№ 808
гр. Варна, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100102029 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. С. срещу Ю. Г., иск с правно
осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 06.03.2020г. договор за покупко-
продажба, за който е съставен НА № 88, том 1, рег. № 2321, дело № 81/2020г., по силата на
който Р. С., запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, е прехвърлила на
своя син Ю. Г. правото на собственост недвижим имот, находящ се в гр. ****,
представляващ по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2017г. на ИД на АК без
последващи изменения: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.25, намиращ
се на ет. 9 в сграда с идентификатор № ***, която е разположена в ПИ с идентификатор №
***, който обект е с предназначение жилище – ***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, с посочена в документа площ от 91, 98 кв.м., прилежащи части избено
помещение № 97 с площ от 3, 33 кв.м. и 1, 4901 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, а съобразно схема № 15 – 1231814 – 20.11.2023г. ***,
находящ се в гр. **** по КК, одобрена със Заповед № РД – 18 30/19.06.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. 13, на девети етаж от сграда,
изградена в поземлен имот с идентификатор № *** по тази кадастрална карта, със застроена
площ от 91, 98 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения при съседи на
апартамента: на същия етаж: № ***.26, под обекта: № ***.22, над обекта: няма, ведно с изба
№ 97 с площ от 3, 33 кв.м. и 1, 4901 % идеални части от общите части на сградата за сумата
от 27 000 лв., поради неплащането й.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба, ищецът Р. С. твърди, че на 06.03.2020г. е прехвърлил на своя син
правото на собственост върху процесния апартамент, запазвайки си пожизнено и
1
безвъзмездно правото на ползване върху него при цена в размер на 27 000 лв., която Ю. Г., в
качеството си на купувач, не е платил. Поддържа се, че за да се представят пред нотариуса
доказателства за плащането на цената, Р. С. е получила в заем сумата от 9 000 лв., която е
предала на ответника, който от своя страна я е внесъл по собствената й банкова сметка на
02.03.2020г. След извършения превод, титулярът на сметката е изтеглил сумата от 9 000 лв.
на 04.03.2020г. и отново я е предал на сина си Ю. Г., който повторно е внесъл сумата по
нейната банкова сметка. С повторното изтегляне на сумата ищецът е върнал заетата сума от
9 000 лв. Последната вноска от продажната цена, също в размер на 9 000 лв., е внесена
лично от ищеца по собствената му банкова вноска. Неизпълнение на основното задължение
на продавача да плати продажната цена, е обусловило интереса от предявяване на
конститутивния иск за разваляне на възмездната сделка.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ю. Г., е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по съображения, че е изправна по сключения договор страна. Твърди се, че е
заплатил уговорената продажна цена със собствени средства и такива, получени в заем в
размер на 9 000 лв. За да избегне декларирането на произхода на средства пред банката в
размер на равностойността на сумата от 5 000 евро, ответникът е платил продажната цена,
както следва: 1./ сумата от 9 000 лв., внесени по сметка на продавача на 02.03.2020г.; 2./
сумата от 9 000 лв., внесени по сметка на продавача на 04.03.2020г.; 3./ сумата от 9 000 лв.,
предадени в брой на Р. С. с уговорката тя да ги внесе по собствената си банкова сметка, като
посочи основание „последна вноска за апартамент“, което тя е сторила.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск поради
изправност по сключената сделка.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице валидно
съглашение между страните, както и че продавачът е бил изправна страна. Следва да е
налице и неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника.
В случай, че ответникът поддържа, че е изпълнил точно задълженията си по договора,
то той следва да установи това по безспорен начин.
Не е спорно, че на 06.03.2020г. страните по делото са сключили договор за покупко -
продажба, за който е съставен НА № 88, том 1, рег. № 2321, дело № 81/2020г.
