Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.04.2021
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.03. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 1277 по описа за 2020 година
за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от Н.- гр. С., бул. ***, представлявана от В.П.- директор на дирекция „Държавни
вземания“, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-7/14.01.2020 г. срещу: „С.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *****, представлявано от
управителя В.Ж.В.и
Е.Н.П. - служебен синдик на „С.“ ЕООД, съгласно
Решение № 162 от 05.06.2020 г., постановено по т. д. № 106 по описа за 2019 г.
на Окръжен съд С.З., с адрес гр. С.З., ул. ***относно установяване
съществуването на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон на
част от предявените и приети публични вземания.
Ищецът посочва, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от
Закона за Н.(ЗНАП), Н.представлява държавата в производството по
несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със
закон частни държавни вземания.
Посочва се, че искът е предявен на основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1,
във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за
установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на
публични вземания за републикански данъци, за задължителни осигурителни вноски,
за глоби и за държавни такси в общ размер на 1 029 797,23 лв., дължими въз
основа на приложените като доказателство към молбата справки-декларации по
ЗДДС, декларации обр. 6, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО,
изпълнителни листа, издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения,
постановени от Районен съд - С.З., и електронни фишове за налагане на глоба,
издадени от ОДМВР Сливен, обезпечени с наложен с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С160024-022- 0019479/19.08.2016 г. запор, вписан в
Централния регистър на особените залози под № 2016112201235, включени в списък
приетите вземания на кредиторите на „С.“ ЕООД, вписан в Търговския регистър и
РЮЛНЦ под № 20200824131702, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение
№ 260222 от 21.10.2020 г., постановено по т. д. № 106 по описа за 2019 г. на
Окръжен съд - С.З., обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20201021163552.
Във връзка с предявения иск ищецът излага следните
съображения:
С Решение № 325 от 26.06.2019 г., постановено по т. д.
№ 106 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - С.З., е обявена
неплатежоспособността на „С.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
гр. С.З., ул. *****, и е открито и спряно производство по несъстоятелност срещу
търговеца. С Решение № 162 от 05.06.2020 г., постановено по същото дело,
производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД е възобновено. Решението е
вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20200605164750.
С молба с изх. № 24-15-19113#30 от 02.07.2020 г. са
предявени публични вземания в общ размер на 1 089 801,95 лв., дължими въз
основа на приложените като доказателство към молбата документи, описани по –
горе.
За обезпечаване на част от предявените публични
вземания с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С160024-022-0019479/19.08.2016 г. е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в изброените в постановлението 27 търговски банки. Запорът е вписан
в Централния регистър на особените залози под №2016112201235.
В ТРРЮЛНЦ под № 20200824131702 по партидата на „С.”
ЕООД са обявени изготвените от синдика допълнителен списък на приетите и
допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите на дружеството, в
които списъци са включени предявените от Н.с молба с изх. № 24-15- 19113#30 от
02.07.2020 г. публични вземания в общ размер на 1 089 801,95 лв. В
допълнителния списък на приетите вземания са включени публични вземания в общ
размер на 1 089 745,15 лв., като за възникналите до датата на съдебното решение
публични вземания е предвидена поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от Търговския
закон, а лихвите, начислени след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност - по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. В
допълнителния списък на неприети вземания синдикът е включил публични вземания
за лихви в размер на 56,80 лв.
В исковата молба се посочва, че в срока по чл. 690 от ТЗ Н.е депозирала възражение с изх. № 24-15-19113#33/28.08.2020 г. срещу
предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ
предвид наличието на обезпечителна мярка - наложен от публичния изпълнител
запор, вписан в Централния регистър на особените залози под № 2016112201235,
въз основа на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С160024-022-0019479/19.08.2016 г. и претендираната с молбата за предявяване
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, както и срещу неприемането на публични
вземания за лихви в размер на 56,80 лв.
С Определение № 260222 от 21.10.2020 г., постановено
по т. д. № 106 по описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З., подаденото възражение
от Н.е оставено изцяло без уважение. Определението е обявено по партидата на
длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20201021163552.
Предвид изложеното Н.твърди, че за нея възниква правен
интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ
за установяване поредност на удовлетворяване на процесиите публични вземания по
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „С.“ ЕООД,
доколкото изготвените от синдика списъци са одобрени от съда по
несъстоятелността без изменение предвид оставянето на депозираното възражение
без уважение.
