснователно.
Доводите, че раздробяването
на вземанията било по
волята на упълномощеното лице и такова поведение съставлявало злоупотреба с правото на
иск (чл. 3 ГПК), също не обосновава нищожност на договора за
цесия. Сама́ по себе си злоупотребата с права не влече след себе си
нищожност на договора, а е основание да се претендира обезщетение за вреди, в
случай, че такива са причинени.
Установено е още, че договорът за
цесия е сключен чрез пълномощник без представителна власт, доколкото
пълномощното е било ограничено със срок – до 29.06.2018 год., а договорът за
цесия е слючен на 20.04.2019 год.
Възраженията на ответника относно
недействителността на договора за цесия, като сключен от пълномощник без
представителна власт, не могат да бъдат слушани в настоящото производство,
доколкото подобно възражение е на разположение на лицето, от чието име е
договаряно без представителна власт, т. е., на мнимо представлявания. В този
смисъл е задължителната съдебна практика – ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС на
РБ.
По
делото не се спори, че наследодателят на праводателката
на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия
съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция
на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът,
където е бил монтиран
процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят има задължение да
заплаща използваната ел. енергия. Установено
е също, че наследодателят на праводателката на ищеца е заплатил на ответното дружество
на дата 25.04.2014 год. сумата от 236, 50 лева, съставляваща част от сумата по
дебитното известие № 89472307/27.04.2012 год. общо на стойност от 1134, 92
лева.
Спорно
е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника
служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за платената
му от наследодателя на праводателката на ищеца
сума.
Начисленото служебно (след корекция) количество ел. енергия е за периода 30.10.2011 год. – 26.04.2012 год., в
който период са били в сила Общите условия на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България
Продажби”, с променено понастоящем наименование “Енерго–Про Продажби” АД –
Варна, които следва да намерят приложение в отношенията между наследодателя на И.М.К. (праводател на ищеца) и ответното
дружество, тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко договореното от страните
съдържание на договора, а в тази му част представлява ОУ, основен е въпросът
дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ
на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на
действащите към процесния период императивни разпоредби на закона и основни
принципи на правото.
За процесния
период – 30.10.2011 год. – 26.04.2012 год. – отношенията
между наследодателя на праводателката на ищцовото дружество и ответника се
регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на
дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ,
бр. 38 от 11.05.2007 г. (понастоящем
отменени). В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7
ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004 г. не е предвидена възможността, съдържаща се в
чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 год., за извършване
на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за
минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата
за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год. и приложими в
случая. При липса на предвидена в действащото през периода 30.10.2011 год. – 26.04.2012 год.,
год. законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно
основание такава клауза да се уговаря в Общите условия. Горното обосновава и извод за
нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз
основа на която служебно е начислено допълнително количество ел. енергия за
минал период по партидата на абоната М.М.К., наследодател на праводателката на
ищцовото дружество, съответно и за нищожност на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от
ОУ на ДПЕЕ, вменяващи задължение на потребителя за заплати стойността на
служебно начисленото количество ел. енергия.
В този смисъл е и трайно
установената съдебна практика на ВКС на РБ. В редица решения на
касационната инстанция, постановени след допускане до касационно обжалване на
въззивни решения именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е
допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни
(напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010
г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. №
39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение
№ 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. №
1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите
от ОУ, регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира
сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период са неравноправни,
поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
С оглед нищожността на
клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията
на сметката за потребена ел. енергия за минал период на наследодателя на праводателката на ищеца, съответно и
нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът счита, че
сумата от 236, 50 лева, платена на
25.04.2014 год., като част от сумата от 1134, 92 лева по дебитното известие №
89472307/27.04.2012 год. е била заплатена от М.М.К. (наследодател на цедента И.М.К.)
на ответното дружество без основание – при начална
липса на основание.
След смъртта на М.М.К., същият е бил
наследен в равни части от петимата си наследници по закон, вкл. и от И.М.К. и
въз основа на осъщественото наследствено правоприемство същата е придобила вземане
към ответника в размер на 47, 30 лева, цедирано на ищцовото дружество с
договора за цесия от 20.04.2019 год.