С него, продавачът Р. С. е прехвърлил на своя син Ю. Г. притежаваното от него право
на собственост върху ***, находящ се в гр. ****, ведно със съответното избено помещение и
идеални части от общите части на сградата, запазвайки за себе си безвъзмездно и пожизнено
правото на ползване върху жилището за сумата от 27 000 лв., която с оглед отразеното в
акта, е платена по банкова сметка на продавача преди изповядване на сделката.
Безспорно е, че така сключената сделка е действителна и валидно е обвързала страните
по нея. Доколкото по делото не е направено правоизключващо възражение от
заинтересованата страна за нищожност на правната сделка, то съгласно ТР № 1/2020г. на
2
ОСГТК на ВКС, съдът не може да се произнесе в мотивите на решението си по
нищожността на правната сделка на основания, за които решаващият орган не следи
служебно.
Спорният по делото въпрос е налице ли е изпълнение на задължението на ответника да
заплати продажната цена от 27 000 лв.
Продавачът Р. С. поддържа в исковата молба и в първото по делото съдебно заседание,
че той е осигурил посредством заем от М.М. сумата от 9 000 лв., която е внесена по
собствената му банкова сметка три пъти, с цел да се създадат доказателства пред нотариуса,
че продажната цена е платена.
Ответникът, в качеството на купувач по сделката, поддържа в отговора на исковата
молба и в първото по делото заседание, че е платил продажната цена от 27 000 лв. със свои
средства и такива по договор за заем в размер на 9 000 лв., получени от С.В..
За установяване твърденията на ищеца е представено банково извлечение от банкова
сметка с титуляр Р. С., открита в “ИНВЕСТБАНК” АД за периода от 01.03.2020г. до
31.03.2020г. От него се установяват следните факти:
1./ на 02.03.2020г. банковата сметка на продавача е заверена със сумата от 9 000 лв.,
която е внесена в брой от Ю. Г. с основание “изплащане на жилище.”;
2./ на 04.03.2020г. г-жа С. е изтеглила в брой сумата от 9 000 лв. от посочената сметка;
3./ отново на 04.03.2020г. Ю. Г. е внесъл в брой по сметка на своята майка сумата от 9
000 лв., посочвайки основание “изплащане на жилище”;
4./ отново на 04.03.2020г. Р. С. е изтеглила в брой сумата от 9 000 лв., след което е
внесла в същия ден същата сума по собствената си банкова сметка;
5./ в същия ден - 04.03.2020г. сумата от 9 000 лв. е изтеглена от титуляра на сметката;
При извършване на банковия превод в банков офис на “ИНВЕСТБАНК” АД, в
подадената декларация по чл. 66, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, на
04.03.2020г. Ю. Г., в качеството на вносител, е декларирал под страх от наказателна
отговорност, че сумата от 18 000 лв. /9 000 лв. + 9 000 лв./ е с произход “спестявания и заем
от М.Н., м.март 2020г.”
В деня на сделката, пред нотариус, Ю. Г. е декларирал по реда на същия закон, че
сумата от 27 000 лв. е с произход от “спестявания и заем.”
За установяване произхода на средствата, послужили за плащане на цената, по
инициатива на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.М.
и Н. Г.а.
От показанията на С.М. се установява, че тя и нейния брат М.Н. Минчев, починал на
09.05.2022г., са били в изключително близки отношения с Р. С. от времето, когато били
съседи и живели на един и същи адрес. Брат й, често помагал на “Р..”
През зимата на 2020г., месец февруари или месец март на същата година, г-жа М.
искала да се види с брат си, който отказал, обяснявайки, че очаква Р. и Ю., за да й предаде
3
сумата от 9 000 лв., която и била необходима за “някаква банкова сделка.” Вероятно брат й е
изтеглил парите от банковата си сметка, за да й ги предаде.
Уговорките били постигнати между Р. и брата на г-жа М., а Ю. вероятно е придружавал
майка си при предаване на парите, които обстоятелства е узнала от брат си. Не е присъствала
на срещата, но от брат си знае, че Р. и Ю. трябвало да внесат парите няколко пъти, т.е. да ги
внесат и изтеглят няколко пъти. Р. е върнала парите на брат й веднага или ден, два по-късно.