Излагат се подробни съображения, че възможността да
бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на
обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена в
разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. В конкретния случай, по
съображения, изложени в настоящата искова молба, наличието на наложени по реда
на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените залози,
давало право на Н.като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването
на които е наложена обезпечителната мярка при разпределение на суми, получени
от реализация на обезпеченото имущество, което безспорно създавало привилегия
за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността. По смисъла на
чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следвало да се има предвид
производството по разглеждане на иск с правно основание чл. 694 от същия закон
с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по
несъстоятелност. В този смисъл ищецът се позовава на съдебна практика.
Посочва се, че към молбата за предявяване на Н.е
приложено заверено копие на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № С160024-022-0019479/19.08.2016 г., ведно със Разпореждане за служебно
вписване и потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози
под № 2016112201235, видно от които за обезпечаване на публични вземания на
държавата срещу длъжника е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление, находящи се
в изброените в постановлението 27 търговски банки на територията на страната.
Излагат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в
Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително
удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на
обезпеченото имущество. Видно от приложено към настоящата молба заверено копие
от Удостоверение № 1353267/15.06.2020 г,, издадено от Централния регистър на
особените залози, Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С160024-022-0019479/19.08.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки по реда на
ДОПК, издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция - Пловдив на
НАП, е вписано по партидата на длъжника в ЦРОЗ под № 2016611220123.
Доколкото с молбата за предявяване на Н.са предявени
публични вземания за републикански данъци, за местни данъци и такси, за
задължителни осигурителни вноски, за глоби и за държавни такси, дължими въз
основа на изброените и приложени към молбата за предявяване изпълнителни
основания, и са представени доказателства както за наложен по реда на ДОПК
запор, така и за вписването на наложения запор в Централния регистър на
особените залози, ищецът счита, че съдът по несъстоятелността е следвало да
предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените
от Н.публични вземания за републикански данъци, за задължителни осигурителни
вноски, за глоби и за държавни такси в общ размер на 1 029 797,23 лв., от които
главници в размер на 598 765,27 лв. и дължими към 08.06.2020 г. лихви в размер
на 431 031,96 лв.
Ищецът посочва също така, че в мотивната част на
Определение № 260222 от 21.10.2020 г., постановено по т. д. № 106 по описа за
2019 г. на Окръжен съд - С.З., съдът е приел, че в хипотезата на чл. 193, ал. 4
от ДОПК, която задължава публичния изпълнител да предаде нереализираното
обезпечено имущество за осребряване в производството по несъстоятелност, ако в
6-месечен срок от откриване на производството по несътоятелност то не е
реализирано в хода на образуваното по реда на ДОПК изпълнително производство,
не може да има запазване на привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Според
решаващия състав „целта на вписването не е осигуряване на привилегия, а само
пораждане на относителна недействителност на извършените от длъжника
разпореждания“ след налагането на обезпечителните мерки.
Ищецът счита, че изложените от съда аргументи са
изцяло в противоречие с цитираните норми, като излага съображения, че правилото
на чл. 193, ал. 4 от ДОПК не предвижда освобождаване на имуществото от
принудително изпълнение, нито отмяна на наложената обезпечителна мярка. Счита,
че целта на това правило е цялото имущество на длъжника да се осребрява в хода
на универсалното принудително изпълнение с оглед яснота относно масата на
несъстоятелността, както и регламентиране на отговорността на органите, в чиито
правомощия е осребряването на активите на длъжника. Отмяната на наложените по
реда на ДОПК обезпечителни мерки не е регламентирана в цитираната разпоредба, а
в изчерпателно изброените случаи в чл. 208 от ДОПК.
