Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 25.06.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър
Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 5439 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 , ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.
№ 30875 от 03.06.2020г. на „С.” ООД срещу отказа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на
КЧСИ, да спре или прекрати изпълнително
дело № 20208380401237 по отношение на държавата, чрез НАП-ТД София, офис София,
като взискател, както и срещу разноските по изпълнението, определени в
Постановление от 30.04.2020г. на частния съдебен изпълнител.
Оплакванията
по жалбата са, че за присъединеното вземане, посочено в удостоверение на ТДД на НАП-София изх. №
220372001088383/10.03.2020г., е образувано преюдициално изпълнително
производство, първо по време и по право, изпълнението по което е спряно
от 19.10.2016г., тъй като за вземането е наличен съдебен спор и така
вземането не е ликвидно, изискуемо и доказано окончателно със стабилен съдебен
акт. Щом публичен изпълнител на НАП е спрял изпълнението, това означава, че има
причини и основание за това, което очевидно частният съдебен изпълнител не е
проверил. В този случай не е приложим чл. 458 от ГПК, тъй като вземането е висящо,
не е окончателно и не подлежи на принудително изпълнение, още повече от ЧСИ,
който е прескочил публичния изпълнител.
Жалбоподателят
представя друго удостоверение от НАП по чл. 87, ал. 6 от ДОПК изх. №
220202000064025 от 20.03.2020г., с твърдение, че от него е видно, че
дружеството няма актуални задължения към държавата.
При
тази фактическа и правна обстановка, според жалбоподателя, ясно се установява,
че начислените разноски по изпълнението са незаконосъобразни и неправилно
определени. Самото им изчисление е много относително и дори да е съществувало
публично задължение, то е неясно като размер и зависи от съдебен спор.
Взискателите „ЧЕЗ Е.Б.” АД
и държавата, чрез НАП, не са дали становище по жалбата.
Частният съдебен
изпълнител е изложил съображения за
неоснователност на жалбата, като обосновава законосъобразност при
извършваните изпълнителни действия за събиране на публично държавно
вземате и разпределените разноски по
изпълнението, който са били за събиране на първоначалните вземания, а не на
тези на държавата.
По постъпилата жалба
Жалбата е допустима. Тя е
подадена срещу подлежащи на
обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7
от ГПК, от лице с интерес от обжалването, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, по разбиране
на настоящия съдебен състав, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното
производство пред ЧСИ М.Б. е било образувано по молба вх. № 10109 от
26.02.2020г. на „ЧЕЗ Е.Б.” АД въз основа на
изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден от Софийски районен съд, 88
състав, по гр.д. № 42621/2017г. (заповедно производство), с искане за
присъждане на разноските по изпълнението.
Съгласно изпълнителния
лист жалбоподателят „С.” ООД е бил
осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД сумата от 238, 01 лева за ползване на
електрическа енергия за периода от 19.12.2016г. до 19.05.2017г., със законната
лихва от 28.06.2017г. до изплащане на вземането и 7. 23 лева изтекла лихва,
както и 83 лева разноски по делото.
С разпореждане от 26.02.2020г.
частният съдебен изпълнител е постановил
да се изпрати съобщение за образуване на изпълнителното дело на
длъжника, да се извърши пълно проучване на имущественото му състояние,
постановил е изпращането на уведомление по чл. 458 от ГПК до НАП, налагането на запор, както и е определил
разноски за взискателя за юрисконсултско възнаграждение от 50 лева, авансови такси от 198 лева и държавни такси
за налагане на една възбрана 15 лева.
Съгласно извършената
справка в регистъра на банковите сметки и сейфове, длъжникът е имал
разплащателни сметки в лева в четири банки („Банка ДСК” ЕАД, „Тексим банк” АД,
„УниКредит Булбанк” АД и „Юробанк България” АД).
На 10.03.2020г. от
Териториална дирекция София – НАП е постъпило удостоверение изх. №
220372001088383, съгласно което длъжникът е имал публични задължения от общо
181 809. 82 лева – главница и лихви, за което е било образувано изпълнително
дело № *********/2016г. В същото удостоверение е било посочено, че са били
наложени обезпечителни мерки и е започнало принудително изпълнение – възбрана
на 4 броя имоти, като задължението е със спряно изпълнение от 19.10.2016г.