Показанията на Н. Г.а, бивша снаха на Р. С., с която свидетелят поддържа и към
настоящия момент добри лични взаимоотношения, дори и след развода на сина й М.,
установяват, че през 2020г., свекърва й я помолила да и предостави в заем сумата от 9 000
лв., считайки, че тя и съпругът й разполагат с парични средства от продажба на имот,
осъществена през 2019г. Обяснила на свидетеля, че иска да прехвърли на сина си Ю.
жилището си, а тези 9 000 лв. и трябват, за да ги “завърти” няколко пъти в банката, “за да
станат 27 000 лв.”, за което била посъветвана от адвокат. Адвокатът ги посъветвал да
направят “фиктивна продажба”, така че да се избегнат съдебни спорове между братята, респ.
техните деца.
На 14.02.2020г., т.е. денят, в който свидетелят се е развел със съпруга си М., г-жа С. и
синовете и се разбрали, че М. няма да има претенции към жилището на своята майка. От
своя страна, Ю. нямало да има претенции към дворно място и къща, които баща им е
прехвърлил на своя син М., които имоти последният продал през 2019г.
Г-жа Г.а нямала възможност да предостави сумата от 9 000 лв. в заем. Това наложило
необходимата сума за сделката да бъде осигурена от Ю., чиито усилия не се увенчали с
успех. За този факт, свидетелят е узнал, както от ищеца, така и от бившата жена на Ю., с
която той е живял на семейни начала 20 години и с която те все още са били заедно към
момента на сключване на сделката. През 2021г. Ю. се запознал с новата си приятелка С.на.
В разговор с бившата си свекърва свидетелят узнал, че тя е намерила сумата от 9 000
лв. от Милчо, който разполагал със средства от продажба на недвижим имот и през годините
й е помагал финансово.
Към настоящия момент, г-жа Г.а не поддържа добри лични взаимоотношения с Ю. Г.,
тъй като той отказва да се погрижи за своята майка независимо от отправените към него
молби.
Ответникът е ангажирал писмени доказателства - договор за заем, съставен в писмена
форма от дата 01.03.2020г., по силата на който С.В. поела задължение да предостави на Ю. Г.
в брой на траншове най-много до сумата от 9 000 лв., които заемополучателят се задължава
да върне в срок до 31.12.2021г.
Предаване на сумата е удостоверено с приходен касов ордер от 04.03.2020г., носещ
подпис на страните по договора за заем.
Връщането на сумата от 9 000 лв. е удостоверено с два разходни касови ордери от
04.04.2021г. за сумата от 4 000 лв. и от 10.11.2021г. за сумата от 5 000 лв.
По делото по инициатива на ответника са събрани гласни доказателства, чрез разпита
4
на С.В. и М.Й. за установяване на произхода на средствата, послужили за плащане на
цената.
От показанията на С.В. се установява, че считано от 14.02.2022г. поддържа по-близки
отношения с Ю., който живее в жилище под наем, собствено и предоставено от свидетеля.
След завръщането си от Англия е живял в жилището на своята майка, което по-късно е
придобил.
През 2020г. г-жа Велчева възложила на Ю. Г. да извърши срещу възнаграждение
довършителни работи в собствените й два апартамента.
По-късно, през месец март 2020г., след като той се обърнал към нея с молба да му
предостави пари в заем, те постигнали следната уговорка - тя да му предостави авансово
сумата от 9 000 лв., която му е била необходима, за да закупи апартамент, за който не са му
достигали парични средства, а той е поел задължение да извърши довършителни работи в
собствените й два апартамента. След приемане на работата по довършителните работи,
сумата от 9 000 лв. е уговорено да бъде приспадната от дължимото от нея възнаграждение.
Ответникът споделил, че иска да закупи жилище при цена от 27 000 лв., но разполагал
със сумата от 20 000 лв., спестени средства от полагане на труд в Англия, но не му
достигали 7 000 лв., за да плати и нотариалните такси. Цената е платена с няколко превода,
за да се избегне декларирането на произхода на средствата, когато са повече от 5 000 евро.
Ответникът споделил със свидетеля, че е внесъл лично получената в заем сума по сметка на
своята майка.
Страните съставили писмен договор за заем, тъй като е съществувала възможност
ответникът да откаже да извърши СМР в двете жилища или да започне друга работа. Тъй
като акт 16 за сградата бил издаден по-късно от предвиденото, ответникът започнал работа
по договора през 2021г.
Сумата от 9 000 лв. свидетелят изтеглил от собствената си банкова сметка в края на
2019г., която предал на ответника в брой пред клона на “ИНВЕСТБАНК” АД в гр. Варна.
След като му предала сумата, той и неговата майка влезли в офиса на банката.
Сумата била върната на заемодателя по договора за заем, за което били съставени
надлежни документи, а след изпълнение на възложената работа по довършителните работи,
г-жа Велчева платила на ответника дължимото от нея възнаграждение.
В подкрепа на изявленията на свидетеля, че в края на 2019г. е изтеглил парични
средства, които е предоставил в заем на ответника, е представено извлечение от сметка,
титуляр на която е С.В., видно от което, на 02.12.2019г., тя е закупила от сметката си в лева,
открита в “ЕКСПРЕСБАНК” АД сумата от 21 000 евро по курса на банката за съответния
ден.
Показанията на М.Й., приятел на ответника, установяват, че след като се завърнал от
Англия преди 3 - 4 години, Ю. Г. споделил, че ще купува жилището на майка си при цена от
25 000 - 27 000 лв. Към този момент, той вече се е бил разделил с жената, с която е живял на
семейни начала. Установил се да живее в дома на майка си. Разполагал със спестени пари,
5
чиито точен размер не знае. Предполага, че спестените средства са били от 20 000 - 23 000
лв., но поискал от свидетеля на заем около 10 000 - 11 000 лв. Г-н Йорданов му заявил, че не
разполага с толкова средства, насочвайки го към други общи техни приятели от компанията,
които биха могли да му услужат.
Споделил с приятеля си, че е успял да намери средства. Предполага, че с пари му е
услужил или Пламен, или С., която е имала “някакви ремонти за правене.” От около година
ответникът и С. имат връзка.
В съвкупност, така ангажираните писмени и гласни доказателства, установяват, че от
уговорената продажна цена от 27 000 лв. купувачът е платил на продавача по договора за
покупко - продажба сумата от 18 000 лв., от която 9 000 лв., получени в заем от С.В..
Фактът на плащане на сумата от 18 000 лв., следва да се счита доказан със заверяване
сметката на продавача с посочената сума на 02.03.2020г. и на 04.03.2020г., видно от
извлечението от банковата сметка на Р. С., в което е посочено основанието на двата банкови
превода - “изплащане на жилище.“.
Обстоятелството, че паричните суми са изтеглени от банковата сметка на продавача,
няма отношение към факта на плащане, нито може да го игнорира.
Осигуряването на заемни средства от 9 000 лв., предадени от С.на В., също следва да се
приеме за доказан, както от сключения договор за заем, съставен в писмена форма и ПКО,
така и от свидетелските показанията на заемодателя, ангажирането на които е допустимо и
не попада под забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, тъй като посредством тях не се
цели установяване последиците на заемното отношение между страни, които не са
идентични на страните по сделката.
Остатъкът от продажната цена от 9 000 лв. е платен със заемни средства, осигурени от
продавача, предоставени му от М.Н. Минчев.
Предаването на сумата от 9 000 лв. и задължението за връщането й, поето от Р. С.,
сочат на сключен договор за заем, възникването на който, следва да се счита доказан от
показанията на сестрата на заемодателя С.М., които макар да не са преки и непосредствени,
а да пресъздават впечатления от споделеното от нейния брат, починал на 09.05.2022г., се
подкрепят от извънсъдебното признание на неизгоден за Ю. Г. факт, удостоверен в
декларацията по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, представена пред банката на 04.03.2020г., че сумата от 9
000 лв. е осигурена, чрез заемни средства от лицето „М.Н. по договор за заем от месец март
2020г.“, в който смисъл са твърденията и на ответника, които следва да се считат установени
по безсъмнен начин. Това признание съставлява допустимо и важно доказателствено
средство, което следва да се прецени с оглед всички обстоятелства по делото и, което в
случая опровергава твърдението за плащане на цената в пълен размер.
Ответникът не е предложил изпълнение в течение на процеса, поради което и за съда
не е съществувало задължение да дава срок за изпълнение на неизправната по договора
страна, поради което такъв не е предоставен на купувача.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че купувачът не е платил в пълен размер
6
уговорената продажна цена и следващият въпрос, който се поставя е дали частичното
неизпълнение е значително с оглед интереса на кредитора, съобразно императивната
разпоредба на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
В практиката на ВКС – р. по гр. д. № 273/12 г. на четвърто г. о. и р. по гр. д. № 5600/14
г. на четвърто г. о. се приема, че поначало въпросът, дали частичното неизпълнение е
съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по
делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации.
Именно поради многообразието на договорите и особеностите на изпълнение на поетите с
тях задължения, законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който
неизпълнението да се счита съществено. Изрична уредба обаче този въпрос е намерил при
договора за продажба на изплащане, при който неизпълнението от страна на купувача е
основание за разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта (чл.
206, ал. 1 от ЗЗД), т. е. неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този
договор се третира от законодателя като съществено. Преценката за това дали частичното
неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши
не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част
от задължението на длъжника, а от обективните дадености.
При тези факти, искът за разваляне е основателен. Ищецът се явява изправна страна по
сключения договор за покупко-продажба. Ответникът, явяващ се купувач по сделката, не е
изпълнил основното си задължение да плати продажната цена в пълния й размер.
Частичното неизпълнение е за повече от 20 % или за 33, 33 % от уговорената цена, което
съставлява значително с оглед интереса на кредитора неизпълнение. Следователно са налице
предпоставките, при които за продавача е възникнало право да развали договора, поради
което искът за разваляне по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, следва да бъде уважен.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна Р. С., чиито
размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им,
възлиза на 1 846, 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключения на 06.03.2020г. договор за покупко-продажба, за който е съставен
НА № 88, том 1, рег. № 2321, дело № 81/2020г., по силата на който Р. С., запазвайки си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, е прехвърлила на своя син Ю. Г. правото на
собственост недвижим имот, находящ се в гр. ****, представляващ по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2017г. на ИД на АК без последващи изменения: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ***.25, намиращ се на ет. 9 в сграда с идентификатор №
***, която е разположена в ПИ с идентификатор № ***, който обект е с предназначение
жилище – ***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с посочена в документа
площ от 91, 98 кв.м., прилежащи части избено помещение № 97 с площ от 3, 33 кв.м. и 1,
7
4901 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а съобразно
схема № 15 – 1231814 – 20.11.2023г. ***, находящ се в гр. **** по КК, одобрена със Заповед
№ РД – 18 30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. 13, на
девети етаж от сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № *** по тази
кадастрална карта, със застроена площ от 91, 98 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения при съседи на апартамента: на същия етаж: № ***.26, под обекта: №
***.22, над обекта: няма, ведно с изба № 97 с площ от 3, 33 кв.м. и 1, 4901 % идеални части
от общите части на сградата, поради частично неизпълнение, което е значително с оглед
интереса на кредитора по предявения от Р. С. С., ЕГН **********, гр. ****, иск срещу Ю. С.
Г., ЕГН **********, гр. ****, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю. С. Г., ЕГН **********, гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. С., ЕГН
**********, гр. **** сумата от 1 846, 50 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и шест лева
и петдесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8