Счита също така, че изводът на съда по
несъстоятелността, че приетите публични вземания не са с привилегия по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, не е аргументиран, като посочва, че цитираната разпоредба не
въвежда никакви допълнителни критерии, освен вписването на наложения запор в
Централния регистър на особените залози - текстът на разпоредбата не въвежда
разлика в реда, по който е наложен запорът, нито сочи конкретен орган на
изпълнението, който е издал вписаното в ЦРОЗ постановление. Доколкото текстът
на цитираната разпоредба предвижда правото на предпочтително удовлетворяване от
стойността на имуществото, което е предмет на ипотека или на залог, или на
наложен запор, вписан в ЦРОЗ, разпоредбата не може да бъде тълкувана корективно
и стеснително. Ищецът твърди, че изложените от съда аргументи не могат да
мотивират наличие на правно основание Н.да не се ползва от привилегията, дадена
от цитираната разпоредба, доколкото обезпечените публични вземания попадат
именно в хипотезата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Във връзка с изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност срещу „С.” ЕООД
публични вземания за републикански данъци, за задължителни осигурителни вноски,
за глоби и за държавни такси в общ размер на 1 029 797,23 лв., от които
главници в размер на 598 765,27 лв. и дължими към 08.06.2020 г. лихви в размер
на 431 031,96 лв., предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ като обезпечени с
наложен от публичния изпълнител запор, вписан в Централния регистър на
особените залози под № 201611220123, въз основа на издадено по реда на ДОПК от
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С160024- 022-0019479/19.08.2016 г.
Претендира направените по делото разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2
от Наредба за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Постъпил е отговор от Е.Н.П. – служебен синдик на „С.“
ЕООД /в несъстоятелност/, с който взема становище, че предявения иск е
допустим, но неоснователен.
От правна страна моли съдът да приеме следното:
Съгласно правилото на чл. 193, ал. 1 и 4 от ДОПК
имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност
вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, се реализира от
публичния изпълнител при условията и по реда ДОПК. Ако в срок до 6 месеца от
откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният
изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния
изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Посочва,
че смисълът на непрецизно предоставения с т. 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ в полза на
публичния взискател първи ред на удовлетворяване от имущество, за което са
вписани обезпечителни мерки, можело да се търси единствено във връзка именно с
предвиденото продължаващо паралелно изпълнение по ДОПК в рамките на 6 месечния
срок и се явява привилегия позволяваща на публичния изпълнител да задържи
сумите от реализираните обезпечения и извърши разпределението им съобразно
ДОПК, вместо съобразно ТЗ, но само до изтичането на 6 месечния срок. Синдикът
излага съображения, че чл. 194 ДОПК не предвижда възможност за присъединяване
на кредитори по т. 3, т. 4 и т. 5 от чл. 722, ал. 1 ТЗ, които при разпределение
по реда на ТЗ биха били преди публичния взискател /т.6 от чл. 722, ал. 1 ТЗ/.
Съгласно нормата на чл. 194 ДОПК, кредиторите с ипотека, залог и право на
задържане се удовлетворяват с предпочитание преди публичния взискател. След
като в хипотезата, при която наложената обезпечителна мярка по чл. 193 ДОПК е
запор и той е вписан в първичния регистър по ЗОЗ, публичното вземане, във
връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на особената
привилегия, която се предоставя на заложния кредитор, то по аргумент от
по-силното основание, това публично вземане не се ползва с особена привилегия
от първи ред, и когато удовлетворяването на вземането става след изтичане на
шестмесечния срок по чл. 193, ал.4 ДОПК чрез осребряване на имущество, предмет
на запора в рамките на производството по несъстоятелност. Посочва, че аргумент
за това е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на
продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или
запорирана вещ. При въвеждането на привилегията в ТЗ (ДВ бр. 105 от 2005 г.),
чл. 26 от ЗОЗ изобщо не е предвиждал възможност за вписване на запор и възбрана
наложени по реда на ДОПК. Тя е била въведена едва с изм. ДВ бр. 108 от 2007 г.
(т. 11), сега отм., като вписването е по чл. 26, ал.З, т.1 и 2 от ЗОЗ.
Следователно, целта не е била да се гарантира друга привилегия за публичните
вземания в производството по несъстоятелност, извън тази по т. 6 на чл. 722,
ал. 1 ТЗ.