Поради изложеното възраженията на
ответното дружество, че договорът за цесия е нищожен поради това, че прехвърленото
вземане не съществува, съдът намира за неоснователни.
Доводите на ответника, че договорът
за цесия му е непротивопоставим, тъй като уведомлението за цесията не е
извършено от прехвърлителя – кредитор, а от пълномощник без представителна
власт също са неоснователни. Само при направено възражение от длъжника и то
подкрепено с доказателства, че е платил на стария кредитор или че е сключил
сделка с него с погасителен ефект (новация, опращаване, компенсация) преди да
му бъде съобщена цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, тогава се счита, че същият
е платил (изпълнил) надлежно – на легитимиран да получи изпълнение кредитор,
респ., че прехвърленото вземане е погасено чрез друг погасителен способ, осъществен
преди да му бъде съобщена цесията, цесионерът не може да търси плащане въз
основа на договора за цесия. В случая подобни възражения не са навеждани.
По
изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и подлежи на
уважаване.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 5461/05.12.2019 год., постановено по гр. дело № 9078/2019 год. по
описа на РС–Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №
258, „Варна Тауърс Г“ да заплати на „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. Бук № 1, ет. 5, ап. 10, сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева) –
разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. (о. м.)
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на
съдията К. Иванов по в. гр. дело № 22/2020 год. по описа на ОС- Варна:
Не споделям съображенията на
мнозинството от въззивния състав
относно действието и правните последици на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
а оттам не споделям и извода относно материалната легитимация на ищеца – цесионер да получи плащане по договора
за цесия.
В случая ищцовото дружество претендира
процесната сума като носител на вземането по възмезден договор за цесия от
20.04.2019 год.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Според ал. 4, на чл. 99 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Анализът на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, тълкувани във връзка с чл. 75 ЗЗД обосновава извода, че
задължението на цедента по чл. 99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е., срещу изпълнение към лице,
което не е носител на вземането. Прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) и по тази причина е и
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента), а не от новия. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на
стария му кредитор с нов и ще обезпечи точно изпълнение на задължението му, т.
е., изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД да го получи. Поради това и правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика – Решение №
449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. на ВКС на РБ, IV г. о.; Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 Г. на ВКС на РБ, II т. о.;
Решение № 243/06.08.2017 год. по т. д. № 3501/2015 г., І-во т. о., ТК на ВКС на
РБ и др.
В случая от анализа на доказателствата
не може да се направи извод, че цедентът по договора за цесия И.М.К. е уведомила
длъжника си – ответника „Енерго – Про Продажби“ АД-Варна за прехвърлянето на
вземането и́ към него, с източник неоснователно обоготяване, в размер на
процесната сума.
Установено е по делото, че
уведомлението за цесията изхожда не от цедента, а от лице, претендиращо да е негов
пълномощник. Установено е също, че пълномощникът е мним, т. е., представителна
власт да действа от името и за сметка на стария кредитор, вкл. и да извършва действията
по чл. 99, ал. 4 ЗЗД пълномощникът няма. Подобно уведомление не е извършено и в
хода на съдебното исково производство. В случая липсва и писмено потвърждение
от цедента към цесионера за извършеното прехвърляне - чл. 99, ал. 3, предл.
последно ЗЗД.
От изложеното следва извода, че правото
на цесионера не е „консолидирано“, тъй като едва след надлежното съобщаване на
цесията от цедента се смята, че вземането окончателно е напуснало имуществото
му и е преминало в патримониума на цесионера, т. е., цесията няма действие за
ответника, поради което и към настоящия момент дружеството – ищец не е
материално правно легитимирано да търси плащане на цедираното му с договора за
цесия от 20.04.2019 год. вземане.
Поради това и наведените
от ответника възражения,
че цесията няма действие
спрямо него и
че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира плащане от него на процесната сума, обосновани
с нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, своевременно заявени в процеса и поддържани в
хода на исковото производство, вкл. и във
въззивната жалба, са основателни. Съответно и предявеният иск е неоснователен.
По
тези съображения смятам, че обжалваното решение
следваше
да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен, поради което и подписвам решението с особено мнение.
Съдия:
/Константин Иванов/