С разпореждане от
10.03.2020г. частният съдебен изпълнител е присъединил държавата като
взискател, на основание чл. 458 от ГПК, за публичните вземания по
удостоверението – 181 809. 82 лева.
С молба от 22.05.2020г.
взискателят „ЧЕЗ Е.Б.” АД е поискал извършването на опис, оценка и публична
продан на пет недвижими имота на длъжника.
Сумата за разноските от
263 лева е била посочена като дължима от длъжника в съобщението за образуване
на изпълнително дело изх. № 25349/30.04.2020г., получено от длъжника на
22.05.2020г. В същото съобщение да били посочени дължимите суми по
изпълнителния лист, публичните вземания от 181 809. 82 лева, както и такса по
т. 26 от ТТРЗЧИ – 8 281. 07 лева.
При изпратените запорни съобщения суми са
постъпили от „Банка ДСК” – 40. 13 лева и от „Юробанк България” АД – 10. 80
лева. Върху сумите в „УниКредит Булбанк” АД е имало учреден залог в полза на
банката и плащане не е било извършено, съгласно отговор от 22.05.2020г., а при
„Тексимбанк” не е имало наличен авоар, също съгласно постъпилия отговор.
С молба вх. № 30196 от
28.05.2020г. длъжникът е поискал спиране или прекратяване на изпълнителното
производство по съображения сходни с тези по жалбата. Било е представено
удостоверение от НАП изх. № 220202000064025 от 20.03.2020г по чл. 87, ал. 6 от ДОПК - че дружеството няма задължения към държавата. В него е било посочено
също, че се издава, за да послужи пред банка.
В молбата от 28.05.2020г.
е било поискано също да бъде отменено
частично постановлението от 30.04.2020г. за разноските в изпълнителното
производство в частта, в която са начислени такси и разноски за вземането на
НАП.
Частният съдебен
изпълнител е отказал да уважи молбата, тъй като в постановлението от
30.04.2020г. няма включена пропорционална такса по отношение на държавата, както и тя е винаги присъединен взискател и
производството по отношение на нея не може да бъде спирано или
прекратявано.
Същевременно на
03.06.2020г. е постъпило ново удостоверение за наличие или липса на задължения
и обезпечителни мерки на НАП – Териториална дирекция София, с което отново е било потвърдено
съществуването на изпълнително дело срещу длъжника с публични задължения (общо 181 415. 50 лева) и ново
уточнение, че задължението не е със спряно изпълнение, няма неразпределена сума
по сметка на публичния изпълнител, но за задължението има погасителен план,
установен и приет с протокол от 2020г.
Със сметка № 139904 от
27.02.2020г. са били удостоверени като разноски 20 лева по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 50 лева за
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника (т. 2 от ЗТТРЗЧСИ),
20 лева за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба по т. 5 от
ТТРЗЧСИ, 15 лева за налагане на запор (т. 9), общо 126 лева с ДДС, платени от
взискателя. С допълнителна сметка от 10.06.2020г. са били удостоверени още 45
лева (3 по 15) разноски за налагане на запор (т. 9 от ТТРЗЧСИ) и 15 лева по т.
10 от ЗТТРЗЧСИ – искане до съдията по вписванията за вписване на възбрана, общо
72 лева с ДДС, също платени от взискателя.
Междувременно с
постановление на частния съдебен изпълнител
от 30.04.2020г. разноските са били определени отново в общ размер от 263
лева – 213 лева с ДДС такси по т. 1, 2 , 5, 9, 10 и 31 от ТТРЗЧСИ (198 лева по
сметките и допълнително 15 лева), и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
При тези
установени от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен
взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил
съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел
съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Разпоредбата е идентична с тази на чл. 191, ал. 3 от ДОПК, част от правилата,
уреждащи конкуренцията между публично и изпълнително производство по реда на
ГПК.
Присъединяването
на държавата по право в изпълнителното производство по ГПК не зависи от това
дали вече е образувано публично изпълнително производство. Няма такова
предвиждане в ГПК и ДОПК. И при образувано публично изпълнително производство в
следващо производство по ГПК държавата е присъединен взискател. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 191,
ал. 4 от ГПК – след получаване на уведомлението от съдебния изпълнител при
започнато изпълнение или разпределение Националната агенция за приходите издава
удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на
длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако
има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително
изпълнение. Същевременно в случаите, когато
публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането
им се извършва по реда на ГПК (чл. 163, ал. 4 от ДОПК). Съдебният изпълнител
съобразява предпоставките за спиране и прекратяване на производството по чл.
432, ал. 1 и чл. 433, ал. 1 от ГПК, а по
отношение на съществуването на вземането – данните по удостоверението на НАП
(така Решение № 269 от 19.11.2018г. по гр.д. № 2996/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
и Решение № 145 от 28.06.2018г. по т.д. № 2180/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). В
тежест на длъжника е да установи конкретни обстоятелства, обосноваващи спиране
или прекратяване на производството по ГПК по присъединено публично вземане.
При тези
съображения и съгласно установеното от фактическа страна, неоснователно е искането на жалбоподателя за прекратяване на
изпълнителното производство за събиране на негови публични задължения, посочени
в удостоверение на ТДД на НАП-София изх. № 220372001088383/10.03.2020г. и това
от 03.06.2020г. Образуваното публично
изпълнително производство не е пречка за приложимост на разпоредбата на чл. 458
от ГПК. Не се касае за преюдициално изпълнително производство, първо по време и
по право поради което производството по ГПК подлежи на прекратяване.
Няма
основание за прекратяване на изпълнението по отношение на публичните вземания и
поради издаденото удостоверение от НАП по чл. 87, ал. 6 от ДОПК изх. №
220202000064025 от 20.03.2020г. То е за пред банка и съгласно посочената
разпоредба на ДОПК не съдържа задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени,
отсрочени или обезпечени задължения. Издаденото удостоверение не означава, че
дружеството - жалбоподател няма публични задължения, напротив, данните по
делото са за приет от длъжника погасителен план в производството за публично
изпълнение. Както се посочи, основанията за прекратяване на изпълнението по ГПК
са изрично посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, в които
такова обстоятелство, обосноваващо
прекратяване на изпълнението по ГПК, липсва.
Същото е по отношение спиране на производството.
По делото е имало данни за спиране на принудителното публично изпълнение, но в
тежест на жалбоподателя е било да установи конкретно, че обстоятелствата, обосновали спирането, са от значение и за изпълнението
по ГПК (спирането на производството по присъединеното вземане). Това не е било направено от жалбоподателя - длъжник.
Същевременно съгласно последното
издадено удостоверение на НАП от 03.06.2020г. липсва спиране на публичното изпълнение, но
има план за погасяване. Такъв план не е
от обстоятелствата по чл. 432, ал. 1 от ГПК за спиране за производството по
ГПК, но би могло да обоснове евентуално искане за спиране от страна на държавата като взискател (чл. 432, ал. 1, т.
2 от ГПК). По делото обаче такова обстоятелство не се установява и на това
основание спиране не може да бъде постановено, съответно подадената жалба също
не може да бъде уважена.
В
жалбата си жалбоподателят оспорва конкретно постановление за разноските – това
от 30.04.2020г., като свързва оспорването
с оплакванията си срещу отказа на частния съдебен изпълнител
принудителното изпълнение за публичните задължения да бъде спряно или прекратено. Съгласно
подробно изложеното от фактическа страна постановлението от 30.04.2020г., с
приети разноски от общо 263 лева, касае
вземанията на „ЧЕЗ Е.Б.”, заради които при издадена и влязла в сила заповед за
изпълнение е било образувано изпълнителното дело по ГПК, а не вземанията
на държавата като присъединен взискател.
Поради това и при липсата на отмяна на отказите за спиране или прекратяване на
производството относно публичните задължения, няма основание и за отмяна на
постановлението от 30.04.2020г.
До
произнасянето на въззивния съд по подадената жалба тя не е била допълвана от
жалбоподателя, въпреки изричното му изявление по нея, при което и по изложените
до момента съображения се произнася
съдът.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 30875 от 03.06.2020г. на „С.”
ООД, с ЕИК ******, срещу отказа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ да спре или прекрати
изпълнително дело № 20208380401237 по отношение на държавата като
взискател, чрез НАП-ТД София, офис София, както и срещу Постановление от
30.04.2020г. за разноските по делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.