Също така синдикът излага съображения, че вписването
на запор в ЦРОЗ поначало цели да осигури действие на запора спрямо заложен
кредитор, когато двамата обезпечени кредитори, със залог и запор върху едно и
също имущество, се конкурират. В този смисъл, ако запорът наложен по реда на
ТПК или ДОПК не се впише в ЦРОЗ, то той би бил непротивопоставим на заложния
кредитор вписал особен залог, независимо, че запорът е бил наложен по-рано от
вписването на залога. Посочва, че именно това е целта на вписването - не
осигуряването на привилегия, а само пораждане на относителна недействителност
на извършените от длъжника разпореждания след тяхното налагане. Според синдика
гореизложеното налага извода, че при удовлетворяването им в производството по
несъстоятелност приетите публични вземания, за чието обезпечаване е бил наложен
запор, вписан в ЦРОЗ, не са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като в този
смисъл се позовава на съдебна практика.
По същество синдикът моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен, по съображенията изложени
по- горе.
В законоустовения срок отговор от страна на ответника
„С.“ ЕООД /в несъстоятелност/ не е постъпил.
Съдът като обсъди доказателствата и взе предвид
становищата на страните по спора, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1
във връзка с 722, ал. 1, т. 1 и чл. 726, ал. 2 от ТЗ.
С решение № 325/26.06.2019г., постановено по т.д. №
106/2019г. на Окръжен съд – С.З. е обявена неплатежоспособността на ответника „С.“
ЕООД - гр. С.З. и е открито и спряно производството
по несъстоятелност. С молба от 02.07.2020 г. са предявени публични вземания в
общ размер на 1 089 801,95 лв.,
дължими въз основа на приложени като доказателства справки декларации по ЗДДС,
декларации, годишни данъчни декларации, актове за установяване на задължения,
издадени от община С.З. и др. За обезпечаване на част от тези публични вземания
с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 19.08.2016 г. е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вещи и др., като този запор е вписан в Централния регистър
на особените залози.
Синдикът в изготвения допълнителен списък на приети и
неприети вземания е включил процесните вземания на НАП, като възникнали до
датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност
с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а лихвите, начислени след датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
В срока по чл. 690 от ТЗ Н.е депозирала възражение
срещу предвидената поредност за удовлетворяване като счита, че с оглед
наложения от публичния изпълнител запор следва поредността на вземанията да е
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
С определение от 21.10.2020г., постановено по т.д. №
106/2019г. ОС – С.З. е оставил без уважение направеното възражение, което и
формира правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия установителен иск.
По силата на чл. 173, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК имущество,
върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са били
наложени мерки за обезпечаване на публични вземания се реализира от публичния
изпълнител по условия и по ред посочени в ДОПК. Ако в срок от шест месеца от
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника публичния изпълнител
не е реализирал имуществото по ал. 1 то се предава от публичния изпълнител на
синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. След като активът е
предаден в масата на несъстоятелността той следва да бъде реализиран в хода на
универсалното принудително изпълнение.
Съгласно чл. 194 ДОПК кредиторите с ипотека, залог и
право на за задържане се удовлетворяват с право на предпочитание преди
публичния взискател. Публично вземане, във връзка с което е вписан запор, няма
привилегия по ДОПК равна на особената привилегия, която се предоставя на
заложения кредитор. Това публично вземане не се ползва с особена привилегия от
първия и когато удовлетворяването на вземането става след изтичането на шест
месечния срок, когато вземането става след изтичане на шест месечния срок чрез
осребряване на имущество, предмет на запора в рамките на производството по
несъстоятелност. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 724 от ТЗ,
която изрично посочва разпределението на продажната цена на заложена или
ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. Вписването на запора
не осигурява привилегия, а само пораждане на относителна недействителност на
извършените от длъжника разпореждания след тяхното налагане. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че при удовлетворяването им в производството по
несъстоятелност процесните публични вземания за чието обезпечаване е бил
наложен запор вписан в ЦРОЗ не са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и
в този смисъл предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.- гр. С., бул. *** срещу „С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ул. ***** и Е.Н.П. - служебен синдик на „С.“
ЕООД, съгласно Решение № 162 от 05.06.2020 г., постановено по т. д. № 106 по
описа за 2019 г. на Окръжен съд С.З., с адрес гр. С.З., ул. ***установителен
иск, с който се иска да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т.1 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност срещу „С.“ ЕООД
публични вземания за републикански данъци, за задължителни осигурителни вноски,
за глоби и за държавни такси в общ размер на 1 089 801,95 лв.,
включващо главници и лихви, като обезпечени с наложен от публичния изпълнител
запор, вписан в Централния регистър на особените залози, като неоснователен и
недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: