Определение по дело №737/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260044
Дата: 2 юли 2020 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20203101000737
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../….....07.2020 г.

гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Маркова

в. т. д. № 737/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по  въззивна жалба вх. № 82684/08.11.2019 г. на В.В.П., ЕГН **********, с местожителство *** и Д. В.П., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 4098/09.10.2019 г., поправено с Решение № 1843/21.04.2020 г., постановени по гр.д. № 9658/2018 г., на ВРС, XLIII с., в частта, с която е прието за установено, че дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19, сумата 9759.03 лв., дължима главница по Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.01.2018 г., до окончателното изплащане, сумата 725.38 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.06.2017 г. - 19.01.2018 г.; сумата 10.04 лв., представляваща лихвена надбавка за периода 15.07.2017 г. - 19.01.2018 г.; сумата 120.00 лв., представляваща такса изискуемост, всички дължими по Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 879/2018 г. на ВРС, VIII с.

Въззивниците са навели твърдения, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. В резюме оплакванията на въззивниците се свеждат до следното: - липса на обявена предсрочна изискуемост; - необсъждане на приети по делото доказателства; - необсъждане на релевирани възражения за нищожност на клаузи от Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015 г., ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление и представените договори за кредит. Излага доводи по всяко от оплакванията. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД, в който оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционния съд след извършване на собствена преценка за редовността на извършеното от нотариуса връчване на уведомленията за настъпила предсрочна изискуемост, е достигнал до правилния извод за неговата редовност. Счита, че оспорващата страна е тази в чиято тежест е ангажирането на доказателства за оборване на доказателствената сила на нотариалното удостоверяване. Сочи, че предмет на установяване са задължения по сключеното Споразумение от 10.08.2015 г., а не по предходни договори за кредит, които не са предмет на производството. Сочи, че в нито една клауза от сключеното споразумение или ОУ не е налице клауза предвиждаща възможност за едностранно увеличаване на лихвения процент, отделно от това в хода на производството се установило, че лихвения процент не е увеличаван, а напротив е бил намаляван, поради намаляване стойността на 6 м. СОФИБОР. Счита, че със събраните доказателства се установява съществуването, както на задължението, предмет на производството, така и на новираните задължения. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Въззивния състав констатира, че действително първоинстанционният съд не е обсъдил релевираните възражения за нищожност на посочените клаузи, което е бил длъжен да стори дори и служебно, което представлява процесуално нарушение и ще бъде отстранено от въззивната инстанция.

Предвид участието на особен представител на страната на въззивниците, който е депозирал въззивната жалба, инициирала настоящото производство, съставът на въззивния съд намира, че въззиваемия следва да бъде задължен да представи доказателства за заплатено възнаграждение за особен представител за въззивна инстанция, възлизащо на 853.00 лв., по сметка на ВОС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 82684/08.11.2019 г. на В.В.П., ЕГН **********, с местожителство *** и Д. В.П., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 4098/09.10.2019 г., поправено с Решение № 1843/21.04.2020 г., постановени по гр.д. № 9658/2018 г., на ВРС, XLIII с., в частта, с която е прието за установено, че дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19, сумата 9759.03 лв., дължима главница по Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.01.2018 г., до окончателното изплащане, сумата 725.38 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.06.2017 г. - 19.01.2018 г.; сумата 10.04 лв., представляваща лихвена надбавка за периода 15.07.2017 г. - 19.01.2018 г.; сумата 120.00 лв., представляваща такса изискуемост, всички дължими по Споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2015 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 897/2018 г. на ВРС, VIII с.

УКАЗВА на въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, че в едноседмичен срок, от съобщаването, следва да представи доказателства за внесено възнаграждение за особен представител на въззивниците в размер на  853.00 лв, по сметка на ВОС – депозити, вещи лица и гаранции. При неизпълнение производството ще бъде оставено без движение.

НАСРОЧВА с.з. на 30.07.2020 г., 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника, ведно с препис от отговора на въззиваемата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                